4.11.18 - Безопасност на храните
Безопасност на храните
Дело C-533/20: Upfield Hungary, Съдебно решение от 24 март 2022 г.
Следва ли разпоредбите на Регламент (ЕС) № 1169/2011, и по-конкретно член 18, параграф 2 от посочения регламент, да се тълкуват в смисъл, че при влагане на витамини в храните списъкът на съставките на съответната храна трябва да включва наред с наименованието на витамините и тяхното обозначение в съответствие с витаминните форми, които могат да бъдат влагани в храните?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-881/19: Tesco Stores ČR, Съдебно решение от 13 януари 2022 г.
Трябва ли правилото, установено в част Д, точка 2, буква а) на приложение VII към Регламент № 1169/2011, да се тълкува в смисъл, че в случая с храна, предназначена за крайния потребител в Чешката република, е възможно сред съставките на продукта да се посочи сложна съставка, упомената в част А, точка 2, буква в) от приложение I към Директива 2000/36, без да се описва нейният състав, само ако наименованието на тази сложна съставка съответства точно на текста на чешки език на приложение I към Директива 2000/36?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-388/20: Dr. August Oetker Nahrungsmittel, Съдебно решение от 11 ноември 2021 г.
Трябва ли член 31, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1169/2011 да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба се прилага само към храните, за които е необходимо приготвяне и начинът на приготвяне е предварително зададен?
При отрицателен отговор на първия въпрос: с формулировката „на 100 g“, използвана в член 33, параграф 2, втора алинея от Регламент № 1169/2011, единствено 100 g продукт във вида, в който се продава, ли се има предвид, или — най-малкото и —100 g от храната след приготвянето ѝ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-579/19: Food Standards Agency, Съдебно решение от 2 септември 2021 г.
Регламенти № 854/2004 и № 882/2004 допускат ли въвеждането на процедура, при която съгласно член 9 от Food Safety Act 1990 (Закон за безопасност на храните от 1990 г.) мировият съдия решава, по същество и въз основа на показания на експерти на всяка от страните, дали кланичните трупове не отговарят на изискванията за безопасност на храните?
Изисква ли Регламент № 882/2004 да бъде предвидено право на обжалване срещу решение на официален ветеринарен лекар по член 5, параграф 2 от Регламент № 854/2004, че месото от кланичен труп е негодно за човешка консумация, и ако да, какъв подход следва да се възприеме при разглеждането на основателността на такова решение в производството по обжалването му?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-336/19: Centraal Israëlitisch Consistorie van België и др., Съдебно решение от 17 декември 2020 г.
Следва ли член 26, параграф 2, първа алинея, буква в) от Регламент № 1099/2009 във връзка с член 13 ДФЕС и член 10, параграф 1 от Хартата да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която изисква при обредното клане да се извършва обратимо зашеметяване, което не може да доведе до смъртта на животното?
Дали член 26, параграф 2, първа алинея, буква в) от Регламент № 1099/2009 — при тълкуването му в посочения в първия преюдициален въпрос смисъл — нарушава член 10, параграф 1 от Хартата?
Дали член 26, параграф 2, първа алинея, буква в) във връзка с член 4, параграф 4 от Регламент № 1099/2009 — при тълкуването му в посочения в първия преюдициален въпрос смисъл — нарушава членове 20, 21 и 22 от Хартата, тъй като по отношение на животни, клането на които се извършва по специфични методи, предписани при определени религиозни обреди, е предвидена само обвързана с условия дерогация от задължението за зашеметяване, докато поради причините, посочени в съображенията на Регламента, за умъртвяването на животни по време на ловни дейности, риболовни дейности, културни или спортни прояви са предвидени правила, съгласно които тези дейности не попадат в приложното поле на Регламента или спрямо тях не се прилага задължението за зашеметяване на животното при умъртвяването?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-485/18: Groupe Lactalis, Съдебно решение от 1 октомври 2020 г.
Следва ли член 26 от Регламент № 1169/2011, който предвижда по-конкретно че Комисията представя доклади на Европейския парламент и на Съвета относно задължителното посочване на страната или мястото на произход, що се отнася до млякото и млякото, използвано като съставка, да се счита за конкретно хармонизиране на този въпрос по смисъла на член 38, параграф 1 от същия регламент и пречка ли е той за възможността на държавите членки да приемат на основание член 39 от този регламент мерки, налагащи допълнителни задължителни данни?
В случай че националните мерки могат да се обосноват със защитата на потребителите с оглед на член 39, параграф 1 от Регламент № 1169/2011, трябва ли двата критерия по параграф 2 от този член относно, от една страна, доказаната връзка между някои качества на храната и нейния произход, и от друга страна, доказателството, че по-голямата част от потребителите придава голямо значение на предоставянето на тази информация, да бъдат разглеждани заедно, и по-конкретно дали преценката на доказаната връзка може да се основе само на субективни елементи, свързани със значимостта на асоциацията, която по-голямата част от потребителите могат да направят между качествата на храна и нейния произход?
Доколкото характеристиките на храната явно произтичат от всички елементи, които са част от нейното качество, могат ли съображенията, свързани с устойчивостта на храната при превоз и с рисковете за нейното разваляне по време на превоза, да бъдат взети предвид при преценката за наличието на доказана връзка между някои качества на храната и нейния произход за прилагането на член 39, параграф 2 от Регламент № 1169/2011?
Предполага ли преценката на условията по член 39 от Регламент № 1169/2011, качествата на храна да се считат за уникални поради нейния произход или като гарантирани поради факта на този произход, и в този последен случай, независимо от хармонизацията на приложимите в рамките на Европейския съюз санитарни и екологични норми, може ли посочването на произхода да бъде по-конкретно от посочване под формата „ЕС“ или „извън ЕС“?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-526/19: Entoma, Съдебно решение от 1 октомври 2020 г.
Трябва ли член 1, параграф 2, буква д) от Регламент [№ 258/97] да се тълкува в смисъл, че в приложното му поле се включват храни, съставени от цели животни, предназначени за консумация като такива, или тази разпоредба се прилага само към хранителни съставки, изолирани от насекоми?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-363/19: Konsumentombudsmannen, Съдебно решение от 10 септември 2020 г.
Когато национален съд преценява дали са използвани неразрешени здравни претенции, а тези претенции съответстват на претенция, обхваната от заявление по член 13, параграф 2 от Регламент № 1924/2006, по което все още не е взето решение за разрешаване или неразрешаване, кои разпоредби регламентират тежестта на доказване — членове 5 и 6 във връзка с член 10, параграф 1 и член 28, параграф 5 от Регламент № 1924/2006 или разпоредбите на националното право?
Ако отговорът на първия въпрос е, че тежестта на доказване се урежда от Регламент № 1924/2006, кой носи тази тежест — търговецът, който използва съответната здравна претенция, или органът, който иска от националния съд да забрани на търговеца да използва занапред тази претенция?
В случай като описания в първия въпрос, когато национален съд преценява дали са използвани неразрешени здравни претенции, кои разпоредби регламентират изискванията за доказване — членове 5 и 6 във връзка с член 10, параграф 1 и член 28, параграф 5 от Регламент № 1924/2006 или разпоредбите на националното право?
Ако отговорът на третия въпрос е, че изискванията за доказване се уреждат от Регламент № 1924/2006, какви са установените изисквания за доказване?
За отговорите на предходните четири въпроса има ли значение фактът, че Регламент № 1924/2006 (включително член 3, буква а) от него) и Директива 2005/29 могат да са едновременно приложими в производството пред националния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-524/18: Dr. Willmar Schwabe, Съдебно решение от 30 януари 2020 г.
Счита ли се позоваване на общите, неспецифични здравни ползи за съпроводено по смисъла на член 10, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1924/2006 от специфични здравни претенции, включени в списъците по член 13 или член 14 от този регламент, когато позоваването се намира на лицевата страна, а разрешените здравни претенции — на обратната страна на външната опаковка, и въпреки че здравните претенции действително са ясно свързани по съдържание с позоваването, с оглед на възприемането им от потребителите позоваването не съдържа ясно указание, като например звездичка, което да препраща към претенциите от обратната страна?
Трябва ли и при позоваване на общите, неспецифични ползи по смисъла на член 10, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1924/2006 да са налице доказателства по смисъла на член 5, параграф 1 буква а) и член 6, параграф 1 от този регламент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-477/18: Exportslachterij J. Gosschalk, Съдебно решение от 19 декември 2019 г.
Трябва ли изразът „персонала, който участва в официалния контрол“ в точка 1 от приложение VI към Регламент [№ 882/2004] и изразът „персонала, който участва в [извършването на] официалния контрол“ в точка 2 от [това приложение] да се тълкуват в смисъл, че разходите (за заплати), които могат да се вземат предвид при изчисляването на таксите за официален контрол, се състоят само от разходите (за заплати) за официалните ветеринарни лекари и официалните помощници, които извършват официалния контрол, или е допустимо те да включват и разходите (за заплати) за друг персонал на [NVWA] или на [KDS]?
Ако отговорът на първия въпрос е, че изразът „персонала, който участва в официалния контрол“ в точка 1 от приложение VI към Регламент № 882/2004 и изразът „персонала, който участва в [извършването на] официалния контрол“ в точка 2 от [това приложение] се отнасят и до разходите (за заплати) за друг персонал на NVWA или на KDS, при какви обстоятелства и в какви граници все още е налице дотолкова тясна връзка между разходите за този друг персонал и официалния контрол, че за тези разходи (за заплати) да може да се събират такси на основание член 27, параграф 4 от Регламент № 882/2004 и точки 1 и 2 от приложение VI към него?
Трябва ли разпоредбите на член 27, параграф 4, буква а) от Регламент № 882/2004 и точки 1 и 2 от приложение VI към него да се тълкуват в смисъл, че член 27, параграф 4 и точки 1 и 2 от приложение VI не допускат на кланичните предприятия да се начисляват такси за официален контрол за заявени от тях пред компетентния орган, но фактически неизползвани за официалния контрол четвърт часове?
Релевантен ли е отговорът на трети въпрос, буква a) и когато компетентният орган наема външни официални ветеринарни лекари, които не получават възнаграждение за четвърт часовете, заявени от кланичното предприятие пред компетентния орган, но фактически неизползвани за свързани с официалния контрол дейности, при което начислените на кланичното предприятие суми за заявените, но неизползвани четвърт часове служат за покриване на общите административни разходи на компетентния орган?
Трябва ли разпоредбите на член 27, параграф 4, буква а) и б) от Регламент № 882/2004 да се тълкуват в смисъл, че не допускат да се прилага усреднена тарифа за свързаните с официалния контрол дейности на ветеринарните лекари — служители на NVWA, и на външните ветеринарни лекари (на които се плаща по-малко), така че на кланичните предприятия да се начисляват такси по по-висока тарифа от тази, по която се плаща на външните ветеринарни лекари?
Трябва ли разпоредбите на член 26 и член 27, параграф 4, буква а) от Регламент № 882/2004 и точки 1 и 2 от приложение VI към него да се тълкуват в смисъл, че при изчисляването на таксите за официален контрол може да се вземат предвид разходи, направени за формирането на резерви в частно дружество (KDS), от което компетентният орган наема външни официални помощници, като резервите могат да се използват в кризисни случаи за покриването на разходи за заплати и обучение за фактически извършващия официалния контрол персонал, както и за персонала, осигуряващ възможност за извършването на официалния контрол?
При утвърдителен отговор на [предходния] въпрос: до какъв размер може да се формират такива резерви и колко дълъг период може да покриват?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.