Дело C-169/17: Asociación Nacional de Productores de Ganado Porcino, Съдебно решение от 14 юни 2018 г.

Трябва ли членове 34 ДФЕС и 35 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разпоредбата на член 8, параграф 1 от [Кралски декрет № 4/2014], която установява като условие за използване на термина „ibérico“ за продукти, произведени или предлагани на пазара в Испания, производителите на свине от иберийска порода в стопанства, развиващи интензивно животновъдство (de cebo), да увеличат минималната разполагаема свободна площ за животни с живо тегло над 110 kg на 2 m2 за всяко животно, ако се установи, че целта на тази мярка е повишаване на качеството на продуктите, за които се отнася посоченият нормативен акт?

Трябва ли член 3, параграф 1, буква а) във връзка с член 12 от [Директива 2008/120] да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като съдържащата се в член 8, параграф 1 от Кралски декрет № 4/2014, която установява като условие за използване на термина „ibérico“ за продукти, произведени или предлагани на пазара в Испания, производителите на свине от иберийска порода в стопанства, развиващи интензивно животновъдство (de cebo), да увеличат минималната разполагаема свободна площ за животни с живо тегло над 110 kg на 2 m2 за всяко животно, при условие че целта на националната разпоредба е повишаване на качеството на продуктите, а не конкретно подобряване на защитата на свинете?

При отрицателен отговор на предходния въпрос, трябва ли член 12 от Директива [2008/120/ЕО] във връзка с членове 34 и 35 от Договора за функционирането на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредба като тази на член 8, параграф 1 от Кралски декрет № 4/2014, която изисква от производителите от други държави членки — с цел повишаване на качеството на продуктите, произведени или предлагани на пазара в Испания, а не за по-голяма защита на свинете — изпълнението на същите условия за отглеждане на животните, които установява за испанските производители, за да може получените от техните прасета продукти да използват търговските наименования, които посоченият Кралски декрет регламентира?

Трябва ли членове 34 ДФЕС и 35 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разпоредбата член 8, параграф 2 от [Кралски декрет № 4/2014], която установява минимална кланична възраст от 10 месеца за прасетата, от които се произвеждат продукти с обозначението „de cebo“, с цел повишаване на качеството на тези продукти?