4.10.02 - Хармонизиране на данъчни законодателства

Полага ли се — при обстоятелства като разглежданите в главното производство, в което данъчнозадължено лице извършва от името на общината строителни работи във връзка с общински път, при което за изграждане на прехвърления на общината път получава престации от други данъчнозадължени лица — право на приспадане на данък съгласно член 17, параграф 2, буква а) от Шеста директива?
При утвърдителен отговор на първия въпрос: налице ли е — при обстоятелства като разглежданите в главното производство, в което данъчнозадължено лице извършва от името на общината строителни работи във връзка с общински път — възмездна доставка на стоки, при която насрещната престация за доставката на пътно строителство е разрешение за експлоатация на каменна кариера?
При отрицателен отговор на втория въпрос: приравнява ли се — при обстоятелства като разглежданите в главното производство, в което данъчнозадължено лице извършва от името на общината строителни работи във връзка с общински път — безвъзмездното прехвърляне на отворения за обществено ползване път в полза на общината на безвъзмездна доставка на стоки съгласно член 5, параграф 6 от Шеста директива, въпреки че прехвърлянето обслужва стопански цели, за да се избегне необложено с данък крайно потребление на общината?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - осми състав

Hogan

Немски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2020 г.

Трябва ли член 9, параграф 1 и член 193 от Директива 2006/112 да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в настоящото дело не може да се счита, че физическо лице като жалбоподателя е извършвало „независимо“ разглежданата (икономическа) дейност и то само трябва да плати ДДС за разглежданите доставки, т.е. в смисъл, че като данъчнозадължено лице за целите на член 9, параграф 1 и член 193 от Директива 2006/112, отговорно за изпълнението на разглежданите задължения, следва да се счита съвместната дейност (гражданското дружество) (участниците в съвместната дейност, взети заедно; в разглеждания случай жалбоподателят заедно с неговия съдружник) — която/което съгласно националното законодателство не се счита за данъчнозадължено лице и няма правосубектност — а не само физическо лице като жалбоподателя?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, трябва ли член 193 от Директива 2006/112 да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в настоящото дело ДДС се дължи поотделно от всеки от участниците (в разглеждания случай жалбоподателят и неговият съдружник) в съвместната дейност — която не се счита за данъчнозадължено лице съгласно националното право и няма правосубектност — върху частта от всяко плащане, което всеки от тях получава (или трябва да получи) като насрещна престация за облагаемите доставки на недвижимо имущество (принадлежащо на всеки от тях)
Трябва ли член 287 от Директива 2006/112 да се тълкува в смисъл, че при обстоятелства като разглежданите в настоящото дело годишният оборот, посочен в тази разпоредба, се установява, като се вземат предвид всички доходи от съвместната дейност (получени от участниците в съвместната дейност, взети заедно)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - осми състав

Литовски

Дело C-*/: *************, Определение от ..2020 г.

Може ли правото на приспадане на ДДС да бъде отказано на данъчно задължено лице само въз основа на обстоятелството, че то е участвало в сделки с измамни доставчици, ако не е установено, че лицето е знаело или е трябвало да знае за извършената измама?
Допустимо ли е данъчната администрация да изисква от данъчно задълженото лице да извършва проверки на доставчиците, които по своята същност са отговорност на самата администрация?
Какви са доказателствените изисквания за установяване на знание или участие в измама от страна на данъчно задълженото лице с оглед отказа на правото на приспадане на ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - десети състав

Определения

Pikamae

Унгарски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2020 г.

Попадат ли в приложното поле на понятието „данъчнозадължено лице“ по смисъла на член 9, параграф 1 от Директива 2006/112 и лицата, които упражняват професията адвокат?
Допуска ли принципът на предимство на правото на Съюза в последващо производство дерогация от силата на пресъдено нещо, с която се ползва влязъл в сила съдебен акт, в който по същество се приема, че при прилагането и тълкуването на националната правна уредба в областта на ДДС адвокатът не доставя стоки, не упражнява икономическа дейност и не сключва договори за предоставяне на услуги, а договори за правна помощ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Румънски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2020 г.

Трябва ли данъчнозадължено лице, което създава дълготраен актив за използването му за облагаеми сделки с право на приспадане (в случая строежа на сграда за кафене), да коригира сумата за приспадане съгласно член 185, параграф 1 и член 187 от Директивата [за ДДС], когато преустанови доставките, даващи право на приспадане (в случая стопанисването на кафенето), и от този момент насетне дълготрайният актив не се използва в частта, съответстваща на извършваните преди това облагаеми сделки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - осми състав

Hogan

Немски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2020 г.

Допускат ли Директивата за ДДС и принципите на данъчна неутралност, на ефективност и на пропорционалност при обстоятелства като тези в главното производство административна практика и/или тълкуване на разпоредби от националното законодателство, които не разрешават коригирането на някои фактури, и вследствие на това включването на коригираните фактури в справка-декларацията във връзка с ДДС за периода, през който се извършва корекцията, за сделки, осъществени в период, който е бил обект на данъчна ревизия, приключила с издаването на окончателен ревизионен акт от страна на данъчните органи, когато след издаването на ревизионния акт се установяват допълнителни данни и сведения, обуславящи прилагането на различен данъчен режим?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Bobek

Румънски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2020 г.

Когато единна доставка на услуги по управление по смисъла на член 135, параграф 1, буква ж) от Директива 2006/112 се прави от трето лице доставчик на управител на фонд и се използва от последния както за управлението на специални инвестиционни фондове, така и за управлението на други фондове, които не са специални инвестиционни фондове („други фондове“), следва ли тази разпоредба да се тълкува:
а) в смисъл, че тази единна доставка трябва да се облага с единна данъчна ставка, и ако да, как следва да се определи тази единна данъчна ставка, или
б) в смисъл, че възнаграждението за тази единна доставка трябва да бъде пропорционално разпределено според използването на услугите по управление (например в зависимост от размера на средствата, управлявани съответно в специални инвестиционни фондове и други фондове), така че част от единната доставка да се третира като освободена, а част от нея — като облагаема?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Pikamae

Английски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2020 г.

Следва ли член 185 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че националните данъчни органи могат да наложат на данъчнозадължено лице корекция на първоначално определената сума на ДДС за приспадане, когато след като е получило намаления за вътрешни доставки на стоки, тези органи счетат, че първоначално определената сума на ДДС за приспадане надвишава тази, на която това данъчнозадължено лице е имало право?
Следва ли член 185 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкува в смисъл, че корекцията на първоначално определената сума на ДДС за приспадане е задължителна по отношение на установено в държава членка данъчнозадължено лице дори когато неговият доставчик е преустановил дейността си в тази държава членка и поради това последният вече не може да изисква възстановяването на част от внесения от него ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - девети състав

Румънски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2020 г.

Трябва ли членове 49 ДФЕС, 54 ДФЕС, 107 ДФЕС и 108 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че не допускат мярка на държава членка, при която в резултат от прилагането на правната уредба на държавата членка ([Закон за специалния данък в някои сектори]) реалната данъчна тежест се понася от данъчнозадължените лица, които са чуждестранна собственост
Означава ли този резултат, че е налице непряка дискриминация?
Трябва ли член 401 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която води до разграничение между чуждестранни и местни данъчнозадължени лица
Трябва ли да се счита, че специалният данък има характера на данък върху оборота
С други думи, съвместим ли е този данък с Директивата за ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - голям състав

Данъчни въпроси | Енергетика

Унгарски

Дело C-*/: *************, Съдебно решение от ..2020 г.

Следва ли член 7 от Директива 2003/96 да се тълкува в смисъл, че в приложното му поле попадат всички предприятия и правни субекти, публични или частни, които извършват дейност в сектора на пътническия автобусен превоз, включително отдаването под наем на автобуси с водач, и допуска ли тази разпоредба националната правна уредба за транспониране на тази директива, доколкото тя не включва сред правните субекти, използващи газьол с търговско приложение, и тези, които осъществяват дейност по отдаване под наем на автобуси с водач?
Признатата на държавите свобода на преценка в член 7, параграф 2 от Директива 2003/96/ЕО, съгласно която държавите членки могат да разглеждат диференцирано търговското и нетърговското приложение на газьола, използван като гориво, при условие че се съблюдават минималните нива, определени за Общността, и ставката за търговския газьол, използван като гориво, не е под националните прагове на данъчно облагане, в сила от 1 януари 2003 г., означава ли, че разпоредбата на член 7, параграф 3, буква б), включваща в газьола за търговско приложение и газьола, предназначен за „случаен превоз на пътници“, не е непосредствено приложима и безусловна?
От една страна, достатъчно точен ли е, и от друга — безусловен, член 7 от Директива 2003/96 от гледна точка на съдържанието му, за да може частноправен субект да се позове директно на него срещу органите на съответната държава членка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Szpunar