4.18.06 - Потребителски кредит
Потребителски кредит
Дело C-326/22: Z. (Droit d’obtenir un duplicata du contrat de crédit), Съдебно решение от 12 октомври 2023 г.
Трябва ли в контекста на принципа на ефективност на правото на Европейския съюз член 16, параграф 1 от Директива 2008/48 да се тълкува в смисъл, че потребител или търговец, на когото потребителят е прехвърлил произтичащите от тази разпоредба от Директивата свои права, може въз основа на същата разпоредба да поиска от кредитора да му предостави екземпляр от договора (и общите условия по този договор), както и информация за погасяването на кредита, която е необходима, от една страна, за да се провери дали са изчислени правилно сумите, изплатени на потребителя като връщане на пропорционалната част от общите разходи по кредита поради неговото предсрочно погасяване, и от друга страна, за да се предяви иск за евентуалното връщане на посочените по-горе суми?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-555/21: UniCredit Bank Austria, Съдебно решение от 9 февруари 2023 г.
Следва ли член 25, параграф 1 от Директива 2014/17 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, съгласно която при упражняване на правото на кредитополучателя да погаси изцяло или отчасти размера на кредита преди изтичането на уговорения срок, дължимите от кредитополучателя лихви и зависещите от срока на кредита разходи се намаляват пропорционално, докато за независещите от срока на кредита разходи няма такава уредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-33/20: Volkswagen Bank, Съдебно решение от 9 септември 2021 г.
Следва ли член 10, параграф 2, буква а) от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че относно вида на кредита трябва евентуално да се посочи, че е налице свързан договор за кредит и/или договор за кредит с определен срок?
Следва ли член 10, параграф 2, буква г) от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че в условията за усвояването на кредита, в случай на свързани договори за кредит с оглед на финансирането на покупката на определена стока, при изплащане на сумата по кредита на продавача следва да се посочи, че кредитополучателят се освобождава от задължението си за заплащане на продажната цена до размера на изплатената сума и че продавачът е длъжен да му предаде закупената стока, ако цената е платена изцяло?
Следва ли член 10, параграф 2, буква л) от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че договорът за кредит трябва да посочва конкретна ставка на лихвения процент за просрочени плащания, приложим при сключването на този договор, и конкретно да описва механизма за регулиране на лихвения процент за просрочени плащания?
Следва ли член 10, параграф 2, буква с) от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че при изчисляването на обезщетението, дължимо при предсрочно погасяване на кредита, договорът за кредит трябва да описва конкретно и лесно разбираемо за средния потребител метода за изчисляване на това обезщетение, за да може този потребител да определи размера на обезщетението, дължимо при предсрочно погасяване, въз основа на представената в посочения договор информация?
Следва ли член 10, параграф 2 от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че не изисква договорът за кредит да посочва всички случаи, в които на страните по договора за кредит е признато право на прекратяване не от тази директива, а само от националното законодателство?
Следва ли член 14, параграф 1 от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска кредиторът да направи възражение за погасено право, когато потребителят упражни правото си на отказ съгласно тази разпоредба, щом част от предвидената в член 10, параграф 2 от тази директива задължителна информация нито е посочена в договора за кредит, нито е надлежно предоставена впоследствие, независимо дали този потребител не е знаел за съществуването на правото му на отказ и не носи отговорност за това незнание?
Следва ли Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска възможността кредиторът с основание да счита, че потребителят е злоупотребил с правото си на отказ, предвидено в член 14, параграф 1 от тази директива, когато част от предвидената в член 10, параграф 2 от тази директива задължителна информация нито е посочена в договора за кредит, нито впоследствие е надлежно предоставена, независимо дали този потребител не е знаел за съществуването на правото му на отказ?
Следва ли член 10, параграф 2, буква у) от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че договорът за кредит трябва да посочва съществената информация относно всички извънсъдебни процедури за уреждане на спорове или обезщетение, до които потребителят има достъп, и евентуално за разходите за всяка от тези процедури; обстоятелството, че оплакването или искът трябва да се подаде на хартиен носител или по електронен път; физическият или електронен адрес, на който следва да се подаде оплакването или искът, както и другите формални изисквания, на които трябва да отговаря оплакването или искът, и достатъчно ли е простото препращане в договора за кредит към достъпен в интернет процедурен правилник или към друг акт или документ, предмет на който са условията за провеждане на извънсъдебните процедури за уреждане на спорове и обезщетение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-303/20: Ultimo Portfolio Investment (Luxembourg), Съдебно решение от 10 юни 2021 г.
Изпълнено ли е надлежно и в достатъчна степен изискването, наложено на държавите членки в член 23 от Директива 2008/48 — за въвеждане в националното право на ефективни, пропорционални и възпиращи санкции при неизпълнение от кредитора на задължението за оценка на кредитоспособността на потребителя — със санкцията за отговорност за административно нарушение, която е предвидена в член 138c, параграф 1a от Административнонаказателния кодекс при неизпълнение на задължението за оценка на кредитоспособността на потребителя, съдържащо се в член 8, параграф 1 от същата директива?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-485/19: Profi Credit Slovakia, Съдебно решение от 22 април 2021 г.
Трябва ли принципът на ефективност да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда, че по отношение на иск, предявен от потребител, за да си възстанови недължимо платени суми на основание на неравноправни клаузи по смисъла на Директива 93/13 или на клаузи, противоречащи на изискванията на Директива 2008/48, се прилага тригодишен давностен срок, който започва да тече от деня, в който е осъществено неоснователното обогатяване?
Следва ли член 10, параграф 2 и член 22, параграф 1 от Директива 2008/48, както са тълкувани в решение от 9 ноември 2016 г., Home Credit Slovakia (C‑42/15, EU:C:2016:842), да се прилагат към договор за кредит, сключен преди постановяването на това решение и преди изменението на националната правна уредба, осъществено с оглед на съобразяване с възприетото в посоченото решение тълкуване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-535/20: BNP Paribas Personal Finance, Определение от 14 април 2021 г.
Допустимо ли е държава членка да въведе изискване всички елементи на договора за потребителски кредит да бъдат представени с еднакъв вид, формат и размер шрифт (не по-малък от 12), при положение че Директива 2008/48 не урежда подробно тези изисквания?
Съвместима ли е национална правна уредба, която предвижда конкретни правила за формата на представяне на информацията по договор за потребителски кредит, с изискванията на член 10, параграф 2 и член 22, параграф 1 от Директива 2008/48, ако не въвежда допълнителни информационни задължения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-503/20: Banco Santander, Определение от 25 март 2021 г.
Компетентни ли са държавите членки да определят таван на годишния процент на разходите (ГПР) по потребителските кредити, при положение че Директива 87/102 и Директива 2008/48 не съдържат хармонизирани правила относно този въпрос?
Задължен ли е националният съд да провери дали изискването за посочване на ГПР в договора за кредит е спазено, с оглед защитата на потребителя?
Допустимо ли е преюдициално запитване относно свободното предоставяне на услуги по член 56 ДФЕС, когато всички елементи на спора са ограничени в рамките на една държава членка и липсва трансграничен елемент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-778/18: Association française des usagers de banques, facet-document-type-ARRET
Mоже ли национална правна уредба да изисква превеждане на всички доходи от трудова дейност по сметка при кредитодателя, независимо от размера, падежа и срока на кредита, без да нарушава принципите на пропорционалност и целите на защитата на потребителите, предвидени в Директива 2014/17?
Допустимо ли е задължението за превеждане на доходи по сметка при кредитодателя да бъде ограничено във времето до срока на договора за кредит или до десет години, ако това е по-кратко, и съответства ли това ограничение на разпоредбите на Директива 2014/17?
Включва ли понятието „такси“ по смисъла на Директива 2007/64, Директива 2015/2366 и Директива 2014/92 отпадането на персонализирано предимство за кредитополучателя при прекратяване на договора за кредит и закриване на платежна сметка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-84/19: Profi Credit Polska, Съдебно решение от 3 септември 2020 г.
Трябва ли член 3, буква ж) и член 22 от Директива 2008/48 да се тълкуват в смисъл, че не допускат въвеждането в националния правен ред на института на „максималните нелихвени разходи по кредита“ и математическата формула за изчисляване на размера на тези разходи по член 5, точка 6‑a във връзка с член 36a от [Закона за потребителския кредит], които правни механизми позволяват в заплащаните от потребителя разходи, свързани с договора за кредит (общи разходи по кредита), да се включват и разходите за стопанската дейност, извършвана от продавача или доставчика?
Трябва ли член 1, параграф 2 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че изключва прилагането на разпоредбите от тази директива при проверката на равноправността на отделни клаузи относно нелихвените разходи по кредита, ако в действащите законови разпоредби в държавата членка се определя горна граница на тези разходи, като се предвижда, че нелихвените разходи по кредита, произтичащи от договор за потребителски кредит, не се дължат за частта, която надхвърля максималните нелихвени разходи по кредита, изчислени по определения в закона начин, или целия размер на кредита?
Трябва ли член 4, параграф 2 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че за нелихвените разходи, които са поети и заплатени от кредитополучателя заедно с кредита отделно от лихвите и които са свързани със самото сключване на договора и отпускането на кредита (под формата на такси и комисиони или по друг начин), в качеството им на клаузи от същия договор не се извършва посочената в тази разпоредба преценка относно тяхната неравноправност, ако са изразени на ясен и разбираем език?
Трябва ли член 4, параграф 2 от Директива 93/13 да се тълкува в смисъл, че договорните клаузи, в които се предвиждат различни видове разходи, свързани с отпускането на кредита, не са изразени „на ясен и разбираем език“, ако в тях не се обяснява за какви конкретни насрещни услуги се начисляват тези разходи и не позволяват на потребителите да направят разлика между тях?
Трябва ли разпоредбите на [Директива 93/13], и особено член 3, параграф 1 от Директивата, както и принципите на правото на Съюза относно защитата на потребителите и равнопоставеността на страните по договора да се тълкуват в смисъл, че не допускат въвеждането в националния правен ред на института на „максималните нелихвени разходи по кредита“ и математическата формула за изчисляването на размера на тези разходи, предвидени в член 5, точка 6‑a във връзка с член 36a от [Закона за потребителския кредит] — правна уредба, която позволява в заплащаните от потребителя разходи, свързани с договора за кредит (общи разходи по кредита), да се включват и разходи за стопанската дейност на продавача или доставчика?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-686/19: Soho Group, Съдебно решение от 16 юли 2020 г.
Явява ли се понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, съдържащо се в член 3, буква ж) от Директива 2008/48, самостоятелно понятие от правото на Европейския съюз?
Попадат ли разходите за удължаване на срока на кредита в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, съдържащо се в тази разпоредба, в хипотеза като разглежданата в главното производство, щом като условията за удължаване на срока на кредита са част от клаузите и условията, договорени между кредитора и кредитополучателя в договора за кредит?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.