4.11.02.02.02 - Провеждане на процедурите за възлагане на обществени поръчки
Провеждане на процедурите за възлагане на обществени поръчки
Дело C-403/21: NV Construct, Съдебно решение от 26 януари 2023 г.
Трябва ли разпоредбите на член 58 от Директива [24/2014], принципът на пропорционалност и принципът на отговорност да се тълкуват в смисъл, че възлагащият орган има право, по отношение на дейности, които имат несъществено значение за дадена обществена поръчка, да определя критериите за технически капацитет, т.е. да преценява необходимостта в документацията за обществената поръчка да се включат или да не се включат критерии относно техническия и професионалния капацитет, и относно способността да се упражнява техническа и професионална дейност, при положение че тези критерии произтичат от разпоредби на специални закони?
Допускат ли принципите на прозрачност и на пропорционалност документацията за обществена поръчка да бъде автоматично допълвана с критерии за квалификация, произтичащи от специални закони, приложими към дейности, свързани с обществена поръчка, която следва да бъде възложена, които критерии не са били упоменати в документацията за обществената поръчка и които възлагащият орган е решил да не налага на икономическите оператори?
а) Допускат ли член 63 от Директива [2014/24] и принципът на пропорционалност изключването от процедурата на оферент, който не е посочил поименно оператор като подизпълнител, за да изпълни критерии относно техническия и професионалния капацитет и относно способността за упражняване на техническа и професионална дейност, които произтичат от разпоредбите на неупоменати в тръжната документация разпоредби на специални закони, когато съответният оферент е избрал друг вид възможност да ангажира специалисти в обществената поръчка въз основа на договор, а именно чрез договор за предоставяне на услуги, или е представил декларация за тяхната готовност за участие?
б) Има ли право икономическият оператор да определя собствената си организация и договорните отношения в рамките на групата, и съществува ли възможност за ангажиране в обществената поръчка и на доставчици на услуги/стоки, като се има предвид, че тези доставчици не са част от субектите, чийто капацитет оферентът възнамерява да използва, за да докаже, че изпълнява съответните критерии?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-682/21: HSC Baltic и др., Съдебно решение от 26 януари 2023 г.
Трябва ли член 18, параграф 1 и член 57, параграф 4, буква ж) и параграф 6 от Директива 2014/24, както и член 1, параграф 1, четвърта алинея и член 1, параграф 3 от Директива 89/665 (заедно или поотделно, но не само те) да се тълкуват в смисъл, че решението на възлагащ орган да впише даден икономически оператор в списък на ненадеждни доставчици и така да ограничи за определен период възможността му да участва в обявените впоследствие процедури за възлагане на обществени поръчки с мотива, че този икономически оператор е извършил съществено нарушение на сключен с възлагащия орган договор, е мярка, която може да бъде оспорена пред съд?
Ако отговорът на първия въпрос е утвърдителен, трябва ли цитираните по-горе разпоредби от правото на Съюза (заедно или поотделно, но не само те) да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба и практика по прилагането ѝ, съгласно които: а) при разваляне на договор за обществена поръчка поради съществено нарушение на договора възлагащият орган не приема официално (отделно) решение относно вписването на икономическите оператори в списъка на ненадеждните доставчици; б) икономическият оператор не е предварително уведомен, че предстои да бъде вписан в списъка на ненадеждните доставчици и поради това не може да представи съответните обяснения и впоследствие да обжалва ефективно вписването; в) възлагащият орган не извършва отделна проверка на обстоятелствата около лошото изпълнение на договора и следователно, ако договорът за обществена поръчка е законосъобразно развален поради съществено нарушение, икономическият оператор, който de jure е отговорен за това нарушение, автоматично се вписва в списъка на ненадеждните доставчици?
Ако отговорите на първите два въпроса са утвърдителни, трябва ли цитираните по-горе разпоредби от правото на Съюза (заедно или поотделно, но не само те) да се тълкуват в смисъл, че съдружниците в съвместна дейност (субекти, съставляващи съвместно доставчик), изпълнили договора за обществена поръчка, който е законосъобразно развален поради съществено нарушение, могат да докажат своята надеждност и така да бъдат изключени от списъка на ненадеждните доставчици, по-специално въз основа на размера на техния дял (стойността) от изпълнения договор, несъстоятелността на водещия съдружник, действия на този съдружник и приноса на възлагащия орган за неизпълнението на договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-469/22: Ambisig, Определение от 10 януари 2023 г.
Следва ли възлагащият орган да извърши проверка на субектите, чийто капацитет се използва от икономическия оператор, относно съответствието им с критериите за подбор и основанията за изключване преди възлагането на обществената поръчка?
Допустимо ли е националното право да предвижда представяне на документи и декларации от страна на подизпълнителя едва след възлагане на обществената поръчка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-631/21: Taxi Horn Tours, Съдебно решение от 10 ноември 2022 г.
Когато сдружени (физически и/или юридически) лица имат съвместно предприятие (в случая под правно-организационната форма на събирателно дружество по нидерландското право):
– трябва ли всяко от сдружените лица да представи отделно единен европейски документ за обществени поръчки, или
– трябва всяко от сдружените лица и съвместното им предприятие да подадат отделно единен европейски документ за обществени поръчки, или
– само съвместното предприятие трябва да представи единен европейски документ за обществени поръчки?
Има ли значение в това отношение:
– дали съвместното предприятие е временно или не (тоест дали е трайно),
– че самите сдружени лица са икономически оператори,
– че сдружените лица упражняват дейност със собствено предприятие, подобно на съвместното предприятие или при всички положения извършващо дейност на същия пазар,
– че съвместното предприятие не е юридическо лице,
– че въпреки това съвместното предприятие може да има отделно (от това на съдружниците) имущество (с което да отговаря),
– дали съгласно националното право съвместното предприятие има право да представлява сдружените лица във връзка с отговорите на въпросите в единния европейски документ за обществени поръчки,
– че съгласно националното право съдружниците в събирателното дружество (а не самото събирателно дружество) поемат задълженията, произтичащи от обществената поръчка, и носят солидарна отговорност за изпълнението на тези задължения?
Ако от значение са няколко от посочените във втория въпрос фактори, каква е тяхната взаимовръзка
По-важни ли са някои фактори или дори имат ли решаващо значение в сравнение с други фактори?
Вярно ли е, че в случай на съвместно предприятие при всички положения е необходимо сдруженото лице да подаде отделно единен европейски документ за обществени поръчки, ако за изпълнението на обществената поръчка трябва да се използват (също) средства, които са включени в собственото предприятие на това лице (като персонал и оборудване)?
Трябва ли съвместното предприятие да изпълнява определени изисквания, за да може да се счита за един икономически оператор
При утвърдителен отговор, какви са тези изисквания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-592/21: ĒDIENS & KM.LV, Определение от 30 септември 2022 г.
Възможно ли е обединение на икономически оператори да се позовава на опита на друг свой член за изпълнение на изискването за опит по член 58, параграф 4 от Директива 2014/24, когато само един член ще изпълнява съответните дейности?
Допустимо ли е възлагащият орган да изисква доказателства за опита само на този член на обединението, който ще изпълнява съответните дейности, дори ако тръжната документация не съдържа изрично такова изискване?
Има ли отношение правилото за солидарна отговорност между съдружниците в събирателно дружество към преценката на професионалния опит на отделните членове на обединението при подбора на кандидати за обществена поръчка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-669/20: Veridos, Съдебно решение от 15 септември 2022 г.
Следва ли нормата на член 56 във връзка с член 69 от Директива [2014/24], съответно нормата на член 38 във връзка с член 49 от Директива [2009/81], да се тълкуват в смисъл, че при обективна невъзможност да се приложи възприетият в национален закон критерий за оценка на оферта с необичайно ниска стойност и липса на друг, избран и предварително обявен от възложителя критерий, възложителят не е длъжен да извършва проверка за наличието на оферта с необичайно ниска стойност?
Следва ли разпоредбата на член 56 във връзка с член 69 от Директива 2014/24/ЕС, съответно нормата на член 38 във връзка с член 49 от Директива 2009/81/ЕО, да се тълкуват в смисъл, че възложителят е длъжен да осъществи проверка за наличие на оферти с необичайно ниска стойност само когато е налице съмнение по отношение на някоя оферта или напротив — възложителят е длъжен винаги да се убеди в сериозността на получените оферти, като изложи съответните мотиви за това?
Приложимо ли е подобно изискване по отношение на възложителя, когато постъпилите оферти[…] в процедурата по възлагане на обществена поръчка са само две?
Следва ли […] член 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че преценката на възложителя за липса на съмнение относно наличието на необичайно ниска оферта, респ. неговата увереност в наличието на сериозна оферта по отношение на класирания на първо място участник, подлежи на съдебен контрол?
При положителен отговор на предходния въпрос, следва ли […] член 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че възложителят в процедура по обществена поръчка, който не е осъществил проверка за наличието на оферта с необичайно ниска цена, е длъжен да обоснове и мотивира липсата на съмнение за наличието на оферта с необичайно ниска цена, т.е. наличието на сериозна оферта, по отношение на класираната на първо място оферта?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-332/20: Roma Multiservizi и Rekeep, Съдебно решение от 1 август 2022 г.
Следва ли директиви 2014/24 и 2014/23 да се тълкуват в смисъл, че възлагащият орган не може да изключи икономически оператор от процедурата, с която се цели, от една страна, да се учреди дружество със смесен капитал и от друга страна, да се възложи на това дружество договор за услуги, когато това изключване е обосновано от факта, че поради непрякото участие на този възлагащ орган в капитала на този икономически оператор, максималното участие на посочения възлагащ орган в капитала на това дружество, както е определено от документацията за обществената поръчка, би било фактически превишено, ако той избере този икономически оператор за съдружник?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-274/21: EPIC Financial Consulting, Съдебно решение от 14 юли 2022 г.
1) Представлява ли обезпечителното производство по член 2, параграф 1, буква а) от Директива [89/665], предвидено и в Австрия пред Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд), в рамките на което може да се постанови например временна забрана за сключване на рамкови споразумения или за сключване на договори за доставка, спор по гражданско или търговско дело по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент [№ 1215/2012]
Представлява ли подобно обезпечително производство съгласно горния въпрос най-малкото гражданско дело по смисъла на член 81, параграф 1 [ДФЕС]
Представлява ли обезпечителното производство по член 2, параграф 1, буква а) от Директива [89/665] производство по приемане на временни мерки съгласно член 35 от Регламент [№ 1215/2012]?
1) Представлява ли производство по преразглеждане пред Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд), което се провежда в изпълнение на Директива [89/665], спор по гражданско или търговско дело по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент [№ 1215/2012]
Представлява ли подобно производство по преразглеждане съгласно горния въпрос най-малкото гражданско дело по смисъла на член 81, параграф 1 [ДФЕС]?
2) Като се имат предвид другите разпоредби от правото на Съюза, трябва ли принципът на равностойност да се тълкува в смисъл, че предоставя субективни права на частноправния субект спрямо държавата членка и не допуска прилагането на австрийски национални разпоредби, съгласно които, преди да разгледа молба за допускане на обезпечение като предвидената в член 2, параграф 1, буква а) от Директива [89/665], съдът трябва да определи вида на процедурата за възлагане на обществена поръчка и (прогнозната) стойност на поръчката, както и общия брой на оспорваните самостоятелно атакуеми решения по конкретни процедури за възлагане на обществени поръчки, съответно евентуално и обособените позиции по конкретна възлагателна процедура, така че впоследствие евентуално председателят на компетентния съдебен състав да издаде разпореждане за корекция с цел събиране на допълнителните такси и в случай на неплащане на таксите съдебният състав, компетентен по молбата за преразглеждане, да начисли съдебните такси преди или най-късно едновременно с отхвърлянето на молбата за допускане на обезпечение поради неплащане на допълнителните такси, което влече загуба на съответното притезание, ако по (други) граждански дела в Австрия, като например при искове за вреди или за преустановяване на нарушение на конкурентното право, неплащането на такси не е пречка за разглеждането на подадена в същата връзка молба за допускане на обезпечение, независимо от размера на дължимите съдебни такси, и ако по правило неплащането на фиксирани такси не е пречка за разглеждането на молби за допускане на обезщетение, подадени до граждански съдилища отделно от съответния иск или жалба; и ако също така, както за сравнение е в Австрия, неплащането на такси за жалби срещу административни решения или на такси за обжалване, включително ревизионно, на решения на административните съдилища пред Verwaltungsgerichtshof (Върховен административен съд) или пред Verfassungsgerichtshof (Конституционен съд) не води до отхвърлянето на тези жалби поради неплащане на таксите и не води например също до хипотеза, при която молбите за признаване на суспензивното действие в тези производства по обжалване, включително ревизионни, могат само да се отхвърлят?
2.1) Като се имат предвид другите разпоредби от правото на Съюза, трябва ли принципът на равностойност да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на австрийски национални разпоредби, съгласно които, преди да разгледа молба за допускане на обезпечение като предвидената в член 2, параграф 1, буква а) от Директива [89/665], председателят на едноличния съдебен състав следва да издаде разпореждане за корекция на таксите поради неплатени в пълен размер фиксирани такси и да отхвърли молбата за допускане на обезпечение поради неплатени такси, ако в други случаи при гражданскоправни спорове в Австрия съгласно Gerichtsgebührengesetz (Закон за съдебните такси) по правило за молбите за допускане на обезпечение, подадени заедно с първоинстанционния иск, не се дължат никакви допълнителни фиксирани съдебни такси и ако за молбите за признаване на суспензивното действие, които се подават заедно с жалба срещу административно решение до административния съд, ревизионна жалба до Verwaltungsgerichtshof (Върховен административен съд) или жалба до Verfassungsgerichtshof (Конституционен съд) и които от функционална гледна точка целят същата или подобна правна защита като молбата за допускане на обезпечение, не се плащат отделни такси по тези акцесорни молби за признаване на суспензивното действие?
3) Като се имат предвид другите разпоредби от правото на Съюза, трябва ли изискването съгласно член 2, параграф 1, буква а) от Директива [89/665] да се приемат, в най-кратки срокове и посредством обезпечително производство, временни мерки с цел да се поправи твърдяното нарушение или да се предотврати нанасянето на допълнителни вреди на засегнатите интереси, да се тълкува в смисъл, че предоставя субективно право незабавно да бъде постановено решение по молбата за допускане на обезпечение и е пречка за прилагането на австрийските национални разпоредби, съгласно които дори в случай на непрозрачно проведени процедури за възлагане на обществени поръчки съдът, преди да разгледа молба за допускане на обезпечение, с която се цели да се попречи на възложителя да възлага други поръчки, дори това да не е релевантно за решението, трябва да определи вида на възлагателната процедура и (прогнозната) стойност на поръчката, както и общия брой на самостоятелно атакуемите решения, които са оспорени или ще бъдат оспорени по конкретни възлагателни процедури, съответно евентуално и обособените позиции по конкретна възлагателна процедура, така че впоследствие евентуално председателят на компетентния съдебен състав да издаде разпореждане за корекция с цел събиране на допълнителните такси и в случай на неплащане на таксите съдебният състав, компетентен по молбата за преразглеждане, да начисли съдебните такси преди или най-късно едновременно с отхвърлянето на молбата за допускане на обезпечение поради неплащане на допълнителните такси, което влече загуба на съответното притезание?
4) Като се имат предвид другите разпоредби от правото на Съюза, трябва ли правото на справедлив съдебен процес съгласно член 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че предоставя субективни права на частноправния субект и не допуска прилагането на австрийски национални разпоредби, съгласно които, дори това да не е релевантно за решението и дори в случай на непрозрачно проведени процедури за възлагане на обществени поръчки съдът, преди да разгледа молба за допускане на обезпечение, с която се цели да се попречи на възложителя да възлага други поръчки, трябва да определи вида на възлагателната процедура и (прогнозната) стойност на поръчката, както и общия брой на самостоятелно атакуемите решения, които са оспорени или ще бъдат оспорени по конкретни възлагателни процедури, съответно евентуално и обособените позиции по конкретна възлагателна процедура, така че впоследствие евентуално председателят на компетентния съдебен състав да издаде разпореждане за корекция с цел събиране на допълнителните такси и в случай на неплащане на таксите съдебният състав, компетентен по молбата за преразглеждане, да начисли съдебните такси преди или най-късно едновременно с отхвърлянето на молбата за допускане на обезпечение поради неплащане на допълнителните такси, което влече загуба на съответното притезание?
5) Като се имат предвид другите разпоредби от правото на Съюза, трябва ли принципът на равностойност да се тълкува в смисъл, че предоставя субективни права на частноправния субект спрямо държавата членка и не допуска прилагането на австрийски национални разпоредби, съгласно които при неплатени фиксирани такси за молбата за допускане на обезпечение по смисъла на Директива [89/665] фиксирани такси може да начислява (само) съдебен състав на административен съд в качеството му на правораздавателен орган (с произтичащата от това за задълженото лице ограничена възможност за правна защита), ако в други случаи такси за искове, за молби за допускане на обезпечение и за жалби по граждански производства при неплащане се начисляват с административно решение съгласно Gerichtliches Einbringungsgesetz (Закон за събирането на съдебните такси) и ако такси за жалби по административни дела пред административен съд или пред Verfassungsgerichtshof (Конституционен съд), съответно такси за ревизионни жалби до Verwaltungsgerichtshof (Върховен административен съд) при неплащане на тези такси по правило се начисляват с решение на данъчен орган (тоест решение за начисляване на такси), срещу което винаги може да се подаде жалба до административен съд и след това съответно ревизионна жалба до Verwaltungsgerichtshof (Върховен административен съд) или жалба до Verfassungsgerichtshof (Конституционен съд)?
6) Като се имат предвид другите разпоредби от правото на Съюза, трябва ли член 1, параграф 1 от Директива [89/665] да се тълкува в смисъл, че сключването на рамково споразумение само с един икономически оператор съгласно член 33, параграф 3 от Директива [2014/24] представлява сключване на договор съгласно член 2a, параграф 2 от Директива [89/665]?
6.1) Трябва ли изразът в член 33, параграф 3 от Директива [2014/24] „поръчките, основаващи се на това рамково споразумение“ да се тълкува в смисъл, че основаваща се на рамково споразумение поръчка е налице, когато възлагащият орган възлага отделна поръчка, като се позовава изрично на сключеното рамково споразумение
Или цитираният израз „поръчките, основаващи се на това рамково споразумение“ трябва да се тълкува в смисъл, че когато общият обем по рамковото споразумение съгласно решение [от 19 декември 2018 г., Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato — Antitrust и Coopservice (C‑216/17, EU:C:2018:1034, т. 64)] е изчерпан, вече не е налице поръчка, която се основава на първоначално сключеното рамково споразумение?
6.2) При утвърдителен отговор на въпроса по точка 6.1: Като се имат предвид другите разпоредби от правото на Съюза, трябва ли членове 4 и 5 от Директива [2014/24] да се тълкуват в смисъл, че прогнозната стойност на отделна поръчка, основана на рамковото споразумение, представлява винаги прогнозната стойност съгласно член 5, параграф 5 от [тази директива]
Или прогнозната стойност съгласно член 4 от [посочената] директива при отделна поръчка, основана на рамково споразумение, е онази стойност на поръчката, която е резултат от прилагането на член 5 от [същата] директива за целите на определянето на прогнозната стойност на отделната, основана на рамковото споразумение поръчка за доставка?
7) Като се имат предвид другите разпоредби от правото на Съюза, трябва ли правото на справедлив съдебен процес съгласно член 47 от [Хартата] да се тълкува в смисъл, че не допуска прилагането на разпоредба, съгласно която посоченият в спора по възлагането на обществена поръчка възлагащ орган трябва да предостави в обезпечителното производство всички необходими сведения и документи — тъй като в противен случай е възможно да бъде постановено неприсъствено съдебно решение в негова вреда — когато ръководителите или служителите му, които от негово име трябва да дадат тази информация, рискуват с предоставянето на сведения или документи евентуално да се самоуличат и срещу тях да бъде възбудено дори наказателно преследване?
8) Като се имат предвид другите разпоредби от правото на Съюза и освен това правото на ефективни правни средства за защита съгласно член 47 от Хартата, трябва ли изискването по член 1, параграф 1 от Директива [89/665] процедурите за възлагане на обществени поръчки да могат по-специално да бъдат ефективно преразглеждани, да се тълкува в смисъл, че тези разпоредби предоставят субективни права и не допускат прилагането на национални разпоредби, съгласно които търсещият правна защита подател на молба за допускане на обезпечение е длъжен да посочи в нея конкретната възлагателна процедура и конкретното решение на възлагащия орган, дори когато при процедури за възлагане на обществени поръчки без предварително обявление по правило няма да знае колко непрозрачни възлагателни процедури е провел възлагащият орган и колко възлагателни решения вече са взети по тези непрозрачни процедури?
9) Като се имат предвид другите разпоредби от правото на Съюза, трябва ли изискването за справедлив съдебен процес съгласно член 47 от Хартата да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба предоставя субективни права и не допуска прилагането на национални разпоредби, съгласно които търсещият правна защита подател на молба за преразглеждане е длъжен да посочи в молбата си за допускане на обезпечение конкретната възлагателна процедура и конкретното самостоятелно атакуемо и също така оспорено решение на възлагащия орган, дори когато при непрозрачна по отношение на него процедура за възлагане на обществена поръчка без предварително обявление по правило не може да знае колко непрозрачни възлагателни процедури е провел възлагащият орган и колко възлагателни решения вече са взети по тези непрозрачни процедури?
10) Като се имат предвид другите разпоредби от правото на Съюза, трябва ли изискването за справедлив съдебен процес съгласно член 47 от Хартата да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба предоставя субективни права и не допуска прилагането на национални разпоредби, съгласно които търсещият правна защита подател на молба за допускане на обезпечение е длъжен да плаща фиксирани такси в предварително неизвестен за него размер, тъй като при непрозрачна за него процедура за възлагане на обществена поръчка без предварително обявление той по правило не може да знае дали и евентуално колко непрозрачни възлагателни процедури и с каква прогнозна стойност на поръчката е провел възлагащият орган и колко самостоятелно атакуеми възлагателни решения вече са взети по тези непрозрачни процедури?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-376/21: Obshtina Razlog, Съдебно решение от 16 юни 2022 г.
Следва ли член 160, параграф[и] 1 и 2 от Регламент 2018/1046 и член 102, параграф[и]1 и 2 от Регламент № 966/2012 да се тълкуват в смисъл, че се прилагат и по отношение на възложители от държави — членки на Европейския съюз, когато възлаганите от тях обществени поръчки се финансират със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, следва ли принципите на прозрачност, пропорционалност, равно третиране и недискриминация, прогласени в член 160, параграф 1 от Регламент 2018/1046 и в член 102, параграф 1 от Регламент № 966/2012 да се тълкуват в смисъл, че допускат пълното ограничаване на конкуренцията при възлагане на обществена поръчка чрез процедура на договаряне без предварително обявление, когато предметът на обществената поръчка не се отличава със специфики, които обективно да налагат нейното изпълнение само от поканения оператор
По-специално, следва ли член 160, параграф[и] 1 и 2 във връзка с член 164, параграф 1, [буква] г) от Регламент 2018/1046 и член 102, параграф[и] 1 и 2 във връзка с член 104, параграф 1, [буква] г) от Регламент № 966/2012 да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като тази в главното производство, съгласно която след прекратяване на процедура за възлагане на обществена поръчка поради обстоятелството, че подадената единствена оферта е неподходяща, възложителят може да отправи покана за участие в процедура на договаряне без предварително обявление само до един икономически оператор, когато предметът на обществената поръчка не се отличава със специфики, които обективно да налагат нейното изпълнение само от поканения оператор?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Дело C-719/20: Comune di Lerici, Съдебно решение от 12 май 2022 г.
Допуска ли член 12 от Директива 2014/24 национална правна уредба, която изисква да се извърши обединяване на дружества за предоставяне на местни обществени услуги от икономически интерес, в резултат на което икономическият оператор, който е встъпил в правата на първоначалния концесионер по силата на прозрачно извършени сделки с дружества, включително сливания или придобивания, продължава да управлява услугите до изтичане на предвидените срокове, когато:
а) първоначалният концесионер е дружество, на което обществената поръчка е възложена пряко (in house) на основание осъществяван аналогичен съвместен контрол,
б) икономическият оператор правоприемник, е избран чрез процедура за възлагане на обществена поръчка,
в) в резултат на обединяването на дружества по отношение на някой от първоначално възложилите въпросната услуга местни органи вече не са налице съставните елементи на осъществяване на аналогичен съвместен контрол?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на наказателна отговорност по давност", въведете само "погасяване наказателна отговорност давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Съдебно решение, 26/03/2026, Aurnois, C-239/24", въведете само номера и годината на делото: "239/24".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "СЕС"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "СЕС", което е достъпно само за абонати.
За да достъпите пълния текст на съдебните актове е необходимо да се абонирате за Модул "НПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.