Заключения

1. Съвместими ли са правилата или административните практики на националния правен ред, като описаните ..., с принципите на Договора за ЕО относно свободното движение на лица (член 39 и сл. ЕО), правото на установяване (член 43 и сл. ЕО) и свободата на предоставяне на услуги (член 49 и сл. ЕО), както са тълкувани от Съда на Европейските общности
Особено релевантни в това отношение са националните правила и/или административни практики, които:
– възпрепятстват италианското установяване на дружество с ограничена отговорност, чиято основна дейност е в Обединеното кралство, да извършва в приемащата държава дейността по организиране и администриране на учебни курсове за подготовка за университетски изпити, за които дружеството е надлежно упълномощено и акредитирано от публичните органи на Обединеното кралство;
– дискриминират между граждани, които упражняват една и съща дейност;
– забраняват и/или сериозно възпрепятстват италианското установяване на това предприятие да получава, в друга държава членка и срещу възнаграждение, услуги, благоприятстващи упражняването на горепосочената дейност;
– обезкуражават студентите да се записват в тези учебни курсове;
– възпрепятстват професионалното обучение на записаните студенти и получаването на диплома, която може да предостави на нейния притежател предимства при достъп до професионална дейност или при упражняването ѝ с по-голямо възнаграждение и в други държави членки.
2. При тълкуване – поискано тук – на член 2 от Директива 89/48/ЕИО на Съвета, предоставя ли тази директива права, на които може да се позовава и преди придобиването на дипломата, посочена в член 1 от самата директива
Ако отговорът на този въпрос е положителен, допуска ли самата директива, като се има предвид и решението на Съда от 7 март 2001 г. по дело C-145/99 Комисия/Италия, правила или административни практики в националния правен ред, които:
– правят признаването на университетски дипломи, получени след обучение с продължителност най-малко три години, зависимо от преценката на публичните органи;
– предоставят признаване в Италия на дипломи, издадени от университети, признати в Обединеното кралство, само ако са получени след редовно посещаване на целия курс на обучение в тези университети, с изключение на дипломи, издадени на италиански граждани въз основа на периоди на обучение, проведени във филиали или частни органи, действащи в Италия, дори и ако са одобрени и акредитирани от компетентните публични органи на държавата членка, към която принадлежат;
– изискват представяне на удостоверение от дипломатическото представителство – италианско консулство в чуждата държава, в която е издадена дипломата – доказващо действително пребиваване в тази държава от съответното лице за целия период на университетското обучение;
– ограничават признаването на дипломи „само“ до упражняване на професия, която вече се упражнява в държавата на произход, като по този начин изключват признаване за целите на достъп до регулирана професия, дори и ако тя не е била упражнявана преди това?
3. Какво е значението и обхватът на израза „вредно прекъсване ... на професионалното обучение“ в Решение 63/266/ЕИО на Съвета и обхваща ли той създаването на национално равнище от публичните органи на постоянна информационна система, която удостоверява, че дипломи, издадени от университет, дори и ако са законно признати в Обединеното кралство, не могат да бъдат признати съгласно националното законодателство, ако са получени въз основа на периоди на обучение, проведени в Италия?