всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

4.11.18 - Безопасност на храните

Безопасност на храните

Дело C-386/23: Novel Nutriology, Съдебно решение от 30 април 2025 г.

Допускат ли се растителни („ботанически“) субстанции да се рекламират със здравни претенции (член 10, параграф 1 от Регламент № 1924/2006) или с позоваване на общите, неспецифични ползи от хранително вещество или храната за цялостното добро здраве или здравно благополучие (член 10, параграф 3 от Регламент № 1924/2006), без тези претенции да са разрешени в съответствие с посочения регламент и да са включени в списъка на разрешените претенции по членове 13 и 14 от същия регламент (член 10, параграф 1 от Регламента) или без това позоваване да е съпроводено от специфична здравна претенция, включена в списъците по член 13 или член 14 от същия регламент (член 10, параграф 3 от Регламента), преди да е приключила оценката на [ЕОБХ] и Комисията да се е произнесла относно включването на заявените претенции за „ботанически“ субстанции в списъците на Общността по членове 13 и 14 от Регламент № 1924/2006?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-399/22: Confédération paysanne () и tomates du Sahara occidental), Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.

Трябва ли член 207 ДФЕС, Регламент (ЕС) 2015/478 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2015 година относно общите правила за внос и Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти да се тълкуват в смисъл, че допускат държава членка едностранно да приеме мярка за забрана на вноса на селскостопански продукти, чието етикетиране системно не отговаря на правната уредба на Съюза относно посочването на страната или територията на произход?
Трябва ли член 76 от Регламент № 1308/2013 във връзка с член 3, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 543/2011 на Комисията от 7 юни 2011 година да се тълкува в смисъл, че върху етикетите на добитите на територията на Западна Сахара пъпеши „Шаранте“ и чери домати трябва — на етапите на вноса им и на продажбата им на потребителите — като страна на произход да се посочва само Западна Сахара?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-438/23: Protéines France и др., Съдебно решение от 4 октомври 2024 г.

Следва ли разпоредбите на член 7 от Регламент [№ 1169/2011], които изискват на потребителите да се предоставя незаблуждаваща информация по отношение на естеството, същността и свойствата на храните, да се тълкуват в смисъл, че конкретно хармонизират — по смисъла на член 38, параграф 1 от същия регламент и за целите на прилагането му — въпроса за използването на евентуално заблуждаващи потребителя наименования на продукти с животински произход от месарската, колбасарската и рибната промишленост за описване, предлагане на пазара или рекламиране на храни, съдържащи растителни протеини, и съответно са пречка държавата членка да се намесва по този въпрос чрез приемането на национални мерки, които регламентират или забраняват използването на такива наименования?
Следва ли разпоредбите на член 17 от Регламент [№ 1169/2011], които предвиждат, че при липса на официално наименование, храната се идентифицира чрез нейното обичайно или описателно наименование, във връзка с разпоредбите на [точка] 4 от част A от приложение VI към него, да се тълкуват в смисъл, че конкретно хармонизират — по смисъла на член 38, параграф 1 от същия регламент и за целите на прилагането му — въпроса за съдържанието и за използването на обозначаващи храни с животински произход наименования, различни от официалните, за описване, предлагане на пазара или рекламиране на храни, съдържащи растителни протеини, включително в случай на цялостно заменяне на всички съставки с животински произход на храна със съставки с растителен произход, и съответно са пречка държавата членка да се намесва по този въпрос чрез приемането на национални мерки, които регламентират или забраняват използването на такива наименования?
При утвърдителен отговор на първия или на втория въпрос, пречка ли е конкретното хармонизиране — по смисъла на член 38, параграф 1 от Регламент [№ 1169/2011] и за целите на прилагането му — извършено чрез разпоредбите на членове 7 и 17 от същия регламент във връзка с разпоредбите на [точка] 4 от част A от приложение VI към него:
а) за приемането от държава членка на национална мярка, с която се предвижда налагането на административни санкции при неизпълнение на произтичащите от разпоредбите на този регламент предписания и забрани?
б) за приемането от държава членка на национална мярка, с която се определя съдържанието на растителните протеини, под което използването на обозначаващи храни с животински произход наименования, различни от официалните, за да се опишат, предлагат на пазара или рекламират храни, съдържащи растителни протеини, остава разрешено?
При отрицателен отговор на първия и на втория въпрос, допускат ли разпоредбите на членове 9 и 17 от Регламент [№ 1169/2011] държава членка:
а) да приеме национална мярка, с която се определя съдържанието на растителни протеини, под което използването на обозначаващи храни с животински произход наименования, различни от официалните, е разрешено за описване, предлагане на пазара или рекламиране на храни, съдържащи растителни протеини;
б) да приеме национална мярка, с която се забранява използването на някои обичайни или описателни наименования, включително когато към тях са прибавени допълнителни обозначения, гарантиращи обективното информиране на потребителя;
в) да приеме мерките, посочени в [букви a) и б) от четвъртия въпрос], само по отношение на произведените на нейната територия продукти, без да нарушава в такъв случай принципа на пропорционалност на тези мерки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-13/23: cdVet Naturprodukte, Съдебно решение от 29 февруари 2024 г.

Съвместим ли е [Регламент № 1831/2003], и по-специално член 3, параграф 1, буква а), член 4, параграф 1, член 7, параграф 1 и член 10, параграф 1, буква а) и параграфи 2 и 5 от посочения регламент, които без оглед на обстоятелствата в конкретния случай налагат обща забрана за пускане на пазара, използване и преработка на фуражни добавки, в случай че липсва разрешително за това, с принципа на пропорционалност, уреден в член 52, параграф 1 от [Хартата], като се имат предвид свободата на стопанската инициатива, защитена от член 16 от Хартата и правото на собственост съгласно член 17, параграф 1 от нея?
В случай че Съдът отговори утвърдително на първия преюдициален въпрос, от което следва, че [Регламент № 1831/2003], и по-специално член 3, параграф 1, буква а), член 4, параграф 1, член 7, параграф 1 и член 10, параграф 1, буква а) и параграфи 2 и 5 от посочения регламент, биха намерили приложение без ограничения: използваният от жалбоподателя като фуражна добавка екстракт, който според продуктовата спецификация на поддоставчика е произведен от семки и кори на грейпфрут и в същата е посочен като екстракт от семки на грейпфрут (по-точно екстракт S от семки на грейпфрут), представлява ли посоченото в член 2, [параграф] 3 от [Регламент за изпълнение 2021/758] във връзка с част 1, глава I.A от приложение I към същия регламент, вещество (при всички случаи и) „екстракт от грейпфрут CoE 140“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-745/22: Micreos Food Safety, Съдебно решение от 22 февруари 2024 г.

Следва ли [Регламент № 853/2004] да се тълкува в смисъл, че продукт като Listex™ P100 на [Micreos Food Safety],— който притежава характеристиките, описани в [научното] становище на [ЕОБХ] от 07 юли 2016 г. и освен това, според [Micreos Food Safety], се прилага извън кланиците през последните етапи на производствения процес и не е предназначен за премахване на повърхностното замърсяване от продуктите от животински произход, а за предотвратяване на замърсяването — попада в приложното поле на член 3, параграф 2 от него (и следователно за пускането му на европейския пазар се изисква предварително одобрение от Комисията съгласно член 11а от [Регламент № 853/2004])?
При отрицателен отговор на първия въпрос:
Следва ли Регламент (ЕО) № 1333/2008 да се тълкува в смисъл, че посоченият по-горе продукт на [Micreos Food Safety] представлява „добавка в храната“ или „спомагателно вещество“ [съответно по смисъла на член 3, параграф 2, букви а) и б) от Регламент № 1333/2008)]?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-760/21: Kwizda Pharma, Съдебно решение от 2 март 2023 г.

1а)
За да бъде класифициран даден продукт като „храна за специални медицински цели“, трябва ли да е доказано, че той може да постигне обещаните във връзка с конкретно заболяване или страдание резултати само в рамките на диетотерапията, която по здравословни съображения е целесъобразна при това заболяване или страдание с оглед на произтичащите от това страдание или заболяване хранителни изисквания?
1б)
Следва ли в този контекст да се счита, че диетотерапия е налице само когато дадено лице промени хранителния си режим, като приема други или допълнителни хранителни вещества, които се усвояват от организма чрез процеса на храносмилане?
1в)
За квалифицирането като храна за специални медицински цели необходимо ли е освен това страданието или заболяването, за което е предназначен продуктът, да изисква диетотерапия, при която пациентът приема съдържащите се в продукта хранителни вещества, които не могат да бъдат усвоени чрез нормалния хранителен режим?
1г)
Трябва ли храната за специални медицински цели да оказва медицинското си действие само поради обстоятелството че съдържа всички или някои от хранителните вещества, които не могат да бъдат усвоени чрез нормалния хранителен режим, но които за пациента са абсолютно необходими или наложителни за поддържането на жизнените му функции?
При отрицателен отговор: какъв вид съставки трябва да съдържа даден продукт, за да отговаря на изискванията за храна за специални медицински цели?
2а)
Изключва ли класифицирането на даден продукт като добавка към храни възможността за класифицирането му като храна за специални медицински цели?
2б)
При отрицателен отговор: въз основа на какви критерии следва да се определи, че дадена добавка към храни не може да бъде класифицирана като храна за специални медицински цели?
2в)
Възможно ли е „диетотерапия“ по смисъла на член 2, параграф 2, буква ж) от Регламент [№ 609/2013] да се състои и само в употребата на „добавки към храни“ по смисъла на [Директива 2002/46] за сближаване на законодателствата на държавите членки по отношение на добавките към храни?
2г)
За да бъде дадена храна за специални медицински цели, достатъчно ли е да съдържа хранителни вещества, които могат да бъдат усвоени и чрез приема на добавки към храни или на други храни, които обаче с оглед на определено заболяване или страдание са съчетани по специфичен начин?
3)
Въз основа на какви критерии следва да се прави разлика между лекарствен продукт и храна за специални медицински цели или съответно да се прави разграничение между двете?
4)
Трябва ли изискването в член 2, параграф 2, буква ж) от Регламент [№ 609/2013], съгласно което съставките, които са от определящо значение за класифицирането като храна за специални медицински цели, трябва да произведат действието си в рамките на диетотерапия, която не може да бъде постигната чрез промяна на нормалния хранителен режим, да се тълкува в смисъл, че пациент, с оглед на чието заболяване или страдание се пуска на пазара храната за специални медицински цели, не може да задоволи в достатъчна степен хранителните си изисквания чрез приема на широко разпространени храни?
5а)
Относителен ли e изразът „които не могат да бъдат задоволени с диетотерапия единствено чрез промяна на нормалния хранителен режим“ в член 2, параграф 2, буква ж) от Регламент [№ 609/2013], доколкото следва да се счита, че това изискване е изпълнено и когато необходимият с оглед на съответното заболяване или страдание хранителен прием може да бъде осъществен само с особени усилия чрез приема на широко разпространени храни (по-специално добавки към храни)?
5б)
При утвърдителен отговор: въз основа на какви критерии следва да се определи, че свързаните с приема на широко разпространени храни усилия изпълняват изискването „които не могат да бъдат задоволени с диетотерапия единствено чрез промяна на нормалния хранителен режим“ в член 2, параграф 2, буква ж) от Регламент [№ 609/2013]
Следва ли да се приеме, че за да е изпълнено това изискване, е достатъчно по-специално пациентът да трябва да приема поотделно няколко широко разпространени добавки към храни?
6а)
Какво следва да се разбира под понятието „хранително вещество“ [Nährstoff] по смисъла на член 2, параграф 2, буква ж) от Регламент [№ 609/2013]?
6б)
По какви критерии следва да се установи дали определена съставка на даден продукт следва да се класифицира като хранително вещество [Nährstoff] по смисъла на член 2, параграф 2, буква ж) от Регламент [№ 609/2013]?
7а)
За да е изпълнено изискването „се използват под медицинско наблюдение“, съдържащо се в член 2, параграф 2, буква ж) от Регламент [№ 609/2013], достатъчно ли е този продукт да се отпуска в аптека, без да е необходимо предварително лекарско предписание?
7б)
Въз основа на какви критерии следва да се установи дали изискването за използване под медицинско наблюдение по смисъла на член 2, параграф 2, буква ж) от Регламент [№ 609/2013] е изпълнено по отношение на определен продукт?
7в)
Какви последици би имало евентуалното обстоятелство, че в конкретния случай или съответно дори по принцип, не се изпълнява посоченото изискване за използване под медицинско наблюдение по смисъла на член 2, параграф 2, буква ж) от Регламент [№ 609/2013]?
8а)
Следва ли да се приеме, че храна за специални медицински цели е налице само ако тази храна не може да се използва без медицинско наблюдение?
8б)
При утвърдителен отговор, въз основа на какви критерии следва да се определи дали дадена храна може да се използва и без медицинско наблюдение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-688/21: Confédération paysanne и др. (Mutagenèse aléatoire in vitro), Съдебно решение от 7 февруари 2023 г.

Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 2001/18 във връзка с точка 1 от приложение IБ към тази директива и с оглед на съображение 17 от нея да се тълкува в смисъл, че за да се разграничат сред техниките/методите на мутагенеза техниките/методите, които традиционно са били използвани в редица приложения и чиято безопасност е отдавна известна по смисъла на решение [от 25 юли 2018 г., Confédération paysanne и др. (C‑528/16, EU:C:2018:583)], е достатъчно да се вземат предвид само начините, по които мутагенът модифицира генетичния материал на организма, или, напротив, следва да се вземат предвид всички вариации на организма, предизвикани от използвания способ, включително сомаклоналните вариации, които могат да засегнат човешкото здраве и околната среда?
Трябва ли член 3, параграф 1 от [Директива 2001/18] във връзка с точка 1 от приложение IБ към тази директива и с оглед на съображение 17 от нея да се тълкува в смисъл, че за да се прецени дали дадена техника/метод на мутагенеза традиционно е бил(а) използван(а) в редица приложения и дали безопасността ѝ(му) е отдавна известна по смисъла на решение [от 25 юли 2018 г., Confédération paysanne и др. (C‑528/16, EU:C:2018:583)], е достатъчно да се вземат предвид само отглежданите на полето култури от получени чрез тази техника/метод организми или, напротив, че е възможно да се вземат предвид и научните изследвания и публикации, които не се отнасят до тези култури, като, що се отнася до тези изследвания и публикации, само тези от тях, имащи отношение към рисковете за човешкото здраве и за околната среда, ли са меродавни?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-595/21: LSI – Germany, Съдебно решение от 1 декември 2022 г.

Трябва ли разпоредбите на член 17, параграфи 1, 4 и 5 във връзка с част А, точка 4 от приложение VI към Регламент № 1169/2011 да се тълкуват в смисъл, че изразът „наименование на продукта“, съдържащ се в част А, точка 4 от приложение VI, има самостоятелно значение, различно от това на израза „наименование на храната“ по смисъла на член 17, параграф 1 от този регламент, и следователно може да обхваща не само официално, обичайно или описателно наименование, но и „запазена като интелектуална собственост марка“, „търговско наименование“ или „популярно наименование“, посочени в член 17, параграф 4 от посочения регламент?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-418/21: Orthomol, Съдебно решение от 27 октомври 2022 г.

При какви обстоятелства са налице други хранителни изисквания по здравословни причини по смисъла на член 2, параграф 2, буква ж), втора алтернатива от Регламент № 609/2013,
и по-специално: необходимо ли е за това — освен посочената в първа алтернатива ограничена, понижена или нарушена способност да се поемат, смилат, поглъщат, метаболизират или отделят обикновени храни — да съществуват засилени поради заболяване хранителни изисквания, които да се покриват с храната, или е достатъчно, ако приемът на тази храна носи общи ползи за пациента, тъй като съдържащите се в нея вещества противодействат на нарушената способност или облекчават свързаните с нея симптоми?
При утвърдителен отговор на първия въпрос по смисъла на последно споменатата алтернатива: означават ли „общоприети научни данни“ по смисъла на член 2, параграф 2 от Делегиран регламент [2016/128] във всички случаи рандомизирано, двойно сляпо, плацебо контролирано клинично изпитване, което, макар да не се отнася специално до въпросния продукт, поне предоставя данни да се предположи наличието на посочените ефекти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Дело C-51/21: Aktsiaselts M.V.WOOL, Съдебно решение от 30 юни 2022 г.

Член 3, параграф 1 от Регламент № 2073/2005 и [микробиологичният критерий за нулева толерантност], посочен в точка 1.2 […] в глава 1 от приложение I към този регламент, трябва ли с оглед на целта за защита на здравето на хората, както и с оглед на целите, преследвани с посочения регламент и с Регламент № 178/2002 […], да се тълкуват в смисъл, че когато стопанският субект в хранителната промишленост не е успял да докаже по задоволителен начин пред компетентния орган, че готови за консумация храни, които могат да подпомагат растежа на Listeria monocytogenes, различни от предназначените за кърмачета или за специални медицински цели храни, няма да превишат границата от 100 cfu/g през срока им на годност, при всички положения [горепосоченият микробиологичен критерий] се прилага и за продукти, предложени на пазара по време на срока им на годност?
При отрицателен отговор на първия въпрос: вторият микробиологичен критерий [за нулева толерантност] трябва ли с оглед на целта за защитата на здравето на хората, както и с оглед на целите, преследвани с Регламент № 2073/2005 и с Регламент № 178/2002 […], да се тълкува в смисъл, че независимо от това дали стопанският субект в хранителната промишленост може да докаже по задоволителен начин пред компетентния орган, че хранителният продукт няма да превиши границата от 100 cfu/g през срока му на годност, за този хранителен продукт се прилагат два алтернативни микробиологични критерия, а именно: [първо,] докато хранителният продукт е под контрола на стопанския субект в хранителната промишленост, се прилага критерият [за нулева толерантност] и [второ,] след като хранителният продукт напусне контрола на стопанския субект в хранителната промишленост — критерият „100 cfu/g“?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

1236 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "СЕС"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.

За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Subscription Form