всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.

Допустимо ли е Общият съд да откаже приемането на допълнителни доказателства, представени след приключване на писмената фаза на производството, поради липса на достатъчно мотивиране за късното им представяне?
Изисква ли член 17 от Регламент 2015/1589 исканията за информация на Комисията да бъдат конкретно насочени към определена мярка за помощ, за да прекъснат давностния срок за възстановяване на помощта, и спазено ли е задължението за мотивиране по член 296 ДФЕС относно давността?
Изопачил ли е Общият съд доказателствата при преценката дали Комисията е приложила правилно критерия за частния оператор в условията на пазарна икономика при определяне на наличието на предимство?
Допустимо ли е размерът на подлежащата на възстановяване държавна помощ да се определя въз основа на предварителни данни, без да се отчитат последващи фактически данни, налични към момента на приемане на решението на Комисията, които могат да коригират първоначалните оценки на разходите и приходите на предоставящия помощта субект?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.

Неправилно тълкуване на член 24, параграф 1 ДЕС и член 275 ДФЕС
Неправилно прилагане на решение Bank Refah
Неправилно прилагане на решение Carvalho
Пропуск да се разгледат твърдените нарушения на основните права и неправилно възприемане на иска като опит за оспорване на политически решения в сферата на ОВППС
Пропуск на Общия съд да квалифицира искането като отнасящо се до предполагаеми нарушения на основни права
Пропуск на Общия съд да установи изключителната компетентност на съдилищата на Съюза и да гарантира ефективни правни средства за защита за жалбоподателите

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.

1. Може ли Решение 2014/512/ОВППС, и по-специално членове 5 и 7 от него, в светлината на принципите на правна сигурност и nulla poena sine lege да се тълкува в смисъл, че допуска (по силата на гражданскоправна санкция) национална мярка, която разрешава отнемане на всички суми, произтичащи от сделка като посочената в член 2, параграф 2, буква а) от Решение 2014/512/ОВППС, при установяване на деяние, квалифицирано съгласно вътрешното право като административно нарушение?
2. Трябва ли член 5 от Решение 2014/512/ОВППС да се тълкува в смисъл, че допуска държавите членки да приемат национални мерки, предвиждащи автоматично отнемане на всички суми, произтичащи от неизпълнението на задължението за уведомяване за дадена сделка по член 2, параграф 2, буква а) от Решение 2014/512/ОВППС?
3. Прилага ли се забраната по член 2, параграф 2, буква а) от Решение 2014/512/ОВППС, когато стоките, представляващи военно оборудване, които са били предмет на брокерски сделки, така и не са били физически внесени на територията на държавата членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2023 г.

1) Следва ли чл. 2, чл. 6, параграф 1 и 3, чл. 19, параграф 1, ал. 2 от ДЕС, вр. чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз [(наричана по-нататък „Хартата“)] да се тълкува в смисъл, че се накърнява независимостта на съд, който е закрит с приетото изменение на Закона за съдебната власт ([…] с възприето закриване на съда на 27.07.2022 г.), но съдиите следва да продължат да разглеждат разпределените им до тази дата дела, както и да продължат да разглеждат след тази дата делата на същата институция, по които са провели разпоредителни заседания, при положение че мотивите за закриване на съда са, че със закриването му се гарантира конституционния принцип за независимост на съдебната власт и защитата на конституционните права на гражданите и не са изложени надлежни аргументи, какви факти водят до извод за нарушаване на тези принципи?
2) Трябва ли посочените разпоредби от правото на Съюза да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби като посочените в Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт […], които водят до пълното закриване като самостоятелен орган на съдебната власт в България (на [СНС], с посочените мотиви и до преместването на съдиите (включително и този от съдебния състав, разглеждащ конкретното наказателно дело) от тази юрисдикция в различни съдилища, но задължават тези съдии да продължат да разглеждат започнатите от тях дела в закритата юрисдикция?
3) Ако това е така, и с оглед на предимството на правото на Съюза, какви следва да са процесуалните действия на магистратите от закриваните съдилища по делата на закритата институция (които законът ги задължава да довършат), предвид и задължението им да преценят основанията за самоотвод по тези дела
Какви биха били последиците за процесуалните произнасяния по делата на закриваната юрисдикция, които следва да се довършат и за крайните актове по тях?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.

Трябва ли член 2, буква й) и член 23 от [Директива 2011/95] да се тълкуват в смисъл, че се прилагат за бащата на две деца, родени в Белгия, където са признати за бежанци, при положение че съгласно този член 2, буква й) дадено лице се смята за член на семейството на лицето, на което е предоставена международна закрила, по смисъла на Директива 2011/95, „доколкото семейството вече е било създадено в държавата на произход“?
Дали обстоятелството, изтъкнато от [жалбоподателя в главното производство] в съдебното заседание, а именно че децата му зависят от него и че висшият им интерес според [него] изисква да му бъде предоставена международна закрила, предполага — в светлината на съображения 18, 19 и 38 от Директива 2011/95 — понятието „членове на семейството“ на лицето, на което е предоставена международна закрила, по смисъла на Директива 2011/95, да включва семейство, което не е създадено в държавата на произход?
При утвърдителен отговор на първите два въпроса може ли член 23 от Директива 2011/95, който не е транспониран в белгийското право, така че да се предвижда предоставянето на разрешение за пребиваване или на международна закрила на бащата на деца, признати за бежанци в Белгия, където са родени, да има директен ефект?
Ако отговорът е утвърдителен, при липса на транспониране предоставя ли член 23 от Директива 2011/95 на бащата на деца, признати за бежанци в Белгия, където са родени, правото да иска предимствата, посочени в членове 24—35 [от тази директива], включително разрешение за пребиваване, което му позволява да живее законно в Белгия със семейството си, или правото да получи международна закрила, дори ако в лично качество този баща не отговаря на условията за получаване на такава закрила?
Налага ли полезното действие на член 23 от [Директива 2011/95] във връзка с членове 7, 18 и 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз [наричана по-нататък „Хартата“] и съображения 18, 19 и 38 от [тази директива] държавата членка, която не е уредила националното си право така, че членовете на семейството [по смисъла на член 2, буква й) от посочената директива или по отношение на които е налице лична зависимост] на лице с такъв статут да могат да подадат молба за някои предимства, ако в лично качество не отговарят на условията за предоставяне на същия статут, да признае правото на производен статут на бежанец на посочените членове на семейството, за да могат те да подадат молба за тези предимства с цел да се запази целостта на семейството?
Налага ли член 23 от [Директива 2011/95] във връзка с членове 7, 18 и 24 от [Хартата] и съображения 18, 19 и 38 от [тази директива] държавата членка, която не е уредила националното си право така, че родителите на признат бежанец да могат да се ползват от предимствата, изброени в членове 24—35 от Директивата, да [им] предостави производна международна закрила, за да се отдаде първостепенно значение на висшия интерес на детето и да се гарантира ефективността на статута му на бежанец?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.

Трябва ли член 26, параграф 2, буква в) от [Рамковото споразумение] да се тълкува в смисъл, че изключва правомощието на държавата членка, в конкретния случай [това на] Република Хърватия, да облага с данък върху доходите възнагражденията, изплатени на неин гражданин през 2016 г. за извършената работа на територията на [Република] Албания като дългосрочен експерт по проект, чиито бенефициери са държавни институции на Република Албания и който е финансиран от Европейския съюз по линия на инструмента за предприсъединителна помощ ИПП 2013?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.

Могат ли да бъдат дължими разходите за поддръжка и премиите за загуба на доходи, предвидени съответно в член 3, първа алинея, букви б) и в) от Регламент № 2080/92, когато бенефициерът докаже, че условията за залесяване, предвидени в националната програма за подпомагане, не са били изпълнени по независещи от волята му причини и че той е положил всички възможни усилия за постигане на желания резултат?
Съобразено ли е с нормите на европейското право решението, което следва от тълкуването на разпоредбата на член 7, буква b) от Наредба № 199/94 във връзка с член 26 от нея и съгласно което наличието на неблагоприятни климатични явления през годините след годината на оценяване (която е годината, следваща годината на попълване на празните места) води до частично изплащане на премиите, докато наличието на същите резултати вследствие на същите неблагоприятни климатични явления през годината, следваща годината на попълване, води до пълна загуба на правото на премии?
Трябва ли решението — което е предвидено в член 7, буква b) от Наредба № 199/94 и от което произтича пълна загуба за бенефициера на правото на премии за поддръжка и загуба на доходи, ако не бъде постигната гъстотата на засаждане, посочена в приложение С, без да се допуска пропорционално намаляване на тези премии в случаите, когато резултатът се дължи на външни причини (като климата) — да се счита за противоречащо на принципа на пропорционалност като общ принцип на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.

Трябва ли членове 20 и 23 от Директива 2011/95/ЕС да се тълкуват в смисъл, че задължават държавите членки да признаят на родител, „член на семейството“ по смисъла на член 2, буква й) от тази директива, на дете, което има статут на бежанец в държава членка, правото да се ползва от международна закрила в тази държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.

Трябва ли по отношение на организациите, на които е възложено предоставянето на договорни лицензи и които колективно управляват права върху интелектуалната собственост, способността на дадено лице да бъде страна в съдебното производство за защита на тези права, която е предварително условие за процесуалната легитимация по член 4, буква в) от Директива 2004/48, да се разбира изключително като общата способност на дадено лице съгласно националното законодателство да бъде страна в съдебното производство, или така, че в националното законодателство се изисква изрично да е признато право на такава организация да предявява от свое име искове за защита на въпросните права?
Трябва ли при тълкуването на член 4, буква в) от Директива 2004/48, изразът „пряк интерес от защита на авторското право на представляваните носители на права“ да се тълкува еднакво във всички държави членки, ако става въпрос за правото на организация за колективно управление на авторски права по смисъла на член 3, буква а) от Директива 2014/26 да предявява от свое име искове за нарушение, в случай че:
а) става въпрос за използване на произведения, за които тази организация, в качеството си на организация, на която е възложено издаването на договорни лицензи, по смисъла на Закона за авторското право, има право да предоставя разширени колективни лицензи, позволяващи на лицензополучателя да използва и произведения на автори от този отрасъл, които не са предоставили пълномощие на организацията да управлява техните права,
б) става въпрос за използване на произведения, за които авторите са упълномощили организацията да управлява техните права по силата на договор или пълномощие, без авторските права да са прехвърлени на организацията?
Ако се приеме, че организацията, в качеството си на организация, на която е възложено издаването на договорни лицензи, има пряк интерес и процесуална легитимация да предявява от свое име искове, от какво значение е при преценката на процесуалната легитимация, евентуално в светлината на членове 17 и 47 от [Хартата], обстоятелството, че тази организация, в качеството си на организация, на която е възложено издаването на договорни лицензи, представлява и автори, които не са я упълномощили да управлява техните права, и че правото ѝ да предявява искове за защита на правата на тези автори не е предвидено в закона?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2023 г.

Следва ли Директива 2001/29/ЕО да се тълкува в смисъл, че радио- и телевизионните организации имат пряко и самостоятелно право на справедливо обезщетение при т.нар. изключение за копиране за лично ползване по член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29/ЕО?
Могат ли, ако имат право на справедливо обезщетение по член 2, буква д) от Директива 2001/29/ЕО, радио- и телевизионните организации да бъдат изключени от правото на справедливо обезщетение по член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29/ЕО в качеството им на филмови продуценти?
При утвърдителен отговор на втория въпрос:
Могат ли радио- и телевизионните организации да бъдат общо изключени от посоченото право, въпреки че в зависимост от спецификата на предаванията си някои от тях (по-специално телевизионните програми, чиито предавания в голямата си част са лицензирани от трети страни) придобиват само в много малка степен права на филмови продуценти, а други (по-специално радиооператорите) изобщо не придобиват такива права?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Дело C-291/24: Steiermärkische Bank und Sparkasse и др., Съдебно решение от 29 януари 2026 г.", въведете само номера и годината на делото: "291/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "СЕС".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form