Заключения
Заключения
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
1. Допустимо ли е предвиденото в чл. 8, § 1 от [Директива 2016/343] право на обвиняемите да присъстват лично на съдебния процес срещу тях да бъде ограничавано с национална правна уредба, позволяваща налагането по административен ред на забрана на чужденци, придобили процесуалното качество на обвиняеми лица, да влизат и пребивават в страната, провеждаща наказателното производство?
2. При евентуален положителен отговор на въпрос № 1, ще бъдат ли изпълнени условията по чл. 8, § 2, б. „а“ и/или „б“ от [Директива 2016/343] за провеждане на съдебния процес в отсъствие на обвиняемото лице-чужд гражданин, ако същият бъде надлежно уведомен за делото и за последиците от неговото неявяване, представлява се от упълномощен да го защитава адвокат, избран от самия него или назначен от държавата, но личното му явяване е възпрепятствано от наложена по административен ред забрана да влезе и пребивава в страната, провеждаща наказателното производство?
3. Допустимо ли е правото на лично участие в съдебния процес от обвиняемия по чл. 8, § 1 от [Директива 2016/343] да се превърне съгласно дадена национална правна уредба в негово процесуално задължение, дали по този начин държавите членки осигуряват по-висока степен на защита по смисъла на съображение 48 или пък подобен подход противоречи на съображение 35 от същата директива, където е предвидено, че правото на обвиняемия да присъства на съдебния процес не е абсолютно и е възможен отказ от същото?
4. Допустим ли е предварителен отказ от правото по чл. 8, § 1 от [Директива 2016/343] на обвиняемия да присъства лично на съдебния процес срещу него, изразен недвусмислено в хода на досъдебното производство, ако е уведомен за последиците от неявяването си?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
1. При обстоятелства като тези в главното производство трябва ли член 168, буква а) във връзка с член 167 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност да се тълкува в смисъл, че управляващ холдинг, извършващ облагаеми доставки на дъщерни дружества, има право да приспада ДДС и по отношение на доставки, които получава от трети лица и внася в дъщерните дружества срещу предоставянето на участие в общата печалба, въпреки че получените доставки не са в пряка и непосредствена връзка със собствените сделки на холдинга, а с (до голяма степен) освободените дейности на дъщерните дружества, получените доставки не са включени в цената на (предоставените на дъщерните дружества) облагаеми доставки и не са част от общите елементи, формиращи цената на собствената икономическа дейност на холдинговото дружество?
2. При утвърдителен отговор на първия въпрос: представлява ли злоупотреба с право по смисъла на практиката на Съда на Европейския съюз, ако управляващ холдинг „посредничи“ при получаването на доставки от дъщерни дружества, като сам получава доставките, по отношение на които при пряко получаване на доставките дъщерните дружества не биха имали право на приспадане на ДДС, внася ги в дъщерните дружества срещу участие в печалбата им и като се позовава на качеството си на управляващ холдинг впоследствие предявява пълно приспадане на ДДС по получените доставки, или това посредничество може да бъде обосновано от съображения извън данъчното право, въпреки че пълното приспадане на ДДС само по себе си е в противоречие със системата и би довело до конкурентно предимство на холдингови структури спрямо предприятия, които не са част от група?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
1) Понятието „животни за разплод“ по смисъла на [Регламент № 865/2006] обхваща ли екземплярите, които са родители на екземплярите, отглеждани от съответния животновъд, въпреки че той никога не е бил техен собственик или владелец?
2) Ако на първия въпрос се отговори в смисъл, че родителските екземпляри не влизат в обхвата на понятието за животни за разплод, имат ли право компетентните органи при преценката дали е изпълнено условието по член 54, точка 2 от Регламент № 865/2006, което предполага животните за разплод да са придобити законно и без да се застрашава оцеляването на дивите екземпляри, да проверяват произхода на тези родителски екземпляри и според него да преценяват дали животните за разплод са придобити в съответствие с изискванията на член 54, точка 2 от този регламент?
3) При преценката дали е изпълнено условието по член 54, точка 2 от Регламент № 865/2006, което предполага животните за разплод да са придобити законно и без да се застрашава оцеляването на дивите екземпляри, може ли да се вземат предвид други обстоятелства по случая (по-конкретно добросъвестността при прехвърлянето на екземплярите и оправданите правни очаквания, че ще е възможно да се търгува с евентуалното им потомство, а евентуално и не толкова строгите законови разпоредби, които са били в сила в Чешката република преди присъединяването ѝ към Европейския съюз)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
1) Следва ли нормата на член 56 във връзка с член 69 от Директива [2014/24], съответно нормата на член 38 във връзка с член 49 от Директива [2009/81], да се тълкуват в смисъл, че при обективна невъзможност да се приложи възприетият в национален закон критерий за оценка на оферта с необичайно ниска стойност и липса на друг, избран и предварително обявен от възложителя критерий, възложителят не е длъжен да извършва проверка за наличието на оферта с необичайно ниска стойност?
2) Следва ли разпоредбата на член 56 във връзка с член 69 от Директива 2014/24/ЕС, съответно нормата на член 38 във връзка с член 49 от Директива 2009/81/ЕО, да се тълкуват в смисъл, че възложителят е длъжен да осъществи проверка за наличие на оферти с необичайно ниска стойност само когато е налице съмнение по отношение на някоя оферта или напротив — възложителят е длъжен винаги да се убеди в сериозността на получените оферти, като изложи съответните мотиви за това?
3) Приложимо ли е подобно изискване по отношение на възложителя, когато постъпилите офертите в процедурата по възлагане на обществена поръчка са само две?
4) Следва ли разпоредбата на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз [наричана по-нататък „Хартата“] да се тълкува в смисъл, че преценката на възложителя за липса на съмнение относно наличието на необичайно ниска оферта, респ. неговата увереност в наличието на сериозна оферта по отношение на класирания на първо място участник, подлежи на съдебен контрол?
5) При положителен отговор на предходния въпрос, следва ли разпоредбата на член 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че възложителят в процедура по обществена поръчка, който не е осъществил проверка за наличието на оферта с необичайно ниска цена, е длъжен да обоснове и мотивира липсата на съмнение за наличието на оферта с необичайно ниска цена, т.е. наличието на сериозна оферта, по отношение на класираната на първо място оферта?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
Неправилно тълкуване на член 19 от Статута на Съда на Европейския съюз
Нарушение на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
Трябва ли член 30а от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че карта като разглежданата в главното производство, която дава на притежателя си право да получи различни услуги на дадено място, за ограничен период и до определена стойност, представлява ваучер и при тези обстоятелства представлява ваучер за множество различни плащания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
Неправилно прилагане на понятието за пряко засягане по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС
Смесване на преценката за пряко засягане с преценката за лично засягане
Неправилно тълкуване и прилагане на критериите за пряко засягане, изведени в решение Montessori
Грешка при прилагане на правото относно доказването на нарушена конкуренция за членовете на жалбоподателя
Неправилно тълкуване на критериите за лично засягане, дори да се приемат за релевантни
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
1) Как трябва да се тълкува понятието „обичайно местопребиваване“ по член 3 от Регламент [№ 2201/2003] и член 3 от Регламент [№ 4/2009] на гражданите на държава членка, които пребивават в трета държава поради възложените им функции като договорно наети служители на [Съюза] и на които в третата държава е признат статут на дипломатически агенти на [Съюза], когато престоят им в тази държава е свързан с упражняването на изпълняваните от тях функции за Съюза?
2) В случай че за целите на член 3 от Регламент № 2201/2003 и на член 3 от Регламент № 4/2009 се установи, че обичайното местопребиваване на съпрузите зависи от техния статут като договорно наети служители на [Съюза] в трета държава, как това би повлияло на установяването на обичайното местопребиваване на ненавършилите пълнолетие деца съгласно член 8 от Регламент № 2201/2003?
3) В случай че се приеме, че ненавършилите пълнолетие деца нямат обичайно местопребиваване в третата държава, може ли да се вземе предвид връзката с гражданството на майката, нейното местопребиваване в Испания преди сключването на брака, испанското гражданство на ненавършилите пълнолетие деца и раждането им в Испания с оглед на установяването на обичайното местопребиваване съгласно член 8 от Регламент № 2201/2003?
4) В случай че се установи, че обичайното местопребиваване на родителите и на ненавършилите пълнолетие деца не се намира в държава членка, като се има предвид, че съгласно Регламент № 2201/2003 никоя друга държава членка не е компетентна да се произнесе по исканията, възпрепятства ли се прилагането на субсидиарната клауза по членове 7 и 14 [от този регламент] от обстоятелството, че ответникът е гражданин на държава членка?
5) В случай че се установи, че обичайното местопребиваване на родителите и на ненавършилите пълнолетие деца не се намира в държава членка, с оглед на определянето на издръжката за децата, как трябва да се тълкува forum necessitatis по член 7 от Регламент № 4/2009, и по-специално какви предпоставки са необходими, за да се приеме, че не може в рамките на разумното да се образува или води производство, или е невъзможно да се проведе такова в трета държава, с която спорът има тясна връзка (в случая Того)
Необходимо ли е страната да докаже, че безрезултатно е инициирала или се е опитала да инициира производството в тази държава
И достатъчно ли е гражданството на една от страните, за да е налице достатъчна връзка с държавата членка [на сезирания съд]?
6) Противоречи ли на член 47 от [Хартата] положение като в случая, при което съпрузите са силно свързани с държави членки (гражданство, предишно местопребиваване), ако в резултат на прилагането на разпоредбите на регламентите никоя държава членка не е компетентна?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2022 г.
Изключва ли правото на Съюза възможността да се прецени съобразно принципа на защита на оправданите правни очаквания, предвиден в националното право, дали национален административен орган е породил очаквания, в разрез с разпоредба от правото на Съюза, и следователно е действал противоправно съгласно националното право, като не е обезщетил съответното лице за произтичащите оттук вреди, когато това лице няма как да се позове на принципа на правото на Съюза на защита на оправданите правни очаквания, защото е налице ясна разпоредба от правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.