всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Заключения

Заключения

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.

Неправилно тълкуване на общите условия на споразуменията за отпускане на безвъзмездни средства, по-специално точка II.5, параграф 3, буква г), изразяващо се в:
Неправилна преценка на грубия и системен характер на нередностите като основание за спиране на плащанията
Неправилна преценка на вероятността или опасността от повторно допускане на нередностите
Неправилен извод от ad hoc корекциите
Неправилно тълкуване на възможността да се използват средните разходи и неправилно прилагане на същата към фиктивните разходи — изопачаване на доказателства
Объркване на условията за спиране (съмнение) с условията за допустимост (сигурност)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.

1) Следва ли член 39 ЕО да се тълкува в смисъл, че държавата членка, в която данъчнозадълженото лице извършва дейност като заето лице, трябва при облагането с данък върху доходите да взема предвид личното и семейното положение на това лице в случай, в който i) данъчнозадълженото лице е работило в тази държава членка само част от данъчната година, докато е живяло в друга държава членка; ii) то е получило целия или почти целия си доход през този период в държавата по месторабота; iii) в течение на релевантната година то е заминало да работи и да живее в друга държава; и iv) като се има предвид цялата данъчна година, то не е получило целия или почти целия си доход в първата държава по месторабота?
2) Ще бъде ли отговорът на първия въпрос по-различен, ако държавата, в която работникът е заминал да живее и да работи в течение на данъчната година, не е държава — членка на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.

1) Длъжен ли е земеделски производител, който, без да е сключил договор за това с титуляря на защитен сорт растение, е използвал добит чрез засяване посевен материал от защитения сорт, да плати справедливо възнаграждение по член 94, параграф 1 от [основния регламент], а ако е действал умишлено или поради небрежност, да плати и обезщетение по член 94, параграф 2 от този регламент за произтеклите вследствие на това вреди от нарушаване на правилата за закрила на сортовете растения и когато към момента, когато действително използва продукта от реколтата за посевни цели на полето, той още не е изпълнил задължението си по член 14, параграф 3, четвърто тире от този регламент във връзка с член 5 и следващите от [регламента за прилагане] да плати справедливо възнаграждение (такса за използване на защитен посевен материал)?
2) В случай че на първия въпрос се отговори, че земеделският производител все още може да изпълни задължението си за плащане на справедлива такса за използването на защитен посевен материал, дори и след като действително използва продукта от реколтата за посевни цели на полето: трябва ли посочените разпоредби да се тълкуват в смисъл, че с тях се установява срок, в който земеделският производител, използвал добит чрез засяване посевен материал от защитен сорт растение, трябва да изпълни задължението си за плащане на справедлива такса за използването на този материал, за да може да се приеме, че „има право“ да извърши действията по използване на материала от защитения сорт по смисъла на член 94, параграф 1 от [основния регламент] във връзка с член 14 от същия регламент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.

Следва ли член 148, буква а) от [Директивата за ДДС] да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба освобождаване от ДДС се прилага не само към доставки до оператора на плавателен съд, предназначен за плаване в открито море, който използва тези стоки за зареждане на съда с провизии, но и към доставки, различни от тези до оператора на плавателния съд, т.е. до посредници, които действат от свое име, при условие че към момента на доставката крайното предназначение на стоките е известно предварително и е надлежно доказано, както и че доказателства в потвърждение на това са предоставени на данъчния орган в съответствие с изискванията на законодателството?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.

1) Следва ли член 34, [...] точка 1 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че това основание за отказ за признаване на съдебно решение обхваща и случай, в който решението на съда на държавата членка по постановяване на съдебното решение явно противоречи на правото на Съюза и това обстоятелство е известно на този съд?
2) a) Следва ли член 34, [...] точка 1 от Регламент № 44/2001 да се тълкува в смисъл, че успешното позоваване на това основание за отказ за признаване на съдебно решение се препятства от обстоятелството, че позоваващата се на това основание за отказ страна не е използвала способите за съдебна защита, налични в държавата членка, в която е постановено съдебното решение?
2) б) При положителен отговор на въпрос 2 a) би ли било необходимо да се промени този отговор, ако използването на способите за съдебна защита в държавата, в която е постановено съдебното решение, би било безсмислено, тъй като трябва да се приеме, че това обжалване не би могло да доведе до постановяване на различно съдебно решение?
3) Следва ли член 14 от Директива 2004/48 да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба обхваща и съдебните разноски, направени от страните във връзка с правен спор в дадена държава членка относно иск за обезщетение за вреди, при положение че този иск и правната защита срещу него са с предмет претендираното ангажиране на отговорността на ответника вследствие на предприемането в друга държава членка на действия по закрила на правото върху неговата марка — изземване на определени стоки и определени изявления на ответника — като във връзка с това се поставя и въпросът за признаването на решението на съда на последната държава членка в първата посочена държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.

1) Може ли лекарствен продукт за хуманна употреба — отпускан само по лекарско предписание, който се използва само в спешната медицинска помощ и за който няма разрешение за търговия, издадено от компетентния орган в държава членка или в съответствие с Регламент (ЕИО) № 2309/93, който продукт освен това се приготвя от оператор като участващия в производството пред Stockholms tingsrätt (Стокхолмски окръжен съд) и се поръчва от лечебни заведения при разглежданите в производството пред Stockholms tingsrätt фактически обстоятелства — да попадне в обхвата на някое от изключенията по член 3, точка 1 или член 3, точка 2 от Директива 2001/83 за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба, и по-специално, ако съществува и друг разрешен лекарствен продукт със същото активно вещество, същата дозировка и фармацевтична форма?
2) Ако лекарствен продукт за хуманна употреба, отпускан само по лекарско предписание, като посочения в първия въпрос, попада в приложното поле на член 3, точка 1, член 3, точка 2 или член 5, параграф 1 от Директива 2001/83, може ли да се счита, че законодателството относно рекламата на лекарствени продукти не е хармонизирано или че видът на дейностите, за които в това дело се твърди, че представляват реклама, са регламентирани от Директива 2006/114 относно заблуждаващата и сравнителната реклама?
3) Ако предвид втория въпрос Директива 2006/114 относно заблуждаващата и сравнителната реклама се окаже приложима, кои са основните условия, при които разглежданата пред Stockholms tingsrätt дейност (използване на продуктово наименование, продуктов номер и ATC код (код за анатомична, терапевтична и химическа класификация) за лекарствения продукт, прилагане на фиксирана цена за лекарствения продукт, предоставяне на информация за лекарствения продукт в Националния регистър на веществата, използвани в лекарствени продукти (NPL), посочване на NPL идентификатора върху лекарствения продукт, разпространяване на информационна листовка за лекарствения продукт, доставяне на лекарствения продукт чрез система за електронно заявяване на здравни услуги и предоставяне на информация за лекарствения продукт чрез публикация, издадена от национална професионална организация) представлява реклама по смисъла на Директива 2006/114?
1) Може ли лекарствен продукт за хуманна употреба — отпускан само по лекарско предписание, който се приготвя и доставя при разглежданите в производството пред Stockholms tingsrätt обстоятелства, за който няма разрешение за търговия, издадено от компетентния орган в държава членка или в съответствие с Регламент (ЕИО) № 2309/93 — да се счита за лекарствен продукт по смисъла на член 3, точка 1 или член 3, точка 2 от Директива 2001/83 за утвърждаване на кодекс на Общността относно лекарствени продукти за хуманна употреба, и по-специално, ако съществува и друг разрешен лекарствен продукт със същото активно вещество, същата дозировка и форма?
2) Ако лекарствен продукт за хуманна употреба, отпускан по лекарско предписание, който е приготвен и доставен при разглежданите в производството пред Stockholms tingsrätt обстоятелства, попада в приложното поле на Директива 2001/83, може ли Директива 2005/29 относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар да се прилага успоредно с Директива 2001/83 по отношение на твърдяната реклама?
3) Ако лекарствен продукт за хуманна употреба, отпускан по лекарско предписание, който е приготвен и доставен при разглежданите в производството пред Stockholms tingsrätt обстоятелства, попада в приложното поле на член 3, точка 1, член 3, точка 2 или член 5, параграф 1 от Директива 2001/83, може ли да се счита, че законодателството относно рекламата на лекарствени продукти не е хармонизирано или че видът на дейностите, за които в това дело се твърди, че представляват реклама, са регламентирани от (i) Директива 2006/114 относно заблуждаващата и сравнителната реклама и/или (ii) Директива 2005/29 относно нелоялни търговски практики на търговци към потребители?
4) Ако предвид третия въпрос Директива 2006/114 относно заблуждаващата и сравнителната реклама се окаже приложима, кои са основните условия, при които разглежданата пред Stockholms tingsrätt дейност (използване или посочване на продуктово наименование, продуктов номер и ATC код за лекарствения продукт, прилагане на фиксирана цена за лекарствения продукт, предоставяне на информация за лекарствения продукт в Националния регистър на веществата, използвани в лекарствени продукти (NPL), посочване на NPL идентификатора върху лекарствения продукт, разпространяване на информационна листовка за лекарствения продукт и информация за него чрез система за електронно заявяване на здравни услуги и чрез собствена страница на предприятия, предоставяне на информация за лекарствения продукт чрез публикация, издадена от национална търговска организация, предоставяне на информация за лекарствения продукт в Главния продуктов регистър на Apoteket и свързания регистър (JACA), предоставяне на информация за лекарствения продукт в друга национална информационна база данни за лекарствени продукти (SIL), предоставяне на информация чрез Системата от терминали на Apoteket (ATS) или подобна система за разпространение, предоставяне на информация за собствения лекарствен продукт на предприятието или за лекарствен продукт на конкурентен доставчик в кореспонденция с лекарски кабинети и пациентски организации, маркетинг на лекарствения продукт, дейности, свързани с фармацевтични проверки на лекарствения продукт и на конкурентни лекарствени продукти, неуведомяване за документирани и значими разлики между продуктите, неуведомяване за съдържанието на собствения лекарствен продукт на предприятието и за оценката на лекарствения продукт от Läkemedelsverket (шведската агенция за лекарствени продукти), неуведомяване на службата по здравеопазване за оценката на конкурентни продукти, извършена от научния консултативен съвет на Läkemedelsverket, поддържане на фиксирана цена за лекарствения продукт, определяне на тримесечен срок на валидност за рецепта, отпускане от аптека на лекарствения продукт вместо на конкурентен лекарствен продукт, въпреки че пациентът има рецепта за този конкурентен продукт, както и възпрепятстване и недопускане на преориентирането на пазара на стандартизирани препарати към конкурентния лекарствен продукт, включително отказ за доставяне на конкурентния лекарствен продукт от страна на местни аптеки и прилагане на фиксирана цена като част от програма, съгласно която лекарства могат да бъдат субсидирани без предварително решение от националния орган), представлява реклама по смисъла на Директива 2006/114?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.

Неправилно прилагане на правото относно правото на защита на основните права и допустимостта на жалбите в първоинстанционното производство
Нарушение на задължението за мотивиране
Нарушение на правото на достъп до преписката
Неправилно проучване и преценка на фактите от страна на Съвета
Явна грешка в преценката при приемането на ограничителните мерки
(по насрещна жалба на Bank Saderat Iran) Неправилно прилагане на правото относно липсата на доказателства и приложимостта на член 60, втора алинея от Статута към Регламент № 267/2012

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.

Нарушена ли е свободата на установяване по член 49 от Договора за функционирането на Европейския съюз, когато в хипотезата на прехвърляне на актив от място на стопанска дейност в дадена държава към място на стопанска дейност на същото предприятие в друга държава, разпоредба от правото на първата държава предвижда, че е налице отчуждаване на активи за нестопански цели, което води до печалба чрез разкриване на скрити резерви, а друга разпоредба предвижда възможността тази печалба да се разпредели съразмерно за пет или десет данъчни години?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.

1) Следва ли разпоредбите на член 7, параграф 2 от Директива 94/19 и на точка 12 от приложение I към нея, разглеждани във връзка една с друга, да се разбират и тълкуват в смисъл, че когато държава членка изключи от режима на гарантиране вложителите в кредитна институция, притежаващи издадени от същата институция дългови ценни книжа (депозитни сертификати), това изключение е приложимо единствено в случаите, в които депозитните сертификати разкриват (притежават) всички характеристики на финансов инструмент по смисъла на Директива 2004/39 (също и предвид други актове на Съюза, като например Регламент № 25/2009 на Европейската централна банка), включително възможността да бъдат търгувани на вторичния пазар?
2) Ако съответната държава членка избере да транспонира Директиви 94/19 и 97/9 в националното си право така, че схемите за защита на вложителите и на инвеститорите да са уредени в един и същ законодателен акт (един и същ закон), следва ли разпоредбите на член 7, параграф 2 от Директива 94/19 и на точка 12 от приложение I към нея, разглеждани във връзка една с друга, както и разпоредбите на член 2, параграф 2 от Директива 97/9, с оглед на член 2, параграф 3 от Директива 97/9, да се разбират и тълкуват в смисъл, че титулярите на депозитни сертификати и на облигации не могат да не бъдат обхванати от нито една от схемите за защита (гарантиране) за целите на посочените директиви?
3) С оглед на факта, че съгласно националната правна уредба нито една от възможните схеми за защита, предвидени в Директиви 94/19 и 97/9, не е приложима спрямо титулярите на депозитни сертификати и на облигации, издадени от кредитна институция:
a) разпоредбите на член 3, параграф 1, член 7, параграф 1 (изменен с Директива 2009/14) и член 10, параграф 1 от Директива 94/19, разглеждани във връзка една с друга, както и разпоредбите на член 1, параграф 1 от същата директива, в който се дава определение на понятието „депозит“, в достатъчна степен ли са ясни, точни, безусловни и пораждащи субективни права, за да могат частноправните субекти да се позовават на тях пред националните съдилища в подкрепа на претенциите си за обезщетение от създадения от държавата и отговарящ за изплащането на такива обезщетения гаранционен орган;
б) член 2, параграф 2 и член 4, параграф 1 от Директива 97/9 в достатъчна степен ли са ясни, точни, безусловни и пораждащи субективни права, за да могат частноправните субекти да се позовават на тях пред националните съдилища в подкрепа на претенциите си за обезщетение срещу създадения от държавата и отговарящ за изплащането на такива обезщетения гаранционен орган?
в) при утвърдителен отговор на посочените по-горе (в букви a) и б) въпроси, коя от двете възможни схеми за защита следва да избере да приложи националният съд, когато се произнася по спор между частноправен субект и кредитна институция, в който е встъпил създаденият от държавата гаранционен орган, отговарящ за управлението на схемите за защита на вложителите и на инвеститорите?
4) Следва ли разпоредбите на член 2, параграф 2 и член 4, параграф 2 от Директива 97/9 (във връзка с приложение I към посочената директива) да се разбират и тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която схемата за обезщетяване на инвеститорите не е приложима спрямо онези от тях, които притежават дългови ценни книжа, издадени от кредитна институция, поради вида на финансовите инструменти (дългови ценни книжа) и предвид факта, че застрахованото лице (кредитната институция) не е прехвърлила, нито използвала паричните средства или ценните книжа на инвеститорите без тяхно съгласие
Фактът, че емитентът — кредитната институция, издала дълговите ценни книжа — е същевременно и попечител на тези финансови инструменти (посредник) и че инвестираните парични средства не са отделени от останалите средства, с които разполага кредитната институция, от значение ли е за тълкуването на посочените по-горе разпоредби от Директива 97/9 с оглед на защитата на инвеститорите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2015 г.

1) Трябва ли изискването селскостопанската площ да не се използва за „неселскостопански дейности“ по смисъла на член 44, параграф 2 от Регламент № 1782/2003 и изискването селскостопанската площ да се използва за „селскостопанска дейност“ или „[…] предимно за селскостопански дейности“ по смисъла на член 34, параграф 2, буква а) от Регламент № 73/2009 да се тълкуват в смисъл, че едно от условията за подпомагане е площите да се използват основно за селскостопански цели?
а) Ако е така, е необходимо Съдът на Европейския съюз да изясни какви фактори трябва да се вземат предвид при преценката коя е „основната“ цел на използването, когато площите се използват едновременно за няколко различни цели.
б) Ако е така, е необходимо Съдът на Европейския съюз да изясни дали в конкретния случай това означава, че зоните за безопасност около пистите, пътеките за рулиране и крайните участъци за спиране на летищата, които са част от летищата и са обект на специални правила и ограничения за използването на площите като приложимите в случая, но които същевременно се използват за събиране на трева за производство на фуражни гранули, по естеството и предназначението си отговарят на условията за подпомагане съгласно посочените разпоредби.
2) Трябва ли изискването селскостопанската площ да е част от „стопанството“ на земеделския производител по смисъла на член 44, параграф 2 от Регламент № 1782/2003 и член 34, параграф 2, буква а) от Регламент № 73/2009 да се тълкува в смисъл, че зоните за безопасност около пистите, пътеките за рулиране и крайните участъци за спиране на летищата, които са част от летищата и са обект на специални правила и ограничения за използването на площите като приложимите в случая, но които същевременно се използват за събиране на трева за производство на фуражни гранули, отговарят на условията за подпомагане съгласно посочените разпоредби?
3) Ако отговорът на въпрос 1, буква б) и/или на въпрос 2 е отрицателен, при положение че площите не само се използват за обработване на постоянни пасища за производство на фуражни гранули, но и представляват зони за безопасност около пистите, пътеките за рулиране и крайните участъци за спиране, налице ли е:
а) грешка, за която може разумно да се предположи, че е могла да бъде установена от земеделския производител по смисъла на член 137 от Регламент № 73/2009, когато за площите все пак са предоставени права на плащане?
б) грешка, която е могла да бъде установена по разумен път от земеделския производител по смисъла на член 73, параграф 4 от [Регламент № 796/2004], когато за площите все пак са платени помощи?
в) недължимо плащане, във връзка с което не може да се счита, че бенефициерът е действал добросъвестно по смисъла на член 73, параграф 5 от [Регламент № 796/2004], когато все пак за площите са платени помощи?
4) Към кой момент се преценява дали:
а) е налице грешка, за която може разумно да се предположи, че е могла да бъде установена от земеделския производител по смисъла на член 137 от Регламент № 73/2009;
б) е налице грешка, която е могла да бъде установена по разумен път от земеделския производител по смисъла на член 73, параграф 4 от [Регламент № 796/2004];
в) може да се счита, че бенефициерът е действал добросъвестно по смисъла на член 73, параграф 5 от [Регламент № 796/2004]?
5) Трябва ли преценката, посочена във въпрос 4, букви а), б) и в), да се прави поотделно за всяка година на подпомагане, или трябва да се прави за плащанията като цяло?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form