4 - Вътрешна политика на Европейския съюз
Вътрешна политика на Европейския съюз
Дело C-770/21: OGL-Food Trade Lebensmittelvertrieb, Съдебно решение от 21 септември 2023 г.
Следва ли, че чл. 70, параграф 1 от [Митническия кодекс на Съюза], във връзка с чл. 75, параграф 5, алинея 1 и параграф 6 от Делегиран регламент [2017/891], към преценката на условието по чл. 70, параграф 3, буква г) от [Митническия кодекс на Съюза] — „купувачът и продавачът не са свързани“[,] във връзка с прилагането на договорната стойност на стоките за митнически цели по конкретна митническа декларация за внос на зеленчуци, са относими:
– данните за взаимоотношенията между страните по вноса на стоките и продажбата на същите стоки на първо търговско ниво в ЕС — за трайни и повтарящи се доставки на стоки от същия вид, на значителни количества и стойности, които изключват извод за случайност на взаимоотношенията по конкретния внос, предмет на преценката;
– данните за издадените фактури за доставките, за плащането на цената, за отразяването на фактурите в счетоводството и в дневниците по ДДС на вносителя, съответно упражнено право на данъчен кредит по конкретния внос;
– декларираната договорна стойност по конкретния внос, предмет на преценката, е значително по-висока в сравнение със стандартната вносна стойност за същата стока, определяна от Комисията за целите на прилагането на вносни мита в сектора на зеленчуците, същевременно същата стока е продадена на загуба в ЕС;
– [обстоятелството, че] вносителят не е представил търговски договор по повод на конкретния внос, изискан от митническите органи или документ за друг вид юридическа връзка между контрагентите?
В случай[…] че са относими, то посочените обстоятелства позволяват ли да се определят търговците вносител и износител, съответно вносител и купувач на първо търговско ниво в ЕС, като „юридически признати търговски партньори“, съответно свързани лица по смисъла на чл. 127, параграф 1, буква б) и чл. 142, параграф 4, буква б) от Регламент за изпълнение [на Митническия кодекс на Съюза]?
В случай[…] че посочените обстоятелства са относими, но не са достатъчни за извода, че търговците са свързани лица, то за целите на проверката по чл. 75, параграф 6 от Делегирания регламент [2017/891][…] възниква ли задължение да бъде извършена преценката дали отношенията между търговците не са повлияли при определянето на по-високата цена на стоката по конкретния внос, за да се предотврати избягването на плащането на мито и загубата на данъчни приходи по бюджета на ЕС, предвид и последващата продажба на загуба на първо търговско ниво в ЕС?
Следва ли от чл. 47, [първа алинея] и чл. 41, параграф 2, буква в) от [Хартата], тълкувани във връзка с правото на жалба на вносителя по чл. 44, параграф 1 от [Митническия кодекс на Съюза], както и задължението на митническите органи за мотивиране на решението по чл. 29 във връзка с чл. 22, параграф 7 от Кодекса, и обстоятелствата по делото, че като се вземе предвид, че в производството по съдебното обжалване на решението, първоинстанционният съд[…] служебно е задължен да провери законосъобразността на решението и на непосочени в жалбата основания, да събира нови доказателства и служебно да назначи вещо лице, че:
– [у]словието по чл. 70, параграф 3, буква г) от [Митническия кодекс на Съюза] — „купувачът и продавачът не са свързани лица или връзката не е повлияла върху цената“, допустимо ли е да бъде установено за пръв път в производството пред съда[,] или митническият орган е задължен да формира извод по този въпрос още в мотивите на обжалваното решение?
– [к]огато вносителят е имал процесуалната възможност, но не е заявил изрично, че ще определи стойността на вносните стоки по чл. 74, параграф 2, буква в) от [Митническия кодекс на Съюза] — дедуктивен метод, ще противоречи ли на чл. 75, параграфи 5 и 6 от Делегиран регламент 2017/891, конкретно установеният преклузивен срок за посоченото установяване, тази стойност да бъде установена за пръв път в производството по обжалването на решението пред съда, в това число за разглеждането на възраженията на вносителя, основани на продажната цена на стоката в [Съюза], близка до декларираната договорна стойност?
Следва ли от чл. 75 параграф 5, алинея 4 от Делегиран регламент [2017/891] „вносителят представя всички документи, необходими за извършването на съответната митническа проверка по отношение на продажбата, и освобождаването на всеки продукт от въпросната партида“, в контекста на даденото тълкуване по т. 1 от диспозитива на Решение на Съда от 11 март 2020 г.[Х (Събиране на допълнителни вносни мита)], С‑160/18, EU:C:2020:190, във връзка с доказването на декларираната договорна стойност по чл. 70, параграф 1 от Митническия кодекс на Съюза, при обстоятелствата по делото, че:
– задължават митническите органи, съответно при обжалването съд[а], да вземат предвид обстоятелството, че вносната стока — зеленчуци, е продадена на загуба в ЕС[,] като сериозна индикация, че посочената вносна цена е била изкуствено завишена, в това число с оглед преценката за свързаност на лицата, която е повлияла на декларираната договорна стойност, в това число с цел да се предотврати избягването на плащането на мито и загуба на данъчни приходи?
– задължават вносителя да представи договор или друг еквивалентен документ за доказването на подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата ѝ за износ с местоназначение митническата територия на Съюза, или е достатъчно да докаже извършеното плащане на декларираната стойност на стоката при вноса
или
– задължават вносителя да представи само документите, изрично посочени в чл. 75 параграф 5, алинея 4 от Делегиран регламент 2017/891 като доказателство за декларираната договорна стойност при внос на зеленчуци, поради това обстоятелствата, свързани с продажбата на същата стока в ЕС на загуба, са неотносими към преценката по чл. 75, параграф 6 от същия регламент за неприемането на договорната стойност и определянето на вносно мито?
Следва ли от чл. 75[,] параграфи 5 и 6 от Делегиран регламент [2017/891] и даденото тълкуване с Решението от 16 юни 2016 г., EURO 2004. Hungary, С‑291/15, EU:C:2016:455, при обстоятелствата по главното производство, че митническата стойност при внос на зеленчуци от трети страни не може да се определи по декларираната договорна стойност, когато:
– декларираната договорна стойност на стоката е значително по-висока в сравнение със стандартната стойност при внос за същата стока, определяна от Комисията за целите на прилагането на вносни мита в сектора на зеленчуците;
– митническият орган не оспорва, нито по друг начин поставя под съмнение автентичността на фактурата и документа за плащането на цената на стоката, представени като доказателство за действително платената цена по вноса;
– вносителят, в отговор на искането на митническия орган, не е представил: договор или друг еквивалентен документ за доказването на подлежащата на плащане цена на стоката при продажбата ѝ за износ с местоназначение митническата територия на Съюза, в това число допълнителни доказателства за установяването на икономически елементи на стоката, обосноваващи по-високата стойност при закупуването ѝ от износителя, за биопродукт или екстра качество на конкретната партида зеленчуци?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-568/21: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Carte diplomatique), Съдебно решение от 21 септември 2023 г.
Следва ли член 2, буква л) от [Регламент „Дъблин III“] да се тълкува в смисъл, че дипломатическа карта, издадена от държава членка въз основа на [Виенската конвенция], представлява документ за пребиваване по смисъла на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-116/22: Комисия/Германия (Protection des zones spéciales de conservation), Съдебно решение от 21 септември 2023 г.
Изпълнила ли е Федерална република Германия задължението си да определи всички територии от значение за Общността като специални защитени зони в съответствие с член 4, параграф 4 от Директива 92/43/ЕИО?
Спазила ли е Федерална република Германия задължението си да приеме подробни консервационни цели за всички територии от значение за Общността съгласно член 4, параграф 4 от Директива 92/43/ЕИО?
Приела ли е Федерална република Германия необходимите консервационни мерки за всички територии от значение за Общността в съответствие с член 6, параграф 1 от Директива 92/43/ЕИО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-164/22: Juan, Съдебно решение от 21 септември 2023 г.
Следва ли член 3, точка 2 от Рамково решение 2002/584/ПВР да се тълкува в смисъл, че не допуска изпълнението на европейска заповед за арест, издадена от държава членка в положение, при което деянието, за което издирваното лице е осъдено с окончателен съдебен акт в държавата членка на изпълнение и деянието, за което срещу това лице се води наказателно производство в държавата членка на издаване, трябва да се квалифицират по правото на държавата членка на изпълнение като „продължавано престъпление“?
Допустимо ли е, с оглед на член 45 и член 49, параграф 3 от Хартата, Рамково решение 2002/584, Рамково решение 2008/675 и Рамково решение 2008/909, национално законодателство, което не позволява нито да се наложи общо наказание за съвкупност от деяния, които могат да бъдат квалифицирани като „продължавано престъпление“, извършено както в Испания, така и в друга държава членка, нито национален механизъм за кумулиране на наказания за наказанията, наложени от съдилищата на тази друга държава членка и подлежащи на изпълнение в Испания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-71/21: Sofiyska gradska prokuratura и др. (Mandats d’arrêt successifs), Съдебно решение от 14 септември 2023 г.
Следва ли член 1, параграф 3 от Споразумението между Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия относно процедурата по предаване да се тълкува в смисъл, че не допуска издаването на няколко последователни заповеди за арест срещу издирвано лице с цел предаването му от държава — страна по това споразумение, след като друга държава — страна по посоченото споразумение, е отказала изпълнението на първа заповед за арест срещу това лице?
Следва ли Споразумението между Европейския съюз и Република Исландия и Кралство Норвегия относно процедурата по предаване, член 21, параграф 1 ДФЕС и член 67, параграф 1 ДФЕС, както и член 6 и член 45, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат изпълнението на заповед за арест от държава членка да бъде отказано само поради това че друга държава членка е отказала изпълнението на първа заповед за арест, издадена от Република Исландия или Кралство Норвегия срещу същото лице и за същите деяния?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-246/22: Staatsanwaltschaft Köln и Bundesamt für Güterverkehr (Transport de conteneurs vides), Съдебно решение от 14 септември 2023 г.
Трябва ли член 1 от Директива 92/106/ЕИО да се тълкува в смисъл, че автомобилният превоз на празни контейнери между контейнерен терминал и място на товарене или разтоварване на товари попада в обхвата на понятието „комбиниран транспорт“ по смисъла на този член, поради което се ползва от либерализирания режим, предвиден за първоначалните и/или последните етапи от маршрута, които са неразделна част от комбинирания транспорт, по смисъла на член 4 от тази директива, и които са изключени от прилагането на разпоредбите относно каботажа, залегнали в Регламент № 1072/2009?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-466/21: Land Rheinland-Pfalz/Deutsche Lufthansa, Съдебно решение от 14 септември 2023 г.
Допустимо ли е Общият съд да приеме, че жалбоподателят DLH е изтъкнал нарушение на процесуалните си права, без изрично да посочи това в жалбата си?
Достатъчно ли е Общият съд да приеме, че DLH е „заинтересована страна“ по смисъла на член 1, буква з) от Регламент 2015/1589, без да анализира подробно доказателствата за конкретно засягане на интересите на DLH?
Спазено ли е задължението за мотивиране от страна на Общия съд при преценката на процесуалната легитимация на DLH и на качеството му на „заинтересована страна“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-393/22: EXTÉRIA, Съдебно решение от 14 септември 2023 г.
Трябва ли член 7, точка 1, буква б) от Регламент [„Брюксел Ia“] да се тълкува в смисъл, че понятието „договор за предоставяне на услуги“ включва и предварителния договор (pactum de contrahendo), с който страните се задължават да сключат окончателен договор, който би бил договор за предоставяне на услуги по смисъла на тази разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-83/22: Tuk Tuk Travel, Съдебно решение от 14 септември 2023 г.
Трябва ли член 169, параграф 1 и параграф 2, буква а) и член 114, параграф 3 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат член 5 от Директива 2015/2302 относно пакетните туристически пътувания и свързаните пътнически услуги, тъй като този член не включва сред задължителната преддоговорна информация, предоставяна на пътуващия, признатото в член 12 от Директивата право на прекратяване на договора преди началото му срещу пълно възстановяване на платените суми, когато изпълнението на туристическия пакет ще бъде засегнато в значителна степен от непредотвратими и извънредни обстоятелства?
Допускат ли членове 114 и 169 ДФЕС, както и член 15 от Директива 2015/2302 прилагането на принципите на диспозитивно начало и на съответствие [на диспозитива на решението с петитума на исковата молба], съдържащи се в член 216 и член 218, параграф 1 [от Гражданския процесуален кодекс], когато тези процесуални принципи могат да възпрепятстват пълната защита на ищеца потребител?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-632/21: Diamond Resorts Europe и др., Съдебно решение от 14 септември 2023 г.
Трябва ли да се приеме, че Регламент (ЕО) № 593/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 година относно приложимото право към договорни задължения (Рим I) се прилага по отношение на договори, по които и двете страни са лица от Обединеното кралство, доколкото съдържат международен елемент?
Коя разпоредба от Регламент (ЕО) № 593/2008 трябва да се приложи, за да се определи приложимото право към договор за разпределено във времето ползване на недвижими имоти под формата на събиране на клубни точки, и по-специално следва ли да се прилага член 6, параграф 2 от този регламент, когато потребителски договор отговаря на условията, предвидени в член 6, параграф 1, включително когато потребителят избира като приложимо правото на държава, различна от държавата по обичайното му местопребиваване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.