Съдебни решения
Съдебни решения
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Нарушено ли е принципът на недопускане на дискриминация на основание националност чрез ограничаване на достъпа до схемата за държавна помощ само за предприятия, установени в Испания?
Съвместима ли е схемата за държавна помощ с правото на свободно предоставяне на услуги и свободата на установяване, като се изключват предприятия, които не са с основно място на стопанска дейност в Испания?
Задължена ли е Европейската комисия да извърши претегляне на положителните и отрицателните ефекти на помощта върху условията на търговия и поддържането на ненарушена конкуренция при прилагане на член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС?
Правилно ли е квалифицирана разглежданата мярка като „схема за помощ“ по смисъла на член 1, буква д) от Регламент 2015/1589, с оглед на дискреционните правомощия на националните органи?
Дали Общият съд е допуснал грешка, като не е разгледал по същество твърдението за нарушение на процесуалните права на жалбоподателя поради отказа на Комисията да открие официалната разследваща процедура?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296, втора алинея ДФЕС в решението на Комисията относно схемата за помощ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Следва ли точка 5 от приложение I към Директива 2003/87 да се тълкува в смисъл, че всички съоръжения за изгаряне на опасни или битови отпадъци са изключени от приложното поле на тази директива, включително тези, които са част от инсталация, попадаща в това приложно поле, и които нямат за единствена цел изгарянето на тези отпадъци?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Следва ли член 2, параграф 1, буква в) от Директива 89/665, разглеждан във връзка с параграфи 6 и 7 от същия член, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба или практика, която изключва възможността оферент, отстранен от процедура за възлагане на обществена поръчка поради незаконосъобразно решение на възлагащия орган, да получи обезщетение за вредите, претърпени поради загубата на възможност да участва в тази процедура с цел да получи съответната поръчка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Допускат ли член 1, параграф 1, член 6, параграф 1, буква а) и член 24, параграф 1, втора алинея от Директива 2014/41 правна уредба на държава членка, която позволява, без да е издадена европейска заповед за разследване, участието чрез видеоконференция в съдебно заседание на лице, което пребивава в друга държава членка, в качеството му на подсъдим, когато на съответния етап от производството не се извършва разпит на този подсъдим, с други думи, не се събират доказателства, при условие че органът, провеждащ производството, в държавата членка, в която се разглежда делото, е в състояние чрез технически средства да установи по несъмнен начин самоличността на лицето, което се намира в другата държава членка, и че се гарантират правото на защита на това лице и достъпът до устен преводач?
При утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос, може ли съгласието на лицето, което трябва да бъде изслушано, да се счита за критерий или самостоятелно или допълнително предварително условие за неговото участие чрез видеоконференция в провеждането на съдебно заседание, когато не се събират доказателства, ако органът, провеждащ производството, в държавата членка, в която се разглежда делото, е в състояние чрез технически средства да установи по несъмнен начин самоличността на лицето, което се намира в другата държава членка, и ако се гарантират правото на защита на това лице и достъпът до устен преводач?
Трябва ли член 24, параграф 1 от Директива [2014/41] да се тълкува в смисъл, че разпитът на обвиняемия чрез видеоконференция включва също и участието му в съдебната фаза на наказателно производство, което се провежда в друга държава членка, чрез видеоконференция от държавата членка по местопребиваването му?
Трябва ли член 8, параграф 1 от Директива [2016/343] да се тълкува в смисъл, че правото на обвиняемия да присъства на съдебните заседания може да бъде гарантирано и с участието му в съдебната фаза на наказателно производство, което се провежда в друга държава членка, чрез видеоконференция от държавата членка по местопребиваването му?
Участието на обвиняемия в съдебната фаза на наказателно производство, което се провежда в друга държава членка, чрез видеоконференция от държавата членка по местопребиваването му, равнозначно ли е на физическото му присъствие в съдебното заседание пред съда на държавата членка, пред който е висящо съответното дело?
При утвърдителен отговор на първия и/или втория въпрос, провеждането на видеоконференция само с посредничеството на компетентните органи на държавата членка ли е възможно?
При отрицателен отговор на четвъртия въпрос, може ли съдът на дадена държава членка, пред който се провежда съответното дело, да влезе във връзка директно с обвиняемия, който се намира в друга държава членка и да му изпрати връзката за включване към видеоконференцията?
Съвместимо ли е с поддържането на пространството на свобода, сигурност и правосъдие на Съюза провеждането на видеоконференция без посредничеството на компетентните органи на съответната държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Съвместима ли е държавната гаранция за заем, предоставена на авиокомпания, която е от значение за финландската икономика във връзка с пандемията от COVID-19, с член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС, въпреки че не отстранява всички щети, причинени от извънредното събитие?
Изисква ли се при преценката по член 107, параграф 3, буква б) ДФЕС да се съпоставят положителните ефекти на помощта с отрицателните ѝ последици за условията на търговия и конкуренцията?
Съвместима ли е държавната гаранция за заем с вътрешния пазар, въпреки изключителния ѝ характер, и какви са условията за това?
Нарушава ли предоставянето на държавна гаранция за заем принципа на недопускане на дискриминация, основана на гражданство?
Спазва ли се принципът на пропорционалност при предоставянето на държавна гаранция за заем за преодоляване на сериозни затруднения в икономиката?
Съвместима ли е помощта с вътрешния пазар от гледна точка на свободното предоставяне на услуги и свободата на установяване?
Нарушени ли са процесуалните права на заинтересованите лица поради липса на официална процедура по разследване при приемането на решението на Комисията?
Спазено ли е задължението за мотивиране на решението на Комисията да не повдига възражения срещу мярката за помощ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Допустимо ли е Комисията да се отклони от разходите, записани в счетоводните книги на разследваната страна, когато цените на суровината не са договорени между несвързани лица при справедливи пазарни условия, съгласно член 2, параграф 5, първа алинея от основния регламент?
Следва ли Комисията да коригира разходите, които не са подходящо отразени в счетоводните книги, на базата на разходите на други производители в същата страна, преди да използва всяка друга приемлива основа по член 2, параграф 5, втора алинея от основния регламент, и спазено ли е задължението за мотивиране при този избор?
Наложено ли е антидъмпингово мито в размер, надвишаващ дъмпинговия марж, в нарушение на член 9, параграф 4 от основния регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Трябва ли разпоредбите на член 1, параграф 2 от Директива 93/13, транспонирани в националното законодателство с разпоредбите на член 3, параграф 2 от [Закона за неравноправните клаузи],
с оглед по-специално на дванадесето и тринадесето съображение от [тази д]иректива,
но също така и като се вземат предвид разпоредбите на членове 80 и 81 от [OUG № 50/2010],
да се тълкуват в смисъл, че не изключват възможността националните съдилища да разглеждат и случаите на съмнения за неравноправност на договорни клаузи, предвидени в допълнителни анекси към договори за кредит, сключени от продавачи или доставчици с потребители преди влизането в сила на посочения подзаконов акт, т.е. [допълнителните анекси, сключени] по силата на разпоредбите на член 95 от OUG № 50/2010, независимо дали тези клаузи са били изрично приети от потребителя по реда, предвиден в разпоредбите на член 40, параграф 1 от OUG № 50/2010, или се счита, че за тях е дадено мълчаливо съгласие „ope legis“ по реда, предвиден в разпоредбите на член 40, параграф 3 от OUG № 50/2010?
В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос [би ли била в противоречие с правото на Съюза], с оглед на гореизложените предпоставки и на обстоятелствата по висящия спор, практика на националните съдилища, съгласно която изричното приемане на допълнителен анекс към договора, изготвен по реда в разпоредбите на член 40, параграф 1 [от OUG № 50/2010] и по силата на разпоредбите на член 95 от [него], автоматично предполага извода, че [посоченият допълнителен анекс] е договорен и следователно съдържащите се в него клаузи са изключени от проверката за евентуални съмнения за неравноправност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Следва ли член 56 ДФЕС, член 16 от Директива 2006/123 или член 3 от Директива 2000/31 да се тълкуват в смисъл, че не допускат мерки, приети от държава членка с обявената цел да се гарантира адекватното и ефективно прилагане на Регламент 2019/1150, съгласно които установените в друга държава членка доставчици на посреднически онлайн услуги, за да предоставят услугите си в първата държава членка, са длъжни периодично да изпращат на орган на тази държава членка документ за своето икономическо положение, в който трябва подробно да се посочат редица сведения, по-специално относно приходите на доставчика?
Изисква ли член 3, параграф 4, буква б) от Директива 2000/31 държавите членки да уведомяват Комисията за мерките, с които в тежест на доставчиците на посреднически онлайн услуги и онлайн търсачки да се предвижда задължение за изпращане на декларация, съдържаща релевантна информация за приходите им, чието неизпълнение води до налагане на имуществени санкции
При утвърдителен отговор, допуска ли тази директива частноправен субект да се противопостави на прилагането спрямо него на мерки, за които Комисията не е била уведомена?
Изисква ли Директива 2015/1535 държавите членки да уведомяват Комисията за мерките, с които в тежест на доставчиците на посреднически онлайн услуги и онлайн търсачки се предвижда задължение за подаване на декларация, съдържаща релевантна информация за техните приходи, чието неизпълнение води до налагане на парични санкции
При утвърдителен отговор, допуска ли тази директива частноправен субект да се противопостави на прилагането спрямо него на мерки, за които Комисията не е била уведомена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Допускат ли Регламент 2019/1150, и по-специално член 15 от него, както и принципът на пропорционалност, правна уредба на държава членка или мярка, приета от независим национален орган, която задължава чуждестранните доставчици на посреднически онлайн услуги да предоставят декларация, съдържаща информация, несвързана с целите на този регламент?
При всички положения, може ли информацията, изисквана чрез предаването на ИСС, да се счита за релевантна и полезна за целите на адекватното и ефективно прилагане на Регламент 2019/1150?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2024 г.
Трябва ли разпоредбите на [ССХД] и по-специално членове 7 и 15 от това споразумение във връзка с член 9, параграф 2 от приложение I към него (право на равнопоставеност) да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка, съгласно която заети лица, които (поради местоживеенето си или обичайното си пребиваване) са местни за Германия или на държави от ЕС/ЕИП и са граждани на държава — членка на ЕС или ЕИП (включително Федерална република Германия), могат доброволно да поискат да бъдат облагани с данъка върху доходите въз основа на облагаемите в Германия доходи от трудово правоотношение („доброволно данъчно облагане“), по-специално за да им бъде възстановен данък върху доходите, като се вземат предвид разходи (разходи, свързани с дейността) и се приспадне удържаният в Германия данък върху доходите от трудовите правоотношения, но германски и швейцарски граждани, които са местни лица за Швейцария, нямат това право?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.