Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Трябва ли член 53 от [Директива 2006/112] да се тълкува в смисъл, че се прилага и за услуги като тези, предмет на спора, а именно услугите, предоставяни от студиото за видеочат на оператора на уебсайта, които се състоят в интерактивни сесии с еротичен характер пред камера, предавани на живо по интернет (стрийминг на цифрово съдържание на живо)?
При утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос, за тълкуването на израза, съдържащ се в член 53 от [Директива 2006/112], а именно „мястото, където тези събития се провеждат фактически“, от значение ли е мястото, където моделите се появяват пред уебкамерата, мястото, където е установен организаторът на сесиите, мястото, където клиентите гледат образите, или следва да се има предвид друго място, различно от вече посочените?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Следва ли Директива 2001/29/ЕО да се тълкува в смисъл, че радио- и телевизионните организации имат пряко и самостоятелно право на справедливо обезщетение при т.нар. изключение за копиране за лично ползване по член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29/ЕО?
Могат ли, ако имат право на справедливо обезщетение по член 2, буква д) от Директива 2001/29/ЕО, радио- и телевизионните организации да бъдат изключени от правото на справедливо обезщетение по член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29/ЕО в качеството им на филмови продуценти?
При утвърдителен отговор на втория въпрос:
Могат ли радио- и телевизионните организации да бъдат общо изключени от посоченото право, въпреки че в зависимост от спецификата на предаванията си някои от тях (по-специално телевизионните програми, чиито предавания в голямата си част са лицензирани от трети страни) придобиват само в много малка степен права на филмови продуценти, а други (по-специално радиооператорите) изобщо не придобиват такива права?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.
Нарушение на изискването за запазване на правния интерес на Indo European Foods от страна на Общия съд
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
1) Може ли винопроизводството да е извършено изцяло в [лозаро-винарското стопанство, даващо наименованието,] по смисъла на член 54, параграф 1, втора алинея от [Делегиран регламент 2019/33], ако пресоването на гроздето се извършва в наето за 24 часа от друго лозаро-винарско стопанство съоръжение за пресоване на грозде, което в този период е изцяло на разположение на лозаро-винарското стопанство, даващо наименованието?
2) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, необходимо ли е пресоването на гроздето да се извършва или във всеки случай да се надзирава на място от служители на лозаро-винарското стопанство, даващо наименованието, или пресоването на грозде може да се извърши и от служители на лозаро-винарското стопанство, отдаващо под наем пресоващото съоръжение, като се следват указанията на лозаро-винарското стопанство, даващо наименованието?
3) Ако пресоването на гроздето може да се извърши и от служители на лозаро-винарското стопанство, отдаващо под наем съоръжението за пресоване, може ли на тези служители, при внезапно възникнали проблеми, да бъде предоставено правомощие да се намесят в пресоването на гроздето въз основа на самостоятелно взето решение?
4) Недопустимо ли е винопроизводството да се причислява към лозаро-винарското стопанство, даващо наименованието, ако лозаро-винарското стопанство, което отдава под наем съоръжението за пресоване и извършва пресоването на гроздето, има собствен интерес от начина на извършване на пресоването, тъй като в договора за стопанисване на лозята, сключен със същото стопанство, в допълнение към обвързаното с площта възнаграждение за стопанисване е договорена надбавка, свързана с количеството и качеството и начислявана за хектолитър от вината Kabinettwein, Spätlesewein (късна реколта) и Auslesewein?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Трябва ли протоколите от официалните заседания на изпълнителната власт на държава членка, на които членовете на правителството са длъжни да се събират и да действат като колективен орган, да се квалифицират за целите на искане за достъп до съдържаща се в тях информация за околната среда като „вътрешни съобщения“, или като „дейности“ на публична власт по смисъла на тези понятия съответно в член 4, параграф 1, [първа алинея,] буква д) и член 4, параграф 2, буква а) от Директива[2003/4]?
Разпростира ли се принципът на силата на пресъдено нещо (както е разгледан в решение Köbler, C‑224/01, EU:C:2003:513 и последващата съдебна практика) отвъд диспозитивната или разпоредителната част на предходното решение и включва ли, в допълнение, фактическите констатации и правната квалификация, съдържащи се в предходното решение
С други думи, ограничава ли се принципът на силата на пресъдено нещо до основанието на иска (cause of action estoppel), или обхваща и отделен [решен по-рано] въпрос (issue estoppel)?
Във висящо производство между страните относно твърдяно неспазване на Директива [2003/4] във връзка с конкретно искане за предоставяне на информация за околната среда, когато заявителят/молителят е успял да постигне отмяна на решение, при което някои изведени от правото на Съюза основания за обжалване са уважени, а други са отхвърлени, допуска ли правото на Съюза, и по-специално принципът на ефективност, национално правило за силата на пресъдено нещо въз основа на issue estoppel, което изисква националният съд в ново производство относно последващо решение по същото искане да не позволи на този заявител/молител да оспори въпросното последващо решение въз основа на изведени от правото на Съюза основания, които преди това са били отхвърлени, но при тези обстоятелства не са обжалвани?
Имат ли въздействие върху отговора на въпрос 3) по-горе следните факти: i) че не е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз и ii) че нито една от страните не е представила приложимата практика на Съда на вниманието на националния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Нарушен ли е принципът на недопускане на дискриминация, основана на гражданство, чрез ограничаване на достъпа до схемата за държавна помощ само за авиокомпании, притежаващи френски лиценз?
Нарушено ли е правото на свободно предоставяне на услуги чрез изключване на авиокомпании, които не притежават френски лиценз, от разглежданата схема за помощ?
Спазен ли е принципът на пропорционалност при определяне на размера на помощта и критериите за нейното предоставяне по член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС?
Спазено ли е изискването за мотивиране по член 296, втора алинея ДФЕС при приемането на спорното решение на Комисията?
Длъжна ли е била Комисията да започне официална процедура по разследване поради наличие на сериозни съмнения относно съвместимостта на схемата за помощ с вътрешния пазар и нарушени ли са процесуалните права на жалбоподателя в това отношение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.
Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че допуска за неравноправна да се обяви договорна клауза, с която в полза на търговец се предвижда такса или комисиона в прекомерно голям размер спрямо предлаганата от него услуга?
Трябва ли член 7, параграф 1 от Директива 93/13 и принципът на ефективност да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредби от националното право или тяхно тълкуване в съдебната практика, изискващи потребителят непременно да има правен интерес, за да се уважи искът му срещу търговец за установяване на нищожността или непротивопоставимостта на договор или част от него с неравноправни договорни клаузи?
Трябва ли член 6, параграф 1 от Директива 93/13 и принципите на ефективност, на пропорционалност и на правна сигурност да се тълкуват в смисъл, че допускат да се приеме, че договор за заем, чиято единствена […] клауза, в която се предвижда начинът на погасяване на заема, е била обявена за неравноправна, не може да продължи да действа след отстраняването ѝ от него и поради това е нищожен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Дело C-291/24: Steiermärkische Bank und Sparkasse и др., Съдебно решение от 29 януари 2026 г.", въведете само номера и годината на делото: "291/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "СЕС".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.