всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

Съдебни решения

Съдебни решения

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.

Трябва ли член 63, параграф 1 и членове 64 и 65 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба на държава членка в областта на облагането с данъка върху наследството, която за целите на изчисляването на данъка върху наследството предвижда, че застроен недвижим имот, принадлежащ към личното имущество, който се намира в трета държава (в случая Канада) и се отдава под наем за жилищни нужди, се облага въз основа на цялата си стойност, докато за недвижим имот, принадлежащ към личното имущество, който се намира в Германия, в държава — членка на Европейския съюз, или в държава от Европейското икономическо пространство и се отдава под наем за жилищни нужди, се вземат предвид само 90 % от стойността му за целите на изчисляването на данъка върху наследството?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.

Трябва ли предвиденото в член 55, параграф 1, буква а) от Регламент [№ 883/2004] правило, че компетентните институции разделят размерите на обезщетението или обезщетенията или другия доход, както те са зачетени, на броя на обезщетенията, за които се прилагат [правилата за избягване на натрупването], да се тълкува в смисъл, че изисква самият доход, зачетен при прилагането на правилото за ненатрупване, да се раздели на броя на наследствените пенсии, обект на правилата за избягване на натрупването?
Трябва ли предвиденото в член 55, параграф 1, буква а) от Регламент [№ 883/2004] правило, че компетентните институции разделят размерите на обезщетението или обезщетенията или другия доход, както те са зачетени, на броя на обезщетенията, за които се прилагат [правилата за избягване на натрупването], да се тълкува, напротив, в смисъл, че изисква не самият доход, зачетен при прилагането на правилото за ненатрупване, а по-скоро доходът, превишаващ тавана на натрупване, така както същият е предвиден например със съответната национална норма, да се раздели на броя на наследствените пенсии, обект на правилата за избягване на натрупването?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.

Следва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че когато потребител изрази желанието договорът да бъде запазен чрез изменение на неравноправната клауза, съдът, след като е установил, че договорът не може да бъде запазен след премахването на тази клауза, може да се произнесе по въпроса за изменение на неравноправната клауза, без предварително да е разгледал възможността за обявяване на договора за недействителен в неговата цялост?
Зависи ли отговорът на първия въпрос от това дали националният съд има възможността да замени неравноправната клауза с разпоредба от вътрешното право, която е диспозитивна или е приложима при съгласие на страните по разглеждания договор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.

Съвместимо ли е с правото на Съюза положение, при което доходите от лихви по облигации и дългови ценни книжа, изплатени на жалбоподателя [в главното производство] през 2005 г. от швейцарска банкова институция, която не е местно лице [за територията на Португалия], подлежат на данъчно кумулиране, поради което се облагат със същата ставка на данъка върху доходите на физическите лица, както останалите доходи, вследствие на което се облагат с много по-висока данъчна ставка от тази, която би била дължима (окончателна ставка), ако тези доходи бяха изплатени от банкова институция, която е местно лице за страната?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.

Възможно ли е при преценката дали е нарушен принципът ne bis in idem, да се съпоставят само фактите, съдържащи се в заключителната част на [хърватския обвинителен акт], с ключовите факти, изложени в заключителната част на [австрийския обвинителен акт] и в диспозитива на [влязлата в сила австрийска присъда],
или пък фактите от заключителната част на [хърватския обвинителен акт] могат да се съпоставят и с фактите, съдържащи се в мотивите [на влязлата в сила австрийска присъда], както и с фактите, за които е водено производството по разследване от прокуратурата в Клагенфурт срещу няколко лица, по-специално срещу GR и HS, и които впоследствие не са включени [в австрийския обвинителен акт] (и не са били посочени в конкретната заключителна част)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.

Допуснал ли е Общият съд нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС, като е приел, че гаранцията, предоставена на Larko през 2008 г., представлява предимство по смисъла на правото на Съюза?
Спазени ли са правилата относно разпределението на доказателствената тежест между Комисията и държавата членка при установяване на наличието на държавна помощ?
Допуснал ли е Общият съд грешка при преценката на фактите, като се е основал на недостатъчни или последващи предоставянето на гаранцията доказателства за знанието на гръцките органи относно финансовите затруднения на Larko?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.

Нарушено ли е изискването на член 107, параграф 1 ДФЕС относно наличието на конкурентно предимство, предоставено от държавата на предприятие, чрез неправилна преценка, че държавната гаранция по мярка 2 предоставя предимство на жалбоподателя?
Правилно ли е приложено разпределението на доказателствената тежест между Европейската комисия и държавата членка при установяване на съществуването на държавна помощ по отношение на гаранцията за ЛАРКО през 2008 г.?
Допустимо ли е съдът да се позовава на икономически затруднения на предприятието, различни от понятието „проблемно предприятие“ по смисъла на насоките за държавни помощи за спасяване и преструктуриране, при преценка на съответствието на гаранционната премия с пазарните условия?
Достатъчни и релевантни ли са били доказателствата, на които се е основал Общият съд, за да приеме, че гръцките органи са били наясно с икономическите затруднения на ЛАРКО към момента на предоставяне на гаранцията през 2008 г. и че премията по гаранцията не отговаря на пазарните условия?
Може ли Комисията да приеме, че съществува държавна помощ въз основа на липсата на доказателства за противното, когато държавата членка не е предоставила исканата информация, или тя трябва да разполага с достатъчно надеждни и последователни доказателства за наличието на предимство по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.

Трябва ли правилата на Европейския съюз в областта на държавните помощи, по-специално първата алтернатива на понятието „започване на работа“ в точка 19, подточка 44 от [Насоките от 2014 г.], а именно „започване на строителните работи по инвестицията“, да се тълкува в смисъл, че означава започване на всякакви строителни работи, свързани с инвестиционен проект, или само започването на строителни работи, свързани с инсталацията от инвестиционния проект, с която ще се произвежда енергия от възобновяеми източници?
Трябва ли правилата на Съюза в областта на държавните помощи, по-специално първата алтернатива на понятието „започване на работа“ в точка 19, подточка 44 от [Насоките от 2014 г.], а именно „започване на строителните работи по инвестицията“, да се тълкува в смисъл, че в съответствие с принципа на защита на оправданите правни очаквания в положение, при което компетентният орган на държавата членка е установил започването на строителните работи във връзка с дадена инвестиция, същият трябва допълнително да прецени какъв етап на развитие на инвестиционния проект е достигнат и каква е вероятността този инвестиционен проект да бъде завършен?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос: може ли при оценката на етапа на развитие на инвестиционния проект да се вземат предвид други обективни обстоятелства, например висящи правни спорове, които възпрепятстват продължаването на инвестиционния проект?
От значение ли е в настоящия случай, че в решение от 5 март 2019 г., Eesti Pagar (C‑349/17, EU:C:2019:172), точки 61 и 68 Съдът посочва, че наличието или липсата на стимулиращ ефект не може да се счита за ясен и прост критерий, който да се прилага от националните органи, тъй като, за да се провери дали той е изпълнен, е необходимо във всеки конкретен случай да се правят сложни икономически преценки, поради което такъв критерий не е в съответствие с изискването критериите за прилагане на дадено освобождаване да са ясни и прости за прилагане от националните органи?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос: трябва ли правилата на Съюза в областта на държавните помощи, по-специално [бележка под линия 66 от Насоките от 2014 г.] във връзка с точка 19, подточка 44 от [същите насоки], да се тълкуват в смисъл, че при проверката на критерия за започване на работа не е необходимо във всеки конкретен случай да се прави икономическа оценка на инвестиционния проект от страна на националния орган?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос: трябва ли правилата на Съюза в областта на държавните помощи, по-специално последната алтернатива на понятието „започване на работа“ в точка 19, подточка 44 от [Насоките от 2014 г.], а именно „други ангажименти, които правят инвестицията необратима“, да се тълкуват в смисъл, че каквито и да било други ангажименти — с изключение на закупуването на земя и подготвителните работи (като получаване на разрешение за строеж) — правят инвестицията необратима, без значение от разходите за поетите ангажименти?
Трябва ли правилата на Съюза в областта на държавните помощи, и по-специално понятието „започване на работа“ в точка 19, подточка 44 от [Насоките от 2014 г.], да се тълкуват в смисъл, че задължителните условия за започването на работа са наличието на право на ползване на земята от производителя и наличието на [необходимото] национално разрешително за осъществяването на инвестиционния проект?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос: трябва ли понятието „[необходимо] национално разрешително за осъществяването на инвестиционен проект“ да се тълкува с оглед на националното право и възможно ли е да става въпрос само за разрешително, въз основа на което да се извършат строителните работи във връзка с инвестиционния проект?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.

Трябва ли член 1, точка 1 от Директива 2009/103, в редакцията преди изменението ѝ с Директива 2021/2118, който определя понятието „превозно средство“ като „всяко моторно превозно средство, което е предназначено да се движи по суша и може да бъде задвижвано от механична сила, но не се движи по релси, както и всички ремаркета, дори и да не са прикачени“, да се тълкува в смисъл, че електрически велосипед („speed pedelec“), чийто двигател осигурява само помощ при въртене на педалите, така че велосипедът не може да се движи самостоятелно без мускулна сила, а само с помощта на механична и мускулна сила, както и електрически велосипед, който е оборудван с функция „турбо“, при която велосипедът, без да се въртят педалите, ускорява до скорост 20 km/h, когато се натисне бутонът „турбо“, но за да се използва функцията „турбо“, е необходима мускулна сила, не са превозни средства по смисъла на Директива 2009/103?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.

Трябва ли в контекста на принципа на ефективност на правото на Европейския съюз член 16, параграф 1 от Директива 2008/48 да се тълкува в смисъл, че потребител или търговец, на когото потребителят е прехвърлил произтичащите от тази разпоредба от Директивата свои права, може въз основа на същата разпоредба да поиска от кредитора да му предостави екземпляр от договора (и общите условия по този договор), както и информация за погасяването на кредита, която е необходима, от една страна, за да се провери дали са изчислени правилно сумите, изплатени на потребителя като връщане на пропорционалната част от общите разходи по кредита поради неговото предсрочно погасяване, и от друга страна, за да се предяви иск за евентуалното връщане на посочените по-горе суми?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form