Трябва ли Директива 76/207/ЕИО на Съвета, разглеждана както самостоятелно, така и в светлината на обстоятелствата по настоящото дело, да се тълкува в смисъл, че позволява на една държава-членка да изключи от приложното ѝ поле основани на пола дискриминационни действия по отношение на достъпа до заетост, осъществени с цел защита на националната безопасност или опазване на обществения ред и обществената сигурност?
Тази директива, разглеждана както самостоятелно, така и в светлината на обстоятелствата по настоящото дело, позволява ли работата на пълно работно време като въоръжен член на спомагателните полицейски сили или обучението за боравене и употреба на огнестрелно оръжие с оглед извършването на тази работа да се разглеждат като професионални дейности и евентуално като обучение за тяхното извършване по смисъла на член 2, параграф 2, за които полът представлява определящ фактор поради тяхната същност или условията, при които се извършват?
Какви са принципите и критериите, които държавите-членки трябва да прилагат, за да решат дали „полът представлява определящ фактор“ по смисъла на член 2, параграф 2 по отношение на „професионалните дейности“ на въоръжен член на спомагателните полицейски сили, от една страна, а от друга — на „обучението за тяхното извършване“, било поради тяхната същност, било поради условията, при които се извършват?
Предвид обстоятелствата по делото, може ли политиката, която води началник на полицията, отговорен по закон за ръководството и контрола на полицията, и според която жените — членове на полицията, не трябва да носят огнестрелно оръжие, да се разглежда като „разпоредба относно закрилата на жените“ по смисъла на член 2, параграф 3 или като „административна разпоредба“, въведена поради „потребността от закрила“ по смисъла на член 3, параграф 2, буква в) от Директивата?
При утвърдителен отговор на въпрос 4: какви са принципите и критериите, които държавите-членки трябва да прилагат, за да установят дали „потребността от закрила“ е „основателна“ по смисъла на член 3, параграф 2, буква в)?
При конкретните обстоятелства може ли жалбоподателката да се позовава на съдържащия се в разглежданите разпоредби на Директивата принцип на равното третиране пред националните юрисдикции на държавите-членки?
При утвърдителен отговор на въпрос 6:
а) Трябва ли член 224 от Договора за ЕИО, разглеждан самостоятелно, да се тълкува в смисъл, че разрешава на държавите-членки, в случай че са изправени пред тежки вътрешни безредици, засягащи обществения ред, да не спазват задълженията, с които при нормални условия са обвързани (или с които са обвързали работодателите в рамките на своите правомощия) по силата на Директивата?
б) В такъв случай може ли дадено лице, за да попречи на държава-членка да се позове на член 224 от Договора за ЕИО, да изтъкне факта, че тази държава-членка не е предприела консултации с други държави-членки?