Bot
Генерален адвокат – Bot
Дело C-248/18: Krasnyiy oktyabr/EUIPO, Определение от 11 септември 2018 г.
Няма информация/Предстои добавяне.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-246/18: Kondyterska korporatsiia ” Roshen “/EUIPO, Определение от 6 септември 2018 г.
Позволява ли се в производството по обжалване пред Съда на ЕС да бъдат разглеждани въпроси, свързани с фактическата преценка на доказателствата и сходството между знаците, при липса на твърдяно или доказано изопачаване на фактите?
Необходимо ли е жалбата да съдържа конкретни правни основания и посочване на правни грешки в обжалваното решение, за да бъде допустима?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-246/18: Kondyterska korporatsiia ” Roshen “/EUIPO, Определение от 6 септември 2018 г.
Могат ли да се обжалват пред Съда преценките относно фактите и доказателствата, направени от Общия съд, без да е налице изопачаване?
Явява ли се допустимо обжалване, което само повтаря вече изложени пред Общия съд основания и доводи, без да се установява грешка при прилагане на правото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-346/17: Klein/Комисия, Съдебно решение от 6 септември 2018 г.
Допустимо ли е Общият съд да отхвърли като недопустимо искането за обезщетение за вреди, свързани с изделието „effecto“, след като по-рано Съдът не е разгледал по същество този въпрос?
Допустимо ли е Общият съд да извършва нова проверка на условията за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза, след като Съдът вече е отменил първоинстанционното решение поради нарушение на член 8 от Директива 93/42?
Следва ли да се приеме за относимо основание оплакването за нарушение на член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз и принципа на добра администрация, както и исканията за събиране на доказателства и представяне на преписката по процедурата?
Може ли изобретателят, акционерът или лицензодателят на медицинско изделие, както и дружеството atmed, да се позовават на права по член 8 от Директива 93/42 и член 28 и сл. ДФЕС за обезщетение от Съюза?
Доказана ли е причинно-следствената връзка между бездействието на Комисията и твърдяната вреда, включително по отношение на разходите за съдебни производства и прекратяване на разпространението на изделието „Inhaler“?
Следва ли Общият съд да отчете като доказателство проекторешения на Комисията и да предостави възможност на жалбоподателя да се изкаже по тях, съгласно правото на справедлив съдебен процес по член 6 ЕКПЧ и член 47 от Хартата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-386/17: Liberato, Заключение от 6 септември 2018 г.
1) Има ли нарушаването на правилата за висящ процес, предвидени в член 19, параграфи 2 и 3 от Регламент № 2201/2003, отражение само върху определянето на компетентността и следващото от това прилагане на член 24 от този регламент, или, напротив, това нарушение може да представлява пречка от гледна точка на процесуалния обществен ред за признаването в държавата членка, чийто съд е сезиран първи, на решението, постановено в държавата членка, чийто съд е сезиран по-късно, като се има предвид, че член 24 се позовава единствено на правилата за определяне на компетентността, предвидени в членове 3—14 от Регламент № 2201/2003, но не и в член 19 от него?
2) Противоречи ли тълкуването на член 19 от Регламент № 2201/2003, според което този член е само критерий за определянето на компетентността, на понятието от правото на Съюза за висящ процес, както и на функциите и целта на тази разпоредба да се предвиди съвкупност от императивни норми в областта на процесуалния обществен ред — като гаранция за създаването на общо пространство, основано на взаимно доверие и процесуална лоялност между държавите членки, в което може да има автоматично признаване и свободно движение на решения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-412/17: Touring Tours und Travel, Заключение от 6 септември 2018 г.
1) Недопустима ли е съгласно член 67, параграф 2 ДФЕС, както и съгласно членове [20 и 21] от [Кодекса на шенгенските граници], национална правна уредба на държава членка, в резултат от която предприятия, извършващи автобусен превоз по редовни линии през вътрешна за Шенгенското пространство граница, са задължени преди преминаването на вътрешна граница да проверят документите за преминаване на границата на пътниците си, за да предотвратят превоза на чужди граждани без паспорт и без разрешение за пребиваване на територията на Федерална република Германия?
По-специално:
a) Представлява ли проверка на лица по вътрешните граници по смисъла на член [20] от Кодекса на шенгенските граници или равностойна мярка общото законово или административното задължение, насочено към конкретни превозвачи, да не превозват до територията на Федерална република Германия чужди граждани, които не притежават необходимия паспорт или необходимото разрешение за пребиваване, като единственият начин, по който това задължение може да бъде изпълнено, е превозвачът да провери документите за преминаване на границата на всички пътници преди преминаване на вътрешната граница?
б) Трябва ли налагането на посочените в точка 1) задължения да се преценява с оглед на член [21], буква а) от Кодекса на шенгенските граници, макар че превозвачите не упражняват „полицейски правомощия“ по смисъла на тази разпоредба, а възлагането на проверките от държавата също формално не води до прилагане на публични правомощия?
в) При утвърдителен отговор на първия въпрос, буква б): като се имат предвид критериите на член [21], буква а), второ изречение от Кодекса на шенгенските граници, може ли извършването на изискваната от превозвачите проверка да се смята за недопустима мярка с ефект, равностоен на гранични проверки?
г) Трябва ли налагането на посочените в точка 1) задължения, доколкото е насочено към предприятия, извършващи автобусен превоз по редовни линии, да се преценява с оглед на член [21], буква б) от Кодекса на шенгенските граници, съгласно който правото на превозвачите да извършват проверки за сигурност на лицата на пристанища и летища не накърнява отсъствието на контрол по вътрешните граници
Следва ли от това и недопустимост на проверките по смисъла на първия въпрос извън пристанищата и летищата, ако те не представляват проверки за сигурност и не се извършват и на лица, които пътуват в рамките на държавата членка?
2) Допускат ли членове [20] и [21] от Кодекса на шенгенските граници национална правна уредба, съгласно която с цел изпълнение на това задължение [за проверка, посочено в точка 1)] на автобусен превозвач могат да бъдат наложени забрана и предупреждение за глоба при неспазването ѝ, когато поради неизвършени от него проверки на територията на Федерална република Германия са били превозени и чужденци без паспорт и разрешение за пребиваване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-514/17: Sut, Заключение от 6 септември 2018 г.
Може ли член 4, точка 6 от Рамково решение 2002/584 да се тълкува в смисъл, че не е приложим за деяния, за които съд на издаваща държава е наложил наказание лишаване от свобода, когато за същите деяния на територията на изпълняващата държава се предвижда само наказание глоба, поради което вътрешното ѝ право не допуска наказанието лишаване от свобода да се изпълни в нея и това е в ущърб на социалната реинтеграция на осъденото лице и на неговите семейни, социални, икономически и други връзки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-57/16: ClientEarth/Комисия, Съдебно решение от 4 септември 2018 г.
Допустимо ли е Комисията да отказва достъп до документи, изготвени в рамките на подготовката на оценка на въздействието, като се позовава на обща презумпция, че тяхното оповестяване по принцип би засегнало сериозно процеса на вземане на решения?
Може ли член 17 ДЕС да служи като основание за обща презумпция за поверителност на документи, изготвени в рамките на оценка на въздействието?
Изисква ли се конкретна, действителна и разумно предвидима опасност за процеса на вземане на решения, за да бъде отказан достъп до документи по член 4, параграф 3 от Регламент № 1049/2001?
Следва ли документите, изготвени в рамките на оценка на въздействието, които са част от законодателен процес и съдържат информация за околната среда, да се ползват с по-широк достъп и да не попадат под обща презумпция за поверителност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-247/17: Raugevicius, Заключение от 25 юли 2018 г.
1. Трябва ли националните разпоредби относно екстрадицията за престъпление да се преценяват по един и същ начин с оглед на свободата на движение на гражданите на друга държава членка, независимо дали, на основание на договор за екстрадиция, трета държава е подала молба за екстрадиция за изпълнение на наказание лишаване от свобода или — както в решение от 6 септември 2016 г., Petruhhin (C‑182/15, EU:C:2016:630) — с цел наказателно преследване
Има ли значение дали лицето, чиято екстрадиция се иска, е не само гражданин на Съюза, но и гражданин на държавата, която е подала молбата за екстрадиция?
2. Поставя ли национална правна уредба, според която само собствените граждани не се екстрадират извън Съюза за изпълнение на наказание, гражданите на друга държава членка в необосновано по-неблагоприятно положение
Трябва ли да се прилагат механизми на правото на Съюза, посредством които легитимна сама по себе си цел може да бъде постигната по по-малко ограничителен начин и когато става въпрос за изпълнението на наказание
Как трябва да се отговори на молба за екстрадиция, ако при прилагане на такива механизми другата държава членка е била уведомена за молбата, но тя не предприема мерки по отношение на своите граждани, например поради пречки от правно естество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-139/17: QuaMa Quality Management/EUIPO, Съдебно решение от 25 юли 2018 г.
Извършено ли е нарушение на член 41, параграф 1 от Регламент № 207/2009, като е прието, че лицето, подало опозицията, е било надлежно титуляр на по-ранната марка към момента на подаване на опозицията, въпреки че формалната регистрация на трансфера е извършена след изтичане на срока за опозиция?
Правилно ли е приложен член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 по отношение на определянето на релевантната публика и оценката на риска от объркване между марките?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.