Заключения

1. Следва ли член 16, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 517/72 на Съвета да се тълкува в смисъл, че е достатъчно държава-членка да предвиди в националното си законодателство, с което се прилага този регламент, процедура, която позволява на заинтересованите страни, преди да бъде взето решение по дадено заявление, да представят писмени възражения срещу това заявление в срок от 30 дни от неговото депозиране за обществено разглеждане?
2. Следва ли „решенията по заявления за въвеждане на редовна услуга, взети по споразумение между държавите-членки, на чиято територия се качват или слизат пътници“, посочени в член 13, параграф 1 от Регламент № 517/72, да се считат за:
(а) решения на държавата-членка, в която предприятието, подало заявлението за разрешение, има седалище, взети от тази държава-членка само след като другите заинтересовани държави-членки са дали съгласието си;
или
(б) многостранни решения, приети съвместно от няколко държави-членки след международни преговори;
или
(в) sui generis решения, които, с оглед на техния характер и съществуването на алтернативна процедура за приемане на решение при липса на съгласие, могат да се приравнят на акт или решение на институция на Общността?
3. В случай че Съдът приеме, че тълкуването, изложено в част (в) на втори въпрос, е правилно, невалидно ли е решението, което нидерландският министър на транспорта, водния контрол и строителството е обявил – и за което е изложил мотиви – в писмото си от 17 ноември 1983 г., на основание, че поради причините, изложени в мотивите на настоящото решение, то противоречи на член 190 от Договора за ЕИО и/или на Регламент № 517/72, по-специално на член 8 от него?
4. Ако Съдът не приеме тълкуването, изложено в част (в) на втори въпрос, следва ли член 8, параграф 1 от Регламент № 517/72 да се тълкува в смисъл, че изразът „съществуващи пътнически транспортни услуги“ обхваща само редовни пътнически услуги с автобуси, извършвани по същия маршрут и използващи същия начин за преминаване на Ламанша, както услугата, която е предмет на заявлението, или се разпростира и върху други видове пътнически услуги с автобуси (извършвани частично по различен маршрут; използващи друг начин за преминаване на Ламанша) и върху пътнически услуги с железопътен транспорт?