При липсата на утвърдено тълкувание на понятието „отпадък“ в рамките на правото на Съюза може ли държава членка по силата на националното право да наложи на производителя на течен свински тор задължението да докаже, че този тор не е отпадък, или напротив преценката дали е налице отпадък трябва да се основава на обективни критерии като изведените в практиката на Съда на Европейския съюз:
1. Ако преценката дали е налице отпадък трябва да се основава на обективни критерии като изведените в практиката на Съда на Европейския съюз, до каква степен трябва да е сигурно, че повторно ще се използва течният свински тор, който притежателят на разрешението събира и съхранява или може да съхранява най-много 12 месеца до предаването му на съответните потребители?
2. Ако течният свински тор е отпадък или се установи, че е такъв въз основа на релевантните критерии, правомерно ли е държавата членка да държи неговия производител — който не го използва на собствената си земя, а го продава на трети лица, които го употребяват в земите си като почвен подобрител — лично отговорен за спазването от тези потребители на законодателството на Съюза относно контрола върху отпадъците и/или почвените подобрители, за да гарантира, че разпръскването от тези трети лица на въпросния тор няма да създаде опасност от значително замърсяване на околната среда?
3. Изключен ли е въпросният тор от обхвата на определението за „отпадък“ по смисъла на член 2, параграф 1, буква б), подточка iii) от Директива 75/442/ЕИО, изменена с Директива 91/156, доколкото „вече [е] обхванат[…] от друго законодателство“, и по-конкретно от Директива 91/676/ЕИО, като се има предвид това, че към момента на издаване на разрешението Ирландия все още не е била транспонирала Директива 91/676/ЕИО, не е имало друго вътрешно законодателство относно контрола върху използването на течен свински тор като почвен подобрител и Регламент (ЕО) № 1774/2002 все още не е бил приет?