Заключения
Заключения
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.
Възможността на еманации на трети държави да се позовават на нарушение на основните си права
Нарушение на задължението за мотивиране на ограничителната мярка, правото на защита и правото на ефективна съдебна защита на Kala Naft, както и основателността на мотивите
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.
1) Дали член 1, първа алинея от [Трета директива] във връзка с член 3, параграф 1 от [Първа директива] трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба от националното право (като член 4 от словашкия закон [относно задължителната застраховка], и като член 6 от чешкия закон [относно задължителната застраховка]), съгласно която гражданската отговорност, произтичаща от използването на моторни превозни средства, не покрива изразената в парична форма неимуществена вреда, претърпяна от преживелите близки на жертви на пътнотранспортно произшествие, причинено от използването на моторни превозни средства?
2) Ако на първия въпрос се отговори, че горепосочената разпоредба от вътрешното право не противоречи на правото на Съюза, трябва ли член 4, параграфи 1, 2 и 4 от словашкия закон [относно задължителната застраховка] и член 6, параграфи 1—3 от чешкия закон [относно задължителната застраховка] да се тълкуват в смисъл, че не създават пречка националната юрисдикция в съответствие с разпоредбите на член 1, първа алинея от [Трета директива] във връзка с член 3, параграф 1 от [Първа директива] да признае на преживелите близки на жертви на пътнотранспортно произшествие, причинено при използването на моторни превозни средства, в качеството им на пострадали лица, правото на обезщетяване на неимуществената вреда и в парична форма?
1) Включват ли се в задължителното обезщетение за телесни повреди, предвидено в член 3 от [Първа директива] и [в член 1, параграфи 1 и 2] от [Втора директива], и моралните вреди?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 3 от [Първа директива] и [член 1, параграфи 1 и 2] от [Втора директива] да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка да ограничи максималния размер на обезщетението за нематериални (морални) щети, като предвиди граница на застрахователната отговорност, която е значително по-ниска от установената в директивите и в националния закон?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.
Следва ли член 3, параграф 1 [от Директивата] във връзка с член 2, буква г) от Директива[та] да се тълкува в смисъл, че действие на търговец, представляващо търговска практика от страна на търговци към потребители, е налице и тогава, когато законна здравноосигурителна каса предоставя на присъединените към нея здравноосигурени лица (заблуждаваща) информация относно неблагоприятните последици, които могат да възникват за тях, ако се преместят в друга законна здравноосигурителната каса?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.
Неправилен избор на правното основание за обжалваното решение
Нарушение на изключителната външна компетентност на Съюза при сключването на Конвенцията
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.
1. Как следва да се тълкува понятието „капиталова[…] стойност на […] пенсионни права“ по член 11, параграф 2 от приложение VIII към Регламент (ЕИО, Евратом, ЕОВС) № 259/68 на Съвета от 29 февруари 1968 година относно Правилника за длъжностните лица на Европейските общности и Условията за работа на другите служители на Общностите, изменен с Регламент № 723/2004 на Съвета (наричан по-нататък „Правилникът“)
Обхваща ли това понятие размера на пенсионните права, определен под формата както на актюерска равностойност, така и на фиксирана сума за откупуване на пенсионни права съгласно определението в член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника, както е предвидено преди влизането в сила на Регламент № 723/2004, или то трябва да се идентифицира само с едно от тези понятия, а ако това не е така, по какво се различава от тези понятия?
2. Допуска ли член 11, параграф 2 от приложение VIII към Правилника във връзка с член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз, изменен с Договора от Лисабон, прилагането на метода за изчисление на пенсионните права, предвиден в член 105a, алинея 1 от Закон № 155/1995 за пенсионното осигуряване и в Постановление № 587/2006 на Министерския съвет за приемане на подробни правила за взаимното прехвърляне на пенсионни права във връзка с пенсионната схема на Европейските общности
Относимо ли е в този контекст обстоятелството, че в конкретния случай методът на изчисление води до предоставяне на възможност за прехвърляне към пенсионната схема на Европейския съюз на пенсионни права в размер, който не достига дори половината от стойността на вноските, платени от длъжностното лице по националната пенсионна схема?
3. Следва ли Решение на Съда по дело Gregorio My/Office national des pensions (ONP), C‑293/03, да се тълкува в смисъл, че за изчисляването на подлежащите на прехвърляне към пенсионната схема на Европейския съюз пенсионни права чрез актюерски метод, основаващ се на периода на осигуряване, личната осигурителна основа трябва да обхваща и периода, през който, преди датата на подаване на искане за прехвърляне на пенсионни права, длъжностното лице на Европейския съюз вече е започнало да се осигурява по пенсионната схема на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.
1) Следва ли неоспореното решение на Комисията за започване на официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 3, второ изречение ДФЕС, да има за резултат дадена национална юрисдикция, сезирана с искане за възстановяване на извършените плащания и преустановяване на всякакво плащане, да е обвързана от становището на Комисията, изразено в решението за започване, по отношение на въпроса дали спорната мярка може да се квалифицира като помощ?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос:
Може ли, когато публично предприятие по смисъла на член 2, буква б), подточка i) от Директива 2006/111/ЕО експлоатира летище, мерките, приети от това предприятие, да се квалифицират предвид правната уредба за държавните помощи като селективни мерки по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС единствено поради факта че от тях се ползват само предприятията — въздушни превозвачи, които използват летището?
3) При отрицателен отговор на втория въпрос:
a) Трябва ли критерият за селективност да се счита за неизпълнен, когато публичното предприятие, което е летищният оператор, поставя по прозрачен начин същите условия на всички авиокомпании, които решат да използват летището?
б) Важи ли същото, когато летищният оператор е избрал определен търговски модел (в настоящия случай сътрудничество с нискотарифни авиокомпании) и когато условията за използване, приложени към тази клиентела, не са атрактивни за всички авиокомпании?
в) Трябва ли дадена мярка във всеки случай да се счита за селективна, когато съществена част от пътниковия поток на летището в продължение на години се пада на една авиокомпания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.
1.
С оглед на териториалното приложение на [Директивата], а и на испанското законодателство в областта на защитата на личните данни:
1.1.
Трябва ли да се счита, че съществува „клон“ по смисъла на член 4, параграф 1, буква a) от [Директивата] при наличието на една или повече от следните хипотези:
— когато предприятието, предоставящо услугите на търсачка, създава в държава членка офис или дъщерно дружество, чиято дейност по рекламиране и продажба на рекламните пространства в търсачката е насочена към гражданите на тази държава,
или
— когато дружеството майка посочва дъщерно дружество, намиращо се в тази държава членка, като свой представител и администратор на две конкретни файлови системи, които са свързани с данни на клиенти, сключили договор за реклама със същото предприятие,
или
— когато офисът или дъщерното дружество, установен в държава членка, препраща на дружеството майка със седалище извън територията на Европейския съюз заявленията и молбите, които му отправят както засегнатите лица, така и органите, натоварени да осигурят зачитането на правото на защита на личните данни, дори когато това сътрудничество се осъществява на доброволна основа?
1.2.
Трябва ли член 4, параграф 1, буква в) от [Директивата] да се тълкува в смисъл, че е налице „оборудване, намиращо се на територията на дадената държава членка“,
когато подобна търсачка използва паяци или роботи за намиране и индексиране на информацията, съдържаща се на уебстраници, съхранявани на сървъри в тази държава членка,
или
когато използва името на домейна на държава членка и насочва търсенето и резултатите в зависимост от езика на тази държава членка?
1.3.
Може ли да се счита, че временното съхраняване на индексираната от търсачките в интернет информация представлява оборудване по смисъла на член 4, параграф 1, буква в) от [Директивата]
При утвърдителен отговор на този въпрос, може ли да се приеме, че този критерий за привръзка се прилага, когато предприятието отказва да разкрие мястото, където съхранява тези данни, изтъквайки съображения, свързани с конкуренцията?
1.4.
Независимо от отговорите на предходните въпроси, и по-конкретно в случай че [Съдът] приеме, че не са приложими предвидените в член 4 от Директивата критерии за привръзка,
трябва ли да се приложи [Директивата] с оглед на член 8 от [Хартата] в държавата членка, където се намира центърът на тежестта на конфликта и е възможна по-ефикасна защита на правата на гражданите на Европейския съюз?
2. Що се отнася до дейността на търсачките като доставчик на съдържание във връзка с [Директивата]:
2.1.
Трябва ли да се счита, че дейността на предприятието „Google“ в качеството му на доставчик на съдържание като търсачка в интернет, изразяваща се в намиране на публикувана или включена в мрежата от трети лица информация, автоматичното ѝ индексиране, временно съхраняване, и накрая, предоставянето ѝ на разположение на потребителите на интернет в определен ред,
представлява дейността, обхваната от понятието за „обработване“, посочено в член 2, буква б) от [Директивата], когато тази информация съдържа лични данни на трети лица?
2.2.
При утвърдителен отговор на предходния въпрос и отново във връзка с гореописаната дейност, трябва ли член 2, буква г) от Директивата да се тълкува в смисъл, че предприятието, което управлява търсачката „Google“, е „администратор“ на личните данни, съдържащи се на уебстраниците, които тази търсачка индексира?
2.3.
При утвърдителен отговор на предходния въпрос, може ли националният орган за контрол на личните данни (в случая [AEPD]), който защитава правата по член 12, буква б) и член 14, буква а) от [Директивата], да изисква пряко от търсачката на предприятието „Google“ да оттегли от своите каталози публикувана от трети лица информация, без да се обърне предварително или едновременно с това към притежателя на уебстраницата, на която е поместена тази информация?
2.4.
При утвърдителен отговор на този последен въпрос, изключва ли се задължението на търсачките за защита на тези права, ако информацията, съдържаща лични данни, е била публикувана законосъобразно от трети лица и е запазена на уебстраницата, от която произхожда?
3. Относно обхвата на правото на заличаване и/или правото на възражение във връзка с „derecho al olvido“ (правото на забрава) възниква следният въпрос:
3.1.
Трябва ли да се счита, че правата на изтриване и блокиране на данните, предвидени в член 12, буква б), и правото на възражение, предвидено в член 14, буква а) от [Директивата], предполагат, че заинтересованото лице може да се обърне към търсачките, за да забрани индексирането на отнасяща се до него информация, публикувана на уебстраници на трети лица, изтъквайки своето желание тя да не бъде видяна от потребителите на интернет, ако счита, че тя може да му навреди, или желае тя да бъде забравена, макар и въпросната информация да е била публикувана правомерно от трети лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.
1. Следва ли член 6, параграф 1 от Директива 2003/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 година за осигуряване участието на обществеността при изготвянето на определени планове и програми, отнасящи се до околната среда и за изменение по отношение на участието на обществеността и достъпа до правосъдие на Директиви 85/337/ЕИО и 96/61/ЕО на Съвета да се тълкува в смисъл, че държавите членки са задължени да обявят за приложими въведените за транспонирането на член 10a от Директива 85/337/ЕИО национални разпоредби и за такива административни производства по издаване на разрешения, които са образувани преди 25 юни 2005 г., разрешенията по които обаче са издадени едва след този срок?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос:
Следва ли член 10a от Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда, изменена с Директива 2003/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 26 май 2003 г., да се тълкува в смисъл, че държавите членки са задължени да разпрострат приложимостта на отнасящите се до оспорването на процесуална законосъобразност на дадено решение национални разпоредби, които транспонират член 10a от Директива 85/337/ЕИО, и до случаи на извършена, макар да е неправилна, оценка на въздействието върху околната среда?
3. При утвърдителен отговор на втория въпрос:
Следва ли в случаите, в които в съответствие с член 10a, параграф 1, буква б) от Директива 85/337 административнопроцесуалното право на дадена държава членка определя като принцип, че за членовете на заинтересованата общественост достъпът до процедура за обжалване пред съд зависи от твърдението им, че техни права са нарушени, член 10a от Директива 85/337/ЕИО да се тълкува в смисъл, че:
a) оспорването по съдебен ред на процесуалната законосъобразност на решения, които са предмет на разпоредбите на тази директива за участие на обществеността, може да има успех и да доведе до отмяна на решението единствено когато с оглед на конкретния случай съществува възможност оспорваното решение да има друго съдържание, ако процесуалните нарушения липсват и когато освен това процесуалните нарушения засягат материалноправното положение на жалбоподателя или
б) в рамките на оспорването по съдебен ред на процесуалната законосъобразност на решения, които са предмет на разпоредбите на тази директива за участие на обществеността, трябва да се вземат предвид и други процесуални нарушения?
При отговор на горепосочения въпрос по смисъла на буква б):
Какви следва да са изискванията по същество по отношение на процесуалните нарушения, за да могат те в рамките на оспорването по съдебен ред на процесуалната законосъобразност на решенията да се вземат под внимание в полза на жалбоподателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.
1. Трябва ли член 132, параграф 1, буква и), член 133 и член 134 от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че не допускат освобождаване от ДДС на образователни услуги, предоставяни с търговска цел от организации, които не са публичноправни субекти, което произтича от разпоредбите на член 43, параграф 1, точка 1 от полския закон за ДДС във връзка с позиция 7 от приложение № 4 към същия закон в редакцията му в сила през 2010 г.
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос: поради несъвместимостта на освобождаването с разпоредбите на Директивата за ДДС има ли право данъчнозадълженото лице съгласно член 168 от тази директива едновременно да ползва освобождаването от данъка и да упражни право на приспадане на платения данък?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2013 г.
1. С оглед на правилното им прилагане, допускат ли членове 9 и 10 от Директивата за местообитанията национална разпоредба (член 3, алинея 4‑bis от ДПР № 357 от 1997 г.), която предвижда правомощие за регионите и автономните провинции служебно да предлагат преразглеждането на ТЗО, без обаче да предвижда такова задължение за тях, в случай че частните собственици на парцели, включени в ТЗО, мотивирано поискат упражняването на това правомощие, поне в случаите, в които тези частноправни субекти твърдят, че екологичното състояние на съответната територия е влошено?
2. С оглед на правилното им прилагане, допускат ли членове 9 и 10 от Директивата за местообитанията национална разпоредба (член 3, алинея 4‑bis от ДПР № 357 от 1997 г.), която предвижда правомощие за регионите и автономните провинции служебно да предлагат преразглеждането на ТЗО, в резултат на периодична проверка, без да определя конкретната честота на проверката (например на две години, на три години и т.н.) и без да предвижда осигуряването на публичност на периодичната проверка, каквато се изисква от регионите и автономните провинции, която да позволи на заинтересованите лица да представят коментари или предложения?
3. С оглед на правилното им прилагане, допускат ли членове 9 и 10 от Директивата за местообитанията национална разпоредба (член 3, алинея 4-bis от ДПР № 357 от 1997 г.), която предвижда, че преразглеждането на ТЗО се извършва по инициатива на регионите и автономните провинции, без да предвижда право на инициатива и на държавата, дори субсидиарно, в случай на бездействие на регионите или автономните провинции?
4. С оглед на правилното им прилагане, допускат ли членове 9 и 10 от Директивата за местообитанията национална разпоредба (член 3, алинея 4-bis от ДПР № 357 от 1997 г.), която предвижда правомощие за регионите и автономните провинции служебно да предлагат преразглеждането на ТЗО, което правомощие е изцяло дискреционно и не съдържа задължение, дори и в случай че е настъпило — и надлежно е установено — замърсяване или влошаване на състоянието на околната среда?
5. Следва ли производството, предвидено от член 9 от Директивата за местообитанията и уредено от националния законодател в член 3, алинея 4-bis от ДПР № 357/97, да се схваща като производство, което обезателно трябва да приключи с административен акт, или като производство, при което това не е задължително
Под „производство, което обезателно трябва да приключи с административен акт“ трябва ли да се разбира производството, при което, „когато са изпълнени необходимите предпоставки, министърът на околната среда и на опазването на територията трябва да изпрати до Европейската комисия предложението на региона“, без в това отношение да се обсъжда дали то трябва да се схваща като производство, което може да се образува само служебно или и по искане на някоя от страните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.