4.10.02.01.08 - Приспадане и възстановяване

Може ли придобиването на подлежащи на разрушаване сгради заедно с терена, върху който са построени, с цел изграждане на жилищен комплекс върху посочения терен от регистрирано по ДДС търговско дружество да съставлява подготвителна дейност под формата на инвестиционен разход за изграждане на жилищния комплекс, която дава право на приспадане на ДДС за закупуването на тези сгради предвид членове 167 и 168 от Директива 2006/112?
Поражда ли разрушаването на подлежащите на такова унищожаване постройки, закупени заедно с терена, върху който те са построени, с цел изграждане върху този терен на жилищен комплекс, задължение за корекция на свързания със закупуването на постройките ДДС от гледна точка на разпоредбите на член 185, втора алинея от Директива 2006/112?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Bot

Румънски

Дело C-511/10: BLC Baumarkt, Съдебно решение от 8 ноември 2012 г.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (първи състав) 8 ноември 2012 година ( *1 ) „Шеста директива ДДС — Член 17, параграф 5, трета алинея — Право на приспадане на данъка, платен по получена доставка — Стоки и услуги, които се използват както за облагаеми, така и за освободени доставки — Отдаване под наем на сграда за търговски площи и за жилищни нужди — Критерий за изчисляване на подлежащата на приспадане част на ДДС“ По дело C-511/10 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesfinanzhof (Германия) с акт от 22 юли 2010 г., постъпил в Съда на 27 октомври 2010 г., в рамките на производство по дело Finanzamt Hildesheim срещу BLC Baumarkt GmbH & Co. KG, СЪДЪТ (първи състав), състоящ се от: г-н A. Tizzano, председател на състав, г-н A. Borg Barthet, г-н M. Ilešič, г-н J.-J. Kasel (докладчик) и г-жа M. Berger, съдии, генерален адвокат: г-н P. Cruz Villalón, секретар: г-н A. Calot Escobar, като има предвид становищата, представени: — за германското правителство, от г-н T. Henze и г-н J. Möller, в качеството на представители, — за гръцкото правителство, от г-жа F. Dedousi и г-жа G. Kotta, както и от г-н K. Boskovits, в качеството на представители, — за правителството на Обединеното кралство, от г-жа C. Murrell, в качеството на представител, — за Европейската комисия, от г-жа C. Soulay и г-н B.-R. Killmann, в качеството на представители, след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 26 април 2012 г., постанови настоящото Решение 1. Преюдициалното ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Cruz Villalon

Немски

Дело C-318/11: Daimler и Widex, Съдебно решение от 25 октомври 2012 г.

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (oсми състав) 25 октомври 2012 година ( *1 ) „Обща система на данъка върху добавената стойност — Директива 2006/112/ЕО — Членове 170 и 171 — Осма директива ДДС — Член 1 — Директива 2008/9/ЕО — Член 3, буква a) — Режим на възстановяване на данък добавена стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на страната на сделката — Данъчнозадължено лице, установено в държава членка, което осъществява в друга държава членка единствено технически изпитвания или изследвания“ По съединени дела C-318/11 и C-319/11 с предмет две преюдициални запитвания, отправени на основание член 267 ДФЕС от Förvaltningsrätten i Falun (Швеция) с актове от 21 юни 2011 г., постъпили в Съда на 27 юни 2011 г., в рамките на производства по дела Daimler AG (C-318/11), Widex A/S (C-319/11) срещу Skatteverket, СЪДЪТ (осми състав), състоящ се от: г-н L. Bay Larsen (докладчик), изпълняващ длъжността председател на осми състав, г-жа A. Prechal и г-н E. Jarašiūnas, съдии, генерален адвокат: г-жа V. Trstenjak, секретар: г-жа C. Strömholm, администратор, предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 3 май 2012 г., като има предвид становищата, представени: — за Daimler AG, от M. Punkki, advokat, — за Widex A/S, от г-жа M. Selin, jur.kand., — за Skatteverket, от г-жа K. Alvesson, в качеството на представител, — за шведското правителство, от г-жа C. Meyer-Seitz, в качеството на представител, — за Европейската комисия, от г-жа L. Lozano Palacios и г-н J. Enegren, в качеството на представители, предвид решението, взето след изслушване ... Прочетете още

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - осми състав

Trstenjak

Шведски

Дело C-525/11: Mednis, Съдебно решение от 18 октомври 2012 г.

Позволява ли член 183 от Директива 2006/112/ЕО на държава членка, без да провежда специално разглеждане и единствено въз основа на математически изчисления, да откаже възстановяването на частта от надвзетия ДДС, която надвишава 18 % (общата ставка на ДДС) от общата стойност на облагаемите сделки, осъществени през съответните месечни данъчни периоди, докато националната данъчна администрация не получи годишната данъчна декларация на данъчнозадълженото лице по ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Bot

Латвийски

Дело C-550/11: PIGI, Съдебно решение от 4 октомври 2012 г.

1) В кои случаи следва да се приема, че е налице хипотезата на надлежно доказана или потвърдена кражба по смисъла на член 185, параграф 2 от [Директивата], и за изпълнение на същата необходимо ли е да бъде установена самоличността на извършителя [на кражбата], както и последният да бъде осъден с влязла в сила присъда?
2) В зависимост от отговора по първия въпрос, хипотеза като тази в главното производство — наличие на досъдебно производство за кражба, образувано срещу неизвестен извършител, което обстоятелство не се оспорва от органите по приходите и въз основа на което е прието, че е налице липса, попада ли в обхвата на понятието надлежно доказана и документирана кражба по смисъла на член 185, параграф 2 от [Директивата]?
3) Допустима ли е от гледна точка на член 185, параграф 2 от [Директивата] национална правна уредба като тази по член 79, алинея 3 и член 80, алинея 2 от ЗДДС, както и на данъчна практика като тази в главното производство, според която задължително се извършва корекция на приспаднатия данък при придобиването на стоки, станали впоследствие обект на кражба, при положение че Държавата не се е възползвала от предоставената възможност да предвиди изрично корекции на приспаданията в случай на кражба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - седми състав

Kokott

Български

Дело C-324/11: Tóth, Съдебно решение от 6 септември 2012 г.

1) Противоречи ли на принципа на данъчен неутралитет (член 9 от Директива (2006/112) правно тълкуване, според което получателят на фактура не може да упражни правото си на приспадане, ако лицензът на индивидуалния предприемач, издал тази фактура, е бил отнет от общинските власти преди изпълнението на договора или преди издаването на фактурата?
2) С оглед на принципа на данъчен неутралитет възможно ли е обстоятелството, че издалият фактурата индивидуален предприемач не е декларирал наетите от него работници (които следователно работят „на черно“) и на това основание данъчната администрация е установила, че въпросният предприемач няма декларирани работници, да доведе до това, че получателят на фактурата вече няма право да приспада данъка?
3) Може ли да се счита, че получателят на фактурата е проявил небрежност, като не е проверил дали съществува правоотношение между работниците, наети за извършването на строителни работи, и издателя на фактурата, нито дали последният е изпълнил своето данъчно задължение за деклариране или всяко друго задължение по отношение на тези работници
Може ли да се приеме, че това поведение представлява обективен факт, който може да установи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с ДДС?
4) С оглед на принципа на данъчен неутралитет може ли в рамките на своята оценка националната юрисдикция да вземе предвид предходните обстоятелства, когато цялостната преценка на всички обстоятелства по случая я навежда на извода, че сделката не е била извършена между посочените във фактурата страни?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Mengozzi

Унгарски

Дело C-496/11: Portugal Telecom, Съдебно решение от 6 септември 2012 г.

Изключва ли правилното тълкуване на член 17, параграф 2 от Шеста директива […] възможността португалската данъчна администрация да задължи дружеството жалбоподател (холдинг) да използва пропорционалния метод на приспадане за целия платен за получени доставки ДДС, поради това че основният предмет на дейност на въпросното дружество е управление на дялови участия на други дружества, включително когато тези доставки (получените услуги) имат пряка, непосредствена и несъмнена връзка с облагаеми сделки (по предоставяне на услуги), извършени от това дружество в рамките на допустима от закона допълнителна дейност по предоставяне на технически услуги по управление?
Може ли субект, който има качеството на холдинг, данъчнозадължен е по ДДС за придобитите стоки и услуги, които впоследствие изцяло прехвърля, със съответно начисляване на ДДС, на дружествата, в които има дялове, и наред с основната си дейност (управление на дялови участия) извършва и съпътстваща дейност (предоставяне на услуги по техническо управление), да приспада целия платен за тези стоки и услуги данък, като приложи за тази цел метода на реалното предназначение, предвиден в член 17, параграф 2 от Шеста директива?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - шести състав

Mengozzi

Португалски

Дело C-334/10: X, Съдебно решение от 19 юли 2012 г.

Данъчнозадължено лице, което използва временно за лични нужди част от дълготраен актив от имуществото на своето предприятие, разполага ли, на основание член 6, параграф 2, първа алинея, букви а) и б), член 11, А, параграф 1, буква в) и член 17, параграф 2 от Шеста директива, с право на приспадане на платения ДДС върху разходите за трайните преустройства, извършени единствено с цел използване за лични нужди?
Би ли бил различен отговорът на този въпрос в хипотезата, в която за придобиването на дълготрайния актив е бил начислен ДДС и той е бил приспаднат от данъчнозадълженото лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Kokott

Нидерландски

Дело C-80/11: Mahagében и Dávid, Съдебно решение от 21 юни 2012 г.

Следва ли член 167, член 168, буква а), член 178, буква а), член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от ДДС, на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело за тези нарушения или е участвало в тях?
Следва ли член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Mengozzi

Унгарски

Дело C-414/10: Véleclair, Съдебно решение от 29 март 2012 г.

Допуска ли член 17, параграф 2, буква б) от Шеста директива държава членка да обуслови правото на приспадане на данъка върху добавената стойност при внос от ефективното предварително плащане на този данък от лицето — платец на данъка, когато същото лице има и правото на приспадане?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Kokott