всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

6.07.05 - Спазване на предходните международни споразумения, сключени от държавите-членки

Спазване на предходните международни споразумения, сключени от държавите-членки

Дело C-395/23: Anikovi, Съдебно решение от 6 март 2025 г.

Включва ли разпоредбата на чл. 1, б. „д“ от Регламент [„Брюксел IIб“] в своето приложно поле въпросите на съдебни охранителни производства за даване на разрешение от съд за разпореждане, например продажба, с недвижими имоти или идеални части от недвижими имоти, принадлежащи на дете?
По правилата на кой регламент се определя международната компетентност на съд на държава членка на ЕС по съдебни охранителни производства за даване на разрешение от съд за разпореждане, например продажба, с недвижими имоти или идеални части от недвижими имоти, принадлежащи на дете — по чл. 7, [параграф] 1 от Регламент [„Брюксел IIб“] — от съда по обичайното местопребиваване на детето, или по чл. 4, [параграф] 1, б. „в“ от Регламент [„Рим I“], респ. чл. 24, [точка] 1 от Регламент [„Брюксел Iа“] — от съда по местонахождение на недвижимия имот?
Дерогират ли се правилата на Регламент [„Брюксел IIб“] относно международната компетентност по въпроси на родителската отговорност от двустранен международен договор на държава членка ([Република] България) и трета страна (Съветския съюз, респ. Руската федерация), сключен преди присъединяване на държавата членка към [Европейския съюз], ако този международен договор не е посочен в Глава VIII от [този регламент]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-333/19: Romatsa и др., Определение от 24 ноември 2022 г.

Възможно ли е разпоредба от международно споразумение между две държави членки, позволяваща арбитраж между инвеститор и държава членка, да бъде противопоставяна на правото на Съюза и съвместима ли е тя с членове 267 и 344 ДФЕС?
Може ли арбитражен съд, създаден по силата на двустранен инвестиционен договор между държави членки, да се счита за „съд на държава членка“ по смисъла на член 267 ДФЕС и попада ли той в системата на съдебни средства за защита, предвидена в ДЕС и ДФЕС?
Длъжен ли е национален съд на държава членка да откаже изпълнението на арбитражно решение, постановено на основание клаузата за арбитраж в двустранен инвестиционен договор между държави членки, когато това решение е несъвместимо с правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-435/22: Generalstaatsanwaltschaft München () и ne bis in idem), Съдебно решение от 28 октомври 2022 г.

Допустимо ли е органите на държава членка да екстрадират гражданин на трета държава в друга трета държава, когато този гражданин вече е осъден с влязла в сила присъда в друга държава членка за същите деяния и е изтърпял наложеното наказание, при положение че молбата за екстрадиция се основава на двустранен договор, който ограничава принципа ne bis in idem само до съдебните решения на замолената държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-333/19: Romatsa и др., Определение от 21 септември 2022 г.

Допустимо ли е международно споразумение между две държави членки на ЕС да предоставя на инвеститор от една държава членка право да предяви иск срещу другата държава членка пред арбитражен съд по спорове, които могат да засягат прилагането или тълкуването на правото на Съюза?
Съвместимо ли е арбитражното решение, постановено въз основа на такава клауза за арбитраж в двустранен инвестиционен договор, с принципите и разпоредбите на правото на Съюза, по-специално с членове 267 и 344 ДФЕС?
Задължен ли е национален съд да откаже изпълнението на арбитражно решение, което противоречи на правото на Съюза?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-638/19: Комисия/European Food и др., Съдебно решение от 25 януари 2022 г.

Компетентна ли е Европейската комисия да приеме решение относно държавна помощ, произтичаща от изпълнението на арбитражно решение, постановено след присъединяването на Румъния към Европейския съюз?
Приложимо ли е правото на Европейския съюз ratione temporis към обезщетението, присъдено с арбитражното решение, когато вредоносното събитие е настъпило преди присъединяването на Румъния към Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-109/20: PL Holdings, Съдебно решение от 26 октомври 2021 г.

Трябва ли членове 267 ДФЕС и 344 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която позволява на държава членка да сключи с инвеститор от друга държава членка арбитражно споразумение ad hoc, даващо възможност да се продължи арбитражно производство, заведено въз основа на арбитражна клауза, идентична по съдържанието си с това споразумение, която се съдържа в сключено между тези две държави членки международно споразумение и е недействителна поради противоречието си със същите тези членове?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-720/18: Ferrari, Съдебно решение от 22 октомври 2020 г.

При преценката дали е налице реално по вида и обхвата си използване по смисъла на член 12, параграф 1 от Директива 2008/95 […] в случай на марка, която е регистрирана за широка категория стоки, в случая сухопътни превозни средства, и по-специално автомобили и техните части, но която действително е използвана само за специален пазарен сегмент, в случая скъпи луксозни спортни автомобили и техните части, следва ли да се вземе предвид пазарът на регистрираната категория стоки като цяло, или може да се вземе предвид специалният пазарен сегмент
Когато използването за специалния пазарен сегмент е достатъчно, следва ли да се запазят правата върху марката в този сегмент в производство по заличаването ѝ поради нейната отмяна?
Представлява ли търговското разпространение на стоки втора употреба, които вече са били пуснати на пазара в Европейското икономическо пространство от притежателя на марката, използване на марката по смисъла на член 12, параграф 1 от Директива 2008/95/ЕО от притежателя?
Използва ли се марка, която е регистрирана не само за дадена стока, а и за частите от тази стока, по начин, който гарантира запазването на правата и по отношение на стоката, когато тази стока вече не е предмет на търговско разпространение, но предмет на търговско разпространение са обозначените с марката аксесоари и резервни части за обозначена с марката стока, която в миналото е била предмет на търговско разпространение?
Когато се преценява дали е налице реално използване, следва ли да се вземе предвид и дали притежателят на марката предлага определени услуги за стоки, които вече са били предмет на търговско разпространение, без при това да използва марката?
Следва ли при проверката на използването на марката в съответната държава членка (в случая Германия) по смисъла на член 12, параграф 1 от Директива 2008/95 […] да се вземе предвид и използването на марката в Швейцария съгласно член 5 от [Конвенцията от 1892 г.]?
Съвместимо ли е с Директива 2008/95 […] на притежателя на марка, чиято отмяна се иска, да се наложи задължение да посочи обстойно фактите, установяващи използването на марката, но рискът от невъзможността да се представят доказателства да се носи от ищеца, претендиращ заличаването на марката?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-466/12: Svensson и др., Съдебно решение от 13 февруари 2014 г.

Следва ли член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 да се тълкува в смисъл, че предоставянето на уебсайт на активни интернет връзки към закриляни произведения, които могат да бъдат намерени и на друг сайт, където са свободно достъпни, представлява акт на публично разгласяване съгласно тази разпоредба?
Следва ли член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 да се тълкува в смисъл, че не допуска държава членка да предостави по-широка защита на носителите на авторското право, като включи в понятието за публично разгласяване и други действия, освен предвидените в тази разпоредба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-277/10: Luksan, Съдебно решение от 9 февруари 2012 г.

Следва ли разпоредбите на правото на Европейския съюз в областта на авторското право и сродните му права, и по-специално разпоредбите на член 2, параграфи 2, 5 и 6 от Директива 92/100, на член 1, параграф 5 от Директива 93/83 и на член 2, параграф 1 от Директива 93/98 във връзка с член 4 от Директива 92/100, член 2 от Директива 93/83 и членове 2 и 3, както и член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 да се тълкуват в смисъл, че правата на използване, свързани с възпроизвеждането, излъчването чрез спътник или друга форма на публично съобщаване чрез предоставяне на публичен достъп, във всеки случай по силата на закона принадлежат непосредствено (оригинерно) на главния режисьор на кинематографично или аудиовизуално произведение или на други, определени от законодателя в държавите членки филмови автори, а не непосредствено (оригинерно) и само на филмовия продуцент; намират ли се в противоречие с правото на Европейския съюз законите на държавите членки, които предоставят със закон правата на използване непосредствено (оригинерно) и само на филмовия продуцент?
Във връзка с правата на използване по смисъла на [първия въпрос], принадлежащи на главния режисьор на кинематографично или аудиовизуално произведение или на други, определени от националния законодател филмови автори, запазено за националния законодател съгласно правото на Европейския съюз ли е правомощието да предвижда и във връзка с други права, различни от правото на отдаване под наем и в заем, законова презумпция в полза на прехвърлянето на такива права на филмовия продуцент, и при утвърдителен отговор, следва ли да се спазват условията, съдържащи се в член 2, параграфи 5 и 6 от Директива 92/100 във връзка с член 4 от нея?
Оригинерното право на собственост на главния режисьор на кинематографично или аудиовизуално произведение или на други, определени от националния законодател филмови автори обхваща ли и предвидените от националното законодателство права на справедливо възнаграждение като т.нар. „възнаграждение за празни информационни носители“ (Leerkassettenvergütung) по член 42b от UrhG, респективно правото на справедливо обезщетение по смисъла на член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29?
Във връзка с правата по смисъла на втория въпрос, буква б), принадлежащи на главния режисьор на кинематографично или аудиовизуално произведение или на други, определени от националния законодател филмови автори, запазено за националния законодател съгласно правото на Европейския съюз ли е правомощието да предвижда законова презумпция в полза на прехвърлянето на такива права на възнаграждение на филмовия продуцент, и при утвърдителен отговор, следва ли да се спазват условията, съдържащи се в член 2, параграфи 5 и 6 от Директива 92/100 във връзка с член 4 от нея?
В съответствие с горепосочените разпоредби от правото на Европейския съюз в областта на авторското право и сродните му права ли е правна уредба на държава членка, съгласно която главният режисьор на кинематографично или аудиовизуално произведение или други, определени от националния законодател филмови автори действително имат установено от закона право на половината от възнаграждението, но това право може да бъде дерогирано и следователно не е неотменимо?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-264/09: Комисия/Словакия, Съдебно решение от 15 септември 2011 г.

Нарушени ли са задълженията на Словашката република за осигуряване на недискриминационен достъп до електропреносната мрежа съгласно член 9, буква д) и член 20, параграф 1 от Директива 2003/54/ЕО чрез предоставянето на привилегирован достъп на ATEL въз основа на инвестиционен договор?
Може ли Словашката република да се позове на член 307, първа алинея ЕО и на международните си задължения по двустранно споразумение за закрила на инвестициите, за да оправдае предоставянето на привилегирован достъп, който противоречи на изискванията на Директива 2003/54/ЕО?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form