всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Заключения

Заключения

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.

Въпрос 1
а) Когато се прави правна преценка дали подновяването на срочен трудов договор в конкретния случай е оправдано от обективни причини по смисъла на клауза 5, точка 1, буква а) от Рамковото споразумение […], приложено към Директива 1999/70 […], съвместимо ли е със смисъла и целта на клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение да се взима предвид единствено положението към момента на подновяването на договора, без да се отчита колко срочни договори са предхождали този договор, или
б) смисълът и целта на клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение, а именно да се предотвратят злоупотребите с използването на последователни срочни трудови договори, налагат предвиждането на по-строги изисквания във връзка с „обективните причини“, когато броят на последователните срочни трудови договори преди договора, предмет на преценка, е по-голям или когато периодът, през който съответният работник е полагал труд по силата на последователни срочни трудови договори, е по-дълъг?
Въпрос 2
Клауза 5, точка 1 от Рамковото споразумение […] допуска ли прилагането на норма от националното право като член 14, параграф 1, второ изречение, точка 7 [от TzBfG], съгласно която сключването на последователни срочни трудови договори е оправдано само в обществения сектор поради „обективната причина“, че възнаграждението на работника се изплаща с бюджетни средства, предвидени за срочна заетост, докато при работодателите в частния сектор такива икономически причини не се признават за „обективни причини“?
Въпрос 3
а) Цитираната във въпрос 2 норма относно срочните трудови договори (член 14, параграф 1, второ изречение, точка 7 от TzBfG) съвместима ли е с Рамковото споразумение, ако посоченото в член 14, параграф 1, второ изречение, точка 7 от TzBfG бюджетно правило има достатъчно конкретна цел, която обосновава използването на срочни трудови договори и е свързана преди всичко с разглежданата дейност и условията за нейното упражняване (вж. точка 1 от диспозитива на Решение от 4 юли 2006 г. по дело C‑212/04, Adeneler и др., C‑212/04, Recueil, стр. І‑6057)?
При утвърдителен отговор на въпрос 3, буква а):
б) Налице ли е такава достатъчно конкретна цел, ако бюджетното правило, както в случая член 7, параграф 3 от Закона за бюджета на провинция […], предвижда само, че бюджетните средства са предвидени за извършване на срочна работа като „помощен персонал“?
При утвърдителен отговор на въпрос 3, буква б):
в) Това важи ли и когато дейността на „помощния персонал“ в този смисъл не се свежда само до дейност, с която трябва да се отговори на временно нарастване на обема на работа или на необходимостта от заместване на временно отсъстващ постоянен служител, но обхваща и случаите, в които възнаграждението на работника се изплаща с бюджетни средства, предоставени на разположение поради временното отсъствие на постоянен служител, заемащ същата длъжност, въпреки че на „помощния персонал“ са възложени задачи, които са част от обичайната и постоянна за работодателя дейност и по същество не са свързани с дейността на отсъстващия постоянен служител, или
г) описаното във въпрос 3, буква в) тълкуване на понятието „помощен персонал“ противоречи ли на смисъла и целта на Рамковото споразумение […], а именно да се предотвратят злоупотребите с използването на последователни срочни трудови договори, и на установения в Решение от 23 април 2009 г. по дело Angelidaki и др. (C‑378/07—C‑380/07, Сборник, стр. І‑3071, точка 2 от диспозитива) принцип, че клауза 5, точка 1, буква а) от Рамковото споразумение […] не допуска прилагането на национална правна уредба, „така че подновяването на последователни трудови договори в обществения сектор да се разглежда като оправдано от „обективни причини“ по смисъла на посочената клауза само поради това че тези договори се основават на законови разпоредби, които допускат подновяването им за задоволяване на някои временни нужди, макар че в действителност посочените нужди са устойчиви и дълготрайни“?
Въпрос 4
Нарушава ли държавата членка клауза 8, точка 3 от Рамковото споразумение […], ако в закона за транспониране на Директива 1999/70[…] в националното право въведе основание за използването на срочни трудови договори, каквото представлява описаното във въпрос 2 бюджетно правило, общоприложимо за целия обществен сектор, при положение че преди да бъде приета посочената директива, това правило се е прилагало по подобен начин само за малка част от обществения сектор (висше образование)
Води ли такова нарушение до невъзможност националната разпоредба да се прилага занапред?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.

1) Трябва ли член 16, параграф 1, първо изречение от Директива 2004/38[…] да се тълкува в смисъл, че предоставя на гражданите на […] Съюза, които пребивават законно от повече от пет години в държава членка единствено съгласно нейното национално законодателство, но през този период не отговарят на изискванията на член 7, параграф 1 от [тази] директива, право на постоянно пребиваване в тази държава членка?
2) Трябва ли, когато се определя периодът на законно пребиваване по смисъла на член 16, параграф 1 от Директива 2004/38[…], да се отчетат и периодите на пребиваване на гражданина на Съюза в приемащата държава членка, преди държавата им на произход да се присъедини към […]Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.

1) Обстоятелството, че една от страните в съдебното производство е гражданин на държава, различна от държавата, в която се провежда посоченото производство, има ли трансгранично значение по смисъла на член 81 ДФЕС, което е едно от условията за прилагане на Регламент № 44/2001?
2) Допуска ли Регламент № 44/2001 разпоредба от националното право, която позволява провеждането на производство срещу лица, чието местоживеене е неизвестно?
3) При утвърдителен отговор на въпрос 2, може ли явяването на назначения от съда попечител на ответника да се разглежда като приемане на компетентността на сезирания съд по смисъла на член 24 от Регламент № 44/2011, дори когато производството има за предмет произтичащо от потребителски договор право и съдилищата на Чешката република не биха били компетентни съгласно член 16, параграф 2 от Регламент № 44/2001 да се произнесат по този спор?
4) Може ли споразумение относно местната подсъдност на даден съд да се разглежда като основание на международната подсъдност на избрания съд по смисъла на член 17, точка 3 от Регламент № 44/2001 и ако е така, приложимо ли е това и когато споразумение относно местната подсъдност е нищожно поради нарушение на член 6, параграф 1 от Директива 93/13?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.

1) Трябва ли разпоредбите на член 81 ЕО (понастоящем член 101 ДФЕС) и на Регламент (ЕО) № 1/2003 да се тълкуват в смисъл, че следва да се приложат (в рамките на производство, образувано след 1 май 2004 г.) за целия период на съществуване на картел, който е създаден на територията на Чешката република преди присъединяването ѝ към Европейския съюз (т.е. преди 1 май 2004 г.) и който е продължил да съществува и е бил прекратен след присъединяването на Чешката република към Европейския съюз?
2) Трябва ли член 11, параграф 6 от Регламент № 1/2003 във връзка с член 3, параграф 1 и съображение 17 от този регламент, с точка 51 от Известието на Комисията относно сътрудничеството в рамките на мрежата от органите по конкуренция, с принципа nе bis in idem, следващ от член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз, и с общите принципи на общностното право да се тълкува в смисъл, че ако след 1 май 2004 г. Комисията образува производство във връзка с нарушение на член 81 ЕО и приеме решение по същество:
а) органите по конкуренция на държавите членки автоматично и окончателно се освобождават от своите правомощия да разглеждат същите факти?
б) органите по конкуренция на държавите членки се освобождават от своите правомощия да прилагат към същите факти разпоредбите на националното право, съдържащи уредба, подобна на тази в член 81 ЕО (понастоящем член 101 ДФЕС)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.

Нарушаване на понятията за държавна помощ и за предимство
Неправилно изчисляване на давностния срок
Нарушаване на принципа на защита на оправданите правни очаквания
Нарушаване на принципа на правната сигурност

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.

1) Ако държава членка обложи с окончателен изравнителен данък учредено съгласно нейното право дружество, в случай че то премести мястото на действителното си управление в друга държава членка, може ли при настоящото състояние на общностното право това дружество да се позове на член 43 ЕО (понастоящем член 49 ДФЕС) срещу първата държава членка
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос: с разглеждания окончателен изравнителен данък — който се начислява върху наличните към момента на преместването на седалището увеличения на стойността на елементите от имуществото на дружеството, прехвърлени от държавата членка по произход в приемащата държава членка, като липсва възможност за отлагане на данъчното облагане за бъдещи периоди и не може да се вземат предвид последващи обезценявания на стойността — нарушава ли се член 43 ЕО (понастоящем член 49 ДФЕС), в смисъл че такова облагане с окончателния изравнителен данък не може да се обоснове от необходимостта за разпределяне на правомощията за данъчно облагане между държавите членки
3) Отговорът на предходния въпрос зависи ли по-специално от обстоятелството, че с разглеждания окончателен изравнителен данък се облага печалба (от разлики във валутния курс), реализирана в рамките на данъчната компетентност на Нидерландия, при положение че тази печалба не може да бъде отразена в приемащата държава според режима на данъчно облагане, който се намира в сила там?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.

В противоречие ли е с разпоредбите на правото на Европейската общност, чиято цел е да способстват свободното движение на работници, и по-специално разпоредбите на раздели I и II от Регламент № 1408/71, както и на членове 39 ЕО и 299 ЕО (понастоящем съответно членове 45 ДФЕС и 52 ДЕС, във връзка с член 355 ДФЕС), ситуация, в която работник, предоставящ работна сила извън територията на Нидерландия — на неподвижно съоръжение, разположено в нидерландската зона на континенталния шелф — в полза на работодател, установен в Нидерландия, не е задължително осигуряван в съответствие с националното законодателство относно осигуряването на работници единствено поради факта че не живее в Нидерландия, а в друга държава членка (в конкретния случай Испания), независимо че има нидерландско гражданство и разполага с възможност да се осигурява доброволно при условия, които са по същество идентични с приложимите при задължителното осигуряване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.

1) Трябва ли член 7, параграф 1 от Директива 2003/88 да се тълкува в смисъл, че не допуска национални разпоредби или практики, които предвиждат, че правото на платен годишен отпуск е обусловено от действително полагане на труд не по-малко от десет дни (или от един месец) през референтния период?
2) При утвърдителен отговор трябва ли по силата на член 7 от Директива 2003/88, който урежда специфично задължение на работодателя, доколкото предвижда право на платен отпуск в полза на работника, отсъстващ по здравословни причини за период, равен или по-голям от една година, сезираният със спор между частноправни субекти национален съд да не приложи национална разпоредба, която противоречи на този член, тъй като в случая тя обуславя възникването на правото на платен годишен отпуск от действително полагане на труд не по-малко от десет дни през референтната година?
3) Доколкото член 7 от Директива 2003/88 не прави никакво разграничение между работниците според това дали отсъствието им от работа през референтния период се дължи на трудова злополука, професионална болест, злополука по пътя към или от работното място или общо заболяване, имат ли работниците право по силата на този текст на платен отпуск с една и съща продължителност независимо от основанието за отсъствието им по здравословни причини, или този текст трябва да се тълкува в смисъл, че допуска възможност продължителността на платения отпуск да е различна в зависимост от основанието за отсъствието на работника, когато националният закон предвижда при определени условия по-голяма продължителност на платения годишен отпуск от предвидената в Директивата минимална продължителност от четири седмици?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.

1) Трябва ли държавата, в която се намира мястото на дейност на работодателя, който е наел работника или служителя по смисъла на член 6, параграф 2, буква б) от Конвенцията за приложимото право към договорните задължения, открита за подписване в Рим на 19 юни 1980 година, да се разбира като държавата, в която се намира мястото на дейност на работодателя, чрез което работникът или служителят е бил нает съгласно трудовия договор, или трябва да се разбира като държавата, в която се намира мястото на дейност на работодателя, с което работникът или служителят е свързан предвид действителната си работа, макар че този работник или служител не извършва обичайно своята работа в една и съща държава?
2) Трябва ли мястото, където е длъжен да се явява работникът или служителят, който не извършва обичайно работата си в една и съща държава, и където получава указания и нареждания за работата си, да се разглежда като мястото на действителната му работа по смисъла на първия въпрос?
3) Трябва ли мястото на дейност на работодателя, с което работникът или служителят е свързан предвид действителната си работа по смисъла на първия въпрос, да отговаря на определени формални изисквания, например да е налице правосубектност, или за целта е достатъчно наличието на фактическо място на дейност?
4) Може ли мястото на дейност на друго дружество, с което дружеството работодател е свързано, да се разглежда като мястото на дейност на работодателя по смисъла на третия въпрос, въпреки че ръководните правомощия не са прехвърлени на това друго дружество?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2011 г.

1. Следва ли членове 31 и 32 от Регламент „Рим II“ във връзка с член 297 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че изискват националната юрисдикция да приложи посочения регламент, и по-специално член 15, буква в) от него, в случай, когато вредоносният факт е настъпил на 29 август 2007 г.
2. За отговора на първия въпрос има ли значение от някое от следните обстоятелства: а) производството по иска за обезщетение е започнало на 8 януари 2009 г.; б) националната юрисдикция не е определила кое е приложимото право преди 11 януари 2009 г.?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form