Заключения
Заключения
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2009 г.
1) a) Как следва да се тълкува изразът „обществени пощенски служби“, употребен в член 13, А, параграф 1, буква а) от Шеста директива (Директива 77/388/ЕИО) [понастоящем член 132, параграф 1, буква а) от Директива 2006/112]?
б) Тълкуването на този израз влияе ли се от факта, че пощенските услуги в държава членка са били либерализирани, че няма резервирани услуги по смисъла на Директива 97/67/ЕИО на Съвета в изменената редакция и че има само един доставчик на универсална услуга, който е определен и за когото Комисията е уведомена съгласно тази директива (какъвто е случаят с Royal Mail в Обединеното кралство)?
в) При обстоятелствата в конкретния случай (които съответстват на описаното в първия въпрос, буква б) по-горе положение) този израз включва ли:
i) само единствения определен доставчик на универсална услуга (какъвто е Royal Mail в Обединеното кралство), или
ii) също и частен пощенски оператор (като TNT Post)?
2) При обстоятелствата в конкретния случай трябва ли член 13, А, параграф 1, буква а) от Шеста директива за данъка върху добавената стойност (понастоящем член 132, параграф 1, буква а) от Директива 2006/112) да се тълкува в смисъл, че изисква или позволява на държава членка да освободи всички пощенски услуги, осигурявани от „обществените пощенски служби“?
3) Ако от държавите членки се изисква или им се позволява да освободят някои, но не всички услуги, осигурявани от „обществените пощенски служби“, кои са критериите, които позволяват да се определят така освободените услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2008 г.
Съвместимо ли е предвиденото от закона ограничение за разкриване на данни до една година преди подаване на съответното искане с член 12, встъпително изречение и буква а) от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни във връзка или не с член 6, параграф 1, буква д) от тази директива и с принципа на пропорционалност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2008 г.
1) Трябва ли член 6, параграф 2 и член 17, параграфи 2 и 6 от Шеста директива […] да се тълкуват в смисъл, че на данъчнозадължено лице е позволено да включи в своите стопански активи не само дълготрайни активи, но и всички стоки и услуги, които се използват както за нуждите на икономическата дейност, така и за други цели, и да приспада изцяло и незабавно [ДДС], дължим за придобиването на тези стоки и услуги?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос прилагането на член 6, параграф 2 от Шеста директива […] води ли по отношение на стоки и услуги, различни от дълготрайните активи, до еднократно облагане с ДДС за периода, през който е осъществено приспадането във връзка с тези стоки и услуги, или ДДС трябва да се събере през няколко периода; и при утвърдителен отговор, как трябва да се определи данъчната основа за тези стоки и услуги, които не подлежат на амортизация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2008 г.
1. „Мястото, където освобождаването на генетично модифицираните организми ще се осъществи“, което не може съгласно член 19 от Директива 90/220/ЕИО на Съвета от 23 април 1990 година относно съзнателното въвеждане на генетично модифицирани организми в околната среда да остане поверително, трябва ли да се разбира като кадастралния парцел или като по-широка географска територия, отговаряща или на общината, на територията на която съзнателното освобождаване се осъществява, или на още по-широка територия (кантон, департамент)
2. В случай че мястото трябва да се разбира като означаващо кадастралния парцел, може ли резерва, основана на опазване на обществения ред или на други защитени от закона тайни, да бъде противопоставена на съобщаването на кадастралните данни за мястото на освобождаването въз основа на член 95 [ЕО] или на Директива 2003/4/ЕО от 28 януари 2003 година относно правото на достъп на обществеността до информация в областта на околната среда, или на общ принцип на общностното право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2008 г.
1) Недействителен ли е или не Регламент № 1347/2001 […], евентуално и като последица от недействителността на други актове, от гледна точка на следното: Нарушаване на основни принципи — с довода че комбинираните разпоредби на член 1, параграф 1 от [Регламент № 2081/92] и на приложение I към него са недействителни, доколкото допускат регистрация на географски указания за „бира“, която представлява алкохолна напитка, включена (неправилно) в горепосоченото приложение I в категорията „хранителни продукти“, упоменати в член 1, параграф 1, и която не е включена в категорията „селскостопански продукти“, посочени в приложение I към Договора за ЕО и в списъка, посочен в членове 32 ЕО (предишен член 38) и 37 ЕО (предишен член 43), изтъкнати от Съвета като правно основание за приемане на [Регламент № 2081/1992], — с довода че член 17 от [Регламент № 2081/92] е недействителен, доколкото предвижда ускорена процедура за регистрация, която може да ограничи и да накърни в съществена степен правата на засегнатите оператори, поради факта че не предвижда каквото и да било право на възражение и съдържайки очевидно нарушение на принципите на прозрачността и на правната сигурност, като това е видно по-конкретно както в светлината на комплексния характер на продължилата повече от седем години (1994—2001) процедура по регистрация на самото ЗГУ „Bayerisches Bier“, така и на изричното признаване, съдържащо се в съображение 13 от [Регламент № 692/2003], с член 15 от който се отменя член 17 от [Регламент № 2081/92] по посочените съображения, Неспазване на някои формални изисквания — с довода че означението „Bayerisches Bier“ не отговаря на изискваните според член 17 от [Регламент № 2081/92] условия, за да може да бъде регистрирано съгласно предвидената в тази разпоредба опростена процедура, доколкото при представяне на заявката за регистрация това означение не е било „законно защитено“, нито „установено чрез употребата му“ в Германия, — с довода, че нито германското правителство, преди да представи пред Комисията заявката за регистрация, нито самата Комисия, след получаването на заявката, са разгледали надлежно изпълнението на условията за регистрация на указанието „Bayerisches Bier“, което е в противоречие с практиката на Съда (Решение от 6 декември 2001 г. по дело Carl Kühne и др., C-269/99, Recueil, стр. I-9517), — с довода, че заявката за регистрация на означението „Bayerisches Bier“ не е представена своевременно от германското правителство съгласно предвиденото в член 17, параграф 1 от [Регламент № 2081/92] (в срок от шест месеца след влизане в сила на Регламента, което става на 24 юли 1993 г.), след като първоначално представената от заявителя заявка е предвиждала осем различни означения, с възможността за възможни допълнителни и неопределени вариации, които впоследствие са обединени в настоящото единствено означение „Bayerisches Bier“, въпреки че крайният срок отдавна е бил изтекъл, Неспазване на съществени условия — с довода, че означението „Bayerisches Bier“ не изпълнява съществените изисквания, определени в член 2, параграф 2, буква б) от [Регламент № 2081/92], за целите на неговата регистрация като [ЗГУ], като се има пред вид родовият характер на това означение, което исторически обозначава бирата, произвеждана по специфичен производствен метод, произхождащ от Бавария и датиращ от ХIХ век, а след това разпространен в останалата част на Европа и в целия свят (т.нар. „баварски метод“ с долна ферментация), който и до днес в някои европейски езици (датски, шведски, фински) се употребява като родовото название за бира и който във всеки случай може да означава единствено и родово „бирата, произвеждана в германска Бавария“, независимо от вида ѝ сред съществуващите многобройни и разнообразни варианти, без от това да може да бъде установена каквато и да било „пряка връзка“ (Решение на Съда от 7 ноември 2000 г. по дело Warsteiner Braurei, С–312/98, Recueil, стр. I-9187) между специфично качество, репутация или друга характеристика на продукта (бира) и неговия конкретен географски произход (Бавария) и без да са налице „изключителни случаи“, изисквани от посочената норма за допускане на регистрация на географско указание, съдържащо името на страна, — с довода, че предвид посочените в предходния параграф съображения означението „Bayerisches Bier“ е „родово“ наименование, което в качеството му на такова не може да бъде предмет на регистрация по смисъла на член 3, параграф 1 и на член 17, параграф 2 от [Регламент № 2081/92], — с довода, че означението „Bayerisches Bier“ не би трябвало да бъде регистрирано на основание член 14, параграф 3 от [Регламент № 2081/92], доколкото предвид „репутацията и известността“ на баварските марки и „продължителността на използването им“ регистрацията „може да заблуди потребителя по отношение на истинската идентичност на продукта“
2) При условията на евентуалност, в случай че първият въпрос бъде обявен за недопустим или неоснователен, трябва ли [Регламент № 1347/2001] да се тълкува в смисъл, че признаването на ЗГУ „Bayerisches Bier“, което се съдържа в този регламент, не накърнява валидността и възможността за използване на съществуващи преди това марки, принадлежащи на трети лица, в които се съдържа думата „Bavaria“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2008 г.
1. Спирането с член 1, параграф 1 от Протокол № 10 от Акта за присъединяване на Кипър към ЕС от 2003 г. на прилагането на достиженията на правото на Общността в северната зона препятства ли възможността юрисдикция на държава членка да признае и приведе в изпълнение съдебно решение, постановено от юрисдикция на Република Кипър, действаща в контролираната от правителството зона, отнасящо се до собственост в северната зона, когато признаването и изпълнението се искат съгласно Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, който е част от достиженията на правото на Общността?
2. Член 35, параграф 1 от Регламент № 44/2001 дава ли право или задължава юрисдикция на държава членка да откаже да признае и да приведе в изпълнение съдебно решение, постановено от юрисдикциите на друга държава членка, отнасящо се до собственост в зона на последната, върху която правителството на тази държава членка не упражнява ефективен контрол
По-специално противоречи ли такова съдебно решение на член 22 от Регламент № 44/2001?
3. Решение на юрисдикция на държава членка, действаща в зона от тази държава, върху която правителството ѝ упражнява ефективен контрол, отнасящо се до собственост в зона от тази държава, върху която нейното правителство не упражнява ефективен контрол, може ли да не бъде признато или приведено в изпълнение съгласно член 34, точка 1 от Регламент № 44/2001, на основание че по практически съображения съдебното решение не може да бъде приведено в изпълнение по местонахождение на собствеността, въпреки че съдебното решение подлежи на изпълнение в контролираната от правителството зона в тази държава?
4. Когато — срещу ответника е било постановено неприсъствено съдебно решение, — след това ответникът е започнал производство по оспорване пред съда, постановил неприсъственото съдебно решение, но — жалбата му е отхвърлена след цялостно и справедливо разглеждане, на основание че не е предоставил приемлива защита (което съгласно националното право е необходимо, за да се отмени съдебно решение от такъв характер), този ответник може ли да се противопостави на изпълнението на първоначалното неприсъствено съдебно решение или на съдебното решение за отхвърляне на жалбата за отмяна на основание член 34, точка 2 от Регламент № 44/2001, по съображение че документът за образуване на производството не му е бил връчен в достатъчен срок, за да има възможност да организира защитата си преди постановяване на първоначалното неприсъствено съдебно решение
Има ли значение фактът, че при изслушването са разглеждани само правните основания, изтъкнати от ответника?
5. Какви фактори са релевантни за прилагане на установения в член 34, точка 2 от Регламент № 44/2001 критерий относно това дали на ответника „е връчен документът за образуване на производството или равностоен документ в достатъчен срок, за да има възможност да организира защитата си“
По-специално: a) Когато документът е действително връчен на ответника, имат ли някакво значение действията (или бездействията) на ответника или на адвокатите му, осъществени след връчването
б) Какво значение може да има дадено особено поведение на ответника или адвокатите му или изпитани трудности
в) Има ли значение обстоятелството, че адвокатът на ответника е могъл да заяви, че се явява преди постановяване на неприсъственото съдебно решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2008 г.
Следва ли членове 43 ЕО и 48 ЕО, както и членове 56 ЕО и 58 ЕО да се тълкуват в смисъл, че за целите на практическото осъществяване на гарантираните с тях основни свободи акционерните дружества или инвестиционните фондове по финландското право трябва да се разглеждат като сходни с дружествата SICAV по люксембургското право, въпреки че финландското право не познава дружествена форма, която точно да съответства на дружеството от вида SICAV, и като се има предвид също така, че дружествата SICAV по люксембургското право не са включени в списъка на дружествата по член 2, буква а) от Директива 90/435, с която е съобразено приложимото в случая финландско законодателство относно данъка при източника, и че дружествата SICAV са освободени от подоходно облагане съгласно националното данъчно законодателство на Великото херцогство Люксембург
При тези условия в противоречие ли е с посочените по-горе членове от Договора за ЕО регистрираното в Люксембург дружество от вида SICAV, което е получател на дивидента, да не се освобождава във Финландия от данък при източника върху получения дивидент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2008 г.
Може ли съдът на държавата, до която е отправена молбата за допускане на изпълнение, на основание на съдържащата се в член 27, точка 1 от Брюкселската конвенция разпоредба, свързана с обществения ред, да вземе предвид факта, че с приемането на определение за отстраняване („debarment“) при посочените по-горе обстоятелства съдът в държавата, където е постановено решението, е отказал на загубилата делото страна, явила се в съдебното производство, всякаква възможност за защита, или тълкуването на тази разпоредба, разглеждана във връзка с принципите, произтичащи от член 26 и сл. от Брюкселската конвенция, отнасящи се до взаимното признаване и изпълнението на съдебни решения в Общността, забранява на националния съд да счита за противоречащо на обществения ред по смисъла на член 27, точка 1 от споменатата конвенция гражданско производство, в което една страна е била възпрепятствана да упражни своето право на защита по силата на определение за отстраняване, постановено от съда поради неизпълнението от тази страна на негово съдебно разпореждане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2008 г.
1. Трябва ли член 28 EО да се тълкува в смисъл, че той сам по себе си не допуска прилагането на национални разпоредби, които задължават само вносителите на немскоезични книги за внесените на националната територия книги да определят и да довеждат до знанието на обществеността задължителна за крайния продавач продажна цена, като се има предвид, че тази цена след приспадане на данъка върху оборота не може да бъде по-ниска от крайната продажна цена, определена или препоръчана от издателя за държавата по издаване, или от крайната продажна цена, препоръчана за националната територия от издател със седалище извън държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), но че в отклонение от това правило вносителят, който закупува книгите в участваща в ЕИП държава на по-ниска цена от обичайните покупни цени, може да определи по-ниска цена от цената, определена или препоръчана от издателя за държавата по издаване — в случай на реимпорт определената от националния издател цена — пропорционално на полученото търговско предимство?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Дали посоченото в първия въпрос национално законодателство относно определената цена на книгите, само по себе си несъвместимо с член 28 ЕО — евентуално и в качеството на условие за продажба, засягащо свободното движение на стоки — чиято цел е определена твърде общо с необходимостта да се отчитат спецификата на книгата като културен продукт, интересът на потребителя от разумни цени на книгата и икономическите реалности на книгоразпространението, е оправдано по силата на член 30 ЕО или член 151 EО, например поради обществен интерес от подкрепа на книгопроизводството, от разнообразието на заглавия на регламентирани цени и от многообразието на търговците на дребно — въпреки липсата на емпирични данни, които биха могли да докажат, че правна система за задължителна цена на книгите е подходящо средство за постигане на така преследваните цели?
3. При отрицателен отговор на първия въпрос:
Съвместимо ли е посоченото в първия въпрос национално законодателство относно определената цена на книгите с член 3, параграф 1, буква ж) ЕО с членове 10 ЕО и 81 ЕО, макар че от гледна точка на действие във времето и на предметен обхват то е непосредствено продължение на предходната система за задължителна цена на книгите, основаваща се върху договорното обвързване на търговците на книги да прилагат определените от издателите цени за издадените печатни произведения (системата „Sammelrevers“ от 1993 г.), и замества тази система?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2008 г.
Нарушение на член 20, параграф 2 от Директива 93/38/ЕИО поради възлагане на обществена поръчка без предварително обявяване на конкурентно възлагане
Нарушение на член 41, параграф 4 от Директива 93/38/ЕИО поради неспазване на задължението за своевременно съобщаване на мотивите за отхвърляне на оферта
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.