всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Bot

Генерален адвокат – Bot

Дело C-619/16: Kreuziger, Заключение от 29 май 2018 г.

1) Следва ли член 7, параграф 2 от Директива [2003/88] да бъде тълкуван в смисъл, че не допуска национално законодателство или практика, които изключват правото да се иска финансово обезщетение при прекратяването на трудовото правоотношение, когато работникът или служителят не е подал молба да ползва платен годишен отпуск, независимо че му е била предоставена такава възможност?
2) Следва ли член 7, параграф 2 от Директива [2003/88] да бъде тълкуван в смисъл, че не допуска национално законодателство или практика, съгласно които, за да бъде претендирано финансово обезщетение при прекратяването на трудовото правоотношение, се изисква работникът или служителят, поради независещи от него причини, да не е бил в състояние да поиска ползването на полагаемия му се годишен отпуск преди прекратяването на трудовото му правоотношение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-684/16: Max-Planck-Gesellschaft zur Förderung der Wissenschaften, Заключение от 29 май 2018 г.

1) Представлява ли член 7, параграф 1 от Директива [2003/88] или член 31, параграф 2 от [Хартата] пречка пред национална правна уредба като тази на член 7 от [BUrlG], която предвижда като ред за ползване на правото на годишен отпуск работникът да подаде искане, в което да посочи кога желае да го ползва, за да не загуби в края на референтния период правото си на отпуск, без да му се изплати съответното обезщетение, и която уредба по този начин не задължава работодателя да определи едностранно и задължително за работника кога да ползва отпуска си в рамките на референтния период?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Важи ли същото и когато трудовото правоотношение е между частноправни субекти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-569/16: Bauer, Заключение от 29 май 2018 г.

1) Предоставя ли член 7 от Директива [2003/88] или член 31, параграф 2 от [Хартата] право на финансово обезщетение на наследника на работник, починал, докато е бил в трудово правоотношение, за полагащия се на работника преди неговата смърт минимален годишен отпуск, което е изключено съгласно член 7, параграф 4 от [BUrlG] във връзка с член 1922, параграф 1 от [BGB]?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, важи ли това и когато трудовото правоотношение е между два частноправни субекта?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-139/17: QuaMa Quality Management/EUIPO, Заключение от 3 май 2018 г.

Нарушение на член 41, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 207/2009 относно правото на подаване на възражение срещу регистрацията на марка
Нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 относно преценката на вероятността от объркване между конфликтните марки

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-353/16: MP (Субсидиарна закрила на лице, което в миналото е било жертва на изтезания), Съдебно решение от 24 април 2018 г.

Попада ли под действието на член 2, буква д) във връзка с член 15, буква б) от Директива 2004/83 реалната опасност от тежки посегателства върху физическото и психичното здраве на молителя при евентуалното му изпращане обратно в страната на произход, произтичаща от предходни изтезания или нечовешко или унизително отнасяне, за които е била отговорна страната на произход?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-137/17: Van Gennip и др., Заключение от 19 април 2018 г.

1) Могат ли следните нарушения на белгийското законодателство за пиротехнически изделия да се квалифицират като „тежки нарушения“ по смисъла на член 45 от Директива 2013/29:
a) продажбата на пиротехнически изделия с 2,666 kg [ПТЗ], което е нарушение на член 265, точка 7 и член 257 от Кралския указ за взривните вещества, ко[и]то забраняват продажбата на пиротехнически изделия с повече от един килограм ПТЗ, когато потребителят няма издадено индивидуално административно разрешение за притежаване на по-голямо количество пиротехнически изделия;
б) надхвърляне на определените ограничения за съхранение и неспазване на предвидените във федерално разрешение за фойерверки места за съхранение, въпреки че вече е издадено регионално разрешение с оглед на опазване на околната среда за съхраняване на съответните по-големи количества на съответните места;
в) временно складиране на малки количества пиротехнически изделия на различни места, които не са специално разрешени за складиране, в обект на търговец на пиротехнически изделия на дребно, който има както федерално разрешение за фойерверки, така и регионално разрешение с оглед на опазване на околната среда?
2) Допуска ли принципът на свободно движение на пиротехнически изделия по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2007/23 (понастоящем член 4, параграф 1 от Директива 2013/29), евентуално във връзка с член 10 от Директива[та за услугите], национална правна уредба, която във връзка с търговията на дребно предвижда две изисквания по отношение на местата за съхранение на пиротехнически изделия, които отговарят на изискванията на [Директива 2007/23], от една страна, да има издадено въз основа на разпоредбите за производство, съхранение, притежаване, търговия, превоз и употреба на взривни вещества разрешение, а от друга страна, разрешение, издадено въз основа на разпоредбите за разрешения за структури с вредни въздействия с оглед на опазване на околната среда, въпреки че двата разрешителни режима по същество имат една и съща цел (превантивна преценка на рисковете за безопасността) и един от тези разрешителни режими (в случая този по отношение на взривните вещества) предвижда (много) ниско количествено ограничение за съхраняване на фойерверки (от 50 kg ПТЗ, тоест активно вещество)?
3) Допуска ли принципът на свободно движение на пиротехнически изделия по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 2013/29 […] и член 6, параграф [1] от Директива 2007/23 […] (евентуално във връзка с членове 34 ДФЕС, 35 ДФЕС и 36 ДФЕС), съчетан с принципа на пропорционалност, национална правна уредба, която забранява притежаването или употребата от потребители и продажбата на потребители на фойерверки (фойерверки от категории 2 и 3 по смисъла на Директива 2007/23), които съдържат повече от един килограм ПТЗ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-580/16: Firma Hans Bühler, Съдебно решение от 19 април 2018 г.

Трябва ли член 141, буква в) от Директива[та за ДДС], от чиято разпоредба съгласно член 42 (във връзка с член 197) от Директива[та за ДДС] зависи неприлагането на член 41, първа алинея от същата директива, да се тълкува в смисъл, че посоченото в него условие не е изпълнено, ако данъчнозадълженото лице е установено и идентифицирано за целите на ДДС в държавата членка, от която са изпратени или превозени стоките, включително когато за конкретното вътреобщностно придобиване на стоки данъчнозадълженото лице използва идентификационен номер по ДДС от друга държава членка?
Трябва ли членове 42 и 265 във връзка с член 263 от Директива[та за ДДС] да се тълкуват в смисъл, че само представената в срок обобщена декларация води до неприлагането на член 41, първа алинея от Директива[та за ДДС]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-550/16: A и S, Съдебно решение от 12 април 2018 г.

Трябва ли за „непридружени малолетни или непълнолетни лица“ по смисъла на член 2, буква е) от Директива 2003/86 да се смятат и гражданите на трети страни или лицата без гражданство на възраст под 18 години, които влизат на територията на държава членка непридружени от възрастен, който да отговаря за тях по закон или съгласно обичая, и които
– подават молба за убежище,
– навършват 18 години по време на процедурата по предоставяне на убежище в държавата членка,
– получават убежище с обратна сила, считано от момента на подаване на молбата, и
– впоследствие подават заявление за събиране на семейството?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-191/16: Pisciotti, Съдебно решение от 10 април 2018 г.

Трябва ли правото на Съюза да се тълкува в смисъл, че в случай като този в главното производство, при който гражданин на Съюза, за когото е направено искане да бъде екстрадиран в Съединените американски щати по силата на Споразумението между Европейския съюз и Съединените американски щати, е задържан в държава членка, различна от тази, на която е гражданин, с оглед на евентуалното изпълнение на това искане, положението на същия гражданин попада в приложното поле на посоченото право?
В случай като този в главното производство, при който в рамките на Споразумението между Европейския съюз и Съединените американски щати гражданин на Съюза, за когото е направено искане да бъде екстрадиран в Съединените американски щати, е задържан в държава членка, различна от тази, на която е гражданин, с оглед на евентуалното изпълнение на това искане, трябва ли членове 18 ДФЕС и 21 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат замолената държава членка да проведе разграничение въз основа на конституционноправна норма между нейните граждани и гражданите на други държави членки и да разреши екстрадирането на последните граждани, въпреки че не позволява да се екстрадират нейните собствени граждани?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-122/17: Smith, Заключение от 10 април 2018 г.

Доколкото: i) релевантните разпоредби на националното право предвиждат изключение от задължителната автомобилна застраховка по отношение на лица, за които не са осигурени закрепени седалки в механично задвижвани превозни средства, ii) съответната застрахователна полица предвижда, че застрахователното покритие се ограничава само до пътници, които пътуват на закрепени седалки, и същата полица на практика представлява призната застрахователна полица по смисъла на действащото национално законодателство към момента на произшествието, iii) релевантните национални разпоредби, които предвиждат такова изключение от покритието, вече са признати за противоречащи на правото на Съюза с предишно решение на Съда (решение от 19 април 2007 г., FarrellC‑356/05, EU:C:2007:229) и в съответствие с това следва да се оставят без приложение, и iv) формулировката на националните разпоредби не позволява тълкуване, което да е съответстващо на изискванията на правото на Съюза, при това положение, в съдебен спор между частноправни субекти и частно застрахователно дружество относно произшествие с моторно превозно средство, причинило през 1999 г. тежка телесна повреда на пътник, който не е пътувал на закрепена седалка, при което със съгласието на страните националният съд привлича държавата и частното застрахователно дружество като ответници […], длъжен ли е националният съд, когато оставя без приложение релевантните разпоредби на националното право, също така да не прилага клаузата за освобождаване от отговорност, включена в застрахователната полица за моторно превозно средство, или по друг начин да изключи възможността застрахователят да се позовава на […] клаузата за освобождаване от отговорност, действаща към съответния момент, така че пострадалото лице да може да получи обезщетение пряко от застрахователното дружество въз основа на тази полица
При условията на евентуалност, такъв резултат би ли представлявал по същество форма на хоризонтален директен ефект на директива спрямо частноправен субект, какъвто правото на Съюза не допуска?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 11112131415150 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form