4.10.02.01.08 - Приспадане и възстановяване

1) В светлината на системата за ДДС, основана на Директивата за ДДС, по-специално с оглед на член 9 и член 193 във връзка с член 199, параграф 1, буква ж), допустима ли е норма от националното право като член 18 от Закона за ДДС, която въвежда изключения от общите принципи в правната уредба на ДДС, преди всичко във връзка с правните субекти, които са задължени да изчисляват и събират данъци, като създава правната фигура на лице — платец на данъка, т.е. на правен субект, който е задължен да изчислява размера на данъка вместо данъчнозадълженото лице, да го събира от данъчнозадълженото лице и да го внася своевременно в данъчния орган?
2) При утвърдителен отговор на първия въпрос:
а) В светлината на принципа на пропорционалност, който е общ принцип на правото на Съюза, допустима ли е разпоредба от националното право като тази на член 18 от Закона за ДДС, според която по-специално данъците върху доставки на недвижими имоти по пътя на принудителното изпълнение за стоки, които са собственост на длъжника или се намират в негово владение в нарушение на действащите разпоредби, се изчисляват, събират и внасят от натоварения с извършаването на мерки по принудително изпълнение съдебен изпълнител, който като лице — платец на данъка, отговаря за неизпълнение на това задължение?
б) Допустима ли е, с оглед на членове 206, 250 и 252 от Директивата за ДДС и на произтичащия от нея принцип на неутралитет, разпоредба от националното право като член 18 от Закона за ДДС, която задължава посоченото в тази разпоредба лице — платец на данъка, да изчислява, събира и внася ДДС върху извършени по пътя на принудителното изпълнение доставки на стоки, които са собственост на длъжника или се намират в негово владение в нарушение на действащите разпоредби, и то в рамките на важащия за данъчнозадълженото лице данъчен период в размер на сумата, която се получава като цената, получена от продажбата на стоката, намалена с ДДС, се умножи по съответната данъчна ставка, без от тази сума да се приспада сумата на данъка, платен по получени доставки от данъчнозадълженото лице от началото на данъчния период до датата на събиране на данъка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Kokott

Полски

Дело C-144/13: VDP Dental Laboratory и др., Съдебно решение от 26 февруари 2015 г.

Следва ли член 168 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, изменена с Директива 2007/75/ЕО на Съвета от 20 декември 2007 г., да се тълкува в смисъл, че когато предвидено в националното право освобождаване от данък върху добавената стойност е несъвместимо с Директива 2006/112, изменена с Директива 2007/75, посоченият член 168 не допуска данъчнозадължено лице да се ползва от това освобождаване, като същевременно иска да му бъде признато право на приспадане?
Следва ли член 140, букви а) и б) и член 143, параграф 1, буква a) от Директива 2006/112, изменена с Директива 2007/75, да се тълкуват в смисъл, че предвиденото в тях освобождаване от данък върху добавената стойност се прилага по отношение на вътреобщностното придобиване и на окончателния внос на зъбни протези, доставяни от зъболекарите и зъботехниците, когато държавата членка на доставката или на вноса не е приложила предвидената в член 370 от Директива 2006/112, изменена с Директива 2007/75, преходна правна уредба?
Следва ли член 140, букви а) и б) от Директива 2006/112, изменена с Директива 2007/75, да се тълкува в смисъл, че посоченото в тази разпоредба освобождаване от данък върху добавената стойност се прилага също и когато вътреобщностното придобиване на зъбни протези е от държава членка, която е приложила предвидения в член 370 от тази директива дерогационен и преходен режим?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Kokott

Митнически съюз | Обща митническа тарифа | Свободно движение на стоки

Нидерландски

Дело C-131/13: Schoenimport “Italmoda” Mariano Previti, Съдебно решение от 18 декември 2014 г.

Следва ли националните административни и съдебни органи съгласно правото на Съюза да откажат освобождаване от ДДС за вътреобщностна доставка, както и приспадане на ДДС за придобиването на стоки, които след това са изпратени в друга държава членка, или възстановяване на ДДС, което следва от прилагането на член 28б, част А, параграф 2, второ изречение от Шеста директива, когато въз основа на обективни данни е установено, че във връзка със съответните стоки е извършена измама с ДДС и че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че участва в нея, а националното право не предвижда в такива случаи възможност да се откаже освобождаване, приспадане или възстановяване?
Трябва ли да се откаже данъчно освобождаване, приспадане или възстановяване и в случаите, когато измамата с ДДС е извършена в друга държава членка (различна от държавата членка, от която са изпратени стоките) и данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае за тази измама, докато в държавата членка на изпращане е изпълнило всички (формални) изисквания на националното право във връзка с данъчното освобождаване, приспадане или възстановяване и винаги е представяло на данъчните органи на тази държава членка всички необходими данни за стоките, изпращането и купувачите в държавата членка по местоназначение на тези стоки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Szpunar

Нидерландски

Дело C-590/13: Idexx Laboratories Italia, Съдебно решение от 11 декември 2014 г.

Принципите, установени от [Съда] в решение [Ecotrade (EU:C:2008:267)], съгласно които член 18, параграф 1, буква г) и член 22 от [Шеста директива] не допускат данъчна ревизионна практика и практика на корекция на декларациите по [ДДС], която санкционира неизпълнение, от една страна, на задълженията, произтичащи от формалностите, установени от националната правна уредба на основание посочения член 18, параграф 1, буква г), а от друга страна — на задълженията за счетоводна отчетност и деклариране, които следват съответно от посочения член 22, параграфи 2 и 4, с лишаване от право на приспадане в случай на прилагане на режима на самоначисляване, приложими ли са и при пълно неизпълнение на изискванията, предвидени в същата правна уредба, когато няма съмнение относно положението на платеца на данъка и неговото право на приспадане?
Изразите „изисквания по същество“, „obblighi sostanziali“, „substantive requirements“ и „exigences de fond“, използвани от Съда в различните езикови редакции на решение [Ecotrade (EU:C:2008:267)], по отношение на случаите на така нареченото самоначисляване, предвидено във връзка с ДДС, отнасят ли се до необходимостта от внасянето на ДДС или поемането на данъчно задължение или и до наличието на материалноправни условия, които обуславят облагането на данъчнозадълженото лице със същия данък и които уреждат правото на приспадане, чиято цел е да гарантира принципа на неутралитет на този данък по единен за Европейския съюз начин — например по отношение на присъщи характеристики, облагаемост и пълно приспадане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - осми състав

Cruz Villalon

Италиански

Дело C-272/13: Equoland, Съдебно решение от 17 юли 2014 г.

1) Съгласно член 16 от Шеста директива и членове 154 и 157 от Директивата за ДДС предназначението на стоките, внесени под складов режим, различен от режима на митнически склад, а именно данъчен склад по ДДС, достатъчно ли е за освобождаване от плащане на ДДС при вноса, дори когато въвеждането в склада не е физическо, а само по документи?
2) Шеста директива и Директивата за ДДС допускат ли практика, при която дадена държава членка събира ДДС при вноса, независимо че по отношение на него — поради грешка или нарушение — е приложен механизъм на обратно начисляване чрез издаване на автофактура и едновременно вписване в дневника за покупки и продажби?
3) Обстоятелството, че държава членка предвижда изискуемост на ДДС в случаите на прилагане на обратно начисляване чрез издаване на автофактура и едновременно вписване в дневника за покупки и продажби нарушава ли принципа на неутралитет на ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Jaaskinen

Данък върху добавената стойност | Данъчни въпроси | Основни права | Харта на основните права

Италиански

Дело C-654/13: Delphi Hungary Autóalkatrész Gyártó, Определение от 17 юли 2014 г.

Противоречи ли изключването на изплащането на лихви за забава върху невъзстановим в разумен срок ДДС в резултат на национална разпоредба, обявена за несъвместима с правото на Съюза, на член 183 от Директива 2006/112/ЕО и принципите на еквивалентност и ефективност?
Следва ли националните съдилища да осигурят прилагането на правото на Съюза, като изключат противоречащи национални разпоредби, и да гарантират, че условията за изплащане на лихви не са по-неблагоприятни от тези за аналогични искове по вътрешното право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - трети състав

Определения

Wathelet

Унгарски

Дело C-438/13: BCR Leasing IFN, Съдебно решение от 17 юли 2014 г.

Трябва ли членове 16 и 18 от Директива 2006/112/ЕО да се тълкуват в смисъл, че положение, при което лизингово дружество след развалянето по вина на лизингополучателя на договор за лизинг не може да получи обратно от лизингополучателя вещите, които са предмет на този договор, въпреки предприетите от това дружество действия да си върне тези вещи и въпреки че вследствие на развалянето на договора не е получена каквато и да било насрещна престация, следва да се третира като възмездна доставка на стоки по смисъла на тези членове?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - седми състав

Szpunar

Румънски

Дело C-183/13: Banco Mais, Съдебно решение от 10 юли 2014 г.

Трябва ли по договор за финансов лизинг извършеното от клиента плащане, което се състои от погасителна вноска, лихви и други разноски, да се включи в пълен размер в знаменателя на подлежащата на приспадане част, или напротив, трябва да се вземат предвид само лихвите, тъй като те представляват възнаграждението или печалбата, придобивани от банкова дейност посредством посочения договор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - четвърти състав

Szpunar

Португалски

Дело C-500/13: Gmina Międzyzdroje, Определение от 5 юни 2014 г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА (девети състав) 5 юни 2014 година ( *1 ) „Преюдициално запитване — ДДС — Директива 2006/112/ЕО — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Дълготрайни активи — Недвижими имоти — Корекция на приспаданията — Национално законодателство, което предвижда 10-годишен период на корекция“ По дело C‑500/13 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Naczelny Sąd Administracyjny (Полша) с акт от 25 юни 2013 г., постъпил в Съда на 16 септември 2013 г., в рамките на производство по дело Gmina Międzyzdroje срещу Minister Finansów, СЪДЪТ (девети състав), състоящ се от: M. Safjan, председател на състав, A. Prechal (докладчик) и K. Jürimäe, съдии, генерален адвокат: P. Cruz Villalón, секретар: A. Calot Escobar, като има предвид становищата, представени: — за Gmina Międzyzdroje, от K. Wojtowicz, M. Konieczny и M. Janicki, данъчни съветници, — за Minister Finansów, от T. Tratkiewicz и J. Kaute, в качеството на представители, — за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител, — за австрийското правителство, от C. Pesendorfer, в качеството на представител, — за правителството на Обединеното кралство, от V. Kaye, в качеството на представител, подпомагана от R. Hill, barrister, — за Европейската комисия, от J. Hottiaux и L. Lozano Palacios, в качеството на представители, предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, на основание член 99 от Процедурния правилник на Съда да се произнесе с мотивирано определение, постанови настоящото Определение 1. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 167, 187 и 189 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - девети състав

Определения

Cruz Villalon

Полски

Дело C-107/13: FIRIN, Съдебно решение от 13 март 2014 г.

Следва ли в случаите като този в главното производство, при които е приспаднато веднага и ефективно ДДС, свързано със заплатен аванс срещу бъдеща и ясно идентифицирана облагаема доставка на стоки, взаимосвързаното тълкуване на разпоредбите на член 168, буква а) във връзка с член 65, член 90, параграф 1 и член 185, параграф 1 от Директива 2006/112 да обуслови извод, че правото на приспадане не трябва да се признава към момента на упражняването му с оглед на неизпълнението по обективни и/или субективни причини на главната престация съобразно условията на доставката?
Следва ли в резултат от това взаимосвързано тълкуване и при съобразяване на принципа за неутралността на ДДС изводът, че има (съответно няма) значение в тази ситуация обективната възможност на доставчика за корекция на фактурираните ДДС и/или основа по фактурата по реда на националния закон и как такава корекция би повлияла върху отказа да се признае първоначалното приспадане?
Позволява ли тълкуването на разпоредбите на член 205 във връзка с член 168, буква а) и член 193 с оглед и на съображение 44 от Директива 2006/112 на държавите членки да отрекат приспадане на ДДС на получател на доставка чрез използване само на критерии, приети от самите тях в националния закон, според които се определя задължение за различен от платеца на данъка субект и при положение че в такъв случай крайният данъчен резултат би бил различен от резултата, при който определените от държавата членка правила биха били спазени стриктно?
В случай че отговорът на третия въпрос е положителен, при прилагането на член 205 от Директива 2006/112, допустимо и съвместимо ли е с принципите на ефективност и пропорционалност национално законодателство като разглежданото в главното производство, което въвежда солидарна отговорност за ДДС чрез ползването на презумпции, чиито предпоставки представляват не наличие на пряко установими обективни факти, а формулиране на правни институти на гражданското право, споровете по повод на които се решават окончателно по друг процесуален ред?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Kokott