4.02.02 - Забрана за количествените ограничения и мерките с равностоен ефект между държавите членки
Забрана за количествените ограничения и мерките с равностоен ефект между държавите членки
Дело C-499/23: Комисия/Унгария (Matériaux de construction pour infrastructures critiques), Съдебно решение от 13 ноември 2025 г.
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав) 13 ноември 2025 година ( *1 ) „Неизпълнение на задължения от държава членка — Свободно движение на стоки — Член 35 ДФЕС — Количествени ограничения на износа — Мерки с равностоен ефект — Строителни материали — Уведомително задължение при износ — Право на държавата на предпочтително изкупуване — Член 36 ДФЕС — Обосноваване — Обществена сигурност — Осигуряване на строителни материали за критичните инфраструктури — Контрол на износа към трети страни — Изключителна компетентност на Съюза — Обща търговска политика — Регламент (ЕС) 2015/479 — Общи правила за износ — Директива (EС) 2015/1535 — Процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правилата относно услугите на информационното общество“ По дело C‑499/23 с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения, предявен на основание член 258 ДФЕС на 4 август 2023 г., Европейска комисия, представлявана от G. Gattinara и K. Talabér-Ritz, ищец, срещу Унгария, представлявана от M. Z. Fehér и K. Szíjjártó, ответник, СЪДЪТ (втори състав), състоящ се от: K. Jürimäe, председател на състава, K. Lenaerts, председател на Съда, изпълняващ функцията на съдия във втори състав, F. Schalin, M. Gavalec (докладчик) и Z. Csehi, съдии, генерален адвокат: M. Szpunar, секретар: C. Di Bella, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 6 ноември 2024 г., след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 6 февруари 2025 г., постанови настоящото Решение 1. С исковата си молба Европейската комисия иска от Съда да установи, че като ... Прочетете още
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-365/24: Purefun Group, Съдебно решение от 10 юли 2025 г.
Трябва ли Директива 2015/2436 и членове 34 и 36 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национален правен режим, по силата на който изключителните права, които фирмено наименование предоставя на притежателя си, позволяват на последния да забрани използването от трети лица на идентичен или сходен на това фирмено наименование знак като търговско наименование или като име на домейн за стоки или услуги, идентични или сходни с дейностите, за които е регистрирано същото фирмено наименование, имайки предвид че този правен режим нито предвижда загуба на изключителните права при неизползване на фирменото наименование, нито изисква за регистрацията на фирменото наименование точно да се посочат попадащите в предмета на дейност на притежателя му стоки или услуги?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-517/23: Apothekerkammer Nordrhein, Съдебно решение от 27 февруари 2025 г.
1) Попада ли рекламата за закупуване на отпускани по лекарско предписание лекарствени продукти от цялата гама продукти на дадена аптека в приложното поле на правната уредба относно рекламата на лекарствени продукти в Директива 2001/83 (дялове VIII и VIIIа, членове 86—100)?
2) Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен,
налице ли е съответствие с разпоредбите на дял VIII, и по-специално с член 87, параграф 3 от Директива 2001/83, ако национална разпоредба (в случая член 7, параграф 1, втората част от първо изречение, първата част от точка 2, буква а) от [HWG] се тълкува в смисъл, че забранява рекламата на цялата гама от отпускани по лекарско предписание лекарствени продукти на установена в друга държава членка аптека за поръчки по пощата чрез рекламни подаръци под формата на ваучери за парична сума или процентна отстъпка за последваща покупка на други продукти?
3) На следващо място, ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен,
налице ли е съответствие с разпоредбите на дял VIII, и по-специално с член 87, параграф 3 от Директива 2001/83, ако национална разпоредба (в случая член 7, параграф 1, втората част от първо изречение, първата част от точка 2, буква а) от HWG (Закон за рекламата в здравния сектор) се тълкува в смисъл, че разрешава рекламата на цялата гама от отпускани по лекарско предписание лекарствени продукти на установена в друга държава членка аптека за поръчки по пощата чрез рекламни подаръци под формата на отстъпки от цената и плащания с непосредствено действие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-624/22: BP France, Съдебно решение от 29 юли 2024 г.
Трябва ли разпоредбите на членове 17 и 18 от Директива 2009/28 и член 30 от Директива 2018/2001 да се тълкуват в смисъл, че целта на механизмите за контрол чрез масов баланс и националните или доброволни схеми, предвидени в тези директиви, е само да се оцени и обоснове устойчивостта на суровините и биогоривата, както и на техните смеси, а не да се регулират контролът и проследимостта в получените от съвместна преработка крайни продукти на дела на енергията от възобновяеми източници в тези продукти и така да се хармонизира отчитането на дела на енергията в такива продукти за целите, посочени в член 17, параграф 1, [първа алинея], букви а)[—]в) от [Директива 2009/28], както и в член 25 и член 29, параграф 1, първа алинея, букви а)[—]в) от Директива 2018/2001?
При отрицателен отговор на предходния въпрос, допускат ли същите разпоредби при получаването в първия национален данъчен склад за внос на горива, съдържащи HVO, произведени в друга държава членка чрез съвместна преработка, държава членка да изисква — за да определи количеството HVO, което да се впише като постъпващо в материалната отчетност, която операторите трябва да водят за целите на установяването на стимулиращ данък, свързан с добавянето на биогорива, който се дължи в тази държава, когато делът на енергията от възобновяеми източници в горивата, освободени за потребление през календарната година, е по-малък от национален целеви процент на въвеждане на енергия от възобновяеми източници в транспорта — извършването на физически анализ на съдържанието на HVO на тези горива, включително когато заводът, в който са произведени тези горива, използва система за масов баланс, сертифицирана от доброволна схема, призната от Комисията като цялостна?
Допуска ли правото на Съюза, и по-специално разпоредбите на член 34 [ДФЕС], мярка на държава членка като посочената в точка [36 от настоящото решение], въпреки че, от една страна, когато са освободени за потребление в тази държава членка направо от завода, горивата, съдържащи биогорива, получени чрез съвместна преработка в рафинерия, разположена на нейната територия, не подлежат на такъв физически анализ и макар че, от друга страна, за да определи при напускането на инсталация под митнически контрол или на национален данъчен склад съдържанието на биогорива, което за нуждите на определянето на данъка може да бъде разпределено между издадените за определен период сертификати за съдържание, тази държава членка приема да оцени въз основа на средната месечна стойност на добавяне на склада или инсталацията съдържанието на биогорива в изнесените или освободените за потребление горива в сектори, различни от транспорта?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-662/21: Booky.fi, Съдебно решение от 23 март 2023 г.
Трябва ли членове 34 и 36 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че допускат правна уредба на държава членка, която с цел защита на непълнолетните лица от аудиовизуално съдържание, което може да навреди на тяхното благоденствие и развитие, изисква аудиовизуалните програми, записани върху физически носител и предлагани за продажба чрез онлайн магазин, предварително да са били предмет на контрол, както и на класификация, в зависимост от възрастовите ограничения, и обозначаване, съответстващи на правото на тази държава членка, включително когато тези програми вече са били предмет на такъв контрол и на аналогични класификация и обозначаване в съответствие със законодателството на друга държава членка, и дали за тази преценка са релевантни, от една страна, обстоятелството, че съответната национална правна уредба не предвижда изключение от това изискване, когато може да се установи, че купувачът на запис, обхванат от тази правна уредба, е пълнолетен, и от друга страна, обстоятелството, че посочената правна уредба се прилага само за програми, предлагани от предприятие или оператор, който е регистриран или установен в тази държава членка, или от лице, което е гражданин на тази държава членка или пребивава постоянно в нея, или когато решението за предлагане на тези програми е взето в тази държава членка?
Ако пропорционалността на посоченото по-горе изискване за нови класификация и обозначаване предполага допускането на изключение от изискването, тъй като е установено, че купувачът на аудиовизуалната програма е навършил пълнолетие: трябва ли при продажба на пълнолетно лице да се изисква да бъде установено с абсолютна сигурност, че към момента на поръчка и продажба на записите на аудиовизуални програми купувачът е навършил пълнолетие, или е достатъчно продавачът на този запис да има за цел да се увери, че купувачът е навършил пълнолетие?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-147/21: CIHEF и др., Съдебно решение от 19 януари 2023 г.
Следва ли Регламент (ЕС) № 528/2012 и съответно членове 34 и 36 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба:
– която забранява определени търговски практики, като отстъпките, намаленията, комисионите, разликата в общите и специалните условия за продажба, предоставянето на безплатни бройки или всякакви еквивалентни практики във връзка с биоциди, спадащи към продуктови типове 14 и 18, включени в главна група 3 на тези типове продукти, съгласно приложение V към този регламент;
– която изисква поставянето на указание относно рекламата, предназначена за професионалните потребители, за биоциди, спадащи към продуктови типове 2 и 4, включени в главна група 1 на тези типове продукти, както и към продуктови типове 14 и 18;
– която забранява рекламата, предназначена за широката общественост, в полза на биоциди, спадащи към продуктови типове 2 и 4, както и към продуктови типове 14 и 18?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-488/20: Delfarma, Съдебно решение от 25 ноември 2021 г.
Трябва ли член 34 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, съгласно която разрешение за паралелен внос отпада една година след датата на отпадане на разрешението за пускане на пазара на референтен лекарствен продукт, без да се разглежда евентуалният риск за здравето и живота на хората
Освобождаването на паралелните вносители от задължението да представят периодични доклади за безопасност само по себе си оправдава ли приемането на такова решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-190/20: DocMorris, Съдебно решение от 15 юли 2021 г.
Налице ли е съответствие с разпоредбите на дял VIII, и по-специално с член 87, параграф 3 от Директива 2001/83, ако национална разпоредба (в случая член 7, параграф 1, първо изречение от HWG) се тълкува в смисъл, че на установена в друга държава членка аптека за продажба на лекарствени продукти за поръчки по пощата е забранено да привлича клиенти чрез рекламирането на игра с награди, когато участието в тази игра е свързано с представянето на рецепта за лекарствен продукт за хуманна употреба, отпускан по лекарско предписание, обещаната награда не е лекарствен продукт, а е друг предмет (в случая: електрически велосипед на стойност от 2500 EUR и електрически четки за зъби) и не следва да има опасения от поощряване на неразумното или прекалено използване на лекарствени продукти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-178/20: Pharma Expressz, Съдебно решение от 8 юли 2021 г.
Следва ли от членове 70—73 от Директива 2001/83, че трябва лекарствен продукт, който може да се отпусне без лекарско предписание в една държава членка, да се счита за лекарствен продукт, който може да се отпусне без лекарско предписание и в друга държава членка, дори когато в тази друга държава членка за въпросния лекарствен продукт няма разрешение за търговия и той не е класифициран?
Обосновано ли е с оглед на опазването на здравето и живота на хората, визирано в член 36 ДФЕС, количествено ограничение, което налага като условие за поръчване и отпускане на пациента на лекарствен продукт, за който няма разрешение за търговия в една държава членка, но има такова разрешение в друга държава — членка на ЕИП, наличието на лекарско предписание и на удостоверение от органа по лекарствата, включително когато лекарственият продукт е регистриран в другата държава членка като лекарствен продукт, за който не се изисква лекарско предписание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-648/18: Hidroelectrica, Съдебно решение от 17 септември 2020 г.
Трябва ли членове 35 ДФЕС и 36 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че национално законодателство, което — съгласно тълкуването му от правоприлагащия орган — задължава националните производители на електроенергия да предлагат цялото налично количество електроенергия посредством платформите, управлявани от единствения оператор, определен за извършване на услугите за сделки на националния пазар на електроенергия, представлява мярка с равностоен на количествено ограничение на износа ефект, която не може да бъде обоснована в съответствие с член 36 ДФЕС или въз основа на императивно изискване от общ интерес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.