Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Трябва ли член 13, параграф 2 във връзка с член 10 от [Регламент № 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че в спор между търговец, който е придобил от увредена страна вземане срещу застрахователно предприятие по застраховка за гражданска отговорност, и същото застрахователно предприятие [по застраховката за гражданска отговорност] не е изключена възможността за установяване на компетентността на съда на основание член 7, точка 2 или член 7, точка 5 от Регламента?
При положителен отговор на въпрос 1, трябва ли член 7, точка 5 от [Регламент № 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че осъществяващо дейност в държава членка дружество на търговското право, уреждащо имуществени претенции в рамките на задължителното застраховане на гражданската отговорност на притежателите на моторни превозни средства и действащо в рамките на договор със застрахователно предприятие със седалище в друга държава членка, е негов клон, агенция или друг вид представителство?
При положителен отговор на въпрос 1, трябва ли член 7, точка 2 от [Регламент № 1215/2012] да се тълкува в смисъл, че представлява самостоятелно основание за компетентност на съда на държава членка по настъпване на вредоносното събитие, пред който кредиторът, правоприемник по вземането, придобито от увреденото лице и възникнало в рамките на задължителното застраховане на гражданската отговорност, предявява иск против застрахователно предприятие със седалище в друга държава членка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Съвместима ли е с член 33, параграф 2, буква г) и с член 2, буква р) от Директива 2013/32 национална правна уредба, съгласно която молба за международна закрила може да бъде отхвърлена като недопустима последваща молба, когато първата процедура по предоставяне на убежище, приключила с постановяване на отказ, не е била проведена в държава — членка на Съюза, а в Норвегия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.
1) Допуска ли член 168, буква а) във връзка с член 167 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност национална съдебна практика, съгласно която правото на приспадане на данъка е изключено в случаите, в които съществува право на избор дали доставка на стоки или услуги да бъде включена в личното имущество, или в имуществото на търговското предприятие, ако до изтичането на законоустановения срок за подаване на годишната ДДС декларация пред данъчните органи не е представено ясно решение за такова включване?
2) Допуска ли член 168, буква а) от [Директива 2006/112/ЕО] национална съдебна практика, която приема или се основава на презумпция, че е налице включване на доставката в личното имущество, ако не съществуват (достатъчно) доказателства за включването ѝ в имуществото на търговското предприятие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Може ли гаранцията по член 195 от Митническия кодекс да бъде квалифицирана като „длъжник“ по смисъла на член 221, параграф 3 от този кодекс и съответно да бъде засегната от срока, предвиден в тази разпоредба?
В случай на отрицателен отговор на първия въпрос, може ли гаранцията да се счита, въз основа на член 232, параграф 1, буква а) от Митническия кодекс, за лицето, срещу което е насочено изпълнението на решението или изпълнението на вземането, или за лицето, засегнато от изпълнението, и съответно да бъде засегната от правилата на държавата членка относно изпълнението, включително тези относно сроковете?
Ако съгласно правилата на правото на Съюза гаранцията не може да бъде квалифицирана като „длъжник“ по смисъла на член 221, параграф 3 от Митническия кодекс, нито да се счита за лицето, срещу което е насочено изпълнението на решението или за лицето, засегнато от изпълнението, може ли тя да бъде засегната от изискването за разумен давностен срок, произтичащо от принципа на правната сигурност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Член 195 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕО) № 1186/2009 на Съвета от 16 ноември 2009 година за установяване на система на Общността за митнически освобождавания, трябва ли да се тълкува в смисъл, че поръчителят по митническо задължение по този член може да се квалифицира като „длъжник“ по смисъла на член 221, параграф 3 от Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 1186/2009, и следователно за този поръчител може да се прилага предвиденият в тази разпоредба давностен срок от три години, считано от възникването на митническото задължение?
Член 232, параграф 1, буква a) от Регламент № 2913/92, изменен с Регламент № 1186/2009, трябва ли да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба задължение на държавите членки да използват всички възможности, предоставени им от действащите разпоредби, за осигуряване на плащането на митни сборове, се прилага не само към длъжника, но и към поръчителя, и че последният може да се счита по силата на посочения член 232, параграф 1, буква а) за лицето, към което е насочено принудителното изпълнение и към което са приложими правните норми на държавата членка, включително тези относно сроковете в областта на изпълнението?
Произтичащото от принципа на правна сигурност правило да се спазва разумен давностен срок трябва ли да се тълкува в смисъл, че то се прилага по отношение на предприетите срещу поръчителя правни действия за осигуряване на събирането на митническо задължение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Определение от **.**.2021 г.
Какви са изискванията за достатъчна фактическа и правна обосновка на преюдициално запитване, за да бъде то допустимо съгласно член 94 от Процедурния правилник?
В каква степен следва да бъде установена връзката между член 50 и член 49 от Хартата на основните права на ЕС и националните разпоредби, за да е допустимо преюдициалното запитване?
Необходимо ли е административната санкция да е окончателна, за да бъде релевантен въпросът за приложимостта на принципа ne bis in idem по член 50 от Хартата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Следва ли член 108, параграф 3 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че за въведена от държава членка мярка, предназначена да финансира в продължение на период от няколко години и в размер на 20 милиона евро, от една страна, обезщетение в полза на животновъди, които са били принудени да унищожат заразени с инфекциозни заболявания животни, и от друга страна, възнагражденията, дължими на ветеринарните лекари на свободна практика, участвали в мерките за оздравяване, трябва да се приложи предвидената в посочената разпоредба процедура за предварителен контрол, включително и в хипотезата, в която Комисията е разрешила сходни мерки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Следва ли да се приеме, че Регламент за изпълнение (ЕС) № 1357/2013 на Комисията от 17 декември 2013 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 2454/93 за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, доколкото съгласно този регламент трябва да се счита, че слънчевите модули, чието производство включва участието на повече от една страна, са с произход от страната, от която произхождат съставящите ги слънчеви клетки, е невалиден с оглед на член 24 от Митническия кодекс на Общността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Заключение от **.**.2021 г.
1) Трябва ли член 392 от [Директивата за ДДС] да се тълкува в смисъл, че режимът на облагане на маржа се прилага само за сделки за доставка на недвижими имоти, чието придобиване се облага с [ДДС], без данъчнозадълженото лице, което ги препродава, да има право да извърши приспадане на посочения данък
Позволява ли член 392 този режим на облагане да се прилага за сделки за доставка на недвижими имоти, чието придобиване не се облага с посочения данък, или защото придобиването не попада в приложното му поле, или защото, макар да попада в приложното му поле, придобиването е освободено от данъка?
2) Трябва ли член 392 от [Директивата за ДДС] да се тълкува в смисъл, че изключва прилагането на режима на облагане на маржа за сделки за доставка на земя за строеж в следните два случая:
– когато между придобиването и препродажбата от данъчнозадълженото лице придобитата в незастроен вид земя е станала земя за строеж,
– когато между придобиването и препродажбата от данъчнозадълженото лице характеристиките на незастроената земя са претърпели промени, като например парцелиране или извършване на работи, позволяващи свързването на земята с различни мрежи на прилежащата ѝ техническа инфраструктура (пътни, водопроводни, електрически, газоснабдителни, канализационни и електронни съобщителни мрежи)?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2021 г.
Следва ли член 205 от Директива 2006/112 и принципът на пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че солидарната отговорност на регистрираното лице — получател по облагаема доставка, за невнесения от неговия доставчик ДДС включва, освен главното задължение за ДДС на доставчика, и акцесорното задължение за обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата, считано от началото на забавата на длъжника до датата на издаване на Ревизионния акт, който я установява, съответно — до погасяване на задължението?
Следва ли член 205 от Директива 2006/112 и принципът на пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като тази в член 16, алинея 3 [от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс], според която отговорността на трето лице за невнесени данъци от данъчнозадълженото лице, обхваща данъците и лихвите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Дело C-291/24: Steiermärkische Bank und Sparkasse и др., Съдебно решение от 29 януари 2026 г.", въведете само номера и годината на делото: "291/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "СЕС".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.