4.18.06 - Потребителски кредит
Потребителски кредит
Дело C-143/23: Mercedes-Benz Bank и Volkswagen Bank, Съдебно решение от 30 октомври 2025 г.
Съвместимо ли е с правото на Съюза, по-специално с член 14, параграф 1 от Директива [2008/48], в случай на отказ от договор за потребителски кредит, който е свързан със сключен в търговски обект договор за покупко-продажба на превозно средство, размерът на компенсаторното обезщетение за обезценяването на финансираното превозно средство, дължимо от потребителя на кредитора при връщане на финансираното превозно средство, да се изчислява като от продажната цена на търговеца към момента на придобиването на превозното средство от потребителя се приспадне покупната за търговеца цена към момента на връщането на превозното средство?
Извършва ли уредбата по член 14, параграф 3, буква б), първо изречение от Директива [2008/48] пълна хармонизация по отношение на договорите за потребителски кредити, свързани с договор за покупко-продажба на превозно средство, и следователно задължителна ли е тя за държавите членки?
Съвместимо ли е с правото на Съюза, по-специално с член 14, параграф 1 от Директива [2008/48], след отказ от договор за потребителски кредит, свързан с договор за покупко-продажба на превозно средство, кредитополучателят да трябва да плати договорената лихва за периода от изплащането на кредита на продавача на финансираното превозно средство до момента на връщането на превозното средство на кредитора (или продавача)?
Трябва ли член 10, параграф 2, буква л) от [Директива 2008/48] във връзка с член 14, параграф 1, втора алинея, буква б) от [нея] да се тълкува в смисъл, че срокът за отказ не започва да тече, когато договорът за кредит не посочва конкретна ставка на лихвения процент за просрочени плащания, приложим към момента на сключването на този договор?
Може ли липсата на тази информация да засегне способността на средния потребител да прецени обхвата на правата и задълженията си по посочената директива или решението му да сключи договора, и евентуално да го лиши от възможността да упражни правата си при по същество същите условия като тези, които биха били налице, ако предоставената информацията беше пълна и точна?
Изключена ли е възможността кредиторът да направи възражение, че поради поведението си в периода между сключването на договора и упражняването на правото на отказ, а и след упражняването му, потребителят е злоупотребил с това право, когато договорът за кредит не посочва конкретна ставка на лихвения процент за просрочени плащания, приложим към момента на сключването на този договор?
Може ли квалификацията като злоупотреба с право да се основава по-специално на следните обстоятелства:
– потребителят продължава да използва финансираното превозно средство, докато съдът се произнесе по въпроса относно действителността на отказа;
– потребителят отказва да плати компенсаторно обезщетение за обезценяването на превозното средство поради ползването му?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-337/23: APS Beta Bulgaria и Agentsia za kontrol na prosrocheni zadalzhenia, Съдебно решение от 13 март 2025 г.
1) Следва ли чл. 4, пар. 2 и чл. 6, пар. 1 от [Директива 93/13] да се тълкуват в смисъл, че когато договор за кредит предвижда задължение на потребителя да сключи договор за поръчителство, по който поръчител е лице, посочено от кредитора, съдържанието на договора за поръчителство не представлява „основен предмет“ на договора с това трето лице, а част от съдържанието на договора за кредит
Има ли при това значение дали кредиторът и поръчителят са свързани лица?
2) Следва ли т. 1, б. „и“ от приложението към [Директива 93/13] да се тълкува в смисъл, че когато потребителят има задължение за осигуряване на поръчител по вече сключен договор за кредит, като една от възможностите това да стане е с ангажиране на посочено от кредитора лице, съдържанието на задължението на потребителя по сключения по-късно в деня на сключване на договора за кредит договор за осигуряване на поръчител следва да се смята за неясно поради невъзможност да избере или предложи лицето, което ще му бъде посочено от кредитора като бъдещ поръчител?
3) При отговор на предходния въпрос в смисъл, че предметът на договора за поръчителство е ясен, следва ли т. 1, б. „и“, „й“ и „м“ от приложението към [Директива 93/13] да се тълкуват в смисъл, че когато потребителят е поел задължение за осигуряване на поръчител по вече сключен договор за кредит, като една от възможностите това да стане е с ангажиране на посочено от кредитора лице, съдържанието на задължението на потребителя по договора за кредит следва да се смята неясно и това може да доведе до недействителност на договора за кредит или отделни негови клаузи?
4) Следва ли чл. 4, пар. 1 от [Директива 93/13], тълкуван във връзка с чл. 8 от [Директива 2005/29], да се тълкува в смисъл, че когато лице, което предоставя кредит, предвижда потребителят да сключи договор с посочено от кредитодателя лице, което да обезпечава вземането му срещу потребителя, представлява винаги случай на възползване от неизгодната позиция на потребителя, и оттам — агресивна търговска практика?
5) При отрицателен отговор на четвъртия въпрос — следва ли чл. 4, пар. 1 и чл. 7 от [Директива 93/13], тълкувани във връзка с чл. 8 от [Директива 2005/29], да се тълкуват в смисъл, че в едностранно съдебно производство като това за издаване на заповед за изпълнение, в което потребителят не участва, съдът може да обоснове съмнение за неравноправност на договорна клауза на основание единствено на съмнение, че клаузата може да е приета от потребителя в резултат на нелоялна търговска практика, или последната следва да се установи със сигурност?
6) Следва ли чл. 15, пар. 2 от [Директива 2008/48] да се тълкува в смисъл, че посочената разпоредба се прилага в случаите, когато договорът за кредит е свързан с допълнителна услуга — осигуряване на платено поръчителство от трето лице, и дава възможност на потребителя да предяви не само свои притезателни права поради неправомерно поведение на поръчителя като плащане след изтичане на законов срок, а и процесуални възражения, които изключват задължението към поръчителя?
7) Допуска ли чл. 15, пар. 2 от [Директива 2008/48] във връзка с принципа за ефективност, или евентуално, ако се приеме, че договорът за кредит и за поръчителство са свързани сделки — чл. 5 и чл. 7 от [Директива 93/13] във връзка с т. 1, б. „б“ и „в“ от Приложението към същата директива, национална съдебна практика, според която, когато поръчителят по свързан с договор за потребителски кредит, който е получил възнаграждение от потребителя, за да гарантира по договора за кредит, е заплатил на основния кредитор въз основа на клауза в договора въпреки изтичането на законов срок като този по чл. 147 ЗЗД, който според съдебната практика погасява напълно поръчителството, поръчителят въпреки това може да се позове на встъпване в правата на първоначалния кредитор и да иска плащане от главния длъжник, позовавайки се на неяснота в съдебните актове по прилагане на закона?
8) Следва ли чл. 3, буква „ж“ от [Директива 2008/48] във връзка с чл. 5 от [Директива 93/13] да се тълкува в смисъл, че при уредено в договора за кредит задължение за сключване на свързан с договора за кредит договор за поръчителство, което е обвързано с увеличаване на общия размер на задължението по кредита, [ГПР] по кредита следва да се изчислява и съобразно увеличените вноски с оглед възнаграждението на поръчителя
Има ли при това значение кой е избрал поръчителя и свързан ли е той с първоначалния кредитор?
9) Следва ли чл. 10, пар. 2, буква „ж“ от [Директива 2008/48] да се тълкува в смисъл, че неправилното посочване на [ГПР] в договор за кредит, сключен между търговец и потребител — кредитополучател, следва да се приеме за липса на посочване на [ГПР] в договора за кредит и националният съд да приложи последиците на вътрешното си право, предвидени за непосочване на [ГПР] в договор за потребителски кредит
Следва ли да се приеме, че тези последици задължително обвързват и платилия поръчител в отношенията му към потребителя?
10) Следва ли чл. 23, изр. второ от [Директива 2008/48] да се тълкува в смисъл, че предвидена от националния законодател санкция нищожност на договора за потребителски кредит, при която се връща само отпуснатата главница, е пропорционална за случаите, в които договор за потребителски кредит не съдържа точно посочване на [ГПР], като не посочва тези за професионален поръчител, избран от кредитора (въпреки че число за такъв процент е посочено в текста на договора за кредит)?
11) Следва ли чл. 2, пар. 2 от [Директива 2009/138] във връзка с б. А, т. 14 от Приложение № 1 към същата директива да се тълкува в смисъл, че предоставянето по занятие на дейност на платено поръчителство, при което дружеството — поръчител заплаща във всички случаи на неизпълнение пълната сума на кредит, изтеглен от потребител — главен длъжник, а възнаграждението се заплаща независимо от неизпълнението от потребителя с всяка вноска по кредита, „застрахователна дейност“ по смисъла на посочената директива?
12) При положителен отговор на единадесети въпрос — следва ли чл. 14, пар. 1 от [Директива 2009/138] да се тълкува в смисъл, че за лице, извършващо дейността, посочена в единадесетия въпрос, възниква задължение за лицензиране пред националните регулаторни органи, отговорни за издаване на лиценз на застраховател?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-85/24: BAWAG, Съдебно решение от 27 февруари 2025 г.
Трябва ли член 13, параграф 1, буква ж) от Директива [2014/17] да се тълкува в смисъл, че няма нарушение на тази разпоредба, когато кредиторът, който предлага жилищни кредити с ипотека и без ипотека в няколко варианта (а) кредити само с фиксиран лихвен процент, б) кредити с редуващи се периоди на променлив и на фиксиран лихвен процент и в) кредити само с променлив лихвен процент), предоставя (само един) представителен пример за жилищен кредит без ипотека и за жилищен кредит с ипотека, или тази разпоредба изисква да се предостави представителен пример за всяка форма на начисляване на лихва?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-472/23: Lexitor, Съдебно решение от 13 февруари 2025 г.
Трябва ли член 10, параграф 2, буква ж) от [Директива 2008/48] във връзка със съображения 6, 8 и 31 от нея да се тълкува в смисъл, че кредиторът не е изпълнил задължението си по тази разпоредба, ако вследствие на обявяването на част от разпоредбите на договора за потребителски кредит за неравноправни се окаже, че [ГПР], указан от кредитора при сключването на договора, е по-висок, отколкото когато неравноправната клауза се приеме за необвързваща?
Трябва ли член 10, параграф 2, буква к) от [Директива 2008/48] във връзка със съображения 6, 8 и 31 от нея да се тълкува в смисъл, че е достатъчно да се даде информация на потребителя за това колко често, в какви случаи и с какъв максимален процент може да се увеличават таксите във връзка с изпълнението на договора, дори ако потребителят не може да провери дали е налице даден случай, а таксата може съответно да бъде удвоена?
Трябва ли член 23 от [Директива 2008/48] във връзка със съображения 6, 8, 9 и 47 от нея да се тълкува в смисъл, че не допуска национална уредба, която предвижда само една санкция за нарушаване на информационното задължение на кредитора, независимо от тежестта на нарушението на това задължение и отражението му върху евентуалното решение на потребителя дали да сключи договора, която [санкция] се изразява в това, че кредитът става безлихвен и безплатен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-80/24: Zwrotybankowe.pl, Съдебно решение от 5 ноември 2024 г.
Трябва ли член 22, параграф 2 от Директива 2008/48 да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, позволяваща потребител да прехвърли правата, предоставени му с разпоредбите на националното законодателство, транспониращо тази директива, в полза на трето лице, което не е потребител?
Трябва ли член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13 да се тълкуват в смисъл, че задължението на съда да провери служебно дали договорна клауза е неравноправна се отнася и за клауза от договор за прехвърляне на вземания, сключен между потребител и трето лице, ако в съдебно производство третото лице обосновава с този договор своята активна процесуална легитимация да предяви иск срещу продавача или доставчика, който е първоначалният съдоговорител на потребителя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-339/23: Horyzont, Съдебно решение от 24 октомври 2024 г.
Трябва ли член 8 от Директива [2008/48] да се тълкува в смисъл, че закрепеното в него задължение на кредитора за оценка на кредитоспособността на потребителя (кредитополучателя) е равностойно на останалите предвидени в тази директива задължения (особено на задълженията за предоставяне на информация по член 10 и сл.), така че посочените в член 23 от Директивата санкции не може да са различни, тоест не може да предвиждат различни правни последици при нарушаване на всяко от тези задължения поотделно?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-76/22: Santander Bank Polska, Съдебно решение от 17 октомври 2024 г.
Трябва ли член 25, параграф 1 от Директива 2014/17 да се тълкува в смисъл, че при липса на предоставена от кредитора информация, позволяваща на националната юрисдикция да провери дали комисиона, събрана при сключването на договор за ипотечен кредит, спада към категорията разходи, които не зависят от срока на договора, националната юрисдикция трябва да приеме, че такава комисиона е обхваната от посоченото в тази разпоредба право на намаляване на общите разходи по кредита?
Трябва ли член 25, параграф 1 от Директива 2014/17 да се тълкува в смисъл, че от тази разпоредба не произтича никакъв конкретен метод за изчисляване, позволяващ да се определи размерът на намаляването на общите разходи по кредита, посочено в същата разпоредба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-409/23: Riverty, Съдебно решение от 17 октомври 2024 г.
Трябва ли член 2, параграф 2, буква е) от Директива 2008/48 да се тълкува в смисъл, че лихвите за забава и разходите за извънсъдебно събиране, които потребителят дължи в случай на забава или неизпълнение на задължението за плащане по договор за кредит, попадат в обхвата на понятията „лихва“ и „други разходи“ по смисъла на тази разпоредба
Има ли значение за отговора на този въпрос дали лихвите за забава и разходите за извънсъдебно събиране се дължат по закон или са договорени, както и дали тези лихви и разходи с договорен произход са по-високи от това, което би се дължало по закон, ако нямаше уговорка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-755/22: Nárokuj, Съдебно решение от 11 януари 2024 г.
Трябва ли членове 8 и 23 от Директива 2008/48/ЕО да се тълкуват в смисъл, че кредиторът следва да бъде санкциониран, тъй като е извършил непълна оценка на кредитоспособността на потребителя, дори когато потребителят е погасил изцяло кредита и в хода на погасяването му не е имал никакви оплаквания срещу договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-38/21: BMW Bank, Съдебно решение от 21 декември 2023 г.
Попадат ли в приложното поле на Директива 2011/83/ЕС, Директива 2008/48/ЕО и/или Директива 2002/65/ЕО договорите за лизинг на моторни превозни средства, които не предвиждат задължение за закупуване на предмета на договора, и ако да, как следва да бъдат квалифицирани тези договори?
Следва ли договор за услуга по смисъла на член 2, точка 6 от Директива 2011/83/ЕС, сключен между потребител и търговец чрез използване на средство за комуникация от разстояние, да се квалифицира като „договор от разстояние“ по смисъла на член 2, точка 7 от същата директива, ако сключването на договора е предшествано от фаза на договаряне при едновременното физическо присъствие на потребителя и на посредник, действащ от името или за сметка на търговеца?
Следва ли договор за услуга по смисъла на член 2, точка 6 от Директива 2011/83/ЕС, сключен между потребител и търговец, да се квалифицира като „договор извън търговския обект“ по смисъла на член 2, точка 8, буква a) от същата директива, ако при подготовката на сключването на договора чрез използване на средство за комуникация от разстояние потребителят е посетил търговския обект на посредник, действащ от името или за сметка на търговеца за целите на договарянето, но извършващ различна дейност от тази на търговеца?
Следва ли член 16, буква л) от Директива 2011/83/ЕС да се тълкува в смисъл, че договор за лизинг на моторно превозно средство, сключен между търговец и потребител и квалифициран като договор за услуга от разстояние или извън търговския обект по смисъла на посочената директива, попада в обхвата на изключението от правото на отказ, предвидено в тази разпоредба?
Следва ли член 10, параграф 2, буква п) от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, установяваща законова презумпция, че търговецът изпълнява задължението си да информира потребителя за правото му на отказ, когато в договора този търговец препраща към национални разпоредби, които от своя страна препращат към нормативно установен образец за информиране по този въпрос, като същевременно използва клаузи, съдържащи се в този образец, които не съответстват на изискванията на тази разпоредба от Директивата, и ако не може да тълкува разглежданата национална правна уредба в съответствие с Директива 2008/48, националната юрисдикция, сезирана със спор единствено между частноправни субекти, длъжна ли е само въз основа на правото на Съюза да остави без приложение такава правна уредба?
Следва ли член 10, параграф 2, буква п) от Директива 2008/48/ЕО, разглеждан във връзка с член 14, параграф 3, буква б) от същата директива, да се тълкува в смисъл, че размерът на дневната лихва, който трябва да бъде посочен в договора за кредит, в случаите на упражняване от страна на потребителя на правото на отказ от договора, не може да надхвърля сумата, произтичаща аритметично от договорения в този договор лихвен процент, и ако не е предоставена информация с тези характеристики, не се дължи дневна лихва?
Следва ли член 10, параграф 2, буква у) от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че договорът за кредит трябва да посочва съществената информация относно всички извънсъдебни процедури за уреждане на спорове или обезщетение, които са на разположение на потребителя, и когато е приложимо, относно разходите за всяка от тях, обстоятелството, че искането за уреждане на спор или обезщетение трябва да се подаде по пощата или по електронен път, физическия или електронния адрес, на който трябва да бъде изпратено съответното искане, както и останалите формални изисквания, на които то трябва да отговаря, като се има предвид, че обикновеното препращане в договора за кредит към процедурен правилник, който е на разположение при поискване или е достъпен в интернет, или към друг акт или документ, отнасящ се до условията за достъп до извънсъдебни процедури за уреждане на спорове и обезщетение, не е достатъчно?
Следва ли член 10, параграф 2, буква с) от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че за целите на изчисляване на обезщетението, дължимо при предсрочно погасяване на кредита, договорът за кредит по принцип трябва да описва конкретно и лесно разбираемо за средния потребител начина на изчисляване на това обезщетение, за да може този потребител да определи размера на обезщетението, дължимо при предсрочно погасяване, въз основа на предоставената в посочения договор информация, и при липса на конкретно и лесно разбираемо указание за начина на изчисляване, такъв договор може да изпълни предвиденото в тази разпоредба задължение, стига да съдържа други данни, позволяващи на потребителя лесно да определи размера на съответното обезщетение, и по-специално максималния му размер?
Следва ли член 14, параграф 1, втора алинея, буква б) от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че когато информация, предоставена от кредитора на потребителя на основание член 10, параграф 2 от тази директива, се окаже непълна или невярна, срокът за отказ започва да тече само ако тази непълна или невярна информация не може да засегне способността на потребителя да прецени обхвата на своите права и задължения по тази директива, нито решението му да сключи договора, и когато е приложимо, не може да го лиши от възможността да упражни пълноценно правата си при същите условия като тези, които биха били налице, ако предоставената информация беше пълна и точна?
Следва ли член 10, параграф 2, буква л) от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че договорът за кредит трябва да упоменава, под формата на конкретен процент, лихвения процент за просрочени плащания, приложим към момента на сключването на договора, и конкретно да описва механизма за неговото регулиране, като когато посоченият лихвен процент се определя в зависимост от променлив във времето референтен лихвен процент, в договора за кредит трябва да се посочи приложимият към датата на сключването на договора референтен лихвен процент, начинът на изчисляване на лихвения процент за просрочени плащания в зависимост от референтния лихвен процент трябва да бъде представен в договора по начин, който е лесно разбираем за средния потребител, и в договора за кредит трябва да се посочи честотата на изменение на този референтен лихвен процент?
Следва ли член 14, параграф 1 от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че пълното изпълнение на договора за кредит води до погасяване на правото на отказ и че кредиторът няма основание да се позовава на обстоятелството, че поради поведението си в периода между сключването на договора и упражняването на правото на отказ от договора, а и след упражняването на това право потребителят е упражнил неправомерно това право, ако поради непълна или невярна информация в договора за кредит, несъответстваща на член 10, параграф 2 от Директива 2008/48, срокът за отказ не е започнал да тече?
Следва ли Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че не допуска възможността, при упражнено от потребителя право на отказ съгласно член 14, параграф 1 от тази директива, кредиторът да се позове на погасяването на това право съобразно националните разпоредби, ако в договора за кредит не се съдържа информация дори и за едно от предвидените в член 10, параграф 2 от тази директива задължителни обстоятелства или посочената в договора информация е непълна или невярна, без впоследствие да е била надлежно предоставена, и поради това срокът за отказ, предвиден в същия член 14, параграф 1, не е започнал да тече?
Следва ли член 14, параграф 1 от Директива 2008/48/ЕО във връзка с принципа на ефективност да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която предвижда, че когато потребителят се отказва от свързан договор за кредит по смисъла на член 3, буква н) от тази директива, той трябва да върне на кредитора стоките, финансирани с кредита, или да го покани да си вземе обратно стоките, без в същото време кредиторът да има задължението да възстанови вече платените от потребителя месечни вноски по кредита?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.