4.18 - Защита на потребителите
Защита на потребителите
Дело C-272/18: Verein für Konsumenteninformation, Съдебно решение от 3 октомври 2019 г.
Обхваща ли изключението от приложното поле по член 1, параграф 2, буква д) от [Римската конвенция] и по член 1, параграф 2, буква е) от [Регламента „Рим I“] и споразуменията между фидуциант и фидуциар, който държи за фидуцианта дялово участие в командитно дружество, особено ако е налице преплитане на дружествените и фидуциарните договори?
При отрицателен отговор на първия въпрос:
Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че клауза в сключен между търговец и потребител фидуциарен договор за управление на дялово участие в командитно дружество, която не е индивидуално договорена и съгласно която е приложимо правото на държавата по седалището на командитното дружество, е неравноправна, когато единствената цел на фидуциарния договор е управлението на дяловото участие в командитното дружество и фидуциантът има правата и задълженията на пряк съдружник?
При утвърдителен отговор на първия или на втория въпрос:
Променя ли се отговорът, ако за предоставянето на дължимите от него услуги търговецът не трябва да отива в държавата на потребителя, но е задължен да предоставя на потребителя дял при разпределението на печалбата, други финансови придобивки, произтичащи от дяловото участие, и информация относно извършените стопански операции [на дружеството, в което има дялово] участие
Има ли значение в това отношение дали се прилага Регламент „Рим I“, или Римската конвенция?
При утвърдителен отговор на третия въпрос:
Остава ли този отговор непроменен, ако освен това заявлението за приемането на потребителя в дружеството е подписано в държавата по неговото местопребиваване, търговецът предоставя и в интернет информация относно дяловото участие и е създаден механизъм за извършване на разплащанията в държавата на потребителя, чрез който потребителят следва да внесе размера на участието, независимо че търговецът няма право да се разпорежда с тази банкова сметка
Има ли значение в това отношение дали се прилага Регламент „Рим I“, или Римската конвенция?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-34/18: Lovasné Tóth, Съдебно решение от 19 септември 2019 г.
1) Трябва ли точка 1, буква р) от приложението към Директива [93/13] да се тълкува в смисъл, че като императивна правна разпоредба на Съюза забранява, принципно и без да е необходим допълнителен анализ в това отношение, кредитодателят да налага на длъжника, който има качеството на потребител, стандартна договорна клауза или такава, която не е индивидуално договорена, чиято цел или резултат е да се размести доказателствената тежест?
2) В случай че въз основа на точка 1, буква р) от приложението към Директива [93/13] е необходимо да се преценят целта или последиците на договорната клауза, може ли да се приеме, че упражняването на правата на потребителите е ограничено от договорна клауза,
– по силата на която длъжникът, който има качеството на потребител, може с основание да счита, че трябва да изпълни договора в неговата цялост и всичките му отделни клаузи по начина и в степента, определени от кредитодателя, дори когато длъжникът е убеден, че претендираните от кредитодателя суми са недължими изцяло или отчасти, или
– чиито последици се състоят в ограничаване или изключване на достъпа на потребителя до способ за разрешаване на спорове, основан на лоялни преговори, тъй като за кредитодателя е достатъчно да се позове на разглежданата договорна клауза, за да се счита, че спорът е разрешен?
3) В случай че неравноправният характер на договорните клаузи, изброени в приложението към Директива [93/13], трябва да се прецени с оглед на критериите, които се съдържат в член 3, параграф 1, изпълнява ли изискванията за яснота и разбираемост по член 5 от същата директива договорна клауза, която оказва влияние върху решенията на потребителя относно изпълнението на договора, уреждането на споровете с кредитодателя по съдебен или извънсъдебен ред или върху упражняване на правата му и която клауза, макар да е граматически ясна, има правни последици, които могат да бъдат определени единствено чрез тълкуване на национални разпоредби, относно които не е имало установена съдебна практика нито към момента на сключване на договора, нито след това?
4) Трябва ли точка 1, буква м) от приложението към Директива [93/13] да се тълкува в смисъл, че договорна клауза, която не е договорена индивидуално, може да бъде неравноправна също така когато дава право на продавача или доставчика да определя едностранно дали изпълнението на потребителя отговаря на уговореното в договора и когато потребителят се счита за обвързан от нея още преди страните да са осъществили престациите си?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-383/18: Lexitor, Съдебно решение от 11 септември 2019 г.
Трябва ли член 16, параграф 1 във връзка с член 3, буква ж) от Директива 2008/48 да се тълкува в смисъл, че в случай на предсрочно погасяване на своите задължения по договор за кредит потребителят има право да получи намаляване на общите разходи по кредита, включително разходите, чийто размер не зависи от срока на договора за кредит?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-143/18: Romano, Съдебно решение от 11 септември 2019 г.
Трябва ли член 6, параграф 2, буква в) от Директива 2002/65 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна разпоредба или практика като разглежданата в главното производство, която не предвижда изключване на правото на оттегляне от договора при дистанционни договори за кредит, чието изпълнение е напълно приключено от двете страни по изричното искане на потребителя, преди потребителят да е упражнил правото си на оттегляне от договора?
Трябва ли член 4, параграф 2, член 5, параграф 1, член 6, параграф 1, втора алинея, второ тире и параграф 6 от Директива 2002/65 да се тълкуват в смисъл, че при преценката дали е получена надлежно информацията, предвидена в националното право в съответствие с член 5, параграф 1 и член 3, параграф 1, точка 3, буква а) от Директива 2002/65 и относно упражняването на правото на потребителя да се оттегли от договора, съгласно националното право следва да се изхожда единствено от способността за разбиране, която притежава относително осведоменият, в разумни граници наблюдателен и съобразителен среден потребител, като се вземат предвид всички релевантни факти и всички обстоятелства, съпътстващи сключването на договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-331/18: Pohotovosť, Съдебно решение от 5 септември 2019 г.
Трябва ли член 10, параграф 2, букви з)—й) от Директива 2008/48/ЕО във връзка с член 22, параграф 1 от същата директива да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която договорът за кредит трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, която да показва погасяването на главницата, лихвите и другите разходи?
Трябва ли член 10, параграф 2 и член 22, параграф 1 от Директива 2008/48, както се тълкуват в решение от 9 ноември 2016 г., Home Credit Slovakia (C‑42/15, EU:C:2016:842), да се прилагат към договор за кредит като разглеждания в главното производство, сключен преди постановяване на това решение и преди изменението на националната правна уредба, прието с цел да се осигури съответствие с възприетото в това решение тълкуване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-347/18: Salvoni, Съдебно решение от 4 септември 2019 г.
Трябва ли член 53 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкуват в смисъл, че не допускат възможността съдебният орган по произход, сезиран с искане да издаде удостоверението по член 53 от този Регламент във връзка с окончателно съдебно решение, да упражни служебни правомощия за установяване на нарушение на разпоредбите от глава II, раздел 4 от посочения регламент с цел да информира потребителя за евентуално установеното нарушение и да позволи на същия потребител да прецени съзнателно възможността да използва средствата за защита, предвидени в член 45 от същия регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-354/18: Rusu, Съдебно решение от 29 юли 2019 г.
Следва ли член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 261/2004 да се тълкува в смисъл, че сумата от 400 EUR, предвидена в член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 261/2004, е предназначена главно за поправяне на имуществените вреди, като неимуществените вреди следва да се разглеждат от гледна точка на член 12 от този регламент, или разпоредбата на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 261/2004 покрива главно неимуществените вреди, като имуществените се уреждат от разпоредбите на член 12?
Включва ли се в понятието за допълнително обезщетение, предвидено от член 12 от този регламент, сумата, която представлява нереализиран доход от заплата, надхвърлящ сумата от 400 EUR, определена от член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 261/2004?
Следва ли вредата, причинена от нереализиран доход от заплатата в резултат на невъзможността работникът да се яви на работа поради късното си пристигане в крайния пункт в резултат на премаршрутирането, да се разглежда от гледна точка на изпълнението на задълженията, предвидени в член 8 от Регламент № 261/2004 или в член 12 от него във връзка с член 4 от същия регламент?
Релевантно ли е при определяне на вредите, причинени на пътниците, обстоятелството, че те са се съгласили с предложението на авиокомпанията за полет на 11 септември 2016 г., макар и да са могли да предположат, че няма да получат заплата за времето, през което ще отсъстват от работа?
Следва ли член 12, параграф 1, второ изречение от Регламент № 261/2004, според който „Обезщетението, предоставено по този регламент, може да се приспадне от такова обезщетение“, да се тълкува в смисъл, че оставя на преценката на националната юрисдикция приспадането на сумата, предоставена на основание член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 261/2004 от допълнителното обезщетение или че това приспадане е задължително?
Ако приспадането на сумата не е задължително, кои са критериите, въз основа на които националната юрисдикция решава дали да приспадне сумата, предвидена в член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 261/2004 от допълнителното обезщетение?
Следва ли член 4, параграф 3 от Регламент № 261/2004 във връзка с член 8, параграф 1 от този регламент да се тълкува в смисъл, че налага на опериращия въздушен превозвач да представи на засегнатите пътници пълна информация за всички предвидени във втората от тези разпоредби възможности, или тази разпоредба задължава също и засегнатите пътници да съдействат активно при издирването на информация във връзка с това?
При условията на член 8 от Регламент № 261/2004 на кого е възложена тежестта за доказване, че е направено премаршрутиране с оглед на първа възможност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-502/18: České aerolinie, Съдебно решение от 11 юли 2019 г.
Съществува ли задължение за превозвач от Общността да заплати обезщетение на пътници на основание член 3, параграф 5, второ изречение от Регламент № 261/2004, когато превозвачът от Общността в качеството му на превозвач по договор извършва първата отсечка от директно свързан полет на летище на държава, която не е членка на Европейския съюз, откъдето съгласно споразумение за съвместно опериране въздушен превозвач, който не е превозвач от Общността, извършва втората отсечка от полета и има закъснение повече от три часа при пристигането на летището на крайния пункт на пристигане, което възниква изключително по време на втората отсечка от полета?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-163/18: Aegean Airlines, Съдебно решение от 10 юли 2019 г.
Трябва ли член 8, параграф 2 от Регламент № 261/2004 да се тълкува в смисъл, че след като даден пътник има право да поиска от туроператора си да му възстанови стойността на билета въз основа на Директива 90/314, той не може да иска възстановяване на стойността на този билет от въздушния превозвач въз основа на посочения регламент, включително когато туроператорът е във финансова невъзможност да възстанови стойността на билета и не е предприел никакви мерки, за да гарантира възстановяването?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-649/17: Amazon EU, Съдебно решение от 10 юли 2019 г.
Допуска ли член 6, параграф 1, буква в) от Директива 2011/83/ЕС национално законодателство като разглежданото в главното производство, което задължава търговеца, преди да сключи с потребител договор от разстояние или договор извън търговския обект по член 2, точки 7 и 8 от тази директива, да предостави при всички обстоятелства своя телефонен номер и изисква ли същата тази разпоредба търговецът да открие телефонна или факс линия или да създаде нова електронна поща, за да могат потребителите да се свързват с него?
Може ли търговецът да използва средства за комуникация, които не са посочени в член 6, параграф 1, буква в) от Директива 2011/83/ЕС, като например система за съобщения в реално време или за обратни телефонни обаждания, при условие че те осигуряват бързо осъществяване на контакт и ефективна комуникация?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.