Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2009 г.
1. Разпоредбите на Директива 2003/06, и по-конкретно член 2 от нея, представляват ли пълна хармонизация — като се изключат разпоредбите, които изрично допускат държавите членки свободно да прилагат свои мерки — или в своята цялост се отнасят до минимална хармонизация?
2. Следва ли член 2, параграф 1 от Директива 2003/06 да се разбира в смисъл, че само по себе си обстоятелството, че лице по член 2, параграф 1, [което] разполага с вътрешна информация, придобива или продава или се опитва да придобие или да продаде за своя собствена сметка или за чужда сметка финансовите инструменти, за които се отнася вътрешната информация, означава, че това лице използва посочената вътрешна информация?
3. При отрицателен отговор на втория въпрос следва ли да се приеме, че за целите на прилагането на член 2 от Директива 2003/06 е необходимо да е взето съзнателно решение за използването на вътрешната информация?
В случай че едно такова решение може и да не е писмено, необходимо ли е решението за използване да произтича от обстоятелства, които не могат да бъдат обяснени по никакъв друг начин, или е достатъчно тези обстоятелства да могат да се разбират в такъв смисъл?
4. Ако за определяне на съразмерността на административна санкция, посочена в член 14 от Директива 2003/06, следва да се вземе предвид реализираната печалба, трябва ли да се приеме, че публичното оповестяване на информация, която следва да се квалифицира като вътрешна, действително е повлияло чувствително на курса на финансовия инструмент?
При утвърдителен отговор, какво трябва да е установеното минимално ниво на промяна на курса, за да може тази промяна да се определи като чувствителна?
5. Независимо от това дали промяната на курса след публичното оповестяване на информацията е чувствителна или не, какъв период от време след публичното оповестяване на информацията трябва да се вземе предвид, за да се определи нивото на промяна на курса и към кой момент следва да се оцени реализираната имотна облага за целите на определяне на подходяща санкция?
6. С оглед на проверката на съразмерността на санкцията следва ли член 14 от Директива 2003/06 да се разбира в смисъл, че ако държава членка е предвидила възможност към административната санкция да се прибави наказателноправна санкция, за целите на преценката на съразмерността на санкцията трябва да се вземе предвид тази възможност и/или размерът на наказателноправна санкция с имуществен характер?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
Съвместими ли са белгийските ограничения относно вноса, притежаването и продажбата на излюпени и отгледани в плен птици, които се предлагат законно на пазара в други държави членки, с принципа на свободно движение на стоки по член 28 ЕО?
Може ли Белгия да изисква специфично маркиране и да не признава маркирането и сертификатите, издадени в други държави членки, съгласно Регламент (ЕО) № 338/97, без да нарушава правото на Съюза?
Допустимо ли е да се отказва дерогация от забраната за притежаване на местни европейски птици, законно предлагани на пазара в други държави членки, без да се нарушава член 28 ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
Трябва ли договор относно услуги (в случая услуги за разпределяне на вода и за пречистване на канални води) да се квалифицира като „концесия за услуги“ по смисъла на член 1, параграф 3, буква б) от Директива 2004/17 — за разлика от договора с определен паричен интерес, какъвто е поръчката за услуги по смисъла на член 1, параграф 2, букви а) и г) от Директивата — само защото предвижда, че съдоговорителят не получава възнаграждение пряко от възлагащия орган, а последният му разрешава да получава възнаграждение с частноправен характер от трети лица?
При отрицателен отговор на първия преюдициален въпрос: могат ли описаните в първия преюдициален въпрос договори да се квалифицират като концесия за услуги, когато съдоговорителят поема изцяло или поне голяма част от стопанския риск, свързан с разглежданата услуга, макар този риск да е от самото начало — тоест дори в случай на предоставяне на услуга от самия възлагащ орган — съществено ограничен поради публичноправните правила за организацията на услугата (задължително присъединяване и използване; изчисляване на цената според принципа на покриване на разходите)?
При отрицателен отговор и на втория преюдициален въпрос: трябва ли член 1, параграф 3, буква б) от Директива 2004/17 да се тълкува в смисъл, че свързаният с предоставянето на услугата стопански риск, по-специално търговският риск, трябва да бъде почти еквивалентен от гледна точка на качеството на този, който съществува обикновено в условията на свободен пазар с няколко конкуриращи се доставчици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
В съответствие ли е с общностното право и по-специално със свободата на установяване или със свободното предоставяне на услуги, със забраната за дискриминация и със задълженията за равно третиране, прозрачност и свободна конкуренция, предвидени в членове 12 ЕО, 43 ЕО, 45 ЕО, 46 ЕО, 49 ЕО и 86 ЕО, прякото възлагане на услуга по събиране, транспортиране и обезвреждане на твърди битови и приравнени на тях отпадъци на акционерно дружество, чийто капитал се притежава изцяло от публичноправни субекти и чийто устав е изменен по посочения в мотивите начин, за да бъде съобразен с член 113 от Законодателен декрет № 267/2000?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
Допустимо ли е Комисията да предяви иск за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка относно разрешаването на пролетен лов, без да изчака предоставянето на годишните отчети по член 9, параграф 3 от Директива 79/409/ЕИО?
Съвместимо ли е разрешаването на пролетен лов на пъдпъдъка и гургулицата в Малта с условията за дерогация, предвидени в член 9, параграф 1 от Директива 79/409/ЕИО, включително изискването за липса на друго задоволително разрешение и спазване на принципа на пропорционалност?
Може ли Република Малта да се позове на оправдани правни очаквания, произтичащи от преговорите за присъединяване, за да оправдае разрешаването на пролетен лов на пъдпъдъка и гургулицата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
Допуснато ли е нарушение на задължението за изпълнение на решение на Съда относно премахване на пречките пред свободното движение на стоки, произтичащи от процедурата за одобрение по член 17 от Общия правилник относно градското строителство и член 9, параграф 2 от Декрет-закон № 113/93?
Съвместимо ли е с правото на Европейския съюз ограничението само производителят или неговият пълномощник да могат да поискат признаване на сертификати, издадени в други държави членки?
Спазен ли е принципът на пропорционалност и изискването за обективни, недискриминационни и предварително известни критерии при процедурата за одобрение на продукти, за които не съществуват технически спецификации?
Допустимо ли е признаването на сертификати, издадени в други държави членки, да бъде поставено в зависимост от критерии, които могат да доведат до дискриминация (т.нар. „тройно гражданство“)?
Изпълнено ли е задължението за предприемане на мерки по отношение на икономическите оператори, засегнати от националното законодателство, признато за несъвместимо с правото на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
Трябва ли член 3, параграф 1 и член 13, параграф 3 от Регламент № 2081/92 (понастоящем член 3, параграф 1 и член 13, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 510/2006), във връзка с член 2 от Законодателен декрет № 109/92 (член 2 от Директива 2000/13/ЕО), да се тълкуват в смисъл, че включващо позоваване на географско място наименование на храна, за което е подадена заявка за регистрация като ЗНП или ЗГУ по смисъла на посочените регламенти, която на национално равнище е „отхвърлена“ или във всеки случай чието изпращане на Комисията на Европейските общности е блокирано, следва да се разглежда като родово поне през целия период, през който това „отхвърляне“ или „блокиране“ произвежда действие?
Трябва ли член 3, параграф 1 и член 13, параграф 3 от Регламент № 2081/92 (понастоящем член 3, параграф 1 и член 13, параграф 2 от Регламент № 510/2006), във връзка с член 2 от Законодателен декрет № 109/92 (член 2 от Директива 2000/13/ЕО), да се тълкуват в смисъл, че наименованието на храна, в което се споменава определено място и което не е регистрирано като ЗНП или ЗГУ по смисъла на посочените регламенти, може да бъде законно използвано в рамките на европейския пазар от производителите, които са използвали това наименование добросъвестно и постоянно за продължителен период до влизането в сила на Регламент № 2081/92 (понастоящем Регламент № 510/2006) и в периода след неговото влизане в сила?
Трябва ли член 15, параграф 2 от Директива 89/104 […] да се тълкува в смисъл, че на притежателя на включваща позоваване на географско място колективна марка за храна не е позволено да възпрепятства производителите на храна със същите характеристики да я обозначават с наименование, сходно с включеното в колективната марка, при условие че посочените производители са използвали това наименование добросъвестно и постоянно много преди датата на регистрацията на посочената колективна марка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
Допустимо ли е Комисията да предяви иск за установяване на неизпълнение на задължения въз основа на структурирано и общо нарушение, без да посочи конкретни индивидуални случаи?
Изпълнила ли е Република Гърция задължението да гарантира, че всеки превозвач на животни получава разрешение и е регистриран по начин, позволяващ бърза идентификация при неспазване на правилата за хуманно отношение към животните по време на превоз?
Изпълнила ли е Република Гърция задължението компетентните органи да осъществяват задължителен контрол на маршрутните планове и да проверяват съответствието на превоза с изискванията за защита на животните?
Предвидила ли е Република Гърция във фериботните пристанища или в близост до тях инсталации за почивка на животните след разтоварването им от корабите, съгласно изискванията на Директива 91/628?
Гарантирала ли е Република Гърция извършването на ефективни проверки на превозните средства и на животните по време на автомобилен превоз?
Взела ли е Република Гърция необходимите мерки за налагане на ефикасни, съразмерни и възпиращи санкции при повторни или тежки нарушения на правилата за защита на животните по време на превоз?
Гарантирала ли е Република Гърция спазването на правилата относно зашеметяването на животните при клане и използването на подходящо оборудване и процедури?
Гарантирала ли е Република Гърция провеждането на подходящи проверки и осигуряването на подходящ контрол върху кланиците?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2009 г.
Следва ли член 4, параграф 1 от Директива 87/344 […] да се тълкува в смисъл, че не допуска клауза, която се съдържа в общите застрахователни условия на даден застраховател на правни разноски, по силата на която същият има право да избира юридически представител при настъпване на едно и също застрахователно събитие, от което са увредени голям брой притежатели на полици (например неплатежоспособност на предприятие, предоставящо услуги по посредничество и търговия с ценни книжа) и която клауза поради това ограничава правото на отделния притежател на полица на свободен избор на адвокат (т.нар. „клауза за колективни вреди“)?
При отрицателен отговор на първия въпрос: при какви условия са налице „колективни вреди“, които по смисъла (или в допълнение) на посочената директива дават право застрахователят да избере юридически представител вместо притежателя на полицата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Дело C-291/24: Steiermärkische Bank und Sparkasse и др., Съдебно решение от 29 януари 2026 г.", въведете само номера и годината на делото: "291/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "СЕС".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.