Дело C-197/85: ONPTS/Stefanutti, Заключение от 10 юни 1987 г.

1) Когато вдовицата на мигриращ работник е придобила право на лична пенсия за инвалидност в една държава членка без прилагане на разпоредбите на Общността и претендира за вдовишка пенсия в друга държава членка въз основа на трудовата дейност на съпруга си, отново без прилагане на разпоредбите на Общността, съвместимо ли е с членове 48 и 51 от Договора за ЕИО институцията на втората държава, която отпуска вдовишката пенсия, да взема предвид при прилагането на правилата, предвидени в собственото си законодателство за предотвратяване на припокриването на обезщетения, пенсията за инвалидност, отпусната от първата държава, по същия начин, както взема предвид обезщетенията за инвалидност, отпуснати по собственото си законодателство?

2) Ако отговорът на първия въпрос е положителен, как следва да се третира пенсията за инвалидност, отпусната от друга държава членка, която не може да бъде преобразувана в пенсия за старост, ако законодателството на държава членка третира припокриването на вдовишка пенсия, отпусната от тази държава, с обезщетение за инвалидност или пенсия за старост по различен начин: трябва ли тя да се третира като обезщетение за инвалидност или като пенсия за старост

Следва ли евентуално да се прави разграничение в зависимост от това дали получателят на пенсията за инвалидност е достигнал пенсионна възраст или получава пенсия за старост?

3) Тази пенсионна възраст трябва ли да бъде възрастта, определена в законодателството, което съдържа разпоредбата относно припокриването на обезщетения, или възрастта, определена в законодателството, уреждащо неподлежащо на преобразуване обезщетение, припокриването на което с друго обезщетение се регулира?

4) Приложим ли е член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 574/72 към припокриването на непряка пенсия (вдовишка пенсия) с пряка пенсия от различен вид (пенсия за инвалидност или пенсия за старост)?