Съдебни решения
Съдебни решения
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Допустимо ли е юридическо лице, което не е било страна в производството пред Общия съд, но е станало нов регистрант на веществото след постановяване на обжалваното съдебно решение, да подаде жалба пред Съда на Европейския съюз като правоприемник на първоначалния жалбоподател?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Допустимо ли е юридическо лице, което не е било страна в производството пред Общия съд, но твърди, че е правоприемник на първоначалния жалбоподател, да подаде жалба срещу решението на Общия съд съгласно член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Трябва ли член 273 от Директива 2006/112/ЕО, разглеждан във връзка с член 325, параграф 1 ДФЕС, правото на защита и принципа на пропорционалност, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба и практика, съгласно които третото лице, което би могло да отговаря солидарно за данъчното задължение на дадено юридическо лице, не може да е страна в установителното данъчно производство, водено спрямо това юридическо лице с цел определяне на данъчното му задължение, а в рамките на производството относно солидарната отговорност не разполага с подходящи средства за оспорване на констатациите и изводите за наличието или размера на това данъчно задължение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Нарушено ли е задължението за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз, като Общият съд не е разгледал надлежно довода, че „правилото pro rata“ по трета алинея на член 77 от Правилника за длъжностните лица следва да се приложи към жалбоподателя?
Правилно ли е тълкувана и приложена третата алинея на член 77 от Правилника за длъжностните лица по отношение на акредитираните парламентарни асистенти и спазен ли е принципът на равно третиране и недискриминация?
Правилно ли е разбрана и приложена системата на пенсионната схема на ЕС, по-специално връзката между размера на пенсионните права и размера на направените социалноосигурителни вноски?
Съвместима ли е интерпретацията на втора алинея на член 77 от Правилника за длъжностните лица с принципа на недискриминация, доколкото не отчита различията в кариерното развитие между длъжностните лица и акредитираните парламентарни асистенти?
Нарушен ли е принципът на защита на оправданите правни очаквания, като Общият съд е приел, че не са дадени достатъчно точни, безусловни и последователни уверения относно прилагането на „правилото pro rata“ към жалбоподателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Допустимо ли е диференцирано третиране на акредитирани парламентарни сътрудници, които са прекарали цялата си професионална кариера в Европейския парламент, при изчисляване на пенсията за осигурителен стаж по член 77 от Правилника за длъжностните лица?
Следва ли при изчисляване на пенсията за осигурителен стаж да се отчитат социалноосигурителните вноски, а не само прослужените години?
Спазен ли е принципът на защита на оправданите правни очаквания при прилагането на член 77, трета алинея от Правилника за длъжностните лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Трябва ли член 4, точка 7 от [ОРЗД] да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на разпоредба на националното право (каквато е в настоящия случай член 2, параграф 1 от [TDVG], която, макар и да определя администратор по смисъла на член 4, точка 7, второ изречение от ОРЗД,
– той е единствено административно звено (както в настоящия случай [администрацията]), коeто въпреки че е създадено със закон, не е физическо или юридическо лице, и освен това в настоящия случай не е административен орган, а единствено подпомага такъв и не притежава собствена (частична) правоспособност;
– той е определен, без да е посочено конкретно обработване на лични данни и следователно целите и средствата за конкретното обработване на лични данни не са определени от правото на държавата членка;
– в конкретния случай той не определя нито сам, нито съвместно с другиго, целите и средствата за съответното обработване на лични данни?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Могат ли разпоредбите на член 14, параграф 4, буква а) и параграф 5 от Директива 2011/95/ЕС, във връзка с член 78, параграф 1 ДФЕС и член 18 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че позволяват на държава членка да отнеме статута на бежанец или да реши да не предостави такъв, когато разумните основания бежанецът да бъде разглеждан като заплаха за сигурността на тази държава членка почиват на действия или поведение, отпреди той да влезе на територията на споменатата държава членка, като се има предвид, че тези действия и това поведение не представляват основания за изключване на статута на бежанец, изрично предвидени в член 1, раздел F от Женевската конвенция и в член 12 от тази директива, и като се вземат предвид условията, приложими към понятието „опасност за сигурността на страната“, залегнали в член 33, параграф 2 от Женевската конвенция, както и тежките последици за бежанеца?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, валиден ли е член 14, параграф 4, буква а) и параграф 5 от Директива 2011/95 с оглед на член 78, параграф 1 ДФЕС и член 18 от Хартата на основните права, доколкото тези разпоредби изискват спазването на Женевската конвенция, и в частност на член 1, раздел F от нея?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Трябва ли членове 7, 16 и 38 от Хартата на основните права на Европейския съюз, разглеждани във връзка с член 15 от Директива 2006/123/ЕО, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която максимално допустимото възнаграждение за посредничество при покупко-продажба на недвижим имот не може да надхвърля 4 % от договорната цена, когато става въпрос за посредничество при покупко-продажба на еднофамилно жилище, апартамент или жилищна единица и купувачът е физическо лице?
Трябва ли членове 7, 16 и 38 от Хартата на основните права на Европейския съюз, разглеждани във връзка с член 15 от Директива 2006/123/ЕО, да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която максимално допустимото възнаграждение за посредничество при договор за наем на същия недвижим имот не може да надвишава 4 % от сумата, получена от умножаването на размера на месечния наем по броя на месеците, за които имотът е предоставен за ползване, и при всички случаи не може да надвишава сума, равна на размера на един месечен наем, когато става въпрос за посредничество при отдаване под наем на еднофамилно жилище, апартамент или жилищна единица и наемателят е физическо лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Допуска ли член 8, параграф 1 от Директива 2001/55/ЕО, включително предвид споразумението между държавите членки за неприлагане на член 11 от нея, разпоредба от националното право, съгласно която молба за издаване на разрешение за пребиваване с цел предоставяне на временна закрила е недопустима, ако чужденецът е подал молба за издаване на разрешение за пребиваване в друга държава членка или ако вече му е издадено разрешение за пребиваване в друга държава членка?
Има ли право лице, което се ползва с временна закрила по Директива 2001/55/ЕО, на ефективно правно средство за защита пред съд на основание член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, ако държава членка не му издаде разрешение за пребиваване по смисъла на член 8, параграф 1 от Директива 2001/55/ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2025 г.
Нарушени ли са задълженията на държавата членка да изготви план за морско пространствено планиране до 31 март 2021 г.?
Нарушени ли са задълженията на държавата членка да предостави копия от плана за морско пространствено планиране на Европейската комисия и на другите заинтересовани държави членки в срок от три месеца след неговото публикуване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.