всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Bot

Генерален адвокат – Bot

Дело C-139/17: QuaMa Quality Management/EUIPO, Съдебно решение от 25 юли 2018 г.

Допусната ли е неправилна преценка на фактите и доказателствата от Общия съд, включително изопачаване на доказателствата?
Допустимо ли е в производството по обжалване да се повтарят основания и доводи, вече изложени пред Общия съд, без да се установи твърдяна грешка при прилагане на правото?
Допустимо ли е за първи път в производството по обжалване да се излага ново основание?
Допустимо ли е да се оспорва решението, предмет на обжалване пред Общия съд, вместо постановеното от него решение?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-338/17: Guigo, Съдебно решение от 25 юли 2018 г.

Следва ли нормите на чл. 151 и чл. 153 от Договора за функциониране на Европейския съюз, както и разпоредбите на чл. 3, чл. 4, чл. 11 и чл. 12 от Директива [2008/94] да се тълкуват в смисъл, че допускат една национална разпоредба като чл. 4, ал. 1 от [Закона за гарантираните вземания], по силата на която от обхвата на защита за дължими трудови вземания са изключени лицата, чиито правоотношения са прекратени по-рано от установения тримесечен срок преди вписване на решението за откриване на производство по несъстоятелност на работодателя?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: Следва ли принципът на процесуална автономия на държавите членки, очертан от принципите на равностойност, ефективност и пропорционалност в контекста на преследваната с чл. 151 и чл. 153 от ДФЕС и Директива [2008/94] социална цел, да се схващат в смисъл, че допускат като съвместима една национална мярка като разпоредбата на чл. 25 от [Закона за гарантираните вземания], по силата на която с изтичане на двумесечен срок от датата на вписване на решението за откриване на производство по несъстоятелност се погасява и правото на предявяване, и правото на получаване гарантирани вземания, доколкото във вътрешното право на държавата съществува разпоредба като чл. 358, ал. 1, т. 3 от Кодекса на труда, по силата на която срокът за предявяване на дължимите трудови вземания е тригодишен, считано от датата, на която вземането е следвало да бъде изплатено, а получените извън този срок плащания не се считат за недължимо платени?
Следва ли разпоредбата на чл. 20 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че допуска подобно разграничение, от една страна, между работниците и служителите с неудовлетворени вземания, чиито правоотношения са прекратени по‑рано от установения тримесечен срок преди вписване на решението за откриване на производство по несъстоятелност на работодателя, за сметка на тези, чиито правоотношения са прекратени в установения тримесечен период, и от друга страна — с работниците и служителите, имащи право на закрила за неудовлетворените си вземания при прекратяване на трудовите си правоотношения в тригодишен срок от датата, в която вземането е следвало да бъде изплатено, съобразно нормата на чл. 358, ал. 1, т. 3 от националния Кодекс на труда?
Следва ли разпоредбите на чл. 4, във връзка с чл. 3 от Директива [2008/94] и с принципа на пропорционалност, да се тълкуват в смисъл, че допускат разпоредба като тази на чл. 25 от националния [Закон за гарантираните вземания] по силата на която, автоматично и без възможност за индивидуална преценка на релевантните обстоятелства с изтичане на двумесечен срок от датата на вписване на решението за откриване на производство по несъстоятелност, се погасява и правото на предявяване и правото на получаване на гарантирани трудови вземания?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-205/17: Комисия/Испания, Съдебно решение от 25 юли 2018 г.

Нарушил ли е Кралство Испания задълженията си по член 260, параграф 1 ДФЕС, като не е изпълнило изцяло решението на Съда от 14 април 2011 г. относно събирането и пречистването на градски отпадъчни води в определени агломерации?
Следва ли да бъдат наложени финансови санкции (дневна глоба и еднократна сума) на Кралство Испания за неизпълнение на задълженията по член 260, параграф 2 ДФЕС във връзка с неизпълнението на предходното решение на Съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-205/17: Комисия/Испания, Съдебно решение от 25 юли 2018 г.

Нарушил ли е Кралство Испания задълженията си по член 260, параграф 1 ДФЕС, като не е приело всички необходими мерки за изпълнение на решението от 14 април 2011 г. по дело C-343/10 относно събирането и пречистването на градските отпадъчни води?
Следва ли на Кралство Испания да бъде наложена периодична имуществена санкция (глоба) и/или еднократна сума по член 260, параграф 2 ДФЕС поради неизпълнение на предходното решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-40/18: Acquafarm/Комисия, Определение от 12 юли 2018 г.

Задължена ли е Комисията по силата на приложимата правна уредба да контролира законността на финансирането на конкретни проекти, подпомагани от европейски фондове?
При какви условия може да възникне извъндоговорната отговорност на Съюза при евентуално бездействие на институция на Съюза?
Какви са изискванията за приложимост на принципа на защита на легитимните очаквания спрямо действия или бездействие на институциите на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-40/18: Acquafarm/Комисия, Определение от 12 юли 2018 г.

От какви предпоставки зависи възникването на извъндоговорната отговорност на Европейския съюз и как се тълкува препратката към принципите, общи за правните системи на държавите членки, съгласно член 340 ДФЕС?
Възлага ли приложимата нормативна уредба на Европейския съюз на Европейската комисия задължение за контрол върху законосъобразността на индивидуално финансирани проекти или нейната компетентност се ограничава до контрол и гарантиране на наличието на ефективни системи за управление в държавите членки?
Могат ли да бъдат разглеждани в касационното производство основания, които не са били повдигнати пред Общия съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-390/16: Lada, Съдебно решение от 5 юли 2018 г.

Следва ли членове 67 ДФЕС и 82 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат провеждането на уредено в националното законодателство наказателно или друго производство за „признаване“ или трансформиране в определена държава членка на влязло в сила решение на съд на друга държава — членка на Европейския съюз, с което последният се е произнесъл окончателно по извършеното от осъденото лице деяние, като предпоставка за това чуждестранното съдебно решение да се счита за постановено от национален съд?
Следва ли, в светлината на Рамково решение 2008/675, да се счита за несъвместимо с принципа non bis in idem, установен с член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 54 от Конвенцията за прилагане на споразумението от Шенген, производство като това по членове 46—48 от Закона за международното съдебно сътрудничество по наказателни дела, което е предвидено „за признаване“ в Унгария на влезли в сила чуждестранни решения, постановени в окончателно приключили наказателни производства в други държави — членки на Съюза (по отношение на същото лице и същото деяние), но в действителност няма за цел да се приведат в изпълнение тези съдебни решения, а да се създаде основание за вземането им предвид в бъдещи наказателни производства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-213/17: X, Съдебно решение от 5 юли 2018 г.

Следва ли член 23, параграф 3 от [Регламента „Дъблин III“] да се тълкува в смисъл, че Италианската република вече е компетентна да разгледа подадената там на 23 октомври 2014 г. молба на жалбоподателя за международна закрила, въпреки че Кралство Нидерландия е била първата компетентна държава членка поради подадените там предходни молби за международна закрила […], последната от които към онзи момент е била в процес на разглеждане в Нидерландия, тъй като Raad van State (Държавният съвет) все още не се е бил произнесъл по жалбата на жалбоподателя срещу решението на настоящия съд от 7 юли 2014 г. […]?
Следва ли от член 18, параграф 2 от [Регламента „Дъблин III“], че веднага след подаването на искането за обратно приемане на 5 март 2015 г. нидерландските власти е трябвало да спрат разглеждането на молбата за международна закрила, която към момента на подаването на това искане все още е била в процес на разглеждане в Нидерландия, и след изтичането на предвидения в член 24 срок е трябвало да прекратят разглеждането ѝ, като или оттеглят, или изменят издаденото преди това решение от 11 юни 2014 г. за отхвърляне на молбата за убежище от 4 юни 2014 г.?
Като не са съобщили на италианските власти, че в Нидерландия все още има висящо дело пред Raad van State (Държавният съвет) по жалба във връзка с втората процедура по предоставяне на убежище, нарушили ли са нидерландските власти задължението си по член 24, параграф 5 от [Регламента „Дъблин III“] да предоставят на италианските власти информацията, която би им позволила да проверят дали тяхната държава е компетентна въз основа на критериите, установени в този регламент?
Ако компетентността не е продължила да принадлежи на Кралство Нидерландия, следва ли да се приеме, че поради предаването на жалбоподателя от Италианската република на Кралство Нидерландия за целите на образуваното срещу него наказателно производство нидерландските власти е трябвало да разгледат подадената от жалбоподателя в Италия молба за международна закрила на основание член 17, параграф 1 от [Регламента „Дъблин III“] и като изключение от член 3, параграф 1 от същия регламент и съответно че, разумно погледнато, те не са имали право да използват възможността по член 24, параграф 1 от [Регламента „Дъблин III“] да поискат от италианските власти да приемат обратно жалбоподателя?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-308/17: Kuhn, Заключение от 4 юли 2018 г.

Следва ли член 7, точка 1, буква а) от Регламент […] № 1215/2012 да се тълкува в смисъл, че:
– и в случай — като настоящия — на многократно договорно прехвърляне на вземане, мястото на изпълнение по смисъла на тази разпоредба се определя от първото договорно споразумение?
– в случай на предявяване на право, с което се търси спазването на условията по държавна облигация като конкретно емитираната от Република Гърция в настоящия случай, респ. се търси обезщетение за вреди поради неизпълнение на това право, фактическото място на изпълнение се определя още с плащането на лихви по тази държавна облигация, преведени по сметка на титуляр на местна сметка за ценни книжа?
– обстоятелството, че с първото договорно споразумение е определено юридическо място на изпълнение по смисъла на [посочената разпоредба], не допуска да се приеме, че последващото фактическо изпълнение на даден договор установява ново място на изпълнение по смисъла на [същата] разпоредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-340/18: EK и др., Определение от 3 юли 2018 г.

Следва ли делото да бъде заличено от регистъра на Съда при оттегляне на преюдициалното запитване от националния съд?
Коя юрисдикция следва да се произнесе по съдебните разноски в случай на такова оттегляне?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

<<< 1910111213150 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form