всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

Заключения

Заключения

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.

По дело T 25‑16
1. а)
Попада ли в обхвата на Директива 2002/92 дейност, при извършването на която застрахователният посредник не е имал намерение да сключва действителен застрахователен договор
От значение ли е дали лицето още преди започването на дейността е възнамерявало да не сключи такъв договор, или е решило това впоследствие?
1. б)
В описаното във въпрос 1, буква а) положение от значение ли е дали наред с фиктивната дейност посредникът е извършвал и действителна дейност по застрахователно посредничество?
1. в)
Отново в описаното във въпрос 1, буква а) положение от значение ли е, че за клиента на пръв поглед тази дейност изглежда като подготвителна работа за сключване на застрахователен договор
От значение ли е възприятието на клиента за това има ли застрахователно посредничество, независимо дали това възприятие е правилно или не?
По дело T 2761‑15
2. a)
Урежда ли Директива 2002/92 консултациите, независимо дали са финансови или други, които се дават в рамките на застрахователно посредничество, но сами по себе си не се отнасят до действителното сключване или запазване на застрахователен договор
Във връзка с това кои са приложимите разпоредби по-специално за консултация относно влагането на капитал в контекста на капиталова застраховка?
2. б)
Когато консултация като описаната във въпрос 2, буква а) отговаря на определението за инвестиционна консултация по Директива 2004/39, попада ли тя и в обхвата на разпоредбите на тази директива[, освен в обхвата на разпоредбите на Директива 2002/92], или попада в обхвата единствено на [първите посочени] разпоредби
Ако такава консултация попада в обхвата и на Директива 2004/39, разпоредбите на едната директива прилагат ли се с предимство спрямо разпоредбите на другата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.

1) Трябва ли член 22, точка 2 от Регламент [№ 44/2001] да се тълкува в смисъл, че се прилага и спрямо производството за проверка дали е справедлива насрещната престация, която мажоритарният акционер дължи на предишните притежатели на дялови ценни книги като равностойност на тези ценни книги, които са му прехвърлени в резултат на решение на общото събрание на акционерно дружество за принудително прехвърляне на останалите дялови ценни книжа в полза на мажоритарния акционер [известно още като „отстраняване“ („squeeze out“)], когато решението на общото събрание на акционерното дружество определя размера на справедливата насрещна престация и съдебното решение, в което се признава право на престация в различен размер, обвързва мажоритарния акционер и дружеството по отношение на основанието за признатото право, както и спрямо останалите притежатели на дялови ценни книги?
2) Ако отговорът на предходния въпрос е отрицателен, трябва ли член 5, [точка] 1, буква а) от Регламент [№ 44/2001] да се тълкува в смисъл, че в обхвата му попада и описаното в предходния въпрос производство за проверка дали насрещната престация е справедлива?
3) Ако отговорите на двата предходни въпроса са отрицателни, трябва ли член 5, [точка] 3 от Регламент [№ 44/2001] да се тълкува в смисъл, че в обхвата му попада и описаното в първия въпрос производство за проверка дали насрещната престация е справедлива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.

1) Въпреки че държавите членки могат да предвидят, че институтът на изпращане на указания до страните за отстраняване на нередовностите със саниращо действие има възмезден характер, противоречи ли на общностното право член 38, параграф 2‑bis от Законодателен декрет № 163 от 2006 г., в редакцията му в сила към момента на разглежданото обявление за обществена поръчка […], доколкото предвижда плащането на „имуществена санкция“ в размер, който трябва да бъде определен от възлагащия орган („не по-малко от един промил и не повече от един процент от стойността на обществената поръчка, но при всички положения не повече от 50000 EUR, чието плащане се гарантира с временно обезпечение“), като се има предвид прекалено големият размер и предварително определеното естество на самата санкция, която не може да се индивидуализира в зависимост от конкретното положение, което трябва да бъде уредено, или в зависимост от тежестта на нередовността, която трябва да бъде санирана?
2) Обратно, противоречи ли същият член 38, параграф 2‑bis от Законодателен декрет № 163 от 2006 г. (отново в редакцията му в сила към посочения по-горе момент) на общностното право, доколкото може да се счете, че този възмезден характер на института на изпращане на указания до страните за отстраняване на нередовностите противоречи на принципа за отваряне на пазара към конкуренцията във възможно най-голяма степен, на който съответства посоченият институт, и съответно дейността, наложена на възлагащия орган в това отношение, да се включи сред задълженията, наложени със закон на същия този орган с оглед на обществения интерес от постигане на горепосочената цел?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.

1) Трябва ли разпоредбите на член 8 от Директива [90/434] да се тълкуват в смисъл, че в случай на сделка по замяна на ценни книжа в приложното поле на Директивата забраняват механизма за отлагане на облагането, който в отклонение от правилото, че данъчното събитие за облагане на капиталовата печалба настъпва в годината на възникването ѝ, предвижда по повод сделката за замяна на ценни книжа капиталовата печалба да бъде установена и определена по размер при замяната и да бъде обложена в годината, през която настъпва събитието, което прекратява режима на отложено облагане, каквото по-специално може да бъде прехвърлянето на получените при замяната ценни книжа?
2) Трябва ли разпоредбите на член 8 от Директива [90/434] да се тълкуват в смисъл, че в случай на сделка по замяна на ценни книжа в приложното поле на Директивата забраняват капиталовата печалба от замяна на ценни книжа, ако се предположи, че е облагаема, да бъде обложена в държавата, за която е местно данъчнозадълженото лице към момента на сделката по замяна, при положение че към датата на прехвърляне на ценните книжа, получени при тази замяна, когато печалбата от замяната действително се облага, данъчнозадълженото лице е прехвърлило данъчната си регистрация в друга държава членка?
3) Трябва ли цитираните по-горе разпоредби на член 8 от Директива [90/434] да се тълкуват в смисъл, че в случай на сделка по замяна на ценни книжа в приложното поле на Директивата забраняват механизма за отлагане на облагането, който в отклонение от правилото, че данъчното събитие за облагане на капиталовата печалба настъпва в годината на възникването ѝ, предвижда по повод сделката за замяна на ценни книжа капиталовата печалба да бъде установена и определена по размер при замяната и да бъде обложена в годината, през която настъпва събитието, което прекратява режима на отложено облагане, каквото по-специално може да бъде прехвърлянето на получените при замяната ценни книжа?
4) Ако се приеме, че капиталовата печалба при замяна на ценни книжа е облагаема, може ли данъкът да бъде наложен от държавата, която е имала правомощието да я обложи в момента на сделката за замяна, макар прехвърлянето на получените при тази замяна ценни книжа да е в данъчните правомощия на друга държава членка?
5) Ако на предходните въпроси бъде даден отговор, че Директивата допуска капиталовата печалба вследствие на замяна на ценни книжа да бъде обложена в момента на последващото прехвърляне на получените при замяната ценни книжа, включително когато двете сделки не попадат в данъчните правомощия на една и съща държава членка, може ли държавата членка, в която облагането на капиталовата печалба при замяната е отложено, да обложи при прехвърлянето отложената капиталова печалба при условията на приложимата двустранна данъчна спогодба, без да вземе предвид резултата от прехвърлянето, когато този резултат е капиталова загуба
Този въпрос се поставя както от гледна точка на Директива [90/434], така и от гледна точка на свободата на установяване, гарантирана от член [49 ДФЕС], доколкото данъчнозадължено лице, което е регистрирано за данъчни цели във Франция по време на сделката за замяна и по време на сделката за прехвърляне на ценните книжа, може да се възползва от приспадането на капиталовата загуба от прехвърлянето при условията, припомнени в точка 4 от настоящото решение.
6) Ако на третия въпрос бъде даден отговор, че капиталовата загуба от прехвърлянето на получените при замяната ценни книжа следва да бъде взета предвид, трябва ли държавата членка, в която е възникнала капиталовата печалба от замяната, да приспадне капиталовата загуба от прехвърлянето от капиталовата печалба, или трябва, доколкото прехвърлянето не попада в нейните данъчни правомощия, да се откаже от облагане на капиталовата печалба от замяната?
7) Ако на четвъртия въпрос бъде даден отговор, че капиталовата загуба от прехвърлянето следва да бъде приспадната от капиталовата печалба от замяната, каква цена на придобиване на прехвърлените ценни книжа следва да се вземе предвид при изчисляване на тази капиталова загуба от прехвърлянето
Трябва ли по-специално, като единична цена на придобиване на прехвърлените ценни книжа да се приеме общата стойност на получените при замяната ценни книжа на дружеството, посочена в декларацията за капиталовата печалба, разделена на броя на тези ценни книжа, получени при замяната, или следва да се определи среднопретеглена цена на придобиване, като се вземат предвид и сделките след замяната, като други придобивания или безвъзмездно разпределени ценни книжа на същото дружество?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.

1) Трябва ли член 15 от [Регламент № 44/2001] да се тълкува в смисъл, че „потребител“ по смисъла на тази разпоредба губи това качество, когато след сравнително дълго ползване на личен профил във Facebook във връзка с реализирането на правата си това лице публикува книги, чете лекции, в някои случаи и срещу заплащане, управлява интернет сайтове, събира дарения за реализирането на правата и многобройни потребители му прехвърлят правата си срещу уверението, че той ще сподели с тях евентуално спечеленото, след приспадане на процесуалните разноски?
2) Трябва ли член 16 от [Регламент № 44/2001] да се тълкува в смисъл, че потребител в дадена държава членка може едновременно със собствените си права, произтичащи от потребителска сделка, да предяви в съда по местоживеенето на ищеца и права със същата цел на други потребители с местоживеене:
а) в същата държава членка,
б) в друга държава членка, или
в) в трета страна,
ако правата на тези лица, произтичащи от потребителски сделки със същия ответник в същия правен контекст, са му прехвърлени и ако сделката по прехвърляне не попада в обхвата на професионална или търговска дейност на ищеца, а служи за общото реализиране на правата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.

1. Следва ли членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат съществуването на регионален налог, с който е декларирано, че се облага увреждането на околната среда, причинено вследствие на използването на съоръженията на търговските обекти с голяма търговска площ и голям паркинг за клиенти, които съоръжения обслужват осъществяваната стопанска дейност и потока на движение, когато търговската площ е по-голяма от 500 m2, но този налог се дължи без оглед на обстоятелството дали търговските обекти се намират във или извън рамките на консолидираната градска зона и засяга предимно предприятията от други държави членки, като в това отношение се има предвид, че с този налог: i) в действителност не се облагат собствениците на няколко търговски обекта, независимо от общата им търговска площ, когато търговската площ на всеки един от тях не надхвърля 500 m2, или, в случай че някой или няколко от тези обекти надхвърля този праг, но основата за определянето на налога не надхвърля 2000 m2, при положение че с този налог се облагат собствениците на самостоятелен търговски обект, чиято търговска площ надхвърля тези пределни стойности, и ii) освен това не се облагат търговските обекти, които продават изключително машини, превозни средства, инструменти и промишлено оборудване, строителни материали, хигиенни продукти, дограма (продавани единствено на търговци), мебели за индивидуални, традиционни и специализирани обекти, моторни превозни средства в изложбени зали на концесионери и гаражи за поправка и поддръжка на автомобили, стоки за градинарството и селскостопанска продукция в разсадници или развъдници и горива, независимо от размера на тяхната общодостъпна търговска площ?
2. Следва ли член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че изключването от облагане с IDMGAV на търговски обекти с търговска площ, не по-голяма от 500 m2, или на такива, чиято търговска площ е по-голяма от 500 m2, чиято основа за определяне на налога не надхвърля 2000 m2, и на търговските обекти, които продават изключително машини, превозни средства, инструменти и промишлено оборудване, строителни материали и хигиенни продукти, дограма (продавани изключително на търговци), мебели за индивидуални, традиционни и специализирани обекти, превозни средства в изложбени зали на концесионери и гаражи за поправка и поддръжка на автомобили, стоки за градинарството и селскостопанска продукция в разсадници или развъдници и горива, представлява помощ, забранена с посочената разпоредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.

1) Трябва ли член 4, параграф 2 от Директива 2000/78/ЕО да се тълкува в смисъл, че работодател като ответника по настоящото дело — съответно църквата от негово име — може самостоятелно да определя със задължителна сила дали поради характера на дейностите или контекста, в който те се упражняват, религията на кандидат за работа съставлява основно, законосъобразно и оправдано професионално изискване, като се отчита характерът на църковна организация на работодателя?
2) При отрицателен отговор на първия въпрос:
В правен спор като настоящия трябва ли да се остави без приложение разпоредба на националното право, както в случая член 9, параграф 1, първо предложение от AGG (Allgemeines Gleichbehandlungsgesetz, Общ закон за равното третиране), съгласно която разлика в третирането, основаваща се на религия при наемане на работа от религиозни общности и подчинените им организации, е допустима, когато изповядването на дадена религия съставлява оправдано професионално изискване в съответствие със собствената концепция за идентичност на религиозната общност с оглед на правото ѝ на самоопределяне?
3) При отрицателен отговор на първия въпрос, освен това:
Какви изисквания следва да се поставят към характера на дейностите или контекста, в който те се упражняват, така че да съставляват основно, законосъобразно и оправдано професионално изискване, отчитайки характера на организацията, съгласно член 4, параграф 2 от Директива 2000/78/ЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.

Може ли удостоверение Е 101, издадено съгласно член 11, параграф 1 от Регламент […] № 574/72 […], в редакцията му, която е в сила, преди да бъде отменен с член 96, параграф 1 от Регламент […] [№] 987/2009 […], да бъде обявено за недействително или да не бъде взето предвид от съд, различен от този на командироващата държава членка, когато от фактическата обстановка, въз основа на която той трябва да се произнесе, може да се приеме, че удостоверението е получено или предявено с измама?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.

1. Следва ли членове 49 ДФЕС и 54 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат регионален налог, с който се облага експлоатацията на големи търговски обекти с витринна и търговска площ, равна на или по-голяма от 4000 m2, поради въздействието, което тези обекти могат да окажат върху съответната територия, върху околната среда и върху структурата на градската търговия в този регион, но който налог се удържа независимо от това дали тези търговски обекти действително се намират във или извън рамките на консолидираната градска зона и в повечето случаи с този налог се засягат предприятията от други държави членки, като следва да се вземе предвид обстоятелството, че: – този налог не се прилага към търговци, които имат няколко търговски самостоятелни или колективни обекта, всеки от които има витринна и търговска площ, по-малка от 4000 m2, без оглед на сбора от общата витринна и търговска площ на всички обекти, а – самостоятелните големи търговски обекти с витринна и търговска площ до 10000 m2 не се облагат с този налог, когато те упражняват дейност единствено в областта на градинарството, продажбата на автомобили, на строителни материали, на машини и на промишлено оборудване?
2. Следва ли член 107, параграф 1 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че представляват държавни помощи, забранени с посочената разпоредба, необлагането с астурийския IGEC на големи самостоятелни или колективни търговски обекти с витринна и търговска площ, по-малка от 4000 m2, и на самостоятелни големи търговски обекти, чиято общодостъпна витринна и търговска площ не надхвърля 10000 m2, когато те упражняват дейност единствено в областта на градинарството, продажбата на автомобили, на строителни материали, на машини и на промишлено оборудване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2017 г.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ M. SZPUNAR представено на 26 октомври 2017 година ( 1 ) Дело C‑494/16 Giuseppa Santoro срещу Comune di Valderice Presidenza del Consiglio dei Ministri (Преюдициално запитване, отправено от Tribunale civile di Trapani (Граждански съд на Трапани, Италия) „Преюдициално запитване — Социална политика — Срочна заетост — Договори, сключени с работодател от публичния сектор — Мерки за санкциониране на злоупотребите със срочни трудови договори — Принципи на равностойност и ефективност“ I. Въведение 1. Настоящото преюдициално запитване се отнася до тълкуването на Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), сключено на 18 март 1999 г. (наричано по-нататък „Рамковото споразумение“), което се съдържа в приложение към тази директива ( 2 ). То се явява част от поредица преюдициални запитвания, отправени от италианските юрисдикции, относно съвместимостта на забраната за преобразуване на срочни трудови договори в един-единствен договор за неопределено време в публичния сектор в случай на злоупотреби от страна на работодателя чрез използването на първия вид договори ( 3 ). 2. За разлика от предходните преюдициални запитвания обаче в този случай запитващата юрисдикция пита какви мерки трябва да се предприемат за санкционирането на злоупотребите със срочни трудови договори, което ще даде възможност на Съда да обогати своята практика по Директива 1999/70 и Рамковото споразумение. II. Правна уредба A. Правото на Съюза 3. Съгласно текста на член 1 от Директива ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form