Заключения

Дело C-*/: *************, Заключение от ..2008 г.

Свобода на установяване | Свободно движение на хора

Нарушение на свободата на установяване, произтичащо от национална правна уредба, по силата на която само фармацевти могат да притежават и стопанисват аптека
Нарушение на принципа за полезното действие на правото на Европейския съюз и на задължението на националните органи да не прилагат национални разпоредби, които считат за противоречащи на правото на Съюза, дори когато няма явно нарушение и Съдът не се е произнесъл по несъвместимостта

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - голям състав

Заключения

Bot

Немски

Дело C-*/: *************, Заключение от ..2008 г.

Свобода на установяване | Свободно движение на хора

1) Трябва ли разпоредбите относно свободата на установяване на капиталовите дружества (членове 43 [ЕО], 48 ЕО) да се тълкуват в смисъл, че не допускат правилото, според което само фармацевт може да притежава аптека („Fremdbesitzverbot“) и което произтича от разпоредбите на член 2, параграф 1, точки 1—4 и 7, във връзка с член 7, първо изречение и член 8, първо изречение от [ApoG]?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Имат ли националните органи правото и задължението на основание на общностното право, и по-конкретно с оглед на член 10 ЕО и на принципа за полезното действие на общностното право, да не прилагат националните разпоредби, които считат за противоречащи на общностното право, дори когато не е налице явно нарушение на общностното право и Съдът […] не е установил несъвместимостта на разглежданите разпоредби с общностното право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - голям състав

Заключения

Bot

Преюдициално запитване

Немски

Дело C-*/: *************, Заключение от ..2008 г.

Сближаване на законодателствата | Свобода на установяване | Свободно движение на хора | Свободно предоставяне на услуги

1) а) Трябва ли условието за „финансиране от държавата“, съдържащо се в член 1, параграф 9, втора алинея, буква в), първа хипотеза от директивата, да се тълкува в смисъл, че държавата налага задължение за здравно осигуряване, както и задължение за плащане на вноски — чийто размер е в зависимост от дохода — на съответната здравноосигурителна каса, като последната определя размера на вноската, но здравноосигурителните каси са взаимно свързани чрез система за солидарно финансиране, която е по-подробно изложена в мотивите, и изпълнението на задълженията на всяка здравноосигурителна каса е гарантирано?
б) Трябва ли условието, съдържащо се в член 1, параграф 9, втора алинея, буква в), втора хипотеза, според което организацията „е обект на управленски контрол от последните“, да се тълкува в смисъл, че наличието на държавен правен надзор върху настоящи или бъдещи дейности — към който се прибавят евентуално други възможности за намеса на държавата, изложени в мотивите — е достатъчно, за да бъде изпълнено това условие?
2. В случай че на първия въпрос — буква а) или буква б) — следва да се даде положителен отговор, трябва ли член 1, параграф 2, букви в) и г) от директивата да се тълкуват в смисъл, че предоставянето на стоки, които са произведени и индивидуално приспособени по отношение на тяхната форма в зависимост от изискванията на всеки клиент и за използването на които всеки клиент следва да бъде лично консултиран, трябва да се разглежда като „обществени поръчки за доставки“ или като „обществени поръчки за услуги“
Следва ли в това отношение да се взема предвид само стойността на различните престации?
3. В случай че посоченото във втория въпрос предоставяне трябва или би могло да се разглежда като „предоставяне на услуги“, следва ли член 1, параграф 4 от директивата — за разлика от рамково споразумение по смисъла на член 1, параграф 5 от директивата — да се тълкува в смисъл, че може да се разглежда и като „концесия за услуги“ възлагане на поръчка, при което:
— решението относно това дали и в какви случаи на изпълнителя се възлагат специфични поръчки се взема не от възложителя, а от трети лица,
— заплащането на изпълнителя се извършва от възложителя, тъй като по закон само последният е длъжен да предоставя възнаграждение и е задължен спрямо третите лица за изпълнението на услуги, и
— изпълнителят не е длъжен да предостави или предложи каквато и да е престация преди третото лице да се обърне към него?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - четвърти състав

Заключения

Mazak

Преюдициално запитване

Немски

Дело C-*/: *************, Заключение от ..2008 г.

Свобода на установяване | Свободно движение на капитали | Свободно движение на хора

Нарушение на задълженията по членове 43 ЕО и 56 ЕО, изразяващо се в запазване на правни разпоредби, които запазват правото на стопанисване на частни аптеки за търговия на дребно само за физически лица, притежаващи диплома за фармацевт, както и за дружества, всички акционери в които са фармацевти
Нарушение на задълженията по членове 43 ЕО и 56 ЕО, изразяващо се в запазване на правни разпоредби, които не дават възможност на предприятия за търговия на едро с фармацевтични продукти да придобиват участие в дружества, които стопанисват общински аптеки

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - голям състав

Заключения

Bot

Иск за установяване на неизпълнение на задължения

Италиански

Дело C-*/: *************, Заключение от ..2008 г.

Данък върху добавената стойност | Данъчни въпроси | Конкуренция | Помощи, предоставяни от държавите | Стоманодобивна промишленост — Стомана в широк смисъл

1) Нарушава ли [Шеста директива], и по-специално разпоредбите на член 17 от нея, основните права съобразно общностното право (общностния принцип на равно третиране), доколкото тези разпоредби водят до предоставяне на възможност на данъчнозадължени лица да придобият право на собственост върху жилищни обекти за личните си жилищни нужди (потребление) на цена, с около 5% по-изгодна отколкото за други граждани на Европейския съюз, като абсолютната стойност на това предимство нараства неограничено в зависимост от цената на придобиване и разходите по строителството на жилищния обект
Следва ли такова нарушение и от обстоятелството, че данъчнозадължени лица могат да придобиват за лични жилищни нужди право на собственост върху жилищни обекти, които те използват поне в незначителна част за своето предприятие, на цена, с около 5% по-изгодна отколкото за други данъчнозадължени лица, които не използват поне в незначителна част частните си жилищни имоти за своето предприятие?
2) Нарушава ли национална мярка, приета с оглед на транспонирането на Шеста директива, и по-специално на разпоредбите на член 17 от нея, член 87 ЕО, тъй като предоставя предимството, посочено в първия въпрос, във връзка с жилищни обекти, използвани за лични нужди от данъчнозадължени лица, на данъчнозадължени лица, извършващи облагаеми доставки, но не предоставя това предимство на данъчнозадължените лица, които извършват освободени доставки?
3) Продължава ли да проявява действието си член 17, параграф 6 от Шеста директива, когато националният законодател измени вътрешноправна разпоредба, с която се изключва приспадането (в настоящия случай член 12, параграф 2, точка 1 от [UStG]), която може да се основе на член 17, параграф 6 от Шеста директива, с изричното намерение да остави в сила това изключване и когато запазването в сила на изключването на приспадането действително би следвало от националния UStG, но поради грешка при тълкуването на общностното право (в настоящия случай член 13, Б, буква б) от Шеста директива), която е могла да бъде установена едва в по-късен момент, националният законодател е въвел уредба, която, разглеждана сама по себе си, допуска в съответствие с общностното право (съгласно тълкуването на член 13, Б, буква б) от Шеста директива, направено в Решение по дело [Seeling]) приспадане на данъка?
4) В случай на отрицателен отговор на третия въпрос:
Могат ли последиците от изключването на приспадането (в настоящия случай става дума за член 12, параграф 2, точка 2, буква a) от UStG 1994), основани на клаузата „standstill“, залегнала в член 17, параграф 6 от Шеста директива, да бъдат засегнати от обстоятелството, че националният законодател променя едно от двете припокриващи се изключвания на приспадането, които се преплитат в националното законодателство (а именно член 12, параграф 2, точка 2, буква a) от [UStG] и член 12, параграф 2, точка 1 от [UStG]), и в крайна сметка се отказва от него, тъй като е допуснал грешка при прилагане на правото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - трети състав

Заключения

Sharpston

Преюдициално запитване

Немски

Дело C-*/: *************, Заключение от ..2008 г.

Данък върху добавената стойност | Данъчни въпроси

1) Може ли разпоредбите на член 6 (доставки на услуги) и член 13 (освободени доставки) от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, да се тълкуват в смисъл, че отдаването под наем на апартамент (евентуално на помещение с нежилищно предназначение), от една страна, и свързаното с него почистване на общите части, от друга, могат да се разглеждат като облагаеми доставки, независими и отделими една от друга?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос […] се поставя въпросът дали разпоредбата на член 13 от посочената по-горе директива, и по-точно част Б, буква б) от него, изисква, или изключва прилагането на данъка върху добавената стойност към разходите за почистване на общите части на отдавана под наем жилищна сграда, или следва държавата членка да вземе решение дали да се прилага този данък?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - втори състав

Заключения

Trstenjak

Преюдициално запитване

Чешки

Дело C-*/: *************, Заключение от ..2008 г.

Нарушение на клаузата за недопускане на намаляване на закрилата на работниците на срочни трудови договори, предвидена в клауза 8, параграф 3 от Рамковото споразумение относно срочната работа
Неспазване на изискването за наличие на ефективни, пропорционални и възпиращи санкции при злоупотреба със срочни трудови договори
Неправилно определяне и прилагане на понятието „обективни причини“ по смисъла на клауза 5, параграф 1, буква a) от Рамковото споразумение
Несъвместимост на абсолютната забрана за преобразуване на срочни трудови договори в договори с неопределена продължителност в обществения сектор с изискванията на Рамковото споразумение
Неправилно изпълнение на задължението за тълкуване на националното право в съответствие с Директива 1999/70/ЕО и Рамковото споразумение

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - трети състав

Заключения

Kokott

Гръцки

Дело C-*/: *************, Заключение от ..2008 г.

Свободно движение на работници | Свободно движение на хора | |

1) Като се има предвид обстоятелството, че предоставянето на родителски отпуск по начина и в обхвата, свободно определени от всяка държава в рамките на минималните граници, наложени от Директива [96]/34/EО, е по естеството си мярка за насърчаване на равенството, възможно ли е ползването на този период на родителски отпуск, в случая на намаляване на работното време и на заплатата, от което се ползват лицата, полагащи грижи за ненавършили пълнолетие деца, да засегне правата в процес на придобиване от работника или работничката, ползващи този родителски отпуск, и възможно ли е частноправните субекти да се позовават пред публичните институции на дадена държава на принципа на запазване правата, които са придобити или са в процес на придобиване?
2) По-специално, дали изразът „права, придобити или в процес на придобиване“, съдържащ се в клауза 2, точка 6 от Директива 96/34 обхваща само права във връзка с условията на труд и се разпростира само върху трудовото правоотношение с работодателя, или, напротив, този израз се отнася също до запазването на правата, придобити или в процес на придобиване в сферата на социалното осигуряване, както и дали изискването за „непрекъсваемост на правото на обезщетения по различните схеми на социално осигуряване“, предвидено в клауза 2, точка 8 от Директива 96/34, може да се счита за изпълнено чрез разглежданата в случая схема, която се прилага от националните власти, и при необходимост възможно ли е позоваване пред публичните власти на държава членка на това право на непрекъсваемост на правото на обезщетения по съображението, че е достатъчно точно и конкретно?
3) Съвместими ли са общностните разпоредби с национално законодателство, което през периода на намаляване на работното време поради родителски отпуск намалява подлежащата на получаване пенсия за инвалидност в сравнение с тази, която би се прилагала преди посочения отпуск, и същевременно води до намаляването на размера на бъдещите обезщетения и до консолидирането им пропорционално на намаляването на работното време и на заплатата?
4) Като се отчита задължението на националните съдилища да тълкуват националното право с оглед на задълженията по Директивата, за да осигурят във възможно най-голяма степен осъществяването на преследваните от общностното законодателство цели, трябва ли това задължение да се прилага и към непрекъсваемостта на правата в сферата на социалното осигуряване по време на ползването на родителския отпуск и конкретно в случаите на прибягване до определена разновидност на частичен отпуск или на намаляване на работното време като използваната в този случай?
5) Дали в конкретните обстоятелства по спора намаляването на признатия и изчислен размер на социалноосигурителни обезщетения през периода на родителски отпуск може да се счита за пряка или непряка дискриминация, противоречаща, от една страна, на разпоредбите на Директива 79/7[…], и от друга страна, на изискването за равенство и за недопускане на дискриминация между мъжете и жените съгласно общата за държавите членки традиция, доколкото посоченият принцип трябва да се прилага не само към условията за наемане на работа, но и към публичната дейност в сферата на социалната закрила на работниците?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - трети състав

Заключения

Sharpston

Преюдициално запитване

Испански

Дело C-*/: *************, Заключение от ..2008 г.

1) Трябва ли клауза 5 и клауза 8, параграфи 1 и 3 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), което представлява неразделна част от Директива 1999/70 на Съвета (ОВ L 175, 10 юли 1999 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129), да се тълкуват в смисъл, че общностното право не позволява на държава членка (за целите на прилагане на това Рамково споразумение) да приема мерки, когато: a) във вътрешния правов ред отпреди влизането в сила на посочената директива вече съществува еквивалентна правна мярка по смисъла на клауза 5, параграф 1 от Рамковото споразумение
б) с приетите за прилагане на Рамковото споразумение разпоредби се намалява общото ниво на закрила на работниците на срочни трудови договори
2) При положителен отговор на първия въпрос, свързано ли е намаляването на гарантираната закрила в случаи не на няколко последователни договори, а на един срочен трудов договор, който обаче има за цел работникът да бъде нает за удовлетворяване не на временни, извънредни или неотложни нужди на работодателя, а всъщност на „устойчиви и дълготрайни“ нужди, с прилагането на Рамковото споразумение и на посочената директива
При това положение забранено или позволено е такова намаляване на закрилата от гледна точка на общностното право
3) При положителен отговор на първия въпрос, в случай че преди влизането в сила на Директива 1999/70/ЕО вече съществува еквивалентна мярка по смисъла на клауза 5, параграф 1 от Рамковото споразумение като относимата в случая разпоредба на член 8, параграф 3 от Закон № 2112/1920, представлява ли непозволено намаляване във вътрешния правов ред на общото ниво на закрила на работниците на срочни трудови договори по смисъла на клауза 8, параграфи 1 и 3 от Рамковото споразумение приемането на законодателна мярка, обоснована с прилагането на Рамковото споразумение, като относимата в случая разпоредба на член 11 от Президентски указ № 164/2004: a) когато споменатата законодателна мярка за прилагане на Рамковото споразумение се прилага единствено за случаите на множе-ство последователни срочни трудови договори или правоотношения, а не са включени случаите на работници, които са сключили един срочен трудов договор (а не няколко последователни договора) за удовлетворяването на „устойчиви и дълготрайни“ нужди на работодателя, докато вече съществуващата еквивалентна правна мярка се отнася до всички случаи на срочни трудови договори, включително случаите, при които работникът е сключил само един срочен трудов договор, който обаче всъщност има за цел предоставянето от страна на работника на услуги, насочени към удовлетворяването не на временни, извънредни или неотложни, а в действителност на „устойчиви и дълготрайни“ нужди
б) когато въпросната национална законодателна мярка за прилагане на Рамковото споразумение предвижда като правна последица във връзка със закрилата на работниците на срочни трудови договори и предотвратяването на злоупотреба по смисъла на Рамковото споразумение преквалифицирането на срочните трудови договори в договори с неопределена продължителност с действие занапред (ex nunc), докато предшестващата еквивалентна правна мярка предвижда преквалифицирането на срочните трудови договори в договори с неопределена продължителност, считано от датата на първоначалното им сключване (ex tunc)
4) При положителен отговор на първия въпрос, в случай че преди влизането в сила на Директива 1999/70/ЕО вече съществува еквивалентна правна мярка по смисъла на клауза 5, параграф 1 от Рамковото споразумение като относимата в случая разпоредба на член 8, параграф 3 от Закон № 2112/1920, представляват ли непозволено намаляване във вътрешния правов ред на общото ниво на закрила на работниците на срочни трудови договори по смисъла на клауза 8, параграфи 1 и 3 от Рамковото споразумение, от една страна, направеният от гръцкия законодател избор, изразяващ се в това да бъдат изключени от обхвата на закрилата на споменатия по-горе Президентски указ № 164/2004 случаите на злоупотреба, при които работникът е сключил само един срочен трудов договор, който обаче има за цел удовлетворяването не на временни, извънредни или неотложни, а всъщност на „устойчиви и дълготрайни“ нужди, и от друга страна, фактът, че гръцкият законодател не е приел аналогична, специфична за такъв случай и ефикасна разпоредба, която има за правна последица закрила на работниците по отношение на този случай на злоупотреба, която закрила допълва предвидената обща закрила в трудовото право съгласно гръцкия правов ред в случай на заетост по силата на недействителен договор (без да се взема предвид съществуването на злоупотреба по смисъла на Рамковото споразумение), по силата на която закрила работникът може да изисква изплащане на възнаграждението си, както и на обезщетението при уволнение, независимо дали договорът е бил действителен или не, като се отчита фактът, че: a) задължението за изплащане на заплатата и на обезщетението, предвидено от националното право за всички видове трудови правоотношения, не е специално насочено към предотвратяване на злоупотреба по смисъла на Рамковото споразумение, и б) прилагането на вече съществуващата еквивалентна правна мярка има за правна последица преквалифицирането на единствения срочен трудов договор в договор с неопределена продължителност
5) При положителен отговор на изложените по-горе въпроси, трябва ли при тълкуване на своето национално право в светлината на Директива 1999/70/ЕО националният съд да остави без приложение несъвместимите с тази директива разпоредби, приети с мотива за прилагане на Рамковото споразумение, които обаче водят до намаляване във вътрешното право на общото ниво на закрила на работниците на срочни трудови договори, като разпоредбите на Президентски указ 164/2004, които мълчаливо, но ясно изключват от предвидената в тях закрила случаите на злоупотреба, при които работникът е сключил само един срочен договор, който обаче в действителност има за цел предоставянето на услуги от страна на работника, насочени към удовлетворяването не на временни, извънредни или неотложни, а всъщност на „устойчиви и дълготрайни“ нужди, и да приложи вместо тях разпоредбите на вече съществуващата преди влизането в сила на посочената директива еквивалентна национална правна мярка като разпоредбите на член 8, параграф 3 от Закон № 2112/1920
6) Когато националният съд по принцип постанови за приложима по спор, отнасящ се до срочната работа, разпоредба (в конкретния случай член 8, параграф 3 от Закон № 2112/1920), която съставлява еквивалентна правна мярка по смисъла на клауза 5, параграф 1 от Рамковото споразумение и по силата на която констатацията, че трудов договор, дори само един, е сключен като срочен, без това да е оправдано поради обективна причина, свързана с естеството или с характеристиките на договора или на дейността, предполага преквалифицирането на този договор в трудов договор с неопределена продължителност: a) съвместимо ли е с общностното право тълкуване и прилагане на националното право от страна на националния съд, по силата на което във всеки случай представлява обективна причина, оправдаваща сключването на срочни трудови договори, обстоятелството, че като правно основание за създаването на срочни трудови правоотношения в обществения сектор е използван закон относно срочната работа за удовлетворяването на специални социални, допълващи, неотложни или временни нужди (в конкретния случай Закон № 3250/2004), дори в действителност тези нужди да са устойчиви и дълготрайни
б) препятства ли общностното право тълкуване и прилагане на националното право от страна на националния съд, по силата на което разпоредба, забраняваща преобразуването на срочни трудови договори, сключени в обществения сектор, в трудови договори с неопределена продължителност, трябва да се тълкува в смисъл, че в обществения сектор е напълно забранено преобразуването на срочен трудов договор в договор с неопределена продължителност, даже в случай че този договор неправомерно е сключен като срочен (а именно когато задоволяваните нужди всъщност са устойчиви и дълготрайни) и че в такъв случай националният съд вече не може да преценява действителния характер на спорното трудово правоотношение, за да го квалифицира правилно като договор с неопределена продължителност
Или пък тази забрана трябва да се ограничи единствено до срочните договори, които действително са сключени за задоволяването на временни, непредвидени, неотложни, извънредни или други подобни нужди, с изключение на договорите, фактически сключени за удовлетворяването на устойчиви и дълготрайни нужди?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - трети състав

Заключения

Kokott

Преюдициално запитване

Гръцки

Дело C-*/: *************, Заключение от ..2008 г.

Нарушение на клаузата за недопускане на намаляване на закрилата на работниците на срочни трудови договори, предвидена в клауза 8, параграф 3 от Рамковото споразумение относно срочната работа
Несъвместимост на националната правна уредба, която забранява преобразуването на срочни трудови договори в договори с неопределена продължителност в обществения сектор, с изискванията на Рамковото споразумение
Липса на ефективни, пропорционални и възпиращи санкции при злоупотреба със срочни трудови договори в националното право
Неправилно определяне и прилагане на обективни причини за ограничаване на продължителността на трудовите правоотношения по смисъла на клауза 5, параграф 1, буква a) от Рамковото споразумение
Нарушение на задължението на националните юрисдикции да тълкуват националното право в съответствие с Директива 1999/70/ЕО и Рамковото споразумение

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд

Съд, Съд - трети състав

Заключения

Kokott

Гръцки

<<< 1…422 423424425 426…1 151 >>>

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.