4.10.02.01.08 - Приспадане и възстановяване

Следва ли член 168, буква а) от Директивата [за ДДС] да се тълкува в смисъл, че след като данъчнозадълженото лице е упражнило правото си на избор и е включило недвижимия имот, представляващ капиталова стока, в имуществото на предприятието, то се презюмира (предполага до доказване на противното), че тази стока ще се използва за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки?
Следва ли член 168, буква а) от Директивата [ДДС] да се тълкува в смисъл, че правото на приспадане на данъчен кредит за закупуване на недвижим имот, включен в активите на предприятието на данъчнозадължено лице, възниква незабавно в данъчния период, в който данъкът е станал изискуем, независимо от обстоятелството, че недвижимият имот не може да се използва предвид липсата на задължително по закон разрешение за експлоатация на имота?
Съответства ли на Директивата и съдебната практика по тълкуването ѝ административна практика, като тази на Националната агенция за приходите, при която се постановява отказ на упражненото право на приспадане на данъчен кредит на данъчнозадължени по ЗДДС лица за закупени от тях капиталови стоки на основание, че същите се ползват за лични нужди от собствениците на дружествата, без за това ползване да се начислява ДДС?
В хипотеза като тази в главното производство налице ли е за дружеството жалбоподател право на приспадане на данъчен кредит за покупката на недвижим имот — мезонет в гр. София?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Sharpston

Български

Дело C-280/10: Polski Trawertyn, Съдебно решение от 1 март 2012 г.

Дружество, чиито бъдещи съдружници са извършили разходи за инвестиции преди неговото вписване като търговско дружество и преди неговата регистрация за целите на облагането с ДДС, има ли право, след своето вписване и след данъчната регистрация, да приспадне платения по получени доставки ДДС във връзка с направените разходи за инвестиции в облагаемата стопанска дейност на дружеството на основание членове 9, 168 и 169 от Директива 2006/112?
Ако фактурата за направените разходи за инвестиции е издадена на името на съдружниците, а не на името на самото дружество, препятства ли се приспадането на ДДС във връзка с разходите за инвестиции като посочените в първия преюдициален въпрос?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Cruz Villalon

Полски

Дело C-118/11: Eon Aset Menidjmunt, Съдебно решение от 16 февруари 2012 г.

При какви условия член 168, буква а) от Директива 2006/112/ЕО допуска данъчнозадължено лице да приспадне ДДС, който е платен, от една страна, по силата на договор за наем на автомобил и от друга страна, за ползване на автомобил по силата на договор за лизинг, както и в кой момент тези условия трябва да са налице, за да възникне правото на приспадане?
Допускат ли членове 168 и 176 от Директива 2006/112 национална правна уредба, която предвижда да се изключат от правото на приспадане стоки и услуги, които са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на данъчнозадълженото лице, и ако да — при какви условия?
Петият и шестият въпрос са недопустими.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - втори състав

Trstenjak

Български

Дело C-25/11: Varzim Sol, Съдебно решение от 16 февруари 2012 г.

Съвместим ли е член 23 от […] Кодекса за ДДС с член 17, параграфи 2 и 5 и член 19 от Шеста директива […]?
[При утвърдителен отговор на първия въпрос,] допускат ли член 17, параграфи 2 и 5 и член 19 от цитираната директива да се установи — съгласно упоменатия член 23 и поради съществуването на субсидии, които не се облагат в посочения сектор (inputs) — специална подлежаща на приспадане част за [ДДС], платен от данъчнозадължени лица, които извършват единствено облагаеми сделки, въпреки определянето на реално предназначените за дейността разходи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - осми състав

Sharpston

Португалски

Дело C-218/10: ADV Allround, Съдебно решение от 26 януари 2012 г.

Трябва ли член 9, параграф 2, буква д), шесто тире от Шеста директива […] да се тълкува в смисъл, че понятието „осигуряване на персонал“ включва и осигуряването на самонает персонал, който не е нает на работа […] от доставящия услугата предприемач?
Трябва ли член 17, [параграф 1, параграф 2, буква a) и] параграф 3, буква a), [както и] член 18, параграф 1, буква a), от Шеста директива […] да се тълкуват в смисъл, че в националното процесуално право трябва да се предвидят разпоредби, за да може преценката относно облагаемостта на една и съща доставка и относно дължимия върху нея данък да се правят по един и същ начин спрямо доставящия и получаващия услугата предприемач дори когато по отношение на двамата предприемачи компетентност имат различни данъчни администрации?
Трябва ли член 17, [параграф 1, параграф 2, буква a) и параграф 3, буква a), както и] член 18, параграф 1, буква a), от Шеста директива […] да се тълкуват в смисъл, че срокът, през който получателят на доставката може да поиска възстановяването на заплатения по получена доставка данък, не трябва да изтича преди по отношение на доставящия услугата предприемач да бъде постановено окончателно решение относно облагаемостта и дължимия данък?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Mazak

Немски

Дело C-427/10: Banca Antoniana Popolare Veneta, Съдебно решение от 15 декември 2011 г.

Допускат ли принципите на ефективност, на недопускане на дискриминация и на данъчен неутралитет в областта на ДДС национална правна уредба или практика, които предвиждат, че правото на придобиващия/клиента на възстановяване на неоснователно платения ДДС представлява, за разлика от правото, упражнено от главния длъжник (прехвърлител или доставчик на услуги), право на възстановяване на обективно недължимо платено по общия ред и че срокът, предвиден за придобиващия/клиента, е чувствително по-дълъг от предвидения за прехвърлителя/доставчика, така че искането на първия, упражнено, когато срокът за втория е изтекъл отдавна, може да доведе до осъждане за възстановяване на последния, без същият да може повече да иска възстановяване от финансовата администрация, и то без да е предвиден какъвто и да било инструмент, който да позволи да се координират производствата, които са ангажирани или предстои да бъдат ангажирани пред различните юрисдикции, за да се предотвратят конфликтите или споровете?
Независимо от предходната хипотеза, съвместима ли е с вече посочените принципи национална съдебна или административна практика, които допускат издаването на решение за възстановяване срещу прехвърлителя/доставчика на услуги и в полза на придобиващия/клиента, когато прехвърлителят/доставчикът на услуги не е предявил иск за възстановяване пред друг съд в предоставените му срокове, позовавайки се на дадено от съдебната и последвано от административната практика тълкуване, според което сделката се облага с ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Mazak

Италиански

Дело C-259/10: The Rank Group, Съдебно решение от 10 ноември 2011 г.

Различното третиране по ДДС на доставки на услуги, които са идентични от гледна точка на потребителя, или на сходни доставки на услуги, които задоволяват едни и същи нужди на потребителя, само по себе си достатъчно ли е, за да се приеме, че е налице нарушение на принципа на данъчен неутралитет, или трябва да се вземе предвид (и ако това е така, как) правният и икономическият контекст; дали е налице конкуренция между идентичните услуги, респективно между сходните услуги; и/или дали различното третиране по ДДС е довело до нарушаване на конкуренцията?
Когато е налице различно третиране на две хазартни игри от гледна точка на освобождаването от данък върху добавената стойност съгласно член 13, Б, буква е) от Шеста директива, принципът на данъчен неутралитет трябва ли да се тълкува в смисъл, че е необходимо да се отчита обстоятелството, че тези две игри попадат в различни лицензионни категории и за тях се прилагат различни правни режими в областта на контрола и регулирането?
За да се прецени в светлината на принципа на данъчен неутралитет дали два вида монетни игрални автомати са сходни и е необходимо да бъдат третирани по еднакъв начин, що се отнася до данък върху добавената стойност, трябва ли да се провери дали употребата на тези видове игрални автомати от гледна точка на средния потребител е сходна и задоволява едни и същи негови нужди, като обстоятелствата, които могат да се съобразят в това отношение, са по-специално минималните и максималните залози и печалби и шансовете за печалба?
Принципът на данъчен неутралитет следва ли да се тълкува в смисъл, че данъчнозадълженото лице може да иска възстановяване на платения по някои доставки на услуги данък върху добавената стойност, като твърди, че е налице нарушение на този принцип, при положение че данъчните органи на съответната държава членка на практика са третирали сходни доставки на услуги като освободени доставки, въпреки че според релевантното национално законодателство те не са освободени от данък върху добавената стойност?
Принципът на данъчен неутралитет следва ли да се тълкува в смисъл, че при искане за възстановяване на данък върху добавената стойност, основано на нарушение на този принцип, държавата членка, която е упражнила правото си на преценка по член 13, Б, буква е) от Шеста директива и е освободила от данък върху добавената стойност предоставянето на достъп до съоръженията за игра на хазартни игри, но е изключила от това освобождаване категория автомати, отговарящи на някои критерии, може да възрази, че е изпълнила надлежно задълженията си във връзка с въвеждането на нов вид автомати, които не отговарят на тези критерии?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Bot

Английски

Дело C-504/10: Tanoarch, Съдебно решение от 27 октомври 2011 г.

Може ли данъчнозадължено лице да се ползва от правото на приспадане на платения или дължим по получени доставки данък върху добавената стойност за възмездната доставка на услуга, изразяваща се в прехвърлянето на дял от съсобственост, предоставящо право върху изобретение, при обстоятелства, характеризиращи се по-специално с това, че посоченото право се притежава от няколко лица, включително от неговия прехвърлител и от неговия приобретател?
Следва ли запитващата юрисдикция да установи наличието или липсата на злоупотреба с право във връзка с правото на приспадане на платения по получени доставки данък върху добавената стойност, като вземе предвид всички факти, характеризиращи разглежданата в главното производство доставка на услуги?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - седми състав

Kokott

Словашки

Дело C-274/10: Комисия/Унгария, Съдебно решение от 28 юли 2011 г.

Съвместимо ли е с член 183 от Директива 2006/112/ЕО национално правило, което допуска възстановяване на надвзетия ДДС само ако данъчнозадълженото лице е платило изцяло насрещната престация по получените доставки?
Допустимо ли е национална правна уредба да задължава данъчнозадължените лица систематично да прехвърлят надвзетия ДДС към следващи данъчни периоди, когато не е извършено плащане по съответните сделки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Иск за установяване на неизпълнение на задължения

Bot

Унгарски

Дело C-277/09: RBS Deutschland Holding, Съдебно решение от 22 декември 2010 г.

Следва ли член 17, параграф 3, буква а) от [Директивата] […] да се тълкува в смисъл, че дава право на данъчните органи в Обединеното кралство да откажат да разрешат на германското дъщерно дружество да приспадне ДДС, който е заплатило в Обединеното кралство във връзка с покупката на автомобилите?
Необходимо ли е при отговора на първия въпрос националният съд да разшири анализа си, като разгледа възможно прилагане на принципа за забрана на злоупотребата?
Ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен, приспадането на данъка по получени доставки за покупката на автомобилите ще бъде ли в противоречие с целта на релевантните разпоредби от [Директивата], като така изпълни първото изискване за злоупотреба, както е описано в точка 74 от Решение от 21 февруари 2006 г. по дело Halifax и др. (C‑255/02, Recueil, стр. I‑1609), като се има предвид по-специално принципът на данъчен неутралитет?
Отново, ако отговорът на втория въпрос е утвърдителен, трябва ли съдът да приеме, че основната цел на сделките е да се получи данъчно предимство, така че е изпълнено второто изискване за злоупотреба, както е описано в точка 75 от Решение по дело Halifax и др., посочено по-горе, при обстоятелства, при които в търговска сделка между страни, действащи като равнопоставени лица, изборът на германско дъщерно дружество да отдаде на лизинг автомобилите на клиент от Обединеното кралство и изборът на условията на лизинга са направени с оглед на получаване на данъчно предимство от неначисляването на данък върху лизинговите вноски?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Mazak