Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.
1) Трябва ли член 10, буква а) от Регламент № 1069/2009 да се тълкува в смисъл, че материал, първоначално класифициран в категория 3, губи тази категория, ако поради разлагане и развала вече не е годен за консумация от човека?
2) Трябва ли член 10, буква е) от Регламент № 1069/2009 да се тълкува в смисъл, че материал, първоначално класифициран в категория 3 за продукти от животински произход или хранителни продукти, съдържащи продукти от животински произход, губи тази категория, ако от този материал произтича риск за общественото здраве или здравето на животните вследствие на по-късно настъпили в него процеси на разлагане или развала?
3) Трябва ли разпоредбата на член 9, буква г) от Регламент № 1069/2009 да се тълкува стеснително, в смисъл че материал с чужди тела като дървени стърготини може да се класифицира като материал от категория 2 само когато става въпрос за материал, който е предназначен за хранене на животни след преработка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Може ли гаранцията по член 195 от Митническия кодекс да бъде квалифицирана като „длъжник“ по смисъла на член 221, параграф 3 от този кодекс и съответно да бъде засегната от срока, предвиден в тази разпоредба?
В случай на отрицателен отговор на първия въпрос, може ли гаранцията да се счита, въз основа на член 232, параграф 1, буква а) от Митническия кодекс, за лицето, срещу което е насочено изпълнението на решението или изпълнението на вземането, или за лицето, засегнато от изпълнението, и съответно да бъде засегната от правилата на държавата членка относно изпълнението, включително тези относно сроковете?
Ако съгласно правилата на правото на Съюза гаранцията не може да бъде квалифицирана като „длъжник“ по смисъла на член 221, параграф 3 от Митническия кодекс, нито да се счита за лицето, срещу което е насочено изпълнението на решението или за лицето, засегнато от изпълнението, може ли тя да бъде засегната от изискването за разумен давностен срок, произтичащо от принципа на правната сигурност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Член 195 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) № 1186/2009 на Съвета от 16 ноември 2009 година за установяване на система на Общността за митнически освобождавания, трябва ли да се тълкува в смисъл, че поръчителят по митническо задължение по този член може да се квалифицира като „длъжник“ по смисъла на член 221, параграф 3 от Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 1186/2009, и следователно за този поръчител може да се прилага предвиденият в тази разпоредба давностен срок от три години, считано от възникването на митническото задължение?
Член 232, параграф 1, буква a) от Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 1186/2009, трябва ли да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба задължение на държавите членки да използват всички възможности, предоставени им от действащите разпоредби, за осигуряване на плащането на митни сборове, се прилага не само към длъжника, но и към поръчителя, и че последният може да се счита по силата на посочения член 232, параграф 1, буква а) за лицето, към което е насочено принудителното изпълнение и към което са приложими правните норми на държавата членка, включително тези относно сроковете в областта на изпълнението?
Произтичащото от принципа на правна сигурност правило да се спазва разумен давностен срок трябва ли да се тълкува в смисъл, че то се прилага по отношение на предприетите срещу поръчителя правни действия за осигуряване на събирането на митническо задължение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.
Какви са изискванията за достатъчна фактическа и правна обосновка на преюдициално запитване, за да бъде то допустимо съгласно член 94 от Процедурния правилник?
В каква степен следва да бъде установена връзката между член 50 и член 49 от Хартата на основните права на ЕС и националните разпоредби, за да е допустимо преюдициалното запитване?
Необходимо ли е административната санкция да е окончателна, за да бъде релевантен въпросът за приложимостта на принципа ne bis in idem по член 50 от Хартата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.
Допускат ли се преюдициални запитвания, които не съдържат достатъчно сведения относно фактическите и правните обстоятелства, както и относно причините за необходимостта от отговор?
Може ли липсата на необходима информация в преюдициалното запитване да изключи възможността за ефективно упражняване на правомощията на Съда по член 267 ДФЕС?
Следва ли преюдициалното запитване да се обяви за явно недопустимо при липса на достатъчна информация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Следва ли член 108, параграф 3 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че за въведена от държава членка мярка, предназначена да финансира в продължение на период от няколко години и в размер на 20 милиона евро, от една страна, обезщетение в полза на животновъди, които са били принудени да унищожат заразени с инфекциозни заболявания животни, и от друга страна, възнагражденията, дължими на ветеринарните лекари на свободна практика, участвали в мерките за оздравяване, трябва да се приложи предвидената в посочената разпоредба процедура за предварителен контрол, включително и в хипотезата, в която Комисията е разрешила сходни мерки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Следва ли членове 2 и 46 от Директива 2004/18 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национални разпоредби — като член 41, параграф 3 от Закона за обществените поръчки — съгласно които, когато със закон са определени специални изисквания за дейностите, които следва да се извършват въз основа на обществената поръчка, възлагащият орган трябва да посочи в обявлението за поръчката какви разрешения и регистрации за дейност се изискват във връзка с квалификацията на оферента, трябва да изиска да му се представи доказателство за наличието на разрешение за дейност или на регистрация, за да провери дали са изпълнени специалните законови изисквания, посочени в обявлението за поръчката, и трябва да отхвърли оферента като неотговарящ на изискванията за квалификация, ако той не притежава съответното разрешение или регистрация?
Следва ли член 2 във връзка с член 46 от Директива 2004/18 да се тълкува в смисъл, че не допуска при възлагането на свързана с предоставянето на хранителна помощ обществена поръчка със стойност над международния праг възлагащият орган да определи критерий за подбор на оферентите, съгласно който всички оференти, независимо къде е било дотогава мястото им на дейност, трябва още към момента на представяне на офертите да притежават разрешение за дейност или регистрация в държавата, в която се предоставя хранителната помощ, дори когато оферентът до този момент не е извършвал дейност в тази държава членка?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос:
а) Следва ли членове 2 и 46 от Директива 2004/18 да се разглеждат като разпоредби, които са достатъчно ясни, поради което не е възможно позоваване на принципа за защита на оправданите правни очаквания?
б) Следва ли членове 2 и 46 от Директива 2004/18 да се тълкуват в смисъл, че когато при възлагането на обществена поръчка за хранителна помощ възлагащият орган изисква от оферентите в съответствие със Закона за храните да притежават разрешение за дейност още към момента на представяне на офертата, това може да се счита за явно нарушение на действащата правна уредба, за небрежност или за злоупотреба, което изключва възможността за позоваване на принципа на оправданите правни очаквания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.
1) Трябва ли член 392 от [Директивата за ДДС] да се тълкува в смисъл, че режимът на облагане на маржа се прилага само за сделки за доставка на недвижими имоти, чието придобиване се облага с [ДДС], без данъчнозадълженото лице, което ги препродава, да има право да извърши приспадане на посочения данък
Позволява ли член 392 този режим на облагане да се прилага за сделки за доставка на недвижими имоти, чието придобиване не се облага с посочения данък, или защото придобиването не попада в приложното му поле, или защото, макар да попада в приложното му поле, придобиването е освободено от данъка?
2) Трябва ли член 392 от [Директивата за ДДС] да се тълкува в смисъл, че изключва прилагането на режима на облагане на маржа за сделки за доставка на земя за строеж в следните два случая:
– когато между придобиването и препродажбата от данъчнозадълженото лице придобитата в незастроен вид земя е станала земя за строеж,
– когато между придобиването и препродажбата от данъчнозадълженото лице характеристиките на незастроената земя са претърпели промени, като например парцелиране или извършване на работи, позволяващи свързването на земята с различни мрежи на прилежащата ѝ техническа инфраструктура (пътни, водопроводни, електрически, газоснабдителни, канализационни и електронни съобщителни мрежи)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Следва ли член 205 от Директива 2006/112 и принципът на пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че солидарната отговорност на регистрираното лице — получател по облагаема доставка, за невнесения от неговия доставчик ДДС включва, освен главното задължение за ДДС на доставчика, и акцесорното задължение за обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата, считано от началото на забавата на длъжника до датата на издаване на Ревизионния акт, който я установява, съответно — до погасяване на задължението?
Следва ли член 205 от Директива 2006/112 и принципът на пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като тази в член 16, алинея 3 [от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс], според която отговорността на трето лице за невнесени данъци от данъчнозадълженото лице, обхваща данъците и лихвите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.
Какви са изискванията към заявлението за допускане на жалба срещу решения на Общия съд във връзка с решения на независима апелативна камара на EUIPO, съгласно член 58б от Статута на Съда на Европейския съюз?
Как следва да бъде формулирано и обосновано твърдението за противоречие с предходна съдебна практика, за да се приеме, че е налице въпрос от съществено значение за единството, съгласуваността или развитието на правото на Съюза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Дело C-291/24: Steiermärkische Bank und Sparkasse и др., Съдебно решение от 29 януари 2026 г.", въведете само номера и годината на делото: "291/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "СЕС".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.