всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

4 - Вътрешна политика на Европейския съюз

Вътрешна политика на Европейския съюз

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Следва ли членове 43 и 44 от Регламент № 1782/2003 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, според която нямат качеството „хектари, даващи право на помощи“ тези площи, декларирани от земеделски производител като постоянни пасища, които надвишават площта, взета предвид при определяне на полагащите му се обичайни права, а за включването на посочените площи и съответно — за замяната на обработваеми земи с постоянни пасища, е необходимо съответните площи реално да се използват от земеделския производител за отглеждане на добитък през селскостопанската година, за която иска помощта?
Следва ли член 29 от Регламент № 1782/2003, с който се изключват плащания по схемите за подпомагане в полза на тези бенефициенти, „за които е установено, че изкуствено са създали условията за получаването на такива плащания с оглед да получат облаги в противоречие с целите на въпросната схема за подпомагане“, да се тълкува в смисъл, че не допуска държавите членки да приемат разпоредби с общо действие, с които да намаляват броя на „хектарите, даващи право на помощи“ (на постоянните пасища), предвиждайки обективни положения, при които се презюмира, че земеделски стопанин изкуствено е създал условия за плащане, без конкретно да се доказват действията и поведението на точно този земеделски стопанин?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Обхваща ли понятието „инсталация“ по смисъла на член 3, буква д) от Директива 2003/87/ЕО фактическа ситуация като разглежданата в конкретния случай, в който въглища се съхраняват във въглищен парк и в резултат на тяхното самозагряване се отделят емисии на CO2, като центърът на въглищния парк се намира на разстояние от около 800 метра от границата на поземления имот на топлоелектрическа централа, като двата поземлени имота са разделени от обществен автомобилен път и въглищата се доставят от складовата площадка до вътрешността на електрическата централа по транспортна лента, която преминава над автомобилния път?
Може ли фактическа ситуация като разглежданата в конкретния случай, в който вследствие на изгаряне поради самозагряване се реализират загуби на въглища по време на тяхното складиране във въглищния парк, да се подведе под израза „изнесеното от инсталацията […] гориво“ съгласно член 27, параграф 2 от Регламент № 601/2012?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Външният вид или предназначението на стоката ли е единствено определящ критерий за нейното класиране в подпозиция 6211 33 10 00 0 от Комбинираната номенклатура, отнасяща се до „Работни облекла“, или пък трябва да се вземат предвид — при прилагане на Общо правило 3, буква б) за тълкуване на Комбинираната номенклатура — онези компоненти на стоката, които ѝ придават нейния основен характер?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

1) Съдът на Европейския съюз приема, че член 17, параграф 5, трета алинея от [Шеста директива] позволява на държавите членки да предвидят, че за целите на изчисляването на подлежащата на приспадане част на ДДС, платен по получени доставки във връзка с определена доставка като строителството на сграда със смесено предназначение, се прилага с предимство критерий за разпределяне, различен от посочения в член 19, параграф 1 от тази директива критерий, основан на оборота, при условие че избраният метод гарантира по-точно определяне на посочената подлежаща на приспадане част (решение от 8 ноември 2012 г., BLC Baumarkt, C‑511/10, EU:C:2012:689).
a) При придобиването или строителството на сграда със смесено предназначение трябва ли — с цел по-точно определяне на подлежащата на приспадане част от данъка — получените доставки, чиято цена спада към разходите за придобиване или производство, да се категоризират първо според вида на доставките, за чието извършване се използват (облагаеми или освободени), а само данъкът по останалите след тази категоризация доставки да се разпределя според критерий за площта или оборота?
б) Принципите, изведени от Съда на Европейския съюз в решение от 8 ноември 2012 г., BLC Baumarkt (C‑511/10, EU:C:2012:689), и отговорът на предходния въпрос важат ли и за данъка по получени доставки във връзка с използването, обслужването или поддръжката на сграда със смесено предназначение?
2) Трябва ли член 20 от [Шеста директива] да се тълкува в смисъл, че предвидената в тази разпоредба корекция на първоначално приспаднатата сума следва да се прилага и в хипотезата, при която данъчнозадълженото лице е определило подлежащата на приспадане част на данъка по получени доставки във връзка със строителството на сграда със смесено предназначение по метода на оборота, който е предвиден в член 19, параграф 1 от тази директива и е допустим съгласно националното право, но впоследствие в периода на корекция държавата членка е предвидила да се прилага с предимство друг критерий за разпределение?
3) При утвърдителен отговор на предходния въпрос: принципите на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания пречка ли са за прилагането на член 20 от [Шеста директива], когато за случаи като описания по-горе държавата членка нито изрично е предвидила да се коригира приспаднатата сума, нито е приела преходна уредба, а Bundesfinanzhof [(Федерален финансов съд)] е признал по принцип за подходящ метода [на оборота], приложен от данъчнозадълженото лице при определянето на подлежащата на приспадане част от данъка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Тълкувана ли е неправилно точка 1, A от Насоките от 1998 г. относно метода за определяне на размера на глобите, като не е отчетено отражението на нарушението върху пазара при определяне на основния размер на глобата?
Спазени ли са изискванията за ефективна съдебна защита и за упражняване на пълен съдебен контрол от Общия съд при определяне на размера на глобата и при анализа на доводите и доказателствата, представени от жалбоподателя?
Нарушен ли е принципът за спазване на разумен срок поради прекомерната продължителност на административната процедура пред Комисията и на съдебното производство пред Общия съд?
Правилно ли е разпределени съдебните разноски от Общия съд съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник, като е осъдил жалбоподателя да ги заплати изцяло?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Допустимо ли е да се приеме, че дъщерното дружество RPA/Rylesa е действало независимо от Repsol Petróleo и Repsol YPF, и спазено ли е изискването за мотивиране при тази преценка?
Правилно ли е тълкувана и приложена разпоредбата на точка 23, буква б), последна алинея от Известието относно сътрудничеството от 2002 г. относно частично освобождаване от глоба при предоставяне на нови факти?
Спазено ли е задължението за пълен съдебен контрол и принципът на пропорционалност при определяне на размера на глобата?
Нарушен ли е разумният срок за произнасяне от Общия съд и подлежи ли това нарушение на санкция чрез намаляване на глобата или установяване на нарушение в рамките на настоящото производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Следва ли член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 да се тълкува в смисъл, че не допуска схема за справедливо обезщетяване при копиране за лично ползване, която като разглежданата в главното производство се финансира от общия държавен бюджет, поради което не е възможно да се гарантира, че разходите за това справедливо обезщетяване се понасят от лицата, ползващи копията за лични цели?
При утвърдителен отговор на предходния въпрос, съвместимо ли е с член 5, параграф 2, буква б) от Директива 2001/29 това, че общата сума, предназначена от общия държавен бюджет за справедливото обезщетяване при копиране за лично ползване, макар да се изчислява въз основа на действително причинената вреда, трябва да се вмества в установените за съответната календарна година бюджетни лимити?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Дали наложеното на засегнатата държава членка задължение по член 6, параграф 2, буква а) от Решение за изпълнение 2015/789 за незабавно отстраняване на растенията гостоприемници, независимо от техния здравен статус, в радиус от 100 m от растенията, които са изследвани и за които е установено, че са заразени с посочения организъм, в случая с бактерията Xylella, без това задължение да бъде съчетано със схема за обезщетяване, е невалидно поради противоречието му с правото на Съюза, и по-конкретно с Директива 2000/29, във връзка с принципите на предпазните мерки и на пропорционалност, а също и на изискванията, произтичащи от спазването на задължението за мотивиране, закрепено в член 296 ДФЕС и член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Трябва ли да се приеме, че превоз на отпадъци е извършен по начин, „който фактически не е посочен в документа, описан в приложение VII“ по смисъла на член 2, точка 35, буква ж), подточка iii) от Регламент (ЕО) № 1013/2006, когато лицето, което урежда превоза, е попълнило по несъответен начин клетките за вносител/получател, съоръжение за оползотворяване и заинтересовани държави/страни, посочени респективно в полета 2, 7 и 11 на документа, съдържащ се в приложение VII към посочения регламент, въпреки че отнасящата се до тези полета информация е посочена ясно в международната експедиционна бележка и други налични документи?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, може ли да се приеме за съразмерна наложена на това основание глоба, размерът на която е еднакъв с този на глобата, предвидена за неизпълнение на задължението за попълване на документа, съдържащ се в приложение VII към Регламент (ЕО) № 1013/2006?
За да бъде обявен за незаконен превоз на отпадъци по смисъла на член 2, точка 35, буква ж), подточка iii) от Регламент (ЕО) № 1013/2006, трябва ли лицето, попълнило документа, съдържащ се в приложение VII към същия регламент, умишлено да въвежда в заблуждение компетентните органи?
За да се обяви за незаконен превоз на отпадъци, извършен „по начин, който фактически не е посочен в документа описан в приложение VII“ по смисъла на член 2, точка 35, буква ж), подточка iii) от Регламент (ЕО) № 1013/2006, трябва ли информацията или данните, които фактически не са посочени, да бъдат релевантни от гледна точка на опазването на околната среда
При утвърдителен отговор, каква информация или данни от документа, съдържащ се в приложение VII към посочения регламент, следва да се считат за релевантни от гледна точка на опазването на околната среда?
Може ли да се приеме, че превоз на отпадъци е извършен по начин, „който фактически не е посочен в документа, описан в приложение VII“ по смисъла на член 2, точка 35, буква ж), подточка iii) от Регламент (ЕО) № 1013/2006, когато компетентният орган не проведе предвидената в член 24 процедура от посочения регламент, не включи в нея останалите засегнати органи и не постанови връщане на незаконно превозените отпадъци?
Как следва да се разбира и разглежда понятието за юрисдикция по смисъла на член 18, параграф 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 1013/2006?
Как следва да се тълкува съдържащият се в точка 15, част IV от приложение I В към Регламент (ЕО) № 1013/2006 израз, съгласно който, за да може един търговец или брокер да действа в качеството си на получател, той трябва да бъде под юрисдикцията на страната по местоназначение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-***/**: *****************, Съдебно решение от **.**.2016 г.

Следва ли член 1, параграф 1 от Директива 2010/64 да се тълкува в смисъл, че унгарските съдилища трябва да прилагат тази директива и в специалните производства [глава XXIX от Наказателно-процесуалния кодекс], тоест че специалното производство, предвидено в унгарското право, трябва да се счита за включено в израза „наказателно производство“, или трябва да се приеме, че този израз обхваща само производствата, които завършват с окончателно решение относно наказателната отговорност на обвиняемия?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form