4.10.02.01.08 - Приспадане и възстановяване

Като се има предвид принципът на неутралитет, трябва ли член 4, параграфи 1 и 2, както и член 17, параграф 2, буква а) от Шеста директива да се тълкуват в смисъл, че съдружник в гражданско дружество за данъчноконсултантска дейност, който придобива от гражданското дружество част от клиентелата с единствената цел непосредствено след това безвъзмездно да я пренасочи към новоучредено с неговото решаващо участие гражданско дружество за данъчноконсултантска дейност, което да я ползва за целите на търговската си дейност, има право да приспадне данъка, който е платил при придобиването на клиентелата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Szpunar

Немски

Дело C-18/13: Maks Pen, Съдебно решение от 13 февруари 2014 г.

Следва ли да се отнесат към „данъчна измама“ за целите на приспадане на ДДС по правото на Съюза, фактически положения, при които посоченият във фактурата доставчик или негов подизпълнител не разполагат с необходимите персонал, материали и активи да предоставят услугата, не са документирали разходи за фактическото извършване на услугата и отразили такива в счетоводството си, както и са съставени неистински документи относно авторството на подписалите ги за доставчика лица, представляващи договор и приемо-предавателен протокол, представени като доказателство за дължимите насрещни престации и за изпълнението на доставката, за която е издадена данъчна фактура и упражнено правото на приспадане на данъка?
От задължението на съда да откаже прилагането на правото на приспадане на данъка при данъчна измама, произтичащо от правото на Съюза, изведено в съдебната практика на Съда […], произтича ли и задължение националният съд служебно да установи наличието на данъчна измама при условията на главното производство, като: прецени нови фактически положения, въведени за пръв път пред съда; прецени всички доказателства, сред които относими към привидни сделки, неистински документи, документи с невярно съдържание, предвид задълженията на съда по националното право да разреши делото по същество, да спази забрана за влошаването на положението на жалбоподателя, да спази принципите за правото на защита и правна сигурност и служебно да приложи относимите правни норми?
Във връзка със задължението на съда да откаже правото на приспадане на ДДС при данъчна измама, произтича ли от чл. 178, алинея 1, буква „а“ от Директива 2006/112 […] изискване за да се упражни посоченото право на приспадане доставката да е действително извършена от посочения във фактурата доставчик или от негов подизпълнител?
Изискването по член 242 от Директива 2006/112 […] за водене на достатъчно подробна счетоводна отчетност за целите на контрола върху правото на приспадане, включва ли спазването на съответното счетоводно законодателство на държавата членка, предвиждащо съответствие с международните счетоводни стандарти по правото на Съюза, или включва само изискване за водене на регламентираните по същата директива документи за отчетността на ДДС: фактури, декларации и извлечения за рекапитулация?
В случай, че е налице втората хипотеза, да се отговори и на въпроса:
Предвид посоченото по чл. 226, алинея 1, т. 6 от Директива 2006/112 […] изискване фактурите да съдържат „степента и естеството на предоставените услуги“, то следва ли при доставка на услуги фактурите или съставен във връзка със същите документ да съдържа информация за фактическото извършване на услугата — обективни факти, които да могат да бъдат проверени и като доказателство, че действително услугата е извършена и доказателство, че е извършена от посочения в същата доставчик?
Изискването по член 242 от Директива 2006/112 […] за водене на достатъчно подробна счетоводна отчетност за целите на контрола върху правото на приспадане, тълкувано във връзка с член 63 и член 273 от същата директива, допускат ли национална разпоредба, която предвижда, че услугата се счита за извършена на датата, на която възникват условията да бъде признат приходът от нея съгласно приложимото счетоводно законодателство, предвиждащо съответствие с международните счетоводни стандарти по правото на Съюза и принципите за документална обоснованост на стопанските операции, предимство на съдържанието пред формата и съпоставимост между приходите и разходите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - седми състав

Kokott

Български

Дело C-323/12: E. ON Global Commodities, Съдебно решение от 6 февруари 2014 г.

Следва ли разпоредбите на Осма директива да се тълкуват в смисъл, че определянето от данъчнозадължено лице, което е установено в една държава членка и извършва доставки на електроенергия в друга държава членка, на данъчен представител, регистриран за целите на ДДС в тази втора държава, води до това данъчнозадълженото лице да не може да се позовава на Осма директива в последно посочената държава, за да получи възстановяване на платения по получени доставки ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - десети състав

Wahl

Румънски

Дело C-33/13: Jagiełło, Определение от 6 февруари 2014 г.

Тълкуване на разпоредбите на Шеста директива относно възможността да се откаже право на приспадане на ДДС на данъчно задължено лице въз основа на измами или нередности, извършени от издателя на фактурата, когато липсват обективни доказателства, че получателят е знаел или е трябвало да знае за участието в измамата.
Обхватът на задълженията на данъчно задълженото лице във връзка с проверките, които то трябва да извърши по отношение на доставчика с цел упражняване на правото на приспадане на ДДС.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - пети състав

Определения

Mengozzi

Полски

Дело C-431/12: Rafinăria Steaua Română, Съдебно решение от 24 октомври 2013 г.

В противоречие ли е с разпоредбите на член 183 от Директива 2006/112 […] тълкуването на разпоредбите на член 124 от Данъчно-процесуалния кодекс в смисъл, че държавата не дължи лихви върху поисканите с декларациите за ДДС суми в периода между датата на прихващането им и датата на отмяна на актовете за прихващане със съдебно решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - десети състав

Kokott

Румънски

Дело C-622/11: Pactor Vastgoed, Съдебно решение от 10 октомври 2013 г.

Допуска ли Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота — обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 95/7/ЕО на Съвета от 10 април 1995 година, в случай че първоначално приспаднатият ДДС бъде коригиран съгласно член 20 от тази директива така, че в резултат на това коригиране приспаднатата сума следва да бъде напълно или частично възстановена, посочената сума да бъде събрана от лице, различно от извършилото първоначалното приспадане данъчнозадължено лице, и по-специално — както е предвидено в член 12а от нидерландския Закон от 1968 г. — от лицето, на което данъчнозадълженото лице е доставило определена вещ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Wathelet

Нидерландски

Дело C-388/11: Le Crédit Lyonnais, Съдебно решение от 12 септември 2013 г.

Следва ли член 17, параграфи 2 и 5, както и член 19, параграф 1 от Шеста директива да се тълкуват в смисъл, че за определяне на приложимата към него подлежаща на приспадане част от ДДС дружество със седалище в държава членка трябва да взема предвид оборота, реализиран от неговите клонове, установени в други държави членки?
Следва ли член 17, параграф 3, букви а) и в) от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че при определяне на приложимата към него подлежаща на приспадане част от ДДС дружество със седалище в държава членка може да взема предвид оборота, реализиран от неговите клонове, установени в трети страни?
Следва ли член 17, параграф 5, трета алинея от Шеста директива да се тълкува в смисъл, че позволява на държава членка да предвиди правило за изчисляване на подлежащата на приспадане част за всяко направление на дейност на данъчнозадължено дружество, което разрешава на същото да взема предвид оборота, реализиран от клон, установен в друга държава членка или в трета страна?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Cruz Villalon

Френски

Дело C-124/12: AES-3C Maritza East 1, Съдебно решение от 18 юли 2013 г.

1) В съответствие ли е с член 168, буква а) и член 176 на Директива 2006/112/ЕО правило като това по член 70, алинея 1, точка 2 от Закона за данък върху добавената стойност, според което следва да не се признае на данъчнозадължено лице правото на приспадане на данък върху добавената стойност за получени транспортни услуги, работно облекло и предпазни средства и направени командировъчни разходи, поради причина че същите се предоставят безвъзмездно на физически лица — работници, полагащи труд в полза на данъчнозадълженото лице, като се имат предвид следните обстоятелства:
а) данъчнозадълженото лице няма трудови договори с работниците, а ползва труда им на основание договорно отношение с друго данъчнозадължено лице по „предоставяне на персонал“, което е работодател на работниците;
б) получените транспортни услуги се използват за транспортиране на работниците и служителите от отделни сборни пунктове в различни населени места до местоработата им и обратно и не съществува за работниците организиран обществен транспорт до и около месторабота;
в) осигуряването на работно облекло и предпазни средства се изисква от Кодекса на труда и Закона за здравословни и безопасни условия на труд;
г) по отношение на транспортните услуги, работно облекло, предпазните средства и на направените командировъчни разходи приспадането на данъка би било неоспоримо, ако бяха осигурени и извършени от работодателя на работниците. В случая обаче същите покупки е направило данъчнозадължено лице, което не е работодател, а получава ползите от труда и понася разходите по него въз основа на правоотношения по предоставяне на персонал?
2) Овластява ли член 176 на Директива 2006/112/ЕО държава членка да въведе с присъединяването си към Европейския съюз ограничително условие към упражняването на правото на данъчен кредит като това по член 70, алинея 1, точка 2 [от ЗДДС] [, когато] „стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки“, при положение че действащият до датата на присъединяване закон не е изрично предвиждал такова ограничение?
3) В случай че отговорът на предходния въпрос е положителен, следва ли, че получени стоки и услуги са предназначени за „безвъзмездни доставки“, когато същите са закупени за целите на икономическата дейност, но поради тяхното естество използването им изисква те да се предоставят на работниците, полагащи труд в предприятието на данъчнозадълженото лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Sharpston

Български

Дело C-78/12: Evita-K, Съдебно решение от 18 юли 2013 г.

Следва ли определението за „доставка на стоки“ по смисъла на член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 във връзка с член 345 от ДФЕС да се тълкува в смисъл, че допуска при условията по главното производство получателят по доставката да придобие правото на разпореждане върху стоки — движими вещи, определени само по своя род, чрез придобиване на собствеността върху същите чрез добросъвестно владение от несобственик на възмездно основание, допустимо по националното право на държавата членка, като се вземе и предвид, че по същото право собствеността върху такива вещи се прехвърля чрез предаването им?
За целите на доказването на осъществена „доставка на стоки“ по смисъла на член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 по конкретна фактура във връзка с упражняването на правото на приспадане по член 178, буква а) от същата Директива на действително платения данък по същата фактура, получателят по доставката задължен ли е да докаже правата на собственост на доставчика, при условие, че предмет на доставката са движими вещи, определени по своя род, правото на собственост върху които се прехвърля чрез предаването им по правото на държавата членка, което право допуска и придобиването правото на собственост върху такива вещи чрез добросъвестно владение на възмездно основание от несобственик?
Следва ли също да се счита за доказана „доставка на стоки“ за целите на приспадането по смисъла на Директива 2006/112, когато получателят е осъществил последваща доставка на същите стоки, представляващи животни, подлежащи на идентификация — чрез износ с митническа декларация при условията на главното производство и няма доказателства за права на трети лица върху същите стоки?
За целите на доказването на осъществена „доставка на стоки“ по член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 по конкретна фактура във връзка с упражняване на правото на приспадане на действително платения данък на основание член 178, буква а) от същата директива, следва ли да се приеме, че доставчикът и получателят, които не са земеделски производители, са недобросъвестни, когато при получаването на стоката не е предоставен документ от предишния собственик, в който е посочена ушната марка на животните съгласно изискванията на ветеринарномедицинското законодателство на Европейския съюз, не са посочени ушните маркери на животните във ветеринарномедицинското свидетелство, издадено от административен орган и придружаващо животните при транспортирането им за да бъде осъществена конкретната доставка?
Когато доставчикът и получателят са съставили самостоятелно описи на ушните марки на доставените им животни следва ли да се приеме, че са изпълнили изискванията на посоченото ветеринарномедицинско законодателство на Съюза, когато във ветеринарномедицинското свидетелство, придружаващо животните при доставката им, административен орган не е посочил ушните марки на животните?
Задължава ли член 242 от Директива 2006/112 доставчикът и получателят по главното производство, които не са земеделски производители да отчитат счетоводно предмета на доставката — животни, подлежащи на идентификация, съответно „биологични активи“, като прилагат МСС 41 и доказват контрола върху тези активи по предвидения в този стандарт ред?
Изисква ли член 226, точка 6 от Директива 2006/112 в данъчни фактури като спорните по главното производство да се посочат и ушните марки на животните, подлежащи на идентификация по ветеринарномедицинското законодателство на Съюза, и предмет на доставките, при условие, че такова изискване не е предвидено изрично по националното право на държавата членка за прехвърляне на правото на собственост върху такива животни и страните по доставката не са земеделски производители?
Допуска ли член 185, параграф 1 от Директива 2006/112 на основание национална разпоредба, като тази по главното производство, да се коригира приспадането на данъка при направен извод, че не е доказано правото на собственост на доставчика на стоките, предмет на доставката, когато: доставката не е анулирана от страна по същата; осъществена е последваща доставка на същите стоки от получателя; няма доказателства за предявени права на трети лица върху същите стоки — животни, подлежащи на идентификация; не се твърди недобросъвестност на получателя по доставката и когато прехвърлянето на правото на собственост върху такива стоки, определени само по своя род, се извършва чрез предаването им, съгласно националното право?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Kokott

Български

Дело C-26/12: PPG Holdings, Съдебно решение от 18 юли 2013 г.

Може ли данъчнозадължено лице, което съгласно разпоредбите на националното пенсионно законодателство е учредило специален пенсионен фонд, за да осигури пенсионните права на присъединените към този фонд служители, работещи или работили при това данъчнозадължено лице, да приспадне данъка, който е платило за услугите, които е получило във връзка с прилагането на пенсионната схема и управлението на пенсионния фонд, в съответствие с член 17 от Шеста директива?
Пенсионен фонд, учреден с цел да се осигури за присъединените към него лица изплащането на пенсия при възможно най-ниски разходи и в който се внасят и инвестират активи от тези присъединени лица или от тяхно име, а доходите от дейността се разпределят, може ли да се квалифицира като „специален инвестиционен фонд“ по смисъла на член 13, Б, буква г), точка 6 от Шеста директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - четвърти състав

Sharpston