Bot
Генерален адвокат – Bot
Дело C-246/17: Diallo, Съдебно решение от 27 юни 2018 г.
Следва ли член 10, параграф 1 от Директива 2004/38 да се тълкува в смисъл, че изисква решението, с което се констатира правото на пребиваване, да бъде взето и уведомлението за него да бъде изпратено в шестмесечния срок, или в смисъл, че допуска решението да бъде взето в този срок, но уведомлението за него да бъде изпратено впоследствие
Ако уведомлението за посоченото по-горе решение може да бъде изпратено впоследствие, в какъв срок следва да се извърши това?
Следва ли член 10, параграф 1 от Директива 2004/38 във връзка с член 5 от тази директива, с член 5, параграф 4 от Директива 2003/86 и с членове 7, 20, 21 и 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува и прилага в смисъл, че единствено решението, прието на това основание, трябва да бъде взето в предвидения в него шестмесечен срок, без да съществува никакъв срок за изпращане на уведомлението за това решение или каквато и да било последица за правото на пребиваване в случая, в който уведомлението бъде извършено след този срок?
Изисква ли Директива 2004/38 превишаването на шестмесечния срок, предвиден в член 10, параграф 1 от нея, да поражда последици, и ако отговорът е утвърдителен, каква последица трябва да се породи от това
Изисква ли Директива 2004/38 или допуска ли тя последицата от превишаването на този срок да бъде автоматичното предоставяне на карта за пребиваване, без да бъде установено, че заявителят отговаря действително на необходимите условия, за да се ползва със заявеното от него право на пребиваване?
За да се гарантира ефективността на правото на пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза, допуска ли принципът на ефективност националният орган да разполага след отмяната на решение относно посоченото по-горе право с пълния шестмесечен срок, с който е разполагал на основание член 10, параграф 1 от Директива 2004/38
При утвърдителен отговор, с какъв срок разполага още националният орган след отмяната на неговото решение, с което се отказва да се признае разглежданото право?
Съвместими ли са членове 5, 10 и 31 от Директива 2004/38 във връзка с членове 8 и 13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, с членове 7, 24, 41 и 47 от Хартата на основните права и член 21 ДФЕС със съдебна практика и национални разпоредби като член 39/2, параграф 2, членове 40, 40а, 42 и 43 от Закона от 15 декември 1980 г. и член 52, параграф 4 от Кралския указ от 8 октомври 1981 г., от които следва, че съдебно решение за отмяна на отказ на право на пребиваване на основание на тези разпоредби, постановен от Conseil du contentieux des étrangers, има прекъсващо, а не суспензивно действие за императивния шестмесечен срок, предвиден в член 10 от Директива 2004/38, в член 42 от Закона от 15 декември 1980 г. и в член 52 от Кралския указ от 8 октомври 1981 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-1/17: Petronas Lubricants Italy, Съдебно решение от 21 юни 2018 г.
Допуска ли член 20, параграф 2 от Регламент № 44/2001 работодател, установен на територията на държава членка, срещу когото бивш негов служител предявява иск пред съд на държавата членка по своето местоживеене (в съответствие с член 19 от Регламента), да предяви насрещен иск срещу служителя пред съда, сезиран с първоначалния иск?
В случай на утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос, допуска ли член 20, параграф 2 от Регламент № 44/2001 компетентност на съда, сезиран с първоначалния иск, включително когато предмет на предявения от работодателя насрещен иск не е вземане, което първоначално е било негово, а вземане, което първоначално е принадлежало на друг субект (който в същото време е работодател на същия работник по силата на паралелен трудов договор), и насрещният иск се основава на договор за прехвърляне на вземания, сключен между работодателя и първоначалния носител на вземането след предявяването на първоначалния иск от работника?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-15/16: Baumeister, Съдебно решение от 19 юни 2018 г.
1) а)
Попада ли в обхвата на понятието „поверителна информация“ по смисъла на член 54, параграф 1, второ изречение от Директива [2004/39], и следователно в обхвата на задължението за професионална тайна по член 54, параграф 1, първо изречение от [тази директива], независимо от други условия, цялата свързана с предприятието информация, която поднадзорното предприятие е предало на надзорния орган?
б) Обхваща ли „пруденциалната тайна“, като част от професионалната тайна по смисъла на член 54, параграф 1, първо изречение от Директива [2004/39], независимо от други условия, всички съдържащи се в преписката изявления на надзорния орган, включително кореспонденцията с други институции?
При отрицателен отговор на въпрос 1, буква а) или б):
в) Трябва ли разпоредбата относно професионалната тайна, съдържаща се в член 54, параграф 1 от Директива [2004/39], да се тълкува в смисъл, че за квалифицирането на информацията като поверителна
i) е от значение дали поради своя характер информацията попада в обхвата на задължението за професионална тайна или достъпът до информацията би могъл конкретно и действително да накърни интереса от запазване в тайна, или
ii) трябва да бъдат отчетени други обстоятелства, при наличието на които информацията попада в обхвата на задължението за професионална тайна, или
iii) надзорният орган може, по отношение на съдържащата се в неговата преписка и [предадена му от поднадзорното предприятие] информация и по отношение на отнасящите се до [това предприятие] документи на надзорния орган, да се позовава на оборимата презумпция, че в тази насока става въпрос за търговски или пруденциални тайни?
2) Трябва ли понятието „поверителна информация“ по смисъла на член 54, параграф 1, второ изречение от Директива [2004/39] да се тълкува в смисъл, че за да бъде предадена от надзорния орган информация, свързана с предприятие, квалифицирана като подлежаща на защита търговска тайна или като иначе подлежаща на защита информация, от значение е единствено моментът на предаването на надзорния орган?
При отрицателен отговор на втория въпрос:
3) Трябва ли по отношение на въпроса дали свързана с предприятие информация подлежи на защита като търговска тайна, независимо от промените на икономическата среда, и следователно попада в обхвата на задължението за професионална тайна съгласно член 54, параграф 1, второ изречение от Директива [2004/39], по общ начин да се приеме времево ограничение — например пет години — след изтичането на което се презумира до доказване на противното, че информацията е загубила икономическата си стойност
Важи ли това по аналогия и за пруденциалната тайна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-35/18: Carrera Brands/EUIPO, Определение от 14 юни 2018 г.
Съответства ли на процесуалните изисквания допустимостта на общи препратки към писмени становища, депозирани пред EUIPO, при мотивиране на основанията в жалба пред Общия съд?
Може ли позоваването на злоупотреба с право да доведе до недопустимост на искане за деклариране на отпадане на права върху марка, при обстоятелства като тези по делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-35/18: Carrera Brands/EUIPO, Определение от 14 юни 2018 г.
Представлява ли общото препращане към други приложени документи изпълнение на изискването за кратко изложение на основанията при подаване на жалба?
Какви са условията за наличие на правен интерес в производството по отмяна на марка на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-171/17: Комисия/Унгария, Заключение от 14 юни 2018 г.
Нарушение на член 15, параграф 2, буква г) и на член 16, параграф 1 от Директива 2006/123/ЕО относно услугите на вътрешния пазар чрез въвеждането и поддържането на национална система за мобилни плащания, която установява монопол и предоставя изключителни права, възпрепятствайки достъпа до пазара на едро на мобилни плащания.
При условията на евентуалност — нарушение на членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС чрез същите мерки, ако Директива 2006/123/ЕО не е приложима.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-213/17: X, Заключение от 13 юни 2018 г.
1) Следва ли член 23, параграф 3 от Регламент [„Дъблин III“] да се тълкува в смисъл, че Италия e придобила компетентност да разгледа подадената там на 23 октомври 2014 г. молба за международна закрила от търсещото закрила лице, въпреки че Нидерландия е била първата компетентна държава поради подадените там предходни молби за международна закрила по смисъла на член 2, буква г) от този регламент, последната от които към онзи момент е била все още в процес на разглеждане в Нидерландия, тъй като Afdeling bestuursrechtspraak van de Raad van State [(Отдел по административни спорове на Държавния съвет)] все още не се е бил произнесъл по жалбата на лицето срещу […] решението на компетентния съд от 7 юли 2014 г.
2) [Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен,] [с]ледва ли от член 18, параграф 2 от Регламент [„Дъблин III“], че веднага след подаването на искането за обратно приемане на 5 март 2015 г. нидерландските власти е трябвало да спрат разглеждането на молбата за международна закрила, която към момента на подаването на това искане все още е била в процес на разглеждане в Нидерландия, и след изтичането на предвидения в член 24 [от този регламент] срок е трябвало да прекратят разглеждането ѝ, като или оттеглят, или изменят издаденото преди това решение от 11 юни 2014 г. за отхвърляне на молбата за убежище от 4 юни 2014 г.
3) Ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен, следва ли да се приеме, че компетентността за разглеждане на подадената от лицето молба за международна закрила не се прехвърля към Италия, а е продължила да принадлежи на нидерландските власти, тъй като държавният секретар по сигурността и правосъдието не е оттеглил или изменил решението от 11 юни 2014 г.
4) Като не са съобщили на италианските власти, че в Нидерландия все още има висящо дело пред Afdeling bestuursrechtspraak van de Raad van State [(Отдел по административни спорове на Държавния съвет)] по жалба във връзка с втората процедура по предоставяне на международна закрила, нарушили ли са нидерландските власти задължението си по член 24, параграф 5 от Регламент [„Дъблин III“] да предоставят на италианските власти информацията, която би им позволила да проверят дали тяхната държава е компетентна въз основа на критериите, установени в този регламент
5) Ако отговорът на четвъртия въпрос е утвърдителен, следва ли да се приеме, че като последица от неизпълнението на това задължение компетентността за разглеждане на молбата на търсещото международна закрила лице не се прехвърля на Италия, а продължава да принадлежи на нидерландските власти
6) Ако компетентността не е продължила да принадлежи на Нидерландия, следва ли да се приеме, че поради предаването на търсещото международна закрила лице от Италия на Нидерландия за целите на образуваното срещу него наказателно производство нидерландските власти е трябвало да разгледат подадената от лицето в Италия молба за международна закрила на основание член 17, параграф 1 от Регламент [„Дъблин III“] и като изключение от член 3, параграф 1 от същия регламент и съответно че разумно погледнато, те не са имали право да използват възможността по член 24, параграф 1 от Регламент [„Дъблин III“] да поискат от италианските власти да приемат обратно лицето?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-612/15: Kolev и др., Съдебно решение от 5 юни 2018 г.
1) Следва ли член 325 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която въвежда процедура за прекратяване на наказателното производство като предвидената в членове 368 и 369 от Наказателно-процесуалния кодекс, доколкото тази уредба се прилага към производства, образувани за тежка измама или друга тежка форма на незаконна дейност, която засяга финансовите интереси на Съюза в митническата област
При положителен отговор, какви са последиците от несъвместимостта на такава правна уредба с посочената разпоредба от Договора за функционирането на ЕС?
2) Следва ли член 6, параграф 3 от Директива 2012/13/ЕС да се тълкува в смисъл, че предвиденото право на информация относно обвинението е спазено, когато на защитата е предоставена подробна информация относно обвинението след внасянето на обвинителния акт в съда, но преди съдът да започне да разглежда обвинението по същество и преди реално да започнат пренията пред него
Следва ли член 7, параграф 3 от тази директива да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба право на достъп до материалите по делото е гарантирано, когато компетентните органи са дали на защитата възможност да се запознае с тези материали в хода на досъдебната фаза на наказателното производство, дори когато тя не е могла да се възползва от тази възможност, и при необходимост този достъп може да се предостави след внасяне на обвинителния акт в съда, но преди съдът да започне да разглежда обвинението по същество и преди началото на пренията пред него?
3) Следва ли член 3, параграф 1 от Директива 2013/48/ЕС да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която задължава националния съд против волята на двама обвиняеми да отстрани упълномощения от тях адвокат, поради това че интересите на тези обвиняеми са противоречиви, и допуска този съд да позволи на посочените лица да упълномощят нов адвокат или при необходимост сам да назначи служебно двама адвокати на мястото на първия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-210/16: Wirtschaftsakademie Schleswig-Holstein, Съдебно решение от 5 юни 2018 г.
Трябва ли член 2, буква г) от Директива 95/46/ЕО да се тълкува в смисъл, че урежда окончателно и изчерпателно задълженията и отговорността за нарушения на правилата за защита на данните, или — в хипотеза на многостепенни отношения между доставчик и клиент на информация — в рамките на „подходящите мерки“ по член 24 от тази директива и на „ефективните правомощия на намеса“ по член 28, параграф 3, второ тире от същата е възможно структура, която не е „администратор“ по смисъла на член 2, буква г) от посочената директива, да носи отговорност за избора на оператор за предлаганата от нея информация?
От задължението на държавите членки по член 17, параграф 2 от Директива 95/46/ЕО да предвидят, че когато обработването се извършва от негово име, администраторът трябва „да избере обработващ данните, който осигурява достатъчни гаранции по отношение на мерките за техническа безопасност и организационните мерки, регулиращи обработването, което следва да се извърши“, следва ли a contrario, че при друг вид отношения между доставчик и ползвател, които не са свързани с обработка на лични данни от името на администратора по смисъла на член 2, буква д) от тази директива, не съществува задължение за полагане на дължимата грижа при избора и такова не би могло да се обоснове и по националното право?
В хипотези, в които установено извън Европейския съюз дружество майка поддържа юридически самостоятелни обекти (дъщерни дружества) в различни държави членки, има ли право съгласно член 4 и член 28, параграф 6 от Директива 95/46/ЕО надзорният орган на дадена държава членка (в настоящия случай Германия) да упражни правомощията си по член 28, параграф 3 от същата спрямо установен на негова територия обект, включително в случаите, когато този обект отговаря единствено за рекламирането и продажбата на рекламни пространства и за други маркетингови мерки, насочени към жителите на тази държава членка, докато съгласно вътрешнокорпоративното разпределение на дейностите за събирането и обработването на лични данни на цялата територия на Европейския съюз и следователно и на територията на другата държава членка (в настоящия случай Германия) отговаря изключително установеният в друга държава членка (в настоящия случай Ирландия) самостоятелен обект (дъщерно дружество), при положение че в действителност решението относно обработката на данни се взема от дружеството майка?
Трябва ли член 4, параграф 1 и член 28, параграф 3 от Директива 95/46/ЕО да се тълкуват в смисъл, че в хипотези, в които администраторът има обект на територията на държава членка (в настоящия случай Ирландия) и съществува друг, юридически самостоятелен обект на територията на друга държава членка (в настоящия случай Германия), който по-специално отговаря за продажбата на рекламни пространства и чиято дейност е насочена към жителите на тази държава членка, компетентният надзорен орган в тази друга държава членка (в настоящия случай Германия) може да предприеме мерки и да издаде разпореждания с цел прилагането на законодателството за защита на данните, включително срещу този друг обект (в настоящия случай в Германия), който според вътрешнокорпоративното разпределение на дейностите и отговорностите не отговаря за обработката на данни, или в такава хипотеза мерките и разпорежданията са в компетентността само на надзорния орган на държавата членка (в настоящия случай Ирландия), на чиято територия се намира седалището на структурата, която в рамките на групата отговаря за обработката на данните?
Трябва ли член 4, параграф 1, буква а) и член 28, параграфи 3 и 6 от Директива 95/46/ЕО да се тълкуват в смисъл, че в хипотези, в които надзорният орган на държава членка (в настоящия случай Германия) предприема мерки по член 28, параграф 3 от тази директива спрямо лице или структура, извършващи дейност на нейна територия, на основание, че не е положена дължимата грижа при избора на участващо в процеса на обработката на данни трето лице (в настоящия случай Facebook), тъй като това трето лице нарушавало законодателството за защита на данните, предприемащият мерки надзорен орган (в настоящия случай Германия) е обвързан с правната преценка относно спазването на правилата на защитата на данните на надзорния орган на другата държава членка, в която е установено отговорното за обработването на данните трето лице (в настоящия случай Ирландия), така че той не може да се отклонява от тази правна преценка, или пък предприемащият мерки надзорен орган (в настоящия случай Германия) може самостоятелно да проверява законосъобразността на обработката на данни от страна на установеното в друга държава членка (в настоящия случай Ирландия) трето лице като предварителен въпрос с оглед на предприемане на неговите собствени действия?
Доколкото предприемащият мерки надзорен орган (в настоящия случай Германия) би могъл да извършва самостоятелна проверка: трябва ли член 28, параграф 6, второ изречение от Директива 95/46/ЕО да се тълкува в смисъл, че надзорният орган може да упражнява предоставените му по член 28, параграф 3 от тази директива ефективни правомощия за намеса спрямо установени на неговата територия лице или структура на основание съвместна отговорност за нарушения на правилата за защита на данните, извършени от установеното в друга държава членка трето лице, само и едва когато предварително е поискал от надзорния орган на тази друга държава членка (в настоящия случай Ирландия) да упражни своите правомощия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.