4.11.11 - Информационни и комуникационни технологии
Информационни и комуникационни технологии
Дело C-291/13: Papasavvas, Съдебно решение от 11 септември 2014 г.
Понятията „услуги на информационното общество“ и „доставчик“ по смисъла на член 2 от Директива [2000/31] и член 1, параграф 2 от Директива [98/34] прилагат ли се по отношение на онлайн информационни услуги, когато възнаграждението не се заплаща директно от получателя на услугите, а косвено чрез рекламите, показани на уебстраницата?
Като се има предвид, че правната уредба на държавите членки относно клеветата оказва въздействие върху способността за предоставяне на информационни услуги по електронен път както на национално равнище, така и в рамките на ЕС, посочената правна уредба може ли да се квалифицира като ограничаване на предоставянето на информационни услуги с оглед на прилагането на Директива [2000/31]?
Предвид определението за „доставчик на услуги на информационното общество“ по смисъла на член 2 от Директива [2000/31] и член 1, параграф 2 от Директива [98/34], в каква степен може да се приеме, че едно или няколко от следните положения представляват „обикновен пренос“ или „форма на съхраняване, наречена „кеширане“ или „съхраняване на информация“ по смисъла на членове 12—14 от Директива [2000/31]:
а) вестник, притежаващ достъпна безплатно уебсайт, на който е публикувано електронното издание на отпечатания вестник с всички съдържащи се в него статии и реклами, във формат PDF или друг аналогичен електронен формат;
б) електронен вестник със свободен достъп, чийто доставчик получава възнаграждение от търговските реклами, показани на уебсайта. Публикуваните в електронния вестник информации са предоставени от служителите на вестника и/или журналисти на свободна практика;
в) платен уебсайт, който предоставя някоя от услугите по букви a) и б) по-горе?
При утвърдителен отговор на въпроса в точка 1, разпоредбите на членове 12—14 от Директива [2000/31] относно отговорността прилагат ли се към граждански спорове от частноправен характер, например такива относно гражданската отговорност за клевета, или се ограничават до гражданската отговорност за търговски сделки/потребителски договори?
С оглед целта на членове 12—14 от Директива [2000/31] относно отговорността на доставчиците на услуги на информационното общество и предвид факта, че в много държави членки е необходимо предварително образуване на съдебно производство, за да бъдат постановени привременни мерки за въздържане от действие, валидни до приключване на производството, посочените разпоредби пораждат ли права, на които правните субекти могат да се позовават в своя защита в контекста на предявен по реда на гражданското производство иск за клевета, или са пречка за предявяването на такъв иск?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-256/13: Belgacom и Mobistar, Съдебно решение от 4 септември 2014 г.
Следва ли член 6 и/или член 13 от Директива[та за разрешение] да се тълкува(т) в смисъл, че забранява(т) на орган от дадена държава членка да бъде позволено да облага поради бюджетни или други съображения стопанската дейност на операторите на далекосъобщителни мрежи, която те осъществяват на територията или на част от територията на тази държава членка чрез наличните в недвижими имоти публична или частна собственост стълбове, пилони или антени [за мобилна радиотелефония], предназначени за упражняването на тази дейност?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-556/12: TDC, Съдебно решение от 19 юни 2014 г.
Следва ли понятието за достъп, дефинирано в член 2, буква a) от Директивата [за достъпа], да се тълкува в смисъл, че то включва инсталирането на абонатни кабели между разпределителната точка в мрежата за достъп и крайния сегмент в обекта на крайния потребител
Има ли значение за отговора на въпроса фактът, че максималната дължина на абонатните кабели не надхвърля 30 m?
Инсталирането на абонатен кабел с максимална дължина от 30 m между разпределителната точка в мрежата за достъп и крайния сегмент в обекта на крайния потребител попада ли в обхвата на израза „достъп и използване на специфични мрежови елементи и свързана с тях инфраструктура“, [предвиден] в член 12 от тази директива във връзка с членове 2 и 8 [от нея]?
Обстоятелството, че притежателят на електронната съобщителна мрежа трябва да направи инвестиции, които значително надхвърлят разходите за придобиването на електронната съобщителна мрежа, до която трябва да се осигури достъп, има ли значение за отговора на първия и втория въпрос, [що се отнася до] задължението за достъп под формата на задължение за инсталиране на абонатни кабели между разпределителната точка в мрежата за достъп и крайния сегмент в обекта на крайния потребител?
Има ли значение за отговора на третия въпрос фактът, че [този] притежател има възможност да възстанови разходите си за инсталиране на абонатните кабели посредством наложено задължение за ценови контрол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-475/12: UPC DTH, Съдебно решение от 30 април 2014 г.
Може ли член 2, буква в) от [Рамковата директива] да се тълкува в смисъл, че като електронна съобщителна услуга трябва да се квалифицира услугата, в рамките на която нейният доставчик предоставя срещу възнаграждение условния достъп до пакет от програми, който от своя страна включва услуги по разпръскване на радио- и телевизионни програми и се предава чрез спътник?
Може ли Договорът [за функционирането на ЕС] да се тълкува в смисъл, че към описаната в първия въпрос услуга намира приложение принципът за свободно предоставяне на услуги между държавите членки, доколкото става въпрос за услуга, предоставяна от Люксембург на територията на Унгария?
Може ли Договорът [за функционирането на ЕС] да се тълкува в смисъл, че в хипотезата на описаната в първия въпрос услуга държавата по местоназначение, към която е насочена услугата, има право да ограничава предоставянето на този тип услуги, като предвижда, че [доставчикът на] услугата трябва задължително да се регистрира в държавата членка и да се установи чрез учредяване на клон или отделен правен субект, и като разрешава този тип услуги да се предоставят само чрез клон или отделен правен субект?
Може ли Договорът [за функционирането на ЕС] да се тълкува в смисъл, че независимо от държавата членка, в която оперира или е регистрирано предоставящото услугата предприятие, процедурите, свързани с описаните в първия въпрос услуги, попадат в рамките на правомощията на държавата членка, която има териториална компетентност с оглед на мястото на предоставяне на услугата?
Може ли член 2, буква в) от [Рамковата директива] да се тълкува в смисъл, че описаната в първия въпрос услуга следва да се квалифицира като електронна съобщителна услуга, или посочената услуга следва да се квалифицира като услуга за условен достъп, предоставяна чрез използването на системата за условен достъп, дефинирана в член 2, буква е) от [тази] директива?
Въз основа на гореизложеното може ли релевантните разпоредби да се тълкуват в смисъл, че доставчикът на описаната в първия въпрос услуга следва да се квалифицира като доставчик на електронни съобщителни услуги в съответствие с правната уредба [на Съюза]?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-293/12: Digital Rights Ireland и Seitlinger и др., Съдебно решение от 8 април 2014 г.
Съвместима ли е Директива 2006/24/ЕО с членове 7, 8 и 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-25/13: France Telecom España, Определение от 30 януари 2014 г.
Противоречи ли на правото на Съюза налагането на данък за използване и експлоатация на ресурси върху или под публична или частна собственост на оператори на електронни съобщителни услуги, които не са собственици на тези ресурси?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-355/13: Umbra Packaging, Определение от 12 декември 2013 г.
Съвместима ли е национална правна уредба, предвиждаща такса за дейности, извършвани въз основа на държавна концесия във връзка със сключен договор за абонамент за телефонни услуги, с член 3 от Директива 2002/20/ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-518/11: UPC Nederland, Съдебно решение от 7 ноември 2013 г.
Попада ли в материалното приложно поле на НРР услуга, която се изразява в разпространение по кабел на [основен пакет от] програми и за доставката на която се фактурират както разходите за пренос, така и плащанията към радио- и телевизионни организации и дружества за колективно управление на авторски права във връзка с (припадащата им се част от) таксите за оповестяване на съдържанието на произведенията?
Предвид либерализирането на сектора на далекосъобщенията и целите на НРР, включително предвидената от нея строга процедура по координиране и консултиране, която трябва да бъде прилагана, преди [НРО] да получи (изключителното) правомощие да предприема действия по отношение на таксите за крайните потребители чрез мярка за ценови контрол, продължава ли [Hilversum] да има правомощието да защитава общите интереси на жителите [си], предприемайки действия по отношение на таксата за крайните потребители чрез [ценова клауза]?
Ако отговорът е отрицателен, допуска ли НРР прилагането на [ценовата клауза], договорена от [Hilversum] при продажбата на нейната кабелна мрежа?
В положение като настоящото има ли публичен орган като [Hilversum] (и) задължение за лоялно сътрудничество съгласно правото на Съюза, ако при договарянето и последващото прилагане на [ценовата клауза] този орган не изпълнява публичноправни функции, а действа в рамките на правомощие, предоставено от частното право (вж. и шестия въпрос, буква а)?
В случай че НРР е приложима, а [Hilversum] има задължение за лоялно сътрудничество:
а) Задължението за лоялно сътрудничество във връзка с [целите на НРР], включително предвидената от нея строга процедура по координиране и консултиране, която трябва да бъде прилагана, преди [НРО] да получи правомощието да предприема действия по отношение на таксата за крайните потребители чрез мярка за ценови контрол, допуска ли възможността [Hilversum] да прилага [ценовата клауза]?
б) Ако това не е така, отговорът на (четвъртия въпрос, буква а) различен ли е за периода след „letter of serious doubt“, в което Комисията изразява сериозни съмнения за съвместимостта на предлагания от НОПД ценови контрол с целите на НРР, описани в член 8 от Рамковата директива, вследствие на което НОПД се отказва да приеме въпросната мярка?
Представлява ли член 101 ДФЕС императивна разпоредба, която националният съд трябва служебно да приложи по смисъла на членове 24 и 25 от Нидерландския граждански процесуален кодекс?
При утвърдителен отговор, с оглед на кои установени в производството обстоятелства съдът трябва служебно да провери дали член 101 ДФЕС е приложим
Този съд има ли подобно задължение и в случай че — след като на страните е дадена възможност да изразят становище по въпроса — тази проверка (евентуално) води до допълване на фактите по смисъла на член 149 от Нидерландския граждански процесуален кодекс?
Ако член 101 ДФЕС трябва да се приложи служебно, от установените в настоящото производство факти — предвид [целите на] НРР, прилагането ѝ от НОПД и от [Комисията] и уеднаквяването на използвани в НРР понятия като „значителна пазарна сила“ и „определяне на съответните пазари“ със сходни понятия на европейското право на конкуренция — възникват следните въпроси:
а) Трябва ли [Hilversum] при продажбата на кабелната ѝ мрежа и при [предвидената] от нея в тази връзка [ценова клауза] да се разглежда като предприятие по смисъла на член 101 ДФЕС (вж. и третия въпрос)?
б) Трябва ли [ценовата клауза] да се разглежда като очевидно ограничение по смисъла на член 101, параграф 1, буква а) ДФЕС, както е определено в Известието на Комисията относно споразуменията с незначителен ефект, които не ограничават съществено конкуренцията [по смисъла на член 81, параграф 1 ЕО] (de minimis) (ОВ C 368, 2001 г., стр. 13, точка 11)
При утвърдителен отговор, налице ли е по тази причина съществено ограничение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС
При отрицателен отговор, за отговора имат ли значение изложените обстоятелства в шестия въпрос, буква г) [...]?
в) Ако [ценовата клауза] не представлява очевидно ограничение, ограничава ли тя конкуренцията (именно) защото:
— [NMa] е постановил, че UPC не е злоупотребило с господстващото си положение, прилагайки (по-високи) такси за извършването на идентични услуги на разпространението по кабел на основ[ен] пакет на същия пазар,
— в своето „letter of serious doubt“ Комисията е изразила сериозни съмнения за съвместимостта на регулирането (ex ante чрез ценови контрол) на таксите на крайните потребители за услуги като разпространението от UPC [по кабел] на основ[ен] пакет с целите, описани в член 8 от Рамковата директива
Има ли за отговора значение обстоятелството, че след като НОПД получава „letter of serious doubt“, се отказва да упражни ценови контрол?
г) Договорът, в който е включена [ценовата клауза], ограничава ли съществено конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС (и) с оглед на обстоятелството, че:
— съгласно НРР UPC следва да се разглежда като предприятие със значителна пазарна сила ([Известие] de minimis, точка 7),
— почти всички нидерландски общини, които през 90-те години са продали своите кабелни мрежи на кабелни оператори — сред които е UPC, — са запазили в договорите си правомощия относно определянето на таксите за основния пакет ([Известие] de minimis, точка 8)?
д) С оглед на обстоятелството, че:
— съгласно НРР UPC трябва да се разглежда като предприятие със значителна пазарна сила,
— НОПД е провел процедурата по консултиране на европейско равнище — която съгласно НРР трябва да бъде следвана, когато дадена планирана мярка ще засегне търговията между държавите членки — във връзка с мярка за ценови контрол относно услуги като разпространението на основ[ен] пакет по кабел от кабелен оператор със значителна пазарна сила като UPC,
— към съответния момент стойността на договора е 51 милиона нидерландски гулдена (NLG), или около 23 милиона евро],
— почти всички нидерландски общини, които през 90-те години са продали своите кабелни мрежи на кабелни оператори — сред които е UPC, — са запазили в договорите си правомощия относно определянето на таксите за основния пакет[, разпространяван по кабел],
трябва ли да се счита, че договорът, в който е включена [ценовата клауза] (евентуално) засяга в съществена степен търговията между държавите членки по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, както по-конкретно е определено в Насоките относно понятието за засягане на търговията, което се съдържа в членове 81 [ЕО] и 82 [ЕО] (ОВ C 101, 2004 г., стр. 81)?
Предвид НРР и изразените от Комисията в „letter of serious doubt“ сериозни съмнения за съвместимостта на (ex ante) регулирането на таксите за крайните потребители с целите на правото на конкуренция, има ли националният съд все още правомощие съгласно член 101, параграф 3 ДФЕС да обяви наложената съгласно член 101, параграф 1 ДФЕС забрана за неприложима спрямо включена [ценовата клауза]
Има ли за отговора значение обстоятелството, че след като НОПД получава „letter of serious doubt“, се отказва да упражни планирания ценови контрол?
С оглед на обстоятелствата към момента на сключване на договора (начало на либерализирането на сектора на далекосъобщенията) и последващото развитие в сектора на далекосъобщенията, включително влизането в сила на НРР и сериозните възражения по този повод от страна на Комисията срещу приемането на мярка за ценови контрол, допуска ли европейската санкция за нищожност съгласно член 101, параграф 2 ДФЕС известен толеранс от гледна точка на действието ѝ във времето?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-376/12: Sky Italia, Определение от 17 октомври 2013 г.
Съвместима ли е национална уредба, която предвижда налагане на административна такса на предприятията от сектора на електронните съобщения за покриване на всички разходи на националния регулаторен орган, с разпоредбите на член 12 от Директива 2002/20/ЕО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-228/12: Vodafone Omnitel и др., Съдебно решение от 18 юли 2013 г.
Следва ли общностните секторни разпоредби, в случая разпоредбите на Директивата за разрешение, да се тълкуват в смисъл, че не допускат посочената в настоящото определение национална правна уредба, и по-конкретно Закон № 266/2005, имайки предвид по-специално начина, по който той се прилага на подзаконово равнище?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.