4.10.02 - Хармонизиране на данъчни законодателства

Трябва ли член 168, буква а) от [Директивата за ДДС] да се тълкува в смисъл, че не допуска да се забранява приспадане на данъчен кредит, ако единственото съображение е това, че данъчнозадълженото лице съзнателно е участвало в сключването на привидни сделки, а не се посочва по какъв начин съответните сделки са нанесли вреди за държавния бюджет под формата на невнесен или недължимо възстановен ДДС, каквито вреди не биха възникнали, ако сделките бяха документирани в съответствие с действителното положение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - осми състав

Bot

Латвийски

Дело C-242/18: UniCredit Leasing, Съдебно решение от 3 юли 2019 г.

Разпоредбата на чл. 90, § 1 от [Директивата за ДДС] позволява ли при разваляне на договор за финансов лизинг намаляване на данъчната основа и възстановяване на ДДС, начислен с влязъл в сила ревизионен акт, върху данъчна основа, представляваща сумата от месечните лизингови вноски за целия срок на договора?
Ако отговорът на първия въпрос е положителен, в случай на разваляне на договор за лизинг поради частично неплащане на дължимите лизингови вноски, на коя от хипотезите на чл. 90, §1 от [Директивата за ДДС] може да се позове лизингодателят срещу държава членка, за да получи намаление на данъчната основа на данъка върху добавената стойност с размера на дължимите, но неплатени вноски за периода от спиране на плащането до момента на развалянето на договора, след като последното няма ретроактивно действие и това е потвърдено с клауза от самия договор?
Тълкуването на чл. 90, § 2 от Директивата за ДДС позволява ли да се заключи, че в случай като настоящия е налице дерогация от § 1 на същата норма на Съюза?
Тълкуването на чл. 90, §1 от Директивата за ДДС позволява ли да се приеме, че използваното в разпоредбата понятие за разваляне обхваща случая, при който в рамките на договор за финансов лизинг без опция лизингодателят вече не може да иска от лизингополучателя плащане на лизинговите вноски, тъй като е развалил договора за лизинг поради неизпълнението му от страна на лизингополучателя, но съгласно договора има право на обезщетение в размер на всички неизплатени лизингови вноски, които ще станат изискуеми до края на срока на лизинга?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Wahl

Български

Дело C-597/17: Belgisch Syndicaat van Chiropraxie и др., Съдебно решение от 27 юни 2019 г.

Трябва ли член 132, параграф 1, буква в) от Директива [2006/112] да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба запазва посоченото в нея освобождаване от ДДС както по отношение на традиционните практики, така и по отношение на нетрадиционните практики, прилагани от лица, упражняващи регламентирана от националното законодателство относно здравните професии медицинска или парамедицинска професия, които отговарят определените в това национално законодателство изисквания, като изключва от посоченото освобождаване от ДДС лицата, които не отговарят на тези изисквания, но членуват в професионално сдружение на специалисти по хиропрактика и остеопатия и отговарят на установените от това сдружение изисквания?
Трябва ли член 132, параграф 1, букви б), в) и д), член 134 и член 98 от Директива [2006/112] във връзка с точки 3 и 4 от приложение III към тази директива, и по-специално от гледна точка на данъчният неутралитет, да се тълкуват в смисъл, че:
а) не допускат национална разпоредба, която предвижда намалена ставка на ДДС, приложима за лекарствените продукти и медицинските изделия, предоставяни при интервенция или приложение от терапевтичен характер, докато лекарствените продукти и медицинските изделия, предоставяни при интервенция или приложение от чисто естетичен характер и следователно тясно свързани с тях, се облагат със стандартната ставка на ДДС;
б) или в смисъл, че тези разпоредби разрешават, съответно изискват двата посочени по-горе случая да бъдат третирани еднакво?
Ако от отговора на първия или на втория […] въпрос следва, че подлежащите на отмяна разпоредби [заради вече констатираната им несъвместимост с Директива 2006/112], както и онези разпоредби, които в зависимост от конкретния случай следва да бъдат отменени изцяло или частично, противоречат на правото на Европейския съюз, следва ли Конституционният съд да запази временно правните последиците от […], тези разпоредби, за да предостави по този начин възможност на [националния законодател] да ги приведе в съответствие с правото на Европейския съюз?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Предстои добавяне

Нидерландски

Дело C-291/18: Grup Servicii Petroliere, Съдебно решение от 20 юни 2019 г.

Следва ли член 148, буква в) във връзка с член 148, буква а) от Директивата [за ДДС] да се тълкува в смисъл, че освобождаването от ДДС се прилага при определени условия за доставката на самоиздигащи се платформи за морско сондиране, и съответно попада ли самоиздигаща се платформа за морско сондиране в обхвата на понятието „плавателен съд“ по смисъла на тази разпоредба от правото на Европейския съюз, като се има предвид, че съгласно заглавието на глава 7 от Директивата [за ДДС] посочената разпоредба урежда „[о]свобождавания[та], свързани с международен транспорт“?
При утвърдителен отговор на [първия] въпрос, следва ли член 148, буква в) във връзка с член 148, буква а) от Директивата [за ДДС] да се тълкува в смисъл, че основно условие, за да бъде освободена от ДДС самоиздигаща се платформа за морско сондиране, която плава в открито море, е по време на нейната експлоатация (като търговска/промишлена дейност) тя да бъде реално там в състояние на движение, плаваща или придвижваща се по море от една точка до друга, през период, по-дълъг от този, в който тя се намира в стационарно, неподвижно състояние поради извършването на сондажна дейност в морето, с други думи, трябва ли тази платформа реално да извършва преимуществено плавателна дейност спрямо сондажната дейност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав

Hogan

Румънски

Дело C-185/18: Oro Efectivo, Съдебно решение от 12 юни 2019 г.

Допускат ли Директивата [за ДДС], произтичащият от нея принцип на данъчен неутралитет и съдебната практика на [Съда] за нейното тълкуване национална правна уредба, според която държава членка може да начислява на предприятие или самостоятелно заето лице косвен данък, различен от [ДДС], за придобиването на движима вещ (по-конкретно злато, сребро или бижута) от физическо лице, когато:
– придобитата вещ ще бъде предназначена чрез обработването ѝ или последващото ѝ прехвърляне за самата дейност на предприятието,
– ще бъдат извършени облагаеми с ДДС сделки при включването на придобитата вещ отново в търговския оборот и
– приложимото законодателство в тази държава членка не допуска при такива сделки предприятието или самостоятелно заетото лице да приспадне платения при първото от посочените по-горе придобивания данък?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Kokott

Испански

Дело C-235/18: Vega International Car Transport and Logistic, Съдебно решение от 15 май 2019 г.

Попадат ли под действието на член 135, параграф 1, буква б) от [Директива 2006/112] сделки, изразяващи се в предоставянето на карти за гориво и договарянето, финансирането и заплащането на доставките на гориво с помощта на тези карти, или пък тези сложни сделки могат да се считат за верижни сделки, чиято основна цел е доставката на гориво?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - осми състав

Предстои добавяне

Полски

Дело C-712/17: EN.SA., Съдебно решение от 8 май 2019 г.

Съвместима ли е с принципите на правото на Съюза в областта на ДДС, развити от практиката на Съда, националната нормативна уредба, а именно член 19 (Приспадане) и член 21, параграф 7 (Фактуриране на сделките) от [DPR №o633/1972] и член 6, параграф 6 от Decreto legislativo № 471 (Законодателен декрет № 471) от 18 декември 1997 г. (Нарушение на задълженията за документиране, отчитане и индивидуализация на сделките) в хипотезата на обявени за фиктивни сделки, в резултат на които не е причинена вреда на държавния бюджет и не е настъпило никакво данъчно предимство за данъчнозадълженото лице, като се има предвид, че едновременното прилагане на тези разпоредби от вътрешното право води до това:
a) данъкът, наложен върху извършените от приобретателя придобивания за всяка от спорните сделки, свързани с участието на един и същ субект и с една и съща данъчна основа, никога да не може да бъде приспаднат;
б) прехвърлителят да начислява и плаща данъка (и да бъде изключена възможността за възстановяване на недължимо платеното) за съответните паралелни продажби, също приети за фиктивни;
в) да бъде наложена глоба в размер, равен на размера на данъка върху придобиванията, за който се приема, че не подлежи на приспадане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Kokott

Италиански

Дело C-127/18: A-PACK CZ, Съдебно решение от 8 май 2019 г.

Следва ли член 90 от Директива 2006/112, разглеждан в светлината на принципите на данъчен неутралитет и пропорционалност, да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство като разглежданото в главното производство, което предвижда, че данъчнозадълженото лице не може да коригира данъчната основа по ДДС в случай на пълно или частично неплащане, от страна на негов длъжник, на дължима сума по облагаема с този данък доставка, ако длъжникът вече не е данъчнозадължено лице по ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Предстои добавяне

Чешки

Дело C-568/17: Geelen, Съдебно решение от 8 май 2019 г.

1) а)
Трябва ли член 9, параграф 2, буква в), първо тире от Шеста директива […], съответно член 52, буква а) от Директивата за ДДС […], да се тълкува в смисъл, че в обхвата на тези разпоредби попада и възмездната доставка на интерактивни еротични сесии пред камера, предавани на живо по интернет?
б) При утвърдителен отговор на [първи въпрос, буква а)], трябва ли в такъв случай изразът „мястото, където физически се извършват услугите“, съдържащ се в член 9, параграф 2, буква в) от Шеста директива, съответно изразът „мястото, където услугите фактически се извършват“, съдържащ се в уводната част на член 52 от Директивата за ДДС […], да се тълкува в смисъл, че определящо е мястото, където моделите извършват действия пред уебкамерата, или че определящо е мястото, където [клиентите] гледат образите, или следва да се има предвид друго място?
2) Трябва ли член 9, параграф 2, буква д), дванадесето тире от Шеста директива, съответно член 56, параграф 1, буква к) от Директивата за ДДС […], във връзка с член 11 от [Регламент № 1777/2005], да се тълкува в смисъл, че възмездната доставка на интерактивни еротични сесии пред камера, предавани на живо по интернет, може да се счита за „услуга, извършвана по електронен път“?
3) При утвърдителен отговор както на [първи въпрос, буква а)], така и на [втори въпрос], и ако определянето на мястото на доставката на услуги с оглед на релевантните разпоредби на директивите води до различни резултати, как тогава трябва да се определя мястото на доставката на услуги?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Szpunar

Нидерландски

Дело C-566/17: Związek Gmin Zagłębia Miedziowego, Съдебно решение от 8 май 2019 г.

Трябва ли член 168, буква а) от Директива[та за ДДС] и принципът на неутралитет на ДДС да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, при която се признава пълно право на приспадане на данъка по получени доставки на стоки и услуги, използвани както за целите на попадащите в обхвата на ДДС сделки на данъчнозадълженото лице (облагаеми и освободени), така и за целите на неговите сделки извън обхвата на ДДС, тъй като в националния закон не са предвидени методи и критерии за разделяне на сумите на данъка по получени доставки с оглед на тези категории сделки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Sharpston