Задължена ли е компетентната институция да приеме констатациите както по факти, така и по право на институцията по местоживеене относно началото и продължителността на неработоспособността при вземане на решение по искане за парични обезщетения (в случая, обезщетение за болест по член 182 от Reichsversicherungsordnung), ако не е разпоредила работникът да бъде прегледан от лекар по свой избор съгласно член 18, параграф 5 от Регламент (ЕИО) № 574/72?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, това важи ли и когато работникът не е подал в тридневен срок от началото на неработоспособността заявление до институцията по местоживеене, придружено от удостоверение за неработоспособност, издадено от лекуващия лекар (член 18, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 574/72), и/или институцията по местоживеене е разпоредила медицински преглед, но не е спазила предвидените за това и за изпращане на доклада до компетентната институция срокове по член 18, параграф 3 от Регламент (ЕИО) № 574/72?
Може ли компетентната институция също така да разпореди работникът да бъде прегледан от лекар в държавата по заетост съгласно член 18, параграф 5 от Регламент (ЕИО) № 574/72?
Когато работникът е поканен да се върне в държавата по заетост, за да бъде прегледан от определен лекар там, трябва ли поканата да бъде придружена от уверение от страна на компетентната институция, че ще поеме разходите, свързани с пътуването до там и обратно?
Трябва ли застрахованият едновременно да бъде писмено информиран за възможните неблагоприятни правни последици, ако не изпълни поканата без уважителна причина?
Какви са правните последици, ако работникът не се яви на преглед в държавата по заетост?