4 - Вътрешна политика на Европейския съюз
Вътрешна политика на Европейския съюз
Дело C-324/09: L’Oréal и др., Съдебно решение от 12 юли 2011 г.
1) Когато тестери на парфюми и козметика (т.е. мостри за представяне на продуктите пред потребителите в магазините за търговия на дребно) и тестерни шишенца (т.е. съдове, от които могат да бъдат вземани малки количества за предлагане на потребителите като безплатни мостри), които не са предназначени за продажба на потребителите (и често са обозначени „не за продажба“ или „не за продажба на дребно“), се доставят безплатно на оторизираните от притежателя на марката дистрибутори, считат ли се такива стоки за „пуснати на пазара“ по смисъла на член 7, параграф 1 от [Директива 89/104] и член 13, параграф 1 от [Регламент № 40/94]?
2) Представлява ли отстраняването, без съгласието на притежателя на марката, на кутиите (или друга външна опаковка) от парфюмите и козметичните продукти „законно основание“ за притежателя на марката да се противопостави на по-нататъшното комерсиализиране на разопакованите стоки по смисъла на член 7, параграф 2 от [Директива 89/104] и на член 13, параграф 2 от [Регламент № 40/94]?
3) Ще бъде ли различен отговорът на втория въпрос по-горе, ако:
a) в резултат на отстраняването на кутиите (или на друга външна опаковка) разопакованите стоки не съдържат информацията, която се изисква от член 6, параграф 1 от [Директива 76/768], и по-специално не съдържат списък на съставките или срок на годност;
б) поради липсата на такава информация предлагането за продажба или продажбата на разопакованите стоки представлява наказуемо деяние според правната уредба на държавата — членка на Общността, в която те се предлагат за продажба или се продават от трети лица?
4) Ще бъде ли отговорът на втория въпрос по-горе различен, ако по-нататъшното търгуване уврежда или може да нанесе вреда на образа на стоките и следователно на добрата репутация на марката
Ако това е така, тази последица презумира ли се, или притежателят на марката трябва да я докаже?
5) Когато търговец, оператор на онлайн продажби, закупува от оператор на търсачка в интернет използването на идентичен с регистрирана марка знак като ключова дума, така че знакът се появява пред потребителя на търсачката в платена препратка към уебсайта на оператора на онлайн продажбите, представлява ли появата на знака в платената препратка „използване“ на знака по смисъла на член 5, параграф l, буква a) от [Директива 89/104] и на член 9, параграф l, буква a) от [Регламент № 40/94]?
6) Когато кликването върху платената препратка, посочена във въпрос 5 по-горе, отвежда потребителя направо до реклами или до оферти за продажба на стоки, идентични на тези, за които марката е регистрирана, под знака, поставен на уебсайта от други страни, като някои от тези реклами или оферти нарушават правата върху марката, а други — не, поради различното положение на съответните стоки, това представлява ли използване от страна на оператора на онлайн продажби на знака „за“ нарушаващи правата върху марка стоки по смисъла на член 5, параграф l, буква a) от [Директива 89/104] и на член 9, параграф l, буква a) от [Регламент № 40/94]?
7) Когато рекламираните и предлагани за продажба стоки в уебсайта, посочен във въпрос 6 по-горе, включват стоки, които не са пуснати на пазара в ЕИП от или със съгласието на притежателя на марката, достатъчно ли е рекламата или офертата за продажба да е насочена към потребителите на територията, обхваната от марката, за да попада подобно използване в приложното поле на член 5, параграф l, буква a) от [Директива 89/104] и на член 9, параграф l, буква a) от [Регламент № 40/94] и извън приложното поле на член 7, параграф 1 от [Директива 89/104] и член 13, параграф 1 от [Регламент № 40/94], или притежателят на марката трябва да докаже, че рекламата или офертата за продажба непременно има за последица пускането на въпросните стоки на пазара на територията, обхваната от марката?
8) Ще бъдат ли различни отговорите на въпроси 5—7 по-горе, ако използването, от което се оплаква притежателят на марката, се състои в появата на знака в самия уебсайт на оператора на онлайн продажби, а не в платена препратка?
9) Ако, за да попадне подобно използване в приложното поле на член 5, параграф l, буква a) от [Директива 89/104] и на член 9, параграф l, буква a) от [Регламент № 40/94] и извън приложното поле на член 7, параграф l от [Директива 89/104] и на член 13, параграф l от [Регламент № 40/94] е достатъчно рекламата или офертата за продажба да е насочена към потребители на територията, обхваната от марката:
а) това използване състои ли се от или включва ли „съхраняване на информация, предоставяна [от] получателя на услугата“ по смисъла на член 14, параграф 1 от [Директива 2000/31];
б) ако използването не се състои изключително от дейности, попадащи в приложното поле на член 14, параграф 1 от [Директива 2000/31], но включва такива дейности, освободен ли е операторът на онлайн продажбите от отговорност, доколкото използването се състои от подобни дейности, и ако това е така, могат ли да се присъдят обезщетения за вреди или други парични обезщетения във връзка с подобно използване, доколкото той не е освободен от отговорност;
в) когато операторът на онлайн продажбите има сведения, че стоки се рекламират, предлагат за продажба и продават в неговия уебсайт в нарушение на правата върху регистрирани марки и че нарушенията на подобни регистрирани марки вероятно ще продължат да се извършват посредством рекламата, предлагането за продажба и продажбата на същите или на сходни стоки от същите или от различни потребители на уебсайта, означава ли това, че той има „сведения“ или е „запознат с факти или обстоятелства“ по смисъла на член 14, параграф 1 от [Директива 2000/31]?
10) Когато услугите на посредник, какъвто е операторът на уебсайт, се използват от трето лице за нарушаване на правата върху регистрирана марка, изисква ли член 11 от Директива 2004/48 от държавите членки да гарантират на притежателя на марката, че може да получи налагане на забрана на посредника, за да се преустановят по-нататъшни нарушения на правата върху посочената марка, вместо този конкретен акт на нарушение да продължи, и ако това е така, какъв е обхватът на забраната, която следва да бъде наложена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-263/10: Nisipeanu, Съдебно решение от 7 юли 2011 г.
Следва ли член 110 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че допуска държава членка да въведе екотакса върху моторните превозни средства при първата им регистрация в тази държава членка, когато тази такса се прилага по начин, който възпира пускането в движение на употребявани превозни средства, закупени в други държави членки, без да възпира покупката на употребявани превозни средства на същата възраст и със същото овехтяване на националния пазар?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-523/09: Rakvere Piim и Maag Piimatööstus, Съдебно решение от 7 юли 2011 г.
Трябва ли член 27, параграф 4, буква а) от Регламент [№ 882/2004] да се тълкува в смисъл, че допуска възможността за посочените в раздел А от приложение IV към този регламент дейности от оператора да се поиска да заплати такса, чийто размер е равен на установените в раздел Б от приложение IV към споменатия регламент минимални стойности, дори когато направените от компетентните органи разходи във връзка с точките, изброени в приложение VI от този регламент, са по-ниски от тези минимални стойности?
Има ли държавата членка право при условията, упоменати в предходния въпрос, за посочените в раздел А от приложение IV към Регламент [№ 882/2004] дейности да въведе такси, чийто размер е по-нисък от минималните предвидени в раздел Б от приложение IV към Регламента стойности, когато направените от компетентните органи разходи във връзка с точките, изброени в приложение VI от Регламента, са по-ниски от тези минимални стойности, ако не са изпълнени условията, предвидени в член 27, параграф 6 от този регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-445/09: IMC Securities, Съдебно решение от 7 юли 2011 г.
Трябва ли член 1, точка 2, буква а), второ тире от Директива 2003/6 да се тълкува в смисъл, че за да може курсът на един или повече финансови инструменти да се счита за установен на ненормално или изкуствено равнище, той изисква този курс да се запази на ненормално или изкуствено равнище за повече от определено време?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-263/09: Edwin/СХВП, Съдебно решение от 5 юли 2011 г.
Допустимо ли е прилагането на член 52, параграф 2, буква а) от Регламент № 40/94 към право на име, което не е само отличителен белег на личността, а включва и икономически интереси?
Тълкува ли правилно Общият съд член 8, параграф 3 от италианския Кодекс на индустриалната собственост (CPI) във връзка с правото на име и възможността за забрана на използването му като марка?
Спазено ли е задължението за мотивиране по член 36 от Статута на Съда на Европейския съюз при непроизнасянето по довода, че Fiorucci трябва да докаже липса на съгласие за регистрацията на марката?
Превишил ли е Общият съд правомощията си, като е отказал да разгледа довода, че марката „ELIO FIORUCCI“ е била прехвърлена на жалбоподателя, и като не е упражнил правомощието си за изменение или не е върнал делото на апелативния състав?
Допустимо ли е самостоятелно обжалване на решението на Общия съд относно разпределението на съдебните разноски?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-288/10: Wamo, Определение от 30 юни 2011 г.
Съвместима ли е обща национална забрана на изрични или подразбиращи се съобщения за намаление на цените с разпоредбите на Директива 2005/29/ЕО относно нелоялните търговски практики?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-485/09: Viamex Agrar Handel, Съдебно решение от 30 юни 2011 г.
Прилага ли се глава VII, точка 48, параграф 5 от приложението към Директива 91/628 към железопътния транспорт?
Длъжна ли е юрисдикцията, когато е сезирана със случай, при който нарушението на Директива 91/628 не е довело до смъртта на животните, да провери по принцип дали компетентният орган на държавата членка е приложил член 5, параграф 3 от Регламент № 615/98 в съответствие с принципа на пропорционалност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-262/09: Meilicke и др., Съдебно решение от 30 юни 2011 г.
1) Допускат ли свободното движение на капитали по член 56, параграф 1 ЕО и член 58, параграф 1, буква а) и параграф 3 ЕО, както и принципът на ефективност и принципът на полезно действие правна уредба като член 36, параграф 2, второ изречение, точка 3 от EStG (в действащата през разглежданите [в главното производство] финансови години редакция), съгласно която от данъка върху доходите се приспада част от корпоративния данък, възлизащ на 3/7 от брутния размер на дивидентите, стига тези дивиденти да не са получени при разпределяне, за което се смята, че е използван собствен капитал по смисъла на член 30, параграф 2, точка 1 от KStG (в редакцията, актуална през разглежданите [по главното производство] години), въпреки че е фактически невъзможно да се установи размерът на действително платения корпоративен данък, с който са обложени получените от дружество със седалище в друга държава членка дивиденти и въпреки че този размер може да е по-висок?
2) Допускат ли свободното движение на капитали […], принципът на ефективност и принципът на полезно действие правна уредба като член 36, параграф 2, второ изречение, точка 3, четвърто изречение, буква б) от EStG (в действащата през разглежданите [в главното производство] финансови години редакция), съгласно която за приспадането на корпоративния данък се изисква представяне на удостоверение за удържан корпоративен данък по смисъла на член 44 и сл. от KStG (в действащата през разглежданите [в главното производство] финансови години редакция), в което трябва да се посочва по-конкретно размерът на подлежащия на приспадане корпоративен данък, както и отделните части на плащането според различните позиции от използваемия собствен капитал въз основа на специалното разпределяне на собствения капитал по смисъла на член 30 от KStG (в действащата през разглежданите [в главното производство] финансови години редакция), въпреки че е фактически невъзможно да се установи размерът на действително платения чуждестранен корпоративен данък, който подлежи на приспадане, и да се представи удостоверение относно дивидентите, получени от източник в чужбина?
3) Когато е фактически невъзможно да се представи удостоверение за корпоративния данък по смисъла на член 44 от KStG (в действащата през разглежданите [в главното производство] финансови години редакция) и да се установи размерът на действително платения корпоративен данък, с който са обложени дивидентите, получени от източник в чужбина, налага ли свободното движение на капитали […] да се извърши оценка на размера на [удържания] корпоративен данък и евентуално да се вземат предвид и предходните непреки плащания във връзка с корпоративния данък?
4) a) Ако отговорът на втория въпрос е отрицателен и [следователно] се изисква удостоверение за удържан корпоративен данък, трябва ли принципите на ефективност и полезно действие да се тълкуват в смисъл, че те не допускат правна уредба като член 175, параграф 2, второ изречение от АО [изменен] във връзка с член 97, параграф 9, трета алинея от EGAO, съгласно която в частност представянето на удостоверение за удържан корпоративен данък вече не се смята, считано от 29 октомври 2004 г., за данъчно събитие, което се взема предвид с обратна сила, и поради това приспадането на чуждестранния корпоративен данък е технически невъзможно, когато данъчният акт [относно дължимия в Германия данък върху доходите] е придобил окончателна сила, без да бъде предвиден преходен период, през който да може да се поиска приспадане на чуждестранния корпоративен данък?
б) Ако отговорът на втория въпрос е положителен и [следователно] не се изисква удостоверение за удържан корпоративен данък, трябва ли свободното движение на капитали по член 56 ЕО [както и] принципите на ефективност и полезно действие да се тълкуват в смисъл, че те не допускат правна уредба като член 175, параграф 1, точка 1 от АО, съгласно която данъчният акт подлежи на изменение, когато е настъпило данъчно събитие, което се взема предвид с обратна сила, каквото е например представянето на удостоверение за удържан корпоративен данък, и поради това е възможно приспадане на корпоративния данък за дивиденти, получени от източник в страната, дори ако е налице окончателен данъчен акт, докато това не би било възможно за дивиденти, получени от източник в чужбина, поради липсата на удостоверение за удържан [в чужбина] корпоративен данък?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-212/08: Zeturf, Съдебно решение от 30 юни 2011 г.
Трябва ли членове 49 ЕО и 50 ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, която урежда режим на изключителни права по отношение на конните залагания извън хиподруми в полза на един-единствен оператор с нестопанска цел и която, макар да изглежда годна да гарантира целта за борба срещу престъпността и съответно целта за защита на публичния ред по-ефикасно, отколкото биха го направили по-малко ограничителни мерки, е придружена — с оглед на неутрализиране на риска от поява на неразрешени игри и насочване на участниците към законовото предлагане — от динамична търговска политика на оператора, който вследствие на това не постига напълно целта за намаляване на възможностите за игра?
Подходящо ли е, с оглед на преценката дали национална правна уредба като действащата във Франция — която урежда, в полза на един-единствен оператор с нестопанска цел, режим на изключителни права на управление на залаганията извън хиподруми с разпределяне на печалбата между участниците — е в нарушение на членове 49 ЕО и 50 ЕО, засягането на свободното предоставяне на услуги да се преценява единствено от гледна точка на ограниченията, наложени спрямо предлагането в областта на конните залагания по интернет, или трябва да се вземе предвид цялостният сектор на конните залагания, независимо от формата, под която последните се предлагат и са достъпни за участниците?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.