Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2014 г.
1) а) Представляват ли „конкретни и изключителни причини“ по смисъла на член 10 от Директивата обстоятелствата, които са определени в следващите хипотези (букви а)—ж), или в допълнение към тези обстоятелства трябва да са налице „конкретни и изключителни причини“, поради които молителят не отговаря на изискванията, предвидени в глави II и III от дял III от Директивата
б) От какво естество трябва да бъдат тези „конкретни и изключителни причини“ във втория случай
Трябва ли да става въпрос за лични причини, като например свързани с личната биография, поради които мигрантът по изключение не отговаря на изискванията за автоматично признаване на полученото от него обучение, предвидени в глава III от дял III от Директивата
2) а) Предполага ли понятието за архитект по смисъла на член 10, буква в) от Директивата мигрантът да е извършвал в държавата членка по произход или, след като е завършил обучението си, да е имал правото да извършва, наред с технически дейности по проектиране на сгради, упражняване на строителен надзор и изпълнение на строителни проекти и дейности по художествен дизайн, дейности по градоустройствено планиране, търговски дейности и евентуално дейности по опазване на паметници и при необходимост, в какъв обхват
б) Предполага ли понятието за архитект по смисъла на член 10, буква в) от Директивата мигрантът да е получил университетско обучение, в което основен елемент е архитектурата в смисъл, че наред с техническите аспекти на проектирането на сгради, упражняването на строителен надзор и изпълнението на строителни проекти обучението включва и аспекти, свързани с художествения дизайн, градоустройственото планиране, търговски аспекти и евентуално аспекти на опазването на паметници и при необходимост, в какъв обхват
в) (i) Зависи ли отговорът на подвъпроси а) и б) от това по какъв начин професионалното звание „архитект“ се използва редовно в други държави членки (член 48, параграф 1 от Директивата), (ii) или е достатъчно да се установи по какъв начин професионалното звание „архитект“ се използва редовно в държавата членка по произход и в приемащата държава членка, (iii) или кръгът професионални дейности, свързвани редовно със званието „архитект“ на територията на Европейския съюз, може да се изведе от разпоредбата на член 46, параграф 1, втора алинея от Директивата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Следва ли правото на лицето да бъде изслушвано във всяко производство, право, което е съставна част от общия принцип на зачитане на правото на защита и е записано в член 41 от Хартата, да се тълкува в смисъл, че то налага на администрацията, когато тя възнамерява да вземе решение за връщане на незаконно пребиваващ чужденец, независимо дали това решение за връщане е последващо или не по отношение на отказа на разрешение за пребиваване, и по-конкретно в обстоятелства, при които съществува опасност от укриване, да даде възможност на заинтересованото лице да изложи своето становище?
Обстоятелството, че съдебното производство пред административната юрисдикция спира изпълнението, допуска ли изключение от предварителния характер на възможността за незаконно пребиваващ чужденец да изложи своето становище относно предвижданата по отношение на него неблагоприятна индивидуална мярка за извеждане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2014 г.
Тълкуване на понятията „комбинирани машини, състоящи се от две или повече машини“ и „основна функция“ по смисъла на забележка 3 към раздел XVI от Комбинираната номенклатура.
Тълкуване на израза „прибори и апарати за измерване или контрол на количествата топлина“ в различните езикови версии на позиция 9027 от Комбинираната номенклатура.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2014 г.
При какви условия следва да се заличи дело от регистъра на Съда на Европейския съюз при оттегляне на преюдициално запитване от националната юрисдикция?
Кой следва да се произнесе по съдебните разноски при заличаване на дело, когато производството пред Съда представлява отклонение от обичайния национален процес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Допустимо ли е дебитното известие на Европейската комисия да бъде предмет на жалба за отмяна по член 263 ДФЕС, или то представлява акт с чисто договорен характер?
Може ли правната квалификация на жалбата да бъде променена в иск по член 272 ДФЕС въз основа на арбитражна клауза в договора за финансиране?
Доказан ли е допустимият характер на определени разходи за персонал, пътуване и предоставяне на услуги, които Комисията е приела за недопустими при изпълнението на договора за финансиране?
Спазено ли е задължението за мотивиране при издаването на дебитното известие от страна на Комисията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Определение от **.**.2014 г.
Налице ли е мотивирано изложение на основанията за обжалване по смисъла на член 60 от Регламент (ЕО) № 207/2009 при липса на конкретни оплаквания срещу решението на отдел „Отмяна“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Допустимо ли е апелативният състав на СХВП да откаже да вземе предвид доказателства, представени за първи път пред него в подкрепа на възражението?
Спазени ли са критериите за преценка на реалното използване на по-ранната марка при разглеждане на възражението?
Може ли използването на по-ранната марка във форма, която се различава по елементи, които не променят отличителния ѝ характер, да се счита за реално използване по смисъла на член 15, параграф 1, буква a) от Регламент № 207/2009?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело T-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Нарушено ли е задължението на Апелативния състав на EUIPO да упражни свободата си на преценка и да мотивира решението си при отказ да вземе предвид представени извън срока доказателства за съществуването и валидността на по-ранната испанска марка?
Следва ли да се изисква доказателство за реално и ефективно използване на по-ранната испанска марка, когато към датата на публикуване на заявката за марка не са изтекли пет години от регистрацията?
Доказват ли представените от жалбоподателя документи реалното и ефективно използване на по-ранната общностна марка в съответствие с изискванията на член 15, параграф 1, буква а) от Регламент № 207/2009, включително когато използваната форма се различава с незначителни елементи, които не изменят отличителния характер на марката?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2014 г.
Следва ли да се счита за гражданско или търговско по смисъла на Регламента дело, в което от съда се иска да присъди обезщетение за вреди и да обяви за противоправно поведението на ответниците, изразяващо се в сключване на забранено споразумение и в злоупотреба с господстващо положение и основаващо се на общи нормативни актове на друга държава членка, като се има предвид, че още със сключването си забранените споразумения са нищожни и че когато приема нормативни актове, държавата действа в качеството си на публичноправен субект (acta iure imperii) и в това отношение съгласно международното публично право се ползва със съдебен имунитет спрямо съдилищата на други държави?
При утвърдителен отговор на първия въпрос (делото е гражданско или търговско по смисъла на Регламента), трябва ли да се приеме, че производството по иска за обезщетение има за предмет действителността на решения на органи на дружества по смисъла на член 22, точка 2 от Регламента, което съгласно член 35, параграф 1 от същия е основание да не се признае решението?
Ако предметът на иска за обезщетение попада в обхвата на член 22, точка 2 от Регламента […], длъжен ли е съдът на държавата, в която се иска признаване, да провери дали са налице обстоятелствата по член 35, параграф 1 от Регламента с оглед признаването на решение за допускане на обезпечение?
Може ли клаузата за обществен ред, съдържаща се в член 34, параграф 1 от Регламента, да се разбира в смисъл, че признаването на решение за допускане на обезпечение би било в противоречие с обществения ред на държава членка, когато, на първо място, основното съображение за допускането на обезпечение е значителният размер на търсената сума и липсва каквато и да било обосновка на тази сума и когато, на второ място, с признаването и допускането на изпълнението на това решение може да се причинят вреди на ответниците, които молителят, дружество в производство по несъстоятелност, не би могъл да поправи, в случай че искът му за обезщетение бъде отхвърлен, което пък би могло да засегне икономическите интереси на държавата, в която се иска признаване, и съответно да застраши нейната сигурност, доколкото Република Латвия притежава 100 % от акциите на Lidosta Rīga и 52,6 % от тези на Air Baltic?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Дело C-291/24: Steiermärkische Bank und Sparkasse и др., Съдебно решение от 29 януари 2026 г.", въведете само номера и годината на делото: "291/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "СЕС".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.