4.10.02.01.08 - Приспадане и възстановяване

Следва ли член 18, параграф 1, буква а) и член 22, параграф 3, буква б) от Шеста директива да се тълкуват в смисъл, че данъчнозадълженото лице има право на приспадане на ДДС, платен за доставки на услуги, предоставени му от друго данъчнозадължено лице, което не е регистрирано за целите на ДДС, и ако да — допуска ли член 17, параграф 6 от тази директива национална правна уредба, която изключва правото на приспадане, когато услугите са предоставени от такова данъчнозадължено лице?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Mengozzi

Полски

Дело C-385/09: Nidera Handelscompagnie, Съдебно решение от 21 октомври 2010 г.

Следва ли разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО, уреждащи правото на приспадане на ДДС, да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, по силата на която право да приспаднат ДДС имат само данъчнозадължените лица, идентифицирани за целите на ДДС, т.е. само данъчнозадължените лица, които са се регистрирали като задължени по ДДС в съответната държава членка (в конкретния случай Литва) съгласно установените процедури?
В случай на утвърдителен отговор на първия въпрос, съответства ли на общите принципи за приспадане на ДДС, закрепени в Директива 2006/112/ЕО, правна уредба, по силата на която данъчнозадълженото лице, идентифицирано за целите на ДДС, може да приспадне платения по получени доставки и (или) при внос ДДС, с който се облагат стоките и (или) услугите, придобити преди идентификацията му за целите на ДДС, само при положение че тези стоки ще се използват за целите на неговата облагаема по ДДС дейност, т.е. че няма право да приспадне платения по получени доставки ДДС (при вноса), с който се облагат стоките и услугите, придобити преди идентификацията му за целите на ДДС, ако тези стоки вече са били използвани за целите на тази дейност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Sharpston

Литовски

Дело C-392/09: Uszodaépítő, Съдебно решение от 30 септември 2010 г.

Съвместима ли е с членове 17 и 20 от Шеста директива правна разпоредба на държава членка, влязла в сила на 1 януари 2008 г., след възникване на правото на приспадане на данъка, която за приспадането на ДДС, платен и деклариран за доставени стоки или предоставени услуги през финансовата 2007 г., изисква промяна на съдържанието на фактурите и представяне на допълнителна декларация?
Съвместима ли е с общите принципи на правото [на Съюза] и по-конкретно обективно оправдана, разумна, пропорционална и съответстваща на принципа на правната сигурност ли е мярката по член 269, параграф 1 от новия закон за ДДС, съгласно която при изпълнение на посочените в този член изисквания правата и задълженията се определят и прилагат в съответствие с разпоредбите на новия закон, дори когато са възникнали преди неговото влизане в сила, но в рамките на давностния срок?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Jaaskinen

Унгарски

Дело C-395/09: Oasis East, Съдебно решение от 30 септември 2010 г.

Общностното право, и по-специално член 17, параграф 6 от Шеста директива […] (понастоящем член 176 от Директива 2006/112/ЕО […]) позволява ли на държава членка да приложи национални разпоредби, които изключват правото на данъчнозадълженото лице да намали размера на дължимия данък или да си възстанови разликата от него в случай на внесени услуги, цената за които е пряко или непряко платена на лице, чиeто местожителство, седалище или управление се намира в една от териториите или в една от страните, квалифицирани от националното законодателство като „данъчен рай“, при положение че това изключение е прието преди присъединяването на държавата членка към Общността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - седми състав

Mengozzi

Полски

Дело C-188/09: Profaktor Kulesza, Frankowski, Jóźwiak, Orłowski, Съдебно решение от 29 юли 2010 г.

Член 2, параграфи 1 и 2 от Първа директива [ДДС] във връзка с член 2, член 10, параграфи 1 и 2 и член 17, параграфи 1 и 2 от Шеста директива [ДДС] допуска ли разпоредба като член 111, параграф 2 във връзка с параграф 1 от същия член от [Закона за ДДС от 2004 г.], която предвижда, че данъчнозадължените лица, които извършват продажби за физически лица, които не упражняват икономическа дейност […], временно се лишават от правото на намаляване на размера на дължимия данък със сума, равна на 30 % от размера на платения данък по получени доставки на стоки и услуги, когато не са изпълнили задължението си да използват касови апарати с фискална памет за отчитането на оборота и размера на дължимия данък?
Може ли „специални[те] мерки“ по смисъла на член 27, параграф 1 от Шеста директива [ДДС], предвид своя характер и своята цел, да се състоят във временно ограничаване на правото на приспадане като предвиденото в член 111, параграф 2 във връзка с параграф 1 от същия член на Закона за ДДС от 2004 г. по отношение на данъчнозадължените лица, които не са изпълнили задължението си да използват касови апарати с фискална памет за отчитането на оборота и размера на дължимия данък, и евентуално, въвеждането на тези мерки изисква ли да се следва процедурата по член 27, параграфи 2—4 от Шеста директива [ДДС]?
Правото на държавите членки по член 33, параграф 1 от Шеста директива [ДДС] включва ли възможността да се въведе санкция за данъчнозадължените лица, които не са изпълнили задължението си да използват касови апарати с фискална памет за отчитането на оборота и размера на дължимия данък, състояща се във временното им лишаване от правото на намаляване на размера на дължимия данък със сума, равна на 30 % от размера на платения данък по получени доставки на стоки и услуги, каквато санкция е предвидена в член 111, параграф 2 от Закона за ДДС от 2004 г. във връзка с параграф 1 от същия член?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - четвърти състав

Mazak

Полски

Дело C-582/08: Комисия/Обединеното кралство, Съдебно решение от 15 юли 2010 г.

Задължени ли са държавите членки да предоставят право на възстановяване на ДДС на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на Съюза, за застрахователни и финансови сделки по член 169, буква в) от Директива 2006/112/ЕО, въпреки че член 2, параграф 1 от Тринадесета директива 86/560/ЕИО не препраща към тези сделки?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Иск за установяване на неизпълнение на задължения

Jaaskinen

Английски

Дело C-536/08: X и fiscale eenheid Facet-Facet Trading, Съдебно решение от 22 април 2010 г.

Трябва ли член 17, параграфи 2 и 3 и член 28б, част А, параграф 2 от Шеста директива да се тълкуват в смисъл, че ако съгласно първата алинея от последната разпоредба се приеме, че мястото на изпълнение на вътреобщностно придобиване се намира на територията на държавата членка, издала идентификационния номер [по ДДС], под който придобиващото лице е придобило стоките, то придобиващото лице има право незабавно да приспадне дължимия вследствие на това в тази държава членка ДДС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Mazak

Нидерландски

Дело C-538/08: X Holding и Oracle Nederland, Съдебно решение от 15 април 2010 г.

Трябва ли член 11, параграф 4 от Втора директива и член 17, параграф 6 от Шеста директива да се тълкуват в смисъл, че държавата членка, която е искала да използва предоставената с тези членове възможност да изключи (да продължи да изключва) приспадането по отношение на категориите разходи, описани като „осигуряване на превозно средство за лично ползване“, „осигуряване на храна и напитки на персонала на предприемача“, „рекламни или други подаръци на лица, които ако бяха длъжни да платят съответния данък върху добавената стойност, нямаше да могат да приспаднат целия този данък или поне съществена част от него“, „осигуряване на жилища на персонала на предприемача“, „организиране на отдих на персонала на предприемача“, е изпълнила изискването да посочи категория достатъчно определени стоки и услуги?
При утвърдителен отговор на първия въпрос, допускат ли член 6, параграф 2 и член 17, параграфи 2 и 6 от Шеста директива национална разпоредба като разглежданата, която е приета преди влизането в сила на тази директива и съгласно която данъчнозадълженото лице не може да приспадне изцяло ДДС, заплатен при получаването на определени стоки и услуги, които са използвани отчасти за стопански, отчасти за лични цели на персонала, а може да приспадне само частта от ДДС, заплатена за стоките и услугите, използвани за стопански цели?
Когато по отношение на „осигуряването на храна и напитки“ условието за посочване на категория достатъчно определени стоки и услуги е изпълнено, забранява ли член 17, параграф 6 от Шеста директива да се измени съществуващо изключение от правото на приспадане, така че по принцип да се ограничи неговият обхват, ако обаче поради общия характер на изменения режим не е изключена възможността в конкретен случай и за конкретна данъчна година да се разшири обхватът на това изключение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Mengozzi

Нидерландски

Дело C-472/08: Alstom Power Hydro, Съдебно решение от 21 януари 2010 г.

Следва ли член 18, параграф 4 от Шеста директива […] да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба не допуска държава [членка] да предвиди в своето законодателство срок от три години за погасяването по давност на правото да се получи възстановяване на надвзетия [ДДС] (разликата между данъка по извършени доставки и данъка, който подлежи на приспадане по получени доставки)?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Съд, Съд - първи състав

Cruz Villalon