Съдебни решения
Съдебни решения
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Трябва ли член 56, параграфи 1, 6 и 9 от Директива 2012/34 да се тълкува в смисъл, че схемата за таксуване може да е годен предмет на обжалване дори когато вече е изтекъл периодът на валидност на проверяваната такса (жалба срещу т.нар. „стара такса“)?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: трябва ли член 56, параграфи 1, 6 и 9 от Директива 2012/34 да се тълкува в смисъл, че при контрол ex post върху стари такси регулаторният орган може да ги обяви за недействителни с действие ex tunc?
При утвърдителен отговор на първия и втория въпрос: допуска ли тълкуването на член 56, параграфи 1, 6 и 9 от Директива 2012/34 национална правна уредба, която изключва възможността за контрол ex post върху стари такси с действие ex tunc?
При утвърдителен отговор на първия и втория въпрос: трябва ли член 56, параграф 9 от Директива 2012/34 да се тълкува в смисъл, че по отношение на правните последици предвидените в него действия на компетентния регулаторен орган за поправяне на положението по принцип може да включват и разпореждане до управителя на инфраструктурата да възстанови незаконосъобразно събраните такси, въпреки че исканията за възстановяване на такси между железопътните предприятия и управителя на инфраструктурата могат да се предявяват по гражданскоправен ред?
При отрицателен отговор на първия или втория въпрос: от член 47, първа алинея от Хартата на основните права и член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС произтича ли при всички случаи право на обжалване на старите такси, при положение че в съответствие с практиката на Съда от решение от 9 ноември 2017 г., CTL Logistics (C‑489/15, EU:C:2017:834), без решение на регулаторния орган по съответна жалба е изключено да се иска възстановяване на незаконосъобразно събраните стари такси по реда на националното гражданско право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Устното съобщаване на лични данни представлява ли обработване на лични данни по смисъла на член 2, параграф 1 и член 4, точка 2 от [ОРЗД]?
Може ли публичният достъп до официални документи да се съгласува с правото на защита на личните данни по реда на член 86 от [ОРЗД], като се предвиди възможност неограничено да се получава информация от персоналния регистър към съда за присъдите и нарушенията на физическите лица, когато е поискано информацията да се съобщи на заявителя устно?
Има ли значение за отговора на втория въпрос дали заявителят е дружество или физическо лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Допустимо ли е позоваване на споразуменията на Световната търговска организация (СТО), включително Антидъмпинговото споразумение от 1994 г., за оспорване на законосъобразността на акт на Европейския съюз, когато този акт не осигурява тяхното изпълнение и не съдържа изрично и конкретно позоваване на тях?
Правилно ли е определена експортната цена чрез конструирана експортна цена, като са отчетени разходите на предприятие, свързано с установен извън Съюза производител износител, при условие че тези разходи по принцип трябва да се понасят от вносителя?
Допустимо ли е общо препращане към други документи, приложени към жалбата, вместо кратко изложение на основанията в самата жалба?
Може ли основание за обжалване, насочено срещу част от мотивите, изложена за изчерпателност, да бъде прието за допустимо?
Достатъчни ли са доказателствата, представени в жалбата до Комисията, за откриване на антидъмпингово разследване и има ли последици евентуалната им недостатъчност?
Допустимо ли е Общият съд да мотивира решението си с подразбиращи се мотиви и при какви условия това е допустимо?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Следва ли член 4, точка 1 от [ОРЗД] във връзка с членове 7 и 8 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че символен низ, който записва предпочитанията на интернет потребител във връзка с обработката на личните му данни по структуриран и машинночитаем начин, представлява набор от лични данни от гледна точка: 1) на браншова организация, която предоставя на разположение на членовете си стандарт, чрез който им предписва по какъв начин от практическа и техническа гледна точка трябва да бъде генериран, съхраняван и/или разпространяван този символен низ, и 2) на страните, които изпълняват и използват този стандарт на своите уебсайтове или в своите приложения и следователно така имат достъп до този символен низ?
Прави ли се разлика, ако изпълнението и прилагането на стандарта предполага, че този символен низ се предоставя на разположение заедно с IP адрес?
Различен ли би бил отговорът на въпрос 1, букви а) и б), ако самата браншова организация, притежаваща правомощия да установява такъв стандарт, няма законен достъп до личните данни, обработвани от нейните членове съгласно този стандарт?
Следва ли член 4, точка 7 и член 24, параграф 1 от [ОРЗД] във връзка с членове 7 и 8 от [Хартата] да се тълкуват в смисъл, че браншова организация, притежаваща правомощия да установява даден стандарт, трябва да се квалифицира като администратор, когато предлага на своите членове стандарт за управление на съгласието, който освен задължителна техническа рамка съдържа и правила, които уреждат подробно въпроса как трябва да се съхраняват и разпространяват тези данни за съгласието, които представляват лични данни?
Различен ли би бил отговорът на въпрос 2, буква а), ако самата браншова организация няма законен достъп до личните данни, обработвани от нейните членове съгласно този стандарт?
В случай че браншовата организация, притежаваща правомощия да установява такъв стандарт, следва да бъде квалифицирана като администратор или съвместен администратор при обработката на предпочитанията на интернет потребителите, тази (съвместна) отговорност на браншовата организация с правомощия да установява такъв стандарт разпростира ли се автоматично и върху последващата обработка от страна на трети страни, за които са получени предпочитанията на интернет потребителите, като например целевата онлайн реклама от страна на издатели и доставчици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Тълкувано ли е правилно от Общия съд понятието за разходи и печалби, които могат да бъдат приспаднати при конструиране на експортната цена по член 2, параграф 9 от основния регламент?
Допуснал ли е Общият съд процесуални нарушения и неправилно тълкуване на член 2, параграф 10 от основния регламент при преценката на допустимостта и основателността на доводите относно корекции на нормалната стойност?
Изисква ли член 5 и член 7, параграф 2a от основния регламент наличието на достатъчно доказателства в жалбата като условие за започване на разследване относно изкривявания на суровините?
Спазено ли е задължението за мотивиране и правилно ли е преценена достатъчността на доказателствата за съществуването на двойно ценообразуване в жалбата, довела до започване на разследването?
Правилно ли е тълкувано понятието за „двойно ценообразуване“ по член 7, параграф 2a от основния регламент и нарушен ли е принципът на недискриминация при третирането на субсидирането на природен газ в Тринидад и Тобаго спрямо Русия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Може ли член 9, параграф 1 от [Директивата за ДДС] да се тълкува в смисъл, че не признава качеството на данъчнозадължено лице и следователно правото на приспадане или възстановяване на платения по получени доставки ДДС на субект, който извършва релевантни за целите на ДДС доставки на стойност, която се счита за несъответстваща — тъй като е прекалено ниска — в сравнение с това, което разумно може да се очаква от активите, с които разполага в продължение на три последователни години, съгласно предварително определени от закона критерии и който не е в състояние да докаже наличието на обективни пречки, за да обоснове това обстоятелство?
При отрицателен отговор на първия въпрос, допускат ли член 167 от [Директивата за ДДС] и общите принципи на неутралност на ДДС и на пропорционалност на ограничаването на правото на приспадане на ДДС национална правна уредба, която с [член 30, параграф 4 от Закон № 724 от 1994 г.] отказва правото на приспадане на платения по получени доставки ДДС, на възстановяване или използване на същия в последващ данъчен период на данъчнозадълженото лице, което в три последователни данъчни периода извършва релевантни за целите на ДДС доставки на стойност, която се счита за несъответстваща — тъй като е прекалено ниска — в сравнение с това, което разумно може да се от очаква от активите, с които разполага в продължение на три последователни години, съгласно предварително определени от закона критерии и което не е в състояние да докаже наличието на обективни пречки, за да обоснове това обстоятелство?
При отрицателен отговор на втория въпрос, допускат ли принципите на Европейския съюз на правна сигурност и на зачитане на оправданите правни очаквания национална правна уредба, която с [член 30, четвърта алинея от Закон № 724 от 1994 г.] отказва правото на приспадане на платения по получени доставки ДДС, на възстановяване или използване на същия в последващ данъчен период на данъчнозадълженото лице, което в три последователни данъчни периода извършва релевантни за целите на ДДС доставки на стойност, която се счита за несъответстваща — тъй като е прекалено ниска — в сравнение с това, което разумно може да се очаква от активите, с които разполага в продължение на три последователни години, съгласно предварително определени от закона критерии и което не е в състояние да докаже наличието на обективни пречки, за да обоснове това обстоятелство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Трябва ли данни като данните относно местоположението на постоянните пробни площи, включени в статистическата инвентаризация на горите в случая в главното производство, да се квалифицират като „информация за околната среда“ по смисъла на член 2, точка 1, буква а) или б) от Директива [2003/4]?
Трябва ли член 4, параграф 1, първа алинея, буква г) и параграф 2, първа алинея, букви а), б) и з) от Директива 2003/4 да се тълкува в смисъл, че административен орган може въз основа на едно или друго от предвидените в тази разпоредба изключения да откаже да разкрие пред обществеността данни за местоположението на постоянните пробни площи, служещи за извършване на национална статистическа инвентаризация на горите?
Трябва ли член 8, параграф 1 от Директива 2003/4 да се тълкува в смисъл, че въз основа на тази разпоредба административен орган може да откаже да разкрие пред обществеността данните за местоположението на постоянните пробни площи, служещи за извършване на националната статистическа инвентаризация на горите?
Може ли съображение 21 от Директива 2003/4 да служи като самостоятелно правно основание за публично оповестяване на данните за местоположението на постоянните пробни площи, служещи за събиране на данни за извършване на национална статистическа инвентаризация на горите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Тълкувано ли е правилно понятието „физическо лице, което може да бъде идентифицирано“ по смисъла на член 3, точка 1 от Регламент 2018/1725 при преценката дали прессъобщението на OLAF съдържа лични данни?
Спазен ли е принципът на презумпцията за невиновност при публикуването на прессъобщението на OLAF, доколкото жалбоподателката може да бъде идентифицирана в него?
Изопачени ли са доказателствата относно нарушението на правото на добра администрация, по-специално във връзка с точността на информацията в прессъобщението на OLAF за участието и знанието на научните изследователи за проекта и банковите сметки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Спазено ли е задължението за мотивиране при приемането на ограничителните мерки относно забраната на вноса, закупуването, превоза и доставката на стоки и услуги в сектора на продуктите от дървен материал с произход от Беларус?
Нарушен ли е принципът на равно третиране чрез приемането на ограничителни мерки само спрямо предприятия в сектора на продуктите от дървен материал, без да се прилагат към други сектори от значение за Република Беларус?
Извършена ли е злоупотреба с власт при приемането на ограничителните мерки относно продуктите от дървен материал с произход от Беларус?
Съответстват ли ограничителните мерки относно продуктите от дървен материал с произход от Беларус на принципа на пропорционалност, включително по отношение на правото на собственост и свободата на стопанска инициатива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Спазено ли е изискването за мотивиране на обжалваната разпоредба и нарушени ли са правото на ефективна съдебна защита и правото на изслушване?
Спазен ли е принципът на равно третиране и налице ли е злоупотреба с власт при приемането на ограничителните мерки?
Пропорционални ли са ограничителните мерки и нарушени ли са основните права на жалбоподателя – правото на собственост и свободата на стопанска инициатива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.