Заключения
Заключения
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.
A) Противоречат ли на правилното прилагане на членове 15 и 16 от Директива 2006/123/ЕО националните разпоредби на член 32, параграф 7 bis от Законодателен декрет № 185 от 29 ноември 2008 г., утвърден със Закон № 2 от 28 януари 2009 г., впоследствие изменен със Закон № 14 от 27 февруари 2009 г., които предвиждат, освен по отношение на дружествата с мажоритарно държавно участие:
— нищожност на възлагането на обществена поръчка за услуга за определяне и събиране на данъци и други приходи на административно-териториалните единици на предприятия, които не отговарят на икономическото условие за минимален изцяло внесен дружествен капитал от 10 милиона евро,
— задължение за предприятията, вписани в съответния регистър на частноправните субекти, оправомощени да упражняват дейности по определяне и събиране на данъци и други приходи на административно-териториалните единици, съгласно член 53, параграф 3 от Законодателен декрет № 446 от 15 декември 1997 г., с последващите му изменения, да приведат дружествения си капитал в съответствие с горепосоченото минимално ниво,
— забрана за възлагане на обществени поръчки и за участие в процедури по възлагане на обществени поръчки за услуги по определяне и събиране на данъци и други приходи на административно-териториалните единици до изпълнение на горепосоченото задължение за изменение на дружествения капитал?
Б) Противоречат ли на правилното прилагане на членове 3, 10, 43, 49, и 81 от Договора за създаване на Европейската общност националните разпоредби на член 32, параграф 7 bis от Законодателен декрет № 185 от 29 ноември 2008 г., утвърден със Закон № 2 от 28 януари 2009 г., впоследствие изменен със Закон № 14 от 27 февруари 2009 г., които предвиждат, освен по отношение на дружествата с мажоритарно държавно участие:
— нищожност на възлагането на обществена поръчка за услуга за определяне и събиране на данъци и други приходи на административно-териториалните единици на предприятия, които не отговарят на финансовото условие за минимален изцяло внесен дружествен капитал от 10 милиона евро,
— задължение за предприятията, вписани в съответния регистър на частноправните субекти, оправомощени да упражняват дейност по определяне и събиране на данъци и други приходи на административно-териториалните единици, съгласно член 53, параграф 3 от Законодателен декрет № 446 от 15 декември 1997 г., с последващите му изменения, да приведат дружествения си капитал в съответствие с горепосоченото минимално равнище,
— забрана за възлагане на обществени поръчки и за участие в процедури по възлагане на обществени поръчки за услуги за определяне и събиране на данъци и други приходи на административно-териториалните единици до изпълнение на горепосоченото задължение за изменение на дружествения капитал?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.
1) За да е налице предоставяне по смисъла на член 7, параграф 3 от Регламент[а] […], необходимо ли е включените в списъка лица или образувания да могат незабавно да започнат да използват икономическия ресурс, за да придобиват финансови средства или да получават услуги
Ако не, следва ли член 7, параграф 3 от Регламент[а] […] да се тълкува в смисъл, че забраната за косвено предоставяне обхваща доставката и инсталирането в помещенията на трето лице в Иран на функционално изправен, но все още неподготвен за експлоатация икономически ресурс (в случая вакуумна пещ), с който третото лице възнамерява по-късно да произвежда продукти за едно от посочените в приложения ІV и V към Регламента юридически лица, образувания или субекти?
2) а) Следва ли член 7, параграф 4 от Регламент[а] […] да се тълкува в смисъл, че заобикаляне може да е налице само когато извършителят формално — но все пак само привидно — е съобразил действията си със забраните по член 7, параграфи 1—3 от Регламент[а] […], така че и при най-широко тълкуване забранителните норми да не обхващат тези действия
При това положение изключват ли се взаимно съставите на забраната за заобикаляне и на забраната за предоставяне
При утвърдителен отговор, може ли поведение, което (все още) не попада под забраната за (косвено) предоставяне, все пак да съставлява заобикаляне по смисъла на член 7, параграф 4 от Регламент[а] […]?
б) Ако не, представлява ли член 7, параграф 4 от Регламент[а] […] обща норма, под която може да се подведе всяко деяние, в резултат от което ще бъде предоставен икономически ресурс на включено в списъка лице или образувание?
3) а Посоченият в член 7, параграф 4 от Регламент[а] […] признак от субективна страна „съзнателно и преднамерено“ изисква ли, от една страна, извършителят да е предвиждал с положителност, че действията му имат за предмет или последица заобикаляне на забраната за предоставяне, и от друга страна, да е налице и волеви момент, който предполага най-малкото извършителят да е допускал заобикалянето на забраната
Ако не, трябва ли извършителят да е искал да заобиколи забраната, тоест да е действал с пряк умисъл?
б) Ако не, може ли да се приеме, че не е необходимо съзнателно заобикаляне, а е достатъчно извършителят да е предвиждал заобикалянето на забраната само като вероятност и да е допускал това?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.
Следва ли член 2, параграф 1 и член 11, параграф 4, втора алинея от Директива 2006/126 […] да се тълкуват в смисъл, че държава членка трябва да откаже да признае валидността на свидетелство за управление, издадено от друга държава членка на лице след изтичане на срока на наложената му забрана да иска издаване на ново свидетелство за управление, при положение че на това лице е била наложена мярка за отнемане на свидетелство за управление на територията на първата държава членка и към момента на издаване на [новото] свидетелство за управление въпросното лице е имало обичайно пребиваване на територията на държавата членка, издаваща свидетелството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.
1. В рамките на спор за нарушение на изключителното право, предоставяно от регистриран промишлен дизайн на Общността, правото да се забрани използването от трети лица на промишления дизайн, предвидено в член 19, параграф 1 от [Регламента], разпростира ли се върху всяко трето лице, което използва друг промишлен дизайн, който не създава у потребителите цялостно впечатление, различно от създаденото от първия промишлен дизайн, или напротив, от обхвата на забраната се изключва третото лице, което използва последващ промишлен дизайн на Общността, регистриран в негова полза, докато последният не бъде обявен за недействителен?
2. От значение ли е за отговора на първия въпрос умисълът на третото лице или този отговор се определя от неговото поведение, като определящо значение има обстоятелството, че посоченото трето лице е подало заявка за регистрация и е регистрирало последващия промишлен дизайн на Общността, след като е получило извънсъдебното искане на притежателя на предходния промишлен дизайн на Общността за преустановяване на продажбата на продукта поради нарушаване на правата, произтичащи от предходния промишлен дизайн?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.
1) Валиден ли е [обжалваният регламент]?
2) Невалиден ли е [обжалваният регламент] предвид [Решение по дело Jülich I и Определение по дело SAFBA]?
3) Невалиден ли е, от друга страна, [обжалваният регламент] предвид правното основание, на което е бил приет, а именно [основния регламент]?
4) При изчисляване на обезщетението, което трябва да се плати на основание надплатените налози върху производството на захар за пазарните години 2002/2003, 2003/2004, 2004/2005, 2005/2006, трябва ли приложимият обменен курс и датата на обмяната да бъдат определени съгласно правото на [ЕС]
Ако това е така, член 6 от [обжалвания регламент] трябва ли да бъде тълкуван в смисъл, че изисква обезщетението да бъде платено в зависимост от обменните курсове, приложими към момента на първоначалното изчисляване на надплатения налог
Ако това е така, валиден ли е член 6 от [обжалвания регламент]?
5) По отношение на лихвите:
i) Правото на ЕС допуска ли лице в положението на жалбоподателя да получи от националния орган, компетентен да събира налога върху производството, лихви върху надплатените в резултат от невалиден регламент на Комисията суми, в случай че този орган не може да получи лихвите върху съответните суми, които трябва да му бъдат изплатени от Комисията?
ii) Ако отговорът на въпрос i) по-горе е утвърдителен, законодателството на ЕС относно собствените ресурси (Решение 2000/597/ЕО, Евратом и Регламент (ЕО) № 1150/2000 за неговото прилагане) допуска ли компетентен държавен орган, който събира налога върху производството, да получава лихви върху сумите, които трябва да му изплати Комисията, при обстоятелства, каквито са налице по настоящото дело?
iii) Ако отговорът на въпрос i) е отрицателен, правото на ЕС допуска ли национален съд или орган да упражнят правото си на преценка, като не присъдят лихви в случай на присъждане на обезщетение на лице, което се намира в положението на жалбоподателя?
6) Трябва ли член 15, параграф 1, буква г) от [основния регламент] да се тълкува в смисъл, че за целите на изчисляване на средната загуба за всички категории изнесена захар сумата на действителните разходи следва да се раздели на сумата на изнесените количества, независимо дали са били изплатени възстановявания за тези количества или не?
7) Предвид член 15 от [основния регламент] валиден ли е [обжалваният регламент], доколкото определя налог върху производството на захарта въз основа на средна загуба, за изчисляването на която е от значение — що се отнася до изнесената във вид на преработени продукти захар — умножаването на единната сума на възстановяването при износ относно тези продукти по общото изнесено количество, включително изнесените без получаване на възстановяване количества, а не разделянето на действително направените разходи на сумата на изнесените със или без възстановяване количества?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.
Как следва да се тълкуват членове 43 ЕО и 49 ЕО относно свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги във връзка със залаганията върху резултатите от спортни състезания, за да се определи дали посочените разпоредби от Договора допускат национална правна уредба, която установява монопол в полза на държавата, както и концесионен и разрешителен режим, за който по отношение на определения брой концесии е характерно следното: а) съществува обща тенденция за защита на притежателите на концесии, предоставени по-рано въз основа на процедура, от която една част от операторите незаконосъобразно са били изключени; б) действат разпоредби, които гарантират запазването на търговските позиции, придобити в резултат на процедура, от която част от операторите незаконосъобразно са били изключени (например забрана за новите концесионери да откриват пунктове за събиране на залози на по-малко от определено разстояние от вече съществуващите); в) налице са основания за прекратяване на концесиите и за загуба на гаранции в много голям размер, сред които и прякото или непряко управление от страна на концесионера на трансгранични хазартни дейности, подобни на тези, за които е предоставена концесията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.
1) За да бъде квалифициран като „биоцид“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква a) от Директивата за биоцидите, трябва ли разглежданият продукт да оказва пряко биологично или химическо въздействие върху вредителя с цел да го унищожи, отблъсне или обезвреди, да предотврати действието му или да се бори с него по всякакъв друг начин, или е достатъчно той да оказва само непряко въздействие върху вредителя?
2) Ако Съдът счете, че за квалифицирането като „биоцид“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква a) от Директивата за биоцидите е достатъчно продуктът да оказва само непряко биологично или химическо въздействие върху вредителя, на какви изисквания трябва да отговаря непрякото биологично или химическо въздействие на продукта върху вредителя, за да може продуктът да бъде квалифициран като „биоцид“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква a) от Директивата за биоцидите, или всяко непряко въздействие, независимо от вида му, е достатъчно за доказване на биоцидния характер на даден продукт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.
1) Позволява ли Директива [85/374] — като се имат предвид разпоредбите на член 13 от нея — прилагането на режим на отговорност, основан на особеното положение на пациентите на обществените здравни заведения, доколкото по-специално същият им признава правото да получат от тези заведения, дори и при липсата на вина от страна на последните, обезщетение за вредите, причинени поради техническа неизправност на използваните стоки и оборудване, без с това да се засяга възможността заведението да предяви иск за обезщетение срещу производителя?
2) Ограничава ли Директива [85/374] възможността държавите членки да определят отговорността на лицата, които използват дефектно оборудване или дефектни стоки в рамките на предоставяне на услуги и по този начин причиняват вреди на получателя на услугата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.
1. Трябва ли [член 7] да се тълкува в смисъл, че членовете на семейството на турски работник, принадлежащ към легалния пазар на труда на държава членка, не могат да се позовават на тази разпоредба, след като работникът е придобил гражданството на приемащата държава членка, като същевременно е запазил турското си гражданство?
2. За отговора, който следва да се даде на първия въпрос, има ли значение моментът, в който съответният турски работник е придобил гражданството на приемащата държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.