4.10.02 - Хармонизиране на данъчни законодателства

Трябва ли член 1, параграф 2, член 2, параграф 1, букви а) и в), член 14, параграф 1, член 24, параграф 1, член 73, член 78, буква б) и член 135, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112/ЕО да се тълкуват в смисъл, че доставката на стоки и предоставянето на кредит по договор, сключен между интегратор и интегрирано лице, представляват отделни и независими сделки за целите на ДДС, или в смисъл, че е налице една единна сделка, чиято облагаема основа включва и насрещната престация за доставката на стоки и лихвите по отпуснатия кредит?
Ако второто предложено тълкуване се окаже в съответствие с Директивата за ДДС, може ли по отношение на една единна сделка, включваща едновременно доставка на стоките, която подлежи на облагане с ДДС и доставка на услуги, която е освободена от ДДС, тази директива да се тълкува в смисъл, че сделката представлява изключение от принципа на всеобщност на ДДС
В случай че това е така, какви критерии следва да са налице?
Фактът, че въз основа на договора интеграторът може да предоставя на интегрирано лице, по негово искане, допълнителни услуги и/или може да закупува произведените от последното селскостопански стоки, оказва ли влияние върху отговора на предходните въпроси и, ако това е така, в каква степен?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Saugmandsgaard Oe

Унгарски

Дело C-432/15: Baštová, Съдебно решение от 10 ноември 2016 г.

1) a)
Представлява ли доставката на кон от страна на неговия собственик (който е данъчнозадължено лице) на организатор на състезание с цел участие на коня в състезанието възмездна доставка на услуги по смисъла на член 2, параграф 1, буква в) от Директивата за ДДС, а следователно и сделка, облагаема с ДДС?
б) При утвърдителен отговор на този въпрос, трябва ли да се разглежда като насрещна престация получената от състезанието парична награда (която все пак не всеки участващ в състезанието кон получава) или получаването на услугата, състояща се във възможността конят да се състезава, предоставена от организатора на състезанието на собственика на коня, или някаква друга насрещна престация?
в) При отрицателен отговор, това обстоятелство само по себе си представлява ли достатъчно основание за намаляване на първоначалното приспадане на ДДС върху облагаеми доставки, които са придобити и използвани, за да се подготвят за състезания конете на коневъда/треньора, или участието на кон в състезание трябва да се разглежда като елемент на икономическата дейност на лицето, което осъществява дейност в областта на отглеждането и тренирането на състезателни коне — негови и на други собственици, а разходите за отглеждането на собствените му коне и участието им в състезания следва да се включат в общите разходи, свързани с икономическата дейност на това лице
При утвърдителен отговор на тази част от въпроса, трябва ли паричната награда, получена за успешно представяне в надбягването, да се включи в данъчната основа и да се начисли ДДС върху извършените доставки, или тя представлява доход, който по никакъв начин не се отразява върху данъчната основа за начисляване на ДДС?
2) a)
Ако за целите на ДДС е необходимо няколко елемента на една услуга да се разглеждат като единна доставка, по какви критерии се определя тяхната взаимовръзка, а именно дали услугите са равностойни помежду си, или отношението между тях е отношение между основна и съпътстваща услуга
Съществува ли някаква йерархия между тези критерии, която да ги разпределя по приоритет и тежест?
б) Трябва ли член 98 от Директивата за ДДС, разглеждан във връзка с приложение III към същата директива, да се тълкува в смисъл, че не допуска дадена услуга да се квалифицира като такава, за която се прилага намалена ставка, ако тази услуга се състои от два отделни елемента, които за целите на ДДС трябва да се разглеждат като единна доставка, при положение че тези доставки са равностойни, но едната от тях сама по себе си може да не е класифицирана в нито една от категориите, посочени в приложение III към Директивата за ДДС?
в) При утвърдителен отговор на въпрос 2) б), при обстоятелства като тези по настоящото дело съчетаването на отделния елемент от услугата за предоставяне на право за използване на спортни съоръжения с елемента от услугата, състояща се в предоставяне на разположение на треньор на състезателни коне, препятства ли квалифицирането на тази услуга като единна услуга, за която се прилага намалена ставка на ДДС, посочена в точка 14 от приложение III към Директивата за ДДС?
г) Ако въз основа на отговора на въпрос 2) в) прилагането на намалената данъчна ставка не е изключено, какво влияние оказва върху квалифицирането с оглед на приложимата ставка на ДДС фактът, че освен услугата за използване на спортни съоръжения и услугата за трениране данъчнозадълженото лице предоставя и услуги, свързани с предоставяне на конюшни, хранене и полагане на други грижи за конете
Трябва ли всички тези отделни услуги да се разглеждат за целите на ДДС като единно цяло и да подлежат на едно и също данъчно третиране?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - четвърти състав

Чешки

Дело C-446/15: Signum Alfa Sped, Определение от 10 ноември 2016 г.

Могат ли разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО да бъдат тълкувани така, че позволяват национална практика, при която данъчната администрация отказва право на приспадане на ДДС поради липса на достоверност на фактурите, когато издателят им не е истинският доставчик на услугите?
Следва ли отказът на правото на приспадане на ДДС да е обусловен от доказателство, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае за участие в измама с ДДС, а не единствено от съмнения относно съдържанието на фактурите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - девети състав

Определения

Mengozzi

Унгарски

Дело C-24/15: Plöckl, Съдебно решение от 20 октомври 2016 г.

Допускат ли член 22, параграф 8 от Шеста директива в редакцията му, която следва от член 28з и член 28в, А, буква а), първа алинея и буква г) от Шеста директива държавите членки да откажат освобождаване от данък на вътреобщностна доставка (в случая: вътреобщностно прехвърляне), когато, макар доставчикът да не е взел всички разумни мерки с оглед на формалните изисквания за посочване на идентификационния номер по ДДС, няма конкретни доказателства, че е налице измама, стоката е била прехвърлена в друга държава членка и са изпълнени останалите условия за освобождаване от данък?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - четвърти състав

Saugmandsgaard Oe

Дело C-340/15: Nigl и др., Съдебно решение от 12 октомври 2016 г.

Независими предприемачи (данъчнозадължени лица) ли са състоящи се от различни членове на едно семейство три обединения на лица, които действат самостоятелно като такива в отношенията си с техните доставчици и с публичните органи, притежават собствени производствени средства (с изключение на два актива), но продават продуктите си главно под обща марка чрез капиталово дружество, чиито дялове се държат от членовете на обединенията на лица и от други членове на семейството?
В случай че трите обединения на лица следва да се приемат за трима независими предприемачи (данъчнозадължени лица), за тях прилага ли се като винопроизводители и съответно като земеделски производители режимът на единна данъчна ставка за земеделски производители, при положение че за всяко от тези работещи в икономическо сътрудничество помежду си обединения на лица поотделно се прилага режимът на единна данъчна ставка за земеделски производители, но съгласно националното право поради големината на предприятието и правноорганизационната форма този режим не се прилага за капиталовото дружество, отделното обединение на лица, състоящо се от членовете на трите обединения на лица, или отделното обединение на лица, състоящо се от капиталовото дружество и от членовете на трите обединения на лица?
В случай че прилагането на режима на единна данъчна ставка за земеделски производители принципно се изключва за трите обединения на лица, то това изключване:
а) поражда ли обратно действие, или
б) поражда действие само за в бъдеще, или
в) не поражда действие?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав

Szpunar

Дело C-576/15: Maya Marinova, Съдебно решение от 5 октомври 2016 г.

Следва ли член 2, параграф 1, буква а), член 9, параграф 1, член 14, параграф 1 и членове 73 и 273 от Директива 2006/112/ЕО, както и принципите на данъчен неутралитет и на пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, по силата на която, когато в склада на данъчнозадълженото лице липсват стоки, които са му доставени, и свързаните с тях данъчни документи не са отразени в счетоводството на данъчнозадълженото лице, данъчната администрация може да презюмира, че данъчнозадълженото лице впоследствие е продало тези стоки на трети лица, и да определи данъчната основа за продажбите на посочените стоки на базата на фактите, които са ѝ известни, в съответствие с правила, които не са предвидени в посочената директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - седми състав

Български

Дело C-412/15: TMD, Съдебно решение от 5 октомври 2016 г.

Следва ли член 132, параграф 1, буква г) от Директива 2006/112 да се тълкува в смисъл, че доставката на човешка кръв, която държавите членки са длъжни да освобождават съгласно тази разпоредба, обхваща и доставката на кръвна плазма, получена от човешка кръв, когато кръвната плазма е предназначена не пряко за терапевтични цели, а само за производството на лекарствени продукти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав

Дело C-221/15: Etablissements Fr. Colruyt, Съдебно решение от 21 септември 2016 г.

Допуска ли член 15, параграф 1 от Директива 2011/64, самостоятелно или във връзка с членове 20 и 21 от Хартата, национална мярка, в съответствие с която търговците на дребно се задължават да се съобразяват с установените минимални цени на тютюневите изделия, като се забранява тяхната продажба на по-ниска цена от посочената от производителя/вносителя на акцизния бандерол?
Допуска ли член 34 ДФЕС национална мярка, в съответствие с която търговците на дребно се задължават да се съобразяват с установените минимални цени на тютюневите изделия, като се забранява тяхната продажба на по-ниска цена от посочената от производителя/вносителя на акцизния бандерол?
Допуска ли член 4, параграф 3 [ДЕС] във връзка с член 101 ДФЕС национална мярка, в съответствие с която търговците на дребно се задължават да се съобразяват с установените минимални цени на тютюневите изделия, като се забранява тяхната продажба на по-ниска цена от посочената от производителя/вносителя на акцизния бандерол?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Нидерландски

Дело C-400/15: Landkreis Potsdam-Mittelmark, Съдебно решение от 15 септември 2016 г.

Следва ли член 1 от решението за разрешаване да се тълкува в смисъл, че разрешението, дадено на Федерална република Германия да изключи възможността за приспадане на данъка върху добавената стойност за разходите за стоки и услуги, които се използват над 90 % от общото им използване за лични нужди на данъчнозадълженото лице или на неговия персонал или по-общо — за нужди, различни от икономическата дейност на предприятието, се прилага единствено по отношение на случаите, уредени в член 6, параграф 2 от Шеста директива (съответно член 26 от Директива 2006/112, изменена с Директива 2009/162), или то се прилага и по отношение на всички случаи, в които стока или услуга се използва само отчасти за нуждите на предприятието?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - осми състав

Campos Sanchez-Bordona

Дело C-518/14: Senatex, Съдебно решение от 15 септември 2016 г.

Следва ли член 167, член 178, буква а), член 179 и член 226, точка 3 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата по главното производство, съгласно която коригирането на задължителни данни на фактура, а именно идентификационния номер по ДДС, не поражда обратно действие, така че правото на приспадане на ДДС във връзка с коригираната фактура може да се упражни не за годината, в която тази фактура е била първоначално съставена, а за годината, в която тя е била коригирана?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - четвърти състав

Bot