4.11.18 - Безопасност на храните
Безопасност на храните
Дело C-199/18: Pollo del Campo и Avi Coop, Съдебно решение от 12 септември 2019 г.
Трябва ли член 27 от Регламент [№ 882/2004], който предвижда, че за дейностите, посочени в раздел А от приложение IV и раздел А от приложение V, държавите членки осигуряват събирането на такса, да се тълкува в смисъл, че налага задължение за плащане на всички земеделски производители дори когато „извършват дейностите по клане и транжиране на месо като спомагателна и свързана с отглеждането на животните дейност“?
Може ли държавата да освободи някои категории стопани от задължението за плащане на санитарни налози, при положение че е създала система за събиране на налозите, която като цяло може да гарантира покриването на разходите, направени за целите на официалния контрол, или да прилага по-ниски такси от предвидените в Регламент № 882/2004?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-686/17: Zentrale zur Bekämpfung unlauteren Wettbewerbs Frankfurt am Main, Съдебно решение от 4 септември 2019 г.
Следва ли за дефиниране на понятието за страна/държава на произход по член 113а, параграф 1 от Регламент № 1234/2007 и по член 76, параграф 1 от Регламент № 1308/2013 да се използват определенията в член 23 и сл. от Митническия кодекс на Общността и в член 60 от Митническия кодекс на Съюза?
От местен произход по смисъла на член 23 от [Митническия кодекс на Общността] и на член 60, параграф 1 от [Митническия кодекс на Съюза] ли са култивирани гъби, чиято реколта е прибрана на територията на страната, в случаите, когато съществени етапи от производството се осъществяват в други държави — членки на Европейския съюз, и култивираните гъби са пренесени на територията на страната едва три или по-малко дни преди първата реколта?
Следва ли забраната за въвеждане в заблуда, установена в член 2, параграф 1, буква a), подточка i) от Директива 2000/13 и в член 7, параграф 1, буква a) от Регламент № 1169/2011, да се прилага по отношение на предвиденото съгласно член 113а, параграф 1 от Регламент № 1234/2007 и член 76, параграф 1 от Регламент № 1308/2013 посочване на страната на произход?
Допустимо ли е към предвиденото съгласно член 113а, параграф 1 от Регламент № 1234/2007 и член 76, параграф 1 от Регламент № 1308/2013 посочване на произхода да се добавят допълнителни уточнения с цел да се предотврати забранено от член 2, параграф 1, буква а), подточка i) от Директива 2000/13, както и от член 7, параграф 1, буква а) от Регламент № 1169/2011 въвеждане в заблуда?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-528/16: Confédération paysanne и др., Съдебно решение от 25 юли 2018 г.
1) Представляват ли получените чрез мутагенеза организми [ГМО] по смисъла на член 2 от Директива 2001/18, въпреки че по силата на член 3 от [тази директива] и приложение IБ към нея са освободени от задълженията във връзка с освобождаването и пускането на пазара на [ГМО]
По-специално, могат ли техниките на мутагенеза, и по-конкретно новите техники на насочена мутагенеза, използващи практики на генното инженерство, да се разглеждат като техники, изброени в приложение IA, към което препраща член 2
Оттук, трябва ли членове 2 и 3 от Директива [2001/18] и приложения IA и IБ към нея да се тълкуват в смисъл, че освобождават от предпазни мерки, от оценка на въздействието и от проследимост всички генетично модифицирани организми и семена, получени чрез мутагенеза, или само организмите, получени чрез конвенционалните методи на произволна мутагенеза чрез йонизиращо лъчение или излагане на химични мутагени, съществуващи преди приемането на тези текстове?
2) Представляват ли получените чрез мутагенеза сортове генетично модифицирани сортове по смисъла на член 4 от Директива [2002/53], които не са освободени от задълженията, предвидени в тази директива
В противен случай, еднакво ли е приложното поле на тази директива с определеното от членове 2 и 3 от Директива [2001/18] и приложение IБ към нея и освободени ли са сортовете, получени чрез мутагенеза, от задълженията, предвидени в Директива [2002/53] за целите на вписването на генетично модифицираните сортове в общия каталог на сортовете от земеделски растителни видове?
3) Представляват ли членове 2 и 3 от Директива [2001/18] относно съзнателното освобождаване на [ГМО] в околната среда и приложение IБ към нея, доколкото изключват мутагенезата от приложното поле на предвидените в [тази директива] задължения, мярка за пълна хармонизация, забраняваща на държавите членки да налагат спрямо организмите, получени чрез мутагенеза, всички или част от задълженията, предвидени в [посочената директива], или каквото и да било друго задължение, или при транспонирането им държавите членки разполагат със свобода на преценка при определяне на правилата, които могат да се прилагат към организмите, получени чрез мутагенеза?
4) Може ли — с оглед на развитието на техниките на генното инженерство, появяването на нови сортове растения, получени благодарение на тези техники, и съществуващата понастоящем научна неяснота относно въздействието им и потенциалните рискове, произтичащи от тях за околната среда и здравето на човека и животните — да се оспори валидността на членове 2 и 3 от Директива [2001/18] и на приложения IA и IБ към нея от гледна точка на принципа на предпазните мерки, гарантиран от член [191, параграф 2] ДФЕС, доколкото тези разпоредби не подлагат [ГМО], получени чрез мутагенеза, на предпазни мерки, оценка на въздействието и проследимост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-169/17: Asociación Nacional de Productores de Ganado Porcino, Съдебно решение от 14 юни 2018 г.
Трябва ли членове 34 ДФЕС и 35 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разпоредбата на член 8, параграф 1 от [Кралски декрет № 4/2014], която установява като условие за използване на термина „ibérico“ за продукти, произведени или предлагани на пазара в Испания, производителите на свине от иберийска порода в стопанства, развиващи интензивно животновъдство (de cebo), да увеличат минималната разполагаема свободна площ за животни с живо тегло над 110 kg на 2 m2 за всяко животно, ако се установи, че целта на тази мярка е повишаване на качеството на продуктите, за които се отнася посоченият нормативен акт?
Трябва ли член 3, параграф 1, буква а) във връзка с член 12 от [Директива 2008/120] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като съдържащата се в член 8, параграф 1 от Кралски декрет № 4/2014, която установява като условие за използване на термина „ibérico“ за продукти, произведени или предлагани на пазара в Испания, производителите на свине от иберийска порода в стопанства, развиващи интензивно животновъдство (de cebo), да увеличат минималната разполагаема свободна площ за животни с живо тегло над 110 kg на 2 m2 за всяко животно, при условие че целта на националната разпоредба е повишаване на качеството на продуктите, а не конкретно подобряване на защитата на свинете?
При отрицателен отговор на предходния въпрос, трябва ли член 12 от Директива [2008/120/ЕО] във връзка с членове 34 и 35 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба като тази на член 8, параграф 1 от Кралски декрет № 4/2014, която изисква от производителите от други държави членки — с цел повишаване на качеството на продуктите, произведени или предлагани на пазара в Испания, а не за по-голяма защита на свинете — изпълнението на същите условия за отглеждане на животните, които установява за испанските производители, за да може получените от техните прасета продукти да използват търговските наименования, които посоченият Кралски декрет регламентира?
Трябва ли членове 34 ДФЕС и 35 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разпоредбата член 8, параграф 2 от [Кралски декрет № 4/2014], която установява минимална кланична възраст от 10 месеца за прасетата, от които се произвеждат продукти с обозначението „de cebo“, с цел повишаване на качеството на тези продукти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-107/16: Fidenato, Определение от 23 ноември 2017 г.
Задължена ли е Комисията да приеме мерки за спешна намеса по искане на държава членка, когато не е очевидно наличие на сериозен риск за здравето или околната среда от разрешен ГМО продукт?
Може ли държава членка да приеме национални мерки за спешна намеса при липса на такива от Комисията, след като е изпълнила процедурните изисквания?
Позволява ли принципът на предпазливостта приемане или поддържане на спешни мерки от държавите членки без наличие на „очевиден сериозен риск“, предвиден в член 34 от Регламент № 1829/2003?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-596/15: Bionorica/Комисия, Съдебно решение от 23 ноември 2017 г.
Явяват ли се писмата на Комисията от 19 юни 2014 г. достатъчно ясно изразяване на становище по смисъла на член 265 ДФЕС, което преустановява твърдяното неправомерно бездействие?
Съществува ли правен интерес за жалбоподателите Bionorica и Diapharm да искат установяване на неправомерно бездействие на Комисията по отношение на оценката на здравните претенции за растителни вещества?
Притежава ли Diapharm процесуална легитимация да предяви иск за установяване на неправомерно бездействие по член 265 ДФЕС във връзка със здравните претенции за растителни вещества?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-111/16: Fidenato и др., Съдебно решение от 13 септември 2017 г.
Длъжна ли е Европейската комисия съгласно член 34 от Регламент (ЕО) № 1829/2003 във връзка с член 53 от Регламент (ЕО) № 178/2002 да приема спешни мерки по смисъла на последния член, когато държава членка я уведоми официално, в съответствие с член 54, параграф 1 от последния регламент, за необходимостта от предприемане на такива мерки, при положение че не е очевидно, че продукт, разрешен или в съответствие с Регламент № 1829/2003, може да представлява сериозен риск за здравето на хората, здравето на животните или околната среда?
Може ли държава членка, след като официално е уведомила Европейската комисия за необходимостта от предприемане на спешни мерки и когато последната не е предприела действия в съответствие с член 53 от Регламент № 178/2002, от една страна, да предприеме такива мерки на национално равнище, и от друга страна, да ги запази или продължи, докато Комисията не приеме на основание член 54, параграф 2 от последния регламент решение, с което налага тяхното продължаване, изменение или отмяна?
Позволява ли член 34 от Регламент № 1829/2003 във връзка с принципа на предпазните мерки, обявен в член 7 от Регламент № 178/2002, на държавите членки да приемат, съгласно член 54 от Регламент № 178/2002, временни защитни мерки само въз основата на този принцип, без да са спазени материалноправните условия, предвидени в член 34 от Регламент № 1829/2003?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-519/16: Superfoz – Supermercados, Съдебно решение от 26 юли 2017 г.
Следва ли членове 26 и 27 от Регламент № 882/2004 да се тълкуват в смисъл, че не допускат въвеждането на такса като разглежданата в главното производство само за обектите за търговия на дребно с храни, без приходите от тази такса да служат за финансиране конкретно на официалния контрол, извършван във връзка с тези задължени лица или в тяхна полза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-672/15: Noria Distribution, Съдебно решение от 27 април 2017 г.
Допускат ли разпоредбите на Директива 2002/46 и тези на Договора за функционирането на ЕС относно свободното движение на стоки правна уредба на държава членка като приложимата в главното производство, която не предвижда процедура за пускането на пазара в тази държава членка на хранителни добавки, в които съдържанието на хранителни вещества превишава определените с тази правна уредба максимални дневни дози и които законно се произвеждат или търгуват на пазара в друга държава членка?
Допускат ли разпоредбите на Директива 2002/46, и конкретно на член 5, както и разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно свободното движение на стоки, максималните количества по член 5 от Директивата да се определят пропорционално на препоръчителния дневен прием — на стойност, три пъти по-висока от препоръчителния дневен прием за слабо рисковите хранителни вещества, на стойност, равна на препоръчителния дневен прием за хранителните вещества с риск от превишаване на горната граница за безопасен прием, и на стойност под препоръчителния дневен прием или на нулева стойност за най-рисковите хранителни вещества?
Допускат ли разпоредбите на Директива 2002/46 и тези на Договора за функционирането на ЕС относно свободното движение на стоки научната оценка на риска по член 5, параграф 1, буква а) от Директивата, задължително предхождаща установяването на горната граница за безопасен прием, която е един от критериите, които трябва да се отчитат при определянето на максималните количества по член 5, да се извършва само въз основа на национални научни становища, при положение че към момента на приемането на съответната мярка също така има достоверни и актуални международни научни становища, които съдържат заключение в полза на възможността за определяне на по-висока граница?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-177/15: Nelsons, Съдебно решение от 23 ноември 2016 г.
Прилага ли се разпоредбата на член 28, параграф 2, първа част на изречението от Регламент № 1924/2006, когато съответният продукт се предлага на пазара под своето търговско наименование преди 1 януари 2005 г. не като храна, а като лекарствен продукт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.